РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Търговище, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело №
20223500900051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Иск с правно основание в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Производството е образувано по депозирана искова молба от В. Ф., с
посочено ЕГН **********, с номер на личен документ РА1301..., личен
номер 270...-107.., гражданин на Република Латвия, с адрес в гр. Ю.., ул. „С...“
№ ...., действащ чрез адвокат Н. Н. Д. и адвокат Г. Г. Р. със съдебен адрес в гр.
София, 1000, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис 4. тел.:
0876...., ел. адрес за призоваване на ищцовата страна по чл. 38, ал. 3 във
връзка с ал. 2 от ГПК по делото: *************@*****.***, срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД ,
ЕИК *********, ул. „Стефан Караджа” № 2, гр. София, п. к. 1000, тел.: 02/ ....,
с ел. адрес за призоваване на ответника по чл. 38, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК по
делото: ******@******.**, с цена на иска от 80 000 лева, частично предявен от
сума в размер на 100 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди във връзка с получените телесни увреждания при ПТП с участието на
МПС, застраховано в ответното дружество, ведно с иск за имуществени вреди
в размер на 1 300 лева.
В исковата молба се твърди следното: На 29.05.2022 г. около 09:40 ч. на
1
първокласен път l-4 /София-Варна/, км 221+706 настъпва ПТП между: -
Участник № 1 - л.а. с марка „Хюндай“, модел „Матрикс“, per. № Т ....ТН,
управляван от А. П. Петков и застрахован по ЗЗГОА при „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД
и -Участник № 2 - мотоциклет с марка „БМВ“, модел „Р12006с“, per. № ....,
управляван от ищеца В. Ф.. Ищецът твърди, че в пряка причинно-следствена
връзка с гореописаното ПТП е претърпял телесни увреждания, изразяващи
се в множествени счупвания на лява подбедрица (тибия и фибула), травма на
гръден кош и пръстите на лява ръка (фрактура на проксималната фаланга на
2-ри пръст), както и разкъсно-контузна открита рана на носа и горна устна.
Ищецът е хоспитализиран по спешност в „МБАЛ-Търговище“АД за
извършване на първа операция на 30.05.2022 г. за закрито наместване на
фрактура на тибия и фибула, без вътрешна фиксация, а поради наличието на
оток и деформация на лявата ръка е на поставената и гипсова имобилизация.
Впоследствие същият е хоспитализиран в МБАЛ „Майчин дом-Варна“
ЕООД, където в спешен порядък е извършена втора операция на 31.05.2022 г.
за открито наместване на счупванията на лява подбедрица, при която са
поставени канюлирани винтове и плака, както и трета операция по същото
време в областта на фрактурата на проксималната фаланга на 2-ри пръст с
репозиция и фискация с 4 бр. киршнерови игли и външен фиксатор. Ищецът
заявява, че по отношение на инцидента има образувано досъдебно
производство № 391/2022 г. по описа на РУП - гр. Търговище, пр.пр.№
1227/2022 г. по описа на РП - гр. Търговище, по което към настоящия момент
не е привлечено лице към наказателна отговорност. Твърди, че към датата
29/05/2022 МПС с ДКН Т....ТН има активна застраховка "Гражданска
отговорност", сключена с ответното застрахователно дружество за периода
от 21/08/2021 00:00 до 20/08/2022 23:59.
В исковата молба се твърди, че вина за настъпилото ПТП и причинените на
ищеца неимуществени вреди има водачът на лекия автомобил, застрахован
при ответника, поради което била депозирана претенция за изплащане на
обезщетение на 21.09.2022 г. с приложени документи и по същата е
образувана преписка по щета № 10022100101361Н. Застрахователят отказал
да заплати обезщетение, поради което с настоящия иск ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да
му заплати:
- главница в размер на сумата от 80 000 лева, частично предявена от сума в
2
размер на 100 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди
във връзка с получените телесни увреждания;
- законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от
КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -
21.06.2022 г., до окончателното й изплащане,
- ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума (главница и лихва
по чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от датата, на която изтича 15 работни дни
съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, или от дата 13.07.2022 г. до окончателното
изплащане.
Отделно се претендира и обезщетение за имуществени вреди за сумата
от 1300 лева, заплатени по сметка на болницата, за което представят
доказателства - фактура и фискален бон от 30.05.2022 г., ведно със законната
лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 01.09.2022 г., до
окончателното й изплащане, ведно със законна лихва върху посочената по -
горе сума (главница и лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от датата, на
която изтича 15 работни дни съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, или от дата
27.09.2022 г. до окончателното изплащане.
Направени са доказателствени искания. Представени са писмени
доказателства.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
чрез юрисконсулт С. ПЕТКОВА, в който се изразява следното становище по
исковите претенции:
Оспорват механизма на ПТП, оспорват изложените от ищеца твърдения
относно механизма на ПТП, оспорват твърденията, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е претърпял цитираните в исковата молба телесни
повреди - по вид и степен; оспорват предявените искови претенции по
основание и размер; твърдят, че е налице случайно събитие, което изключва
отговорността на водача на автомобила, застрахован при тях; твърдят
съпричиняване на вредите - чл. 51, ал. 2 ЗЗД - пострадалият с поведението си
е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и
произтеклите от него вреди, тъй като е управлявал мотоциклета със скорост,
по-висока от разрешената за този участък на пътя. Направени са
доказателствени искания.
3
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания
и се конкретизира допълнително исковата претенция. В частност се заявява,
че в хода на делото ще бъде установено, че е налице виновно и
противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил, както и
наличието на причинно-следствена връзка между противоправното му
поведение и получените от ищеца телесни увреждания. Съответно ще се
установи и че процесното ПТП не представлява случайно деяние по смисъла
на чл. 15 НК. Направени са оспорвания по доказателствените искания на
ответното застрахователно дружество.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен
отговор от ответника, в който се акцентира на следното: Поддържат
направеното оспорване на отговорността на водача на лек автомобил
„Хюндай“, модел „Матрикс“, per. № Т....ТН за настъпване на процесното
ПТП. Считат, че по делото не са представени доказателства относно
отговорността на застрахования в ЗАД Армеец АД водач. ПТП е настъпило
по причини, които не могат да му се вменят във вина. Като функционално
обусловена от отговорността на водача, не следва да бъде ангажирана и
отговорността на ЗАД „Армеец". Поддържат всички направени от тях
доказателствени искания.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявеният по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ иск се явяват допустим.
Ищецът е предявил претенция пред застрахователя за доброволно уреждане
на спора. Споразумение не е постигнато, поради което той има правен
интерес от предявяване на настоящите искови претенции.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа своите искания, изразени
в писмените им становища, депозирани по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, представени с
исковата молба, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По фактите съдът съобрази следното:
С влязло в сила Решение № 67 от 18.04.2023 година по АНД № 194/2023
година по описа на Районен съд – Търговище съдът е признал обвиняемия А.
П. Петков от гр. Търговище за виновен в това, че на 29.05.2022 година на
4
територията на община Търговище, на ПП-I-4, км. 221+706, при управление
на МПС – л. а. „Хюндай Матрикс“ с рег. № Т....ТН, нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил на В. Ф. средни
телесни повреди- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК като на основание чл. 78а, ал. 1 го е освободил от наказателна
отговорност като му е наложил наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.
Решението е влязло в законна сила на 04.05.2023 година.
Както по горепосоченото АНД № 194/2023 година по описа на РСТ, така и
по настоящото дело, чрез изслушаната АТЕ, се установява изключителната
вина на водача на лекия автомобил за настъпването на пътния инцидент.
Механизмът на обсъжданото ПТП е следният: На 29.05.2022 г., около 09:30
часа на ПП I - 4, км 221+706, гр. Варна - гр. София, в близост до местност
„Момина чешма” се е движил мотоциклет „БМВ” с per. № АР....., управляван
от В. Ф., с посока на движение към гр. София. Скоростта на движение на
мотоциклет „БМВ” в района на произшествието е била около 55,4 км/ч.
Опасната зона за спиране при определената скорост е била съответно около
38,6 м. В същото време, в посока от разклонение за вилна зона в местност
„Момина чешма” със завиване наляво към гр. Варна се е движил лек
автомобил „Хюндай Матрикс” с per. № Т .... ТН, водачът на който след стоп
линията, е навлязъл в зоната на кръстовището, в пътната лента на мотоциклет
„БМВ”. Скоростта към момента на удара предвид ускорителното движение на
автомобила е достигнала около 22,28 км/ч. При навлизане на лекия автомобил
косо на около 2,0 м след дясната граница на платното за движение по пътя с
предимство мотоциклет „БМВ” е бил на около 22 м. от мястото на удара. При
това движение на лекия автомобил и мотоциклета е последвал челен удар за
мотоциклет „БМВ” и страничен удар за лек автомобил „Хюндай”. Ударът е
между челна част на мотоциклета и лява странична част на лек автомобил
„Хюндай”, в зоната на лява колонка, предна и задна леви врати. В резултат на
удара тялото на мотоциклетист В. Ф. полита напред, на разстояние около 15,4
метра след мястото на удара. Вследствие на произшествието са причинени
телесни повреди на мотоциклетист В. Ф.. Произшествието настъпва в
светлата част на денонощието, при добра видимост и мокро пътно платно.
Вещото лице е категорично, че водачът на мотоциклет „БМВ” с per. №
5
АР....не е имал техническа възможност да предотврати ПТП при движение
със скорост 55,4 км/ч. чрез предприемане на маневра „аварийно спиране” или
друга спасителна маневра. Изводът е още по-категоричен при движение на
мотоциклета със скорост от 70 км/ч. (максимално разрешена скорост на
движение в района на произшествието).
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от водача А. П. Петков,
е имал ЗЗГОА в ответното дружество към датата на събитието и че ищецът е
получил травматични увреждания в резултат на обсъжданото ПТП.
Относно последиците от процесното ПТП спрямо ищеца съдът приема
за установено следното:
В резултат на настъпилото ПТП ищецът е получил счупване на
голямопищялната и малкопищялната кости на лявата подколенница в
диафизарната й част с дислокация на костните фрагменти. Счупване на
проксималната фаланга на втори пръст на лявата ръка. Така установените
травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи
предмети със значителна сила и добре отговарят да са получени при
претърпяно ПТП на 29.05. 2022 г. при управление на мотоциклет и
сблъскване с лек автомобил. В ортопедо-травматологично отделение при
МБАЛ-Търговище-АД е извършено под обща упойка закрито наместване на
счупванията на двете кости на лявата подколенница. На 31.05. 2022 г. на
пострадалия е извършено оперативно лечение - открито наместване на
костите на лявата подколенница с поставяне на метална остеосинтеза -
поставяне на интрамедуларен пирон с поставянето и на метални винтове.
Извършено е и оперативно лечение по отношение счупването на
прокималната фаланга на втори пръст на лявата ръка.
Според вещото лице-съдебен лекар, пострадалият е претърпял силни болки
и страдания в областта на счупените кости на втори пръст на лявата ръка и на
двете кости на лявата подколенница. Болките ще останат за продължителен
период от време, както и след отзвучаване на острия период, като в областта
на счупванията ще има болки при студено и влажно време и при по тежък
физически труд. Възможно е да останат и намалени по обем движения в
областта на лявата подколенница и белези от извършените операция на втори
пръст на лявата ръка и по лявата подколенница.
Срокът за възстановяване на счупената проксимална фаланга на втори
6
пръст на лявата ръка е за около 1.5-2 месеца и в този смисъл е осъществен
медико-биологичният признак на трайно затрудняване движението
/хватателната функция / на лявата ръка. Счупването на голямопищялната кост
на лявата подколенница е причинило на пострадалия трайно затрудняване
движението на левият долен крайник със среден срок за възстановяване около
3-4 месеца като пълно възстановяване може да се очаква след 6 месеца.
Счупването на малкопищялната кост на лявата подколенница е причинило на
пострадалия трайно затрудняване движението на левият долен крайник със
среден срок за възстановяване около 2.5 месеца.
Медицинската интервенция на 30.05. 2022 г. в 0Т0 при МБАЛ-Търговище-
АД е била необходима за наместване на разместените счупени кости на лявата
подколенница, които са можели да доведат до разкъсвания на мускули и
кръвоносни съдове. При пострадалия ще бъде необходимо да се проведат
физиотерапевтични процедури за по- бързо и правилно възстановяване от
травмите на лявата подколенница.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е
функционално обусловена от основанието и размера на имуществената
отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на
виновния извършител на противоправното деяние – до размера на
установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Съобразно правната природа на обезпечително-
гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените вреди
само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован -
делинквент по застраховка „Гражданска отговорност”. Функциите на този вид
специална имуществена застраховка, са обезщетителна и обезпечителна -
целящи да бъдат отстранени неблагоприятните последици, възникнали в
тежест на застрахования от непозволено увреждане, чрез покриване на
отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира
запазване на неговото имущество, както и да се обезпечи правото на
обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от
застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение.
7
При застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите втората
функция има не само обществена оправданост, но и важно социално
предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица.
Специфичното предназначение на тези застраховки е основанието те да бъдат
уредени от закона като задължителни и да бъдат подчинени на специални
правила и на институции за контрол относно удостоверяване сключването на
застрахователния договор по законовоопределен начин, информация за
конкретния застраховател и за заплащане на обезщетение по прекия иск на
увредения в определени хипотези от създадения Гаранционен фонд.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение -
налична валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата 29/05/2022 за МПС с ДКН Т....ТН , сключена с
ответното застрахователно дружество за периода от 21/08/2021 00:00 до
20/08/2022 23:59; настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на договора - ПТП, претърпени неимуществени и имуществени
вреди от лицето, претендиращо обезщетение, които вреди са в резултат на
виновното поведение на застрахования водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК „Влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“ Същата сила
има решението на съда по НАХД № 194/2023 година на Районен съд –
Търговище.
Спорните въпроси основно са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото
на чл. 52 ЗЗД, и наличие или липса на съпричиняване от страна на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” не е
8
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Основните обстоятелства за определяне на размера на
справедливото обезщетение в случая са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през
всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност, степен на възстановяване, прогноза на
отшумяване на уврежданията и др.
Съобразявайки посоченото, съдът намира, че следва да определи на ищеца
справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява следните
обстоятелства: ищецът е чужд гражданин и несъмнено в ситуацията, в която е
изпаднал, преживяванията по повод на настъпилото събитие са по-негативни
и по-интензивни, тъй като е налице езикова бариера и липса на близки хора,
които да окуражават пострадалия. Получил е счупвания на няколко места,
които са го обездвижили за определен период от време. Ищецът е човек в
зряла активна възраст и несъмнено получените травми и невъзможността да
се движи за период от 2 до 6 месеца са довели до изпитания за неговата
психика и са му причинили затруднения в ежедневния живот. Ищецът е
изпитвал сериозни болки след инцидента и при извършване на медицинските
интервенции, които макар да са отшумели към настоящия момент, с оглед
предвижданията на вещото лице-съдебен лекар, то те ще останат проявяващи
9
се за цял живот – при студено или влажно време. Възможно е да останат и
намалени по обем движения в областта на лявата подколенница и белези от
извършените операция на втори пръст на лявата ръка и по лявата
подколенница.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно задължителната съдебна практика и формираната по реда на
чл.290 и сл. ГПК казуална практика на касационната инстанция,
обективирани съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на
ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известните на
настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г.
на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от
26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 5 25/2008
г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№
35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., които
изцяло се споделят, за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да
бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и
да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния
резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е
необходимо да бъде направено разграничение между приноса на пострадалия
за възникване на самото пътнотранспортно произшествие, като правно
значим факт, изискващ приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за
настъпване на вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение
на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е налице принос на увредения към
настъпване на увреждането е необходимо извършеното от последния
действие, респ. въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от
ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в
пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие.
Настоящият съдебен състав приема, че няма съпричиняване от страна на
ищеца. Заключението на вещото лице е категорично – ищецът се е движил със
скорост по-ниска от разрешената в района, където е настъпил инцидента – с
10
около 55 км./ч. и не е имал никаква техническа възможност да избегне удара
чрез предприемане на маневра „аварийно спиране” или друга спасителна
маневра. Ищецът се е движил с управлявания от него мотоциклет
правомерно, в своята лента за движение, когато изведнъж пред него завива
автомобил в нарушение на редица правила и разпоредби на Закона за
движение по пътищата, подробно посочени в решението на районния съд по
НАХД № 194/2023 година.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният частичен иск за
неимуществени вреди е основателен за сумата от 70 000 лева и следва да се
уважи в този размер като се отхвърли за разликата над 70 000 лева до 80 000
лева. Изцяло основателен е предявеният иск за имуществени вреди. На
30.05.2022 г. в МБАЛ - Търговище е извършена оперативна интервенция за
закрито наместване на фрактура на тибия и фибула на дясна подбедрица,
поради което е извършен разход в размер на 1300 лева, заплатени по сметка
на болницата, за което са представени доказателства - фактура и фискален
бон от 30.05.2022 г.
По отношение на претендираните лихви за забава:
На 21.06 2022 г. пред застрахователя е предявена извънсъдебна претенция
по реда на чл. 380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение /л. 12 от
делото/.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихви за забава по
застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване
от последното на застрахователна претенция. /В този смисъл Решение №
50106 от 03.11.2022 г. по т.д. № 1865 по описа за 2021 г., Търговска колегия
на ВКС, І отделение/.
В случая няма данни застрахователят да е бил уведомен от застрахования
деликвент, както и от увреденото лице преди датата на предявяване на
застрахователната претенция. Следователно застрахователят, който в случая е
отказал да уважи застрахователната претенция на ищеца в пълен справедлив
размер при наличие на достатъчни доказателства за основателността й, е
изпаднал в забава от датата на предявяване на тази претенция, а именно -
11
21.06.2022 г., поради което лихва за забава следва да се присъди в полза на
ищеца от тази дата.
Що се отнася до претенцията на ищеца да се присъди и лихва за забава и
върху акцесорното вземане за лихва за забава, съдът приема тази претенция
за неоснователна. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на състав
на I т.о. по т.д. № 2013/2019 г., което се споделя изцяло и от настоящия
състав, е прието, че нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 КЗ е приложима в
правоотношенията по застраховане на гражданската отговорност - т.е. във
взаимоотношенията застрахован-застраховател, но не и при гражданската
отговорност на автомобилистите в отношенията между увредено лице-
застраховател. Относно началната дата на дължимата лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди в настоящия случай съдът приема
неприложимост на чл. 429, ал. 3 от КЗ, който е относим в отношенията на
застрахователя със застрахования деликвент, но не с увредения по пряк иск. В
този смисъл е Решение № 18 от 11.04.2022 г.по т. дело № 164/2021 година,
Търговска колегия на ВКС, второ отделение.
Относно разноските:
Ищецът е представил списък на разноските, който кореспондира на
приложените по делото доказателства за направата на тези разходи за внесена
държавна такса в размер на общо 3 252 лева и 600 лева внесени депозити за
експертизи – общо 3 852 лева. Съобразно изхода по делото на същия следва
да се присъдят разноски в размер 3,378.20 лева при 87.70% основателност на
общата искова претенция. Ищецът е представляван безплатно от адвокат. На
същия се дължи възнаграждение съобразно резултата по делото по така
уважения иск. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2014 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към
подаване на исковата молба - „т. 4. при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. -
830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., а по иска за имуществени вреди
- „при интерес от 1 000 лв. до 5 000 лв. – 300 лева плюс 7 % за горницата над
1 000 лв. – т.е. дължимото адвокатско възнаграждение за присъденото от съда
обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 2 630 лева без ДДС или 3
156 лева с ДДС, а адвокатското възнаграждение по иска за имуществени
вреди е в размер на 321 лева без ДДС или 385.20 лева с ДДС.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска за
12
внесен депозит в размер на 400 лева и за юрисконсултско възнаграждение.
При основателност на иска в размер на 87.70%, то искът е неоснователен за
12.30%. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно Чл.
37. От ЗПП (1) Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Чл. 25. От наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда, че за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. като за защита по
дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде
увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. В
конкретния случай действията на юрисконсулта на ответника се изразяват в
депозиране на три писмени становища по делото с припокриващо се
съдържание, поради което съдът счита, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Съдът приема, че
общите разноски на ответника възлизат на 700 лева. При това положение
ищецът следва да бъде осъден да му заплати разноски съобразно
отхвърлената част на иска сумата от 86.10 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, ул. „Стефан Караджа” № 2, гр. София, п. к.
1000, тел.: 02/...., с ел. адрес за призоваване на ответника по чл. 38, ал. 3 вр.
ал. 2 от ГПК по делото: ******@******.**, да заплати на В. Ф., с посочено
ЕГН **********, с номер на личен документ РА130...., личен номер 270...-
107.., гражданин на Република Латвия, с адрес в гр. Ю..., ул. „С...“ № ....,
действащ чрез адвокат Н. Н. Д. и адвокат Г. Г. Р. със съдебен адрес в гр.
София, 1000, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис 4. тел.:
08767...., ел. адрес за призоваване по чл. 38, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ГПК по
делото: *************@*****.***, сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/
13
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за травматични
увреждания, болки и страдания, причинени му в ПТП на 29.05.2022 г. на
територията на Търговище, на първокласен път l-4 /София-Варна/, км
221+706, от водач на моторно превозно средство - л.а. с марка „Хюндай“,
модел „Матрикс“, per. № Т ..... ТН, застрахован в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, по полица със
срок на покритие от 21.08.2021 г. до 20.08.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 21.06.2022 година до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като отхвърля иска до пълния
му предявен размер от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, ул. „Стефан Караджа” № 2, гр. София, п. к.
1000, тел.: 02/ ...., с ел. адрес за призоваване на ответника по чл. 38, ал. 3 вр.
ал. 2 от ГПК по делото: ******@******.**, да заплати на В. Ф., с посочено
ЕГН **********, с номер на личен документ РА130...., личен номер 270...-
107.., гражданин на Република Латвия, с адрес в гр. Ю..., ул. „С...“ № ....,
действащ чрез адвокат Н. Н. Д. и адвокат Г. Г. Р. със съдебен адрес в гр.
София, 1000, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис 4. тел.:
0876...., ел. адрес за призоваване по чл. 38, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ГПК по
делото: *************@*****.***, сумата от 1 300 /хиляда и триста/ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатено възнаграждение в полза на „МБАЛ-Търговище“ АД за болнично
лечение по повод травматични увреждания, причинени му в ПТП на
29.05.2022 г. на територията на Търговище, на първокласен път l-4 /София-
Варна/, км 221+706, от водач на моторно превозно средство - л.а. с марка
„Хюндай“, модел „Матрикс“, per. № Т 4669 ТН, застрахован в
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, по полица със срок на покритие от 21.08.2021 г. до 20.08.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2022 година до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, ул. „Стефан Караджа” № 2, гр. София, п. к.
1000, тел.: 02/ .... с ел. адрес за призоваване на ответника по чл. 38, ал. 3 вр.
14
ал. 2 от ГПК по делото: ******@******.**, да заплати на В. Ф., с посочено
ЕГН **********, с номер на личен документ РА130..., личен номер 270....-
10....., гражданин на Република Латвия, с адрес в гр. Ю..., ул. „С.. № ...,
действащ чрез адвокат Н. Н. Д. и адвокат Г. Г. Р. със съдебен адрес в гр.
София, 1000, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис 4. тел.:
0876...., ел. адрес за призоваване по чл. 38, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ГПК по
делото: *************@*****.***, сумата от 3 378.20 /три хиляди триста
седемдесет и осем лева и 20 ст./, представляваща разноски в производството
съобразно уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78 от
ГПК.
ОСЪЖДА В. Ф., с посочено ЕГН **********, с номер на личен документ
РА1301..., личен номер 270...-10...., гражданин на Република Латвия, с адрес в
гр. Ю..., ул. „С..“ № ..., действащ чрез адвокат Н. Н. Д. и адвокат Г. Г. Р. със
съдебен адрес в гр. София, 1000, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти
полуетаж, офис 4. тел.: 08767...., ел. адрес за призоваване по чл. 38, ал. 3 във
връзка с ал. 2 от ГПК по делото: *************@*****.***, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, ул. „Стефан Караджа” № 2, гр. София, п. к. 1000, тел.: 02/ ..... с ел.
адрес за призоваване на ответника по чл. 38, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК по делото:
******@******.**, сумата от 86.10 /осемдесет и шест лева и 10 ст./,
представляваща разноски в производството съобразно отхвърлената част на
исковете, на основание чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, ул. „Стефан Караджа” № 2, гр. София, п. к.
1000, тел.: 02/ .... с ел. адрес за призоваване на ответника по чл. 38, ал. 3 вр.
ал. 2 от ГПК по делото: ******@******.**, да заплати на адвокат Г. Гергиев Р.
с адрес на кантората: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж,
офис № 4, сумата от 3 156 /три хиляди сто петдесет и шест/ лева с включен
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата по иска
за неимуществени вреди, както и сумата от 385.20 /триста осемдесет и пет
лева и 20 ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата по иска за имуществени вреди.
15
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
16