Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 29.03.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на тридесети юни през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Т.Щерева, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 16296 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 07.10.2019 г. СРС, 163 с-в, по гр.д.№ 14975/18 г. е отхвърлил
предявените от „О.б.б.“ АД срещу З. Х.Р. искове за сумата от 10 000
лв.-непогасена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от
26.10.2016 г. със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба-06.03.2018 г. до окончателното плащане; 371,94 лв.-договорна
лихва за периода от 25.11.2016 г. до 28.05.2017 г.; 167,76 лв.-наказателна
лихва за периода от 25.11.2016 г. до 06.07.2017 г. на основание чл.415, ал.3
вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- „О.б.б.“ АД с
оплаквания, че решението е незаконосъобразно, и че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че ответникът не е надлежно уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита както от страна на банката, така и чрез назначения от съда особен
представител.Излага доводи, че решението не е съобразено с практиката на ВКС,
съгласно която връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици.Позовава се на ТР № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно което искът по чл.422 ГПК за установяване на
дължимостта на договора за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на
пресъдено нещо.Твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с
доказателствата по делото, видно от които договорът за кредит е сключен за срок
от пет години или до 25.11.2021 г. и към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо има настъпили падежи на погасителни вноски.Моли съда да отмени
обжалваното решение.Претендира разноски.
Ответницата по
въззивната жалба- З. Х.Р. чрез назначения й от съда особен представител-адв.С.Ч.-Н.
оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно, тъй като ответната
страна не е надлежно уведомена за предсрочната изискуемост, и че оплакванията
във въззивната жалба са неоснователни.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.415, ал.3 ГПК вр. чл.415,
ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.6
ЗПФУР вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „О.б.б.“ АД твърди, че подаденото
от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 46310/17 г.
на СРС, 30 с-в не е било уважено и на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК
заповедният съд му е предоставил едномесечен срок да предяви осъдителен
иск.Твърди, че на 26.10.2016 г. е сключил договор за предоставяне на
потребителски кредит със З. Х.Р., по силата на който й е предоставил сума в
размер на 10 000 лв. с краен срок-до 25.10.2021 г.Съгласно чл.4, ал.1
главницата по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран
от референтен лихвен процент-пазарен индекс-6 месечен Sofibor за кредити в лева,
публикуван на сайта на БНБ и фиксирана надбавка 6,557%.Съгласно чл.5, ал.1 от
договора годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита е в
размер на 8,37%.При забава в плащането на главницата по кредита от
кредитополучателя банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в
размер на 5 пункта над действащия лихвен процент /чл.4/.Кредитът се
издължава на 60 месечни анюитетни
вноски, включващи главница и лихви в размер на 197,55 лв., считано от
25.11.2016 г. на 25-то число на месеца.Съгласно чл.19 от договора банката има
право да направи предсрочно изискуем целият дълг по кредита при пълно или
частично неплащане на две погасителни
вноски.Поради неплащане на погасителните вноски, дължими за периода от
25.11.2016 г. до 28.05.2017 г. банката е осчетоводила предсрочна изискуемост на
всички вземания по договора и е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е
изпратила уведомление на посочения в договора адрес от кредитополучателя.Ищецът
твърди, че е изпратил до длъжника уведомление с ясно и недвусмислено изявление
за обявяване на предсрочна изискуемост.Твърди, че исковата молба също може да
има характер на волеизявление за предсрочна изискуемост, и че такова
уведомяване следва да бъде взето предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК.Моли съда да
осъди ответницата да му заплати сумата от 10 000 лв.-главница по договор
за предоставяне на потребителски кредит от 26.10.2016 г. със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането; 371,94 лв.-договорна лихва за периода от 25.11.2016 г. до
28.05.2017 г. и 167,76 лв.-наказателна лихва за периода от 25.11.2016 г. до
06.07.2017 г.
Представен
е договор за потребителски кредит от 26.10.2016 г., по силата на който „О.б.б.“
АД е предоставила на З. Х.Р. кредит в размер на 10 000 лв. със срок до
25.10.2021 г.Съгласно чл.4, ал.1 главницата по кредита се олихвява с променлив
годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент /РЛП/-пазарен
индекс-6 месечен Sofibor за кредити в лева, публикуван на сайта
на БНБ и фиксирана надбавка 6,557% пункта.Към момента на сключване на договора
РЛП за физически лица в лева е в размер на 0,353%, а лихвеният процент е 6,910%
годишно /чл.4, ал.2/.В ал.3 е предвидено, че стойността на РЛП ще се
актуализира на 6-месечен период два пъти в годината-на 1-ви март и на 1-ви
септември независимо от стойността на изменението.Съгласно чл.5, ал.1 от
договора годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита е в
размер на 8,37%.В чл.7 страните са се договорили, че при забава в плащането на
главницата по кредита от кредитополучателя банката олихвява просрочените суми с
наказателна лихва в размер на 5 пункта над действащия съгласно договорения в
чл.4 лихвен процент.Кредитът се издължава
на 60 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви в размер на
197,55 лв., считано от 25.11.2016 г. на 25-то число на месеца.При промяна на
лихвения процент се променя и размерът на дължимата месечна погасителна вноска.Съгласно
чл.19 от договора банката има право да направи предсрочно изискуем целият дълг
по кредита при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски.Договорът е подписан за
„ОББ“ АД от М.В.-директор клон.
Представено
е и пълномощно с нотариална заверка на подписа от от 29.01.2015 г. от С.В.-председател на СД и
главен изпълнителен директор и Р.И.Т.-член на СД и изпълнителен директор за
упълномощаване на М.И.В.-директор на „ОББ“ АД-„Кн.Мария Луиза“, гр.София
/обособена част по смисъла на & 1а от ТЗ/ да упражнява правата на търговски
пълномощник по смисъла на чл.26 ТЗ, като представлява „ОББ“ АД при извършването
на всички действия и сделки, свързани с обикновената дейност на банката, както
и при сключване на сделки, обслужващи дейността на „ОББ“ АД-„Кн.Мария Луиза“,
гр.София.
С
уведомление изх.№ 113231_17/29.05.2017 г., адресирано до З. Х.Р. ищецът е
направил изявление за обявяване на договора за потрибителски кредит от
26.10.2016 г. поради неплатени 7 броя месечни погасителни вноски, дължими за
периода 25.11.2016 г.-28.05.2017 г.Известието за доставяне е върнато с
отбелязване, че адресатът отсъства от адреса.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ на вещото лице Л.Л.-А.е
установено, че ответницата е усвоила сумата от 10 000 лв. по процесния договор за кредит на 26.10.2016 г. по сметка *******в „ОББ“ АД.На база
сключения договор е извършена вътрешна транзакция, като е заверена счетоводната
сметка, отчитаща „Кредити на корпоративни клиенти по индивидуални партиди“ с
10 000 лв. и е задължена счетоводната сметка, отчитаща „Паричните средства
по разплащателната сметка на клиента“. Няма данни кредитополучателят да е
погасявал каквато и да е дължима вноска по договора за потребителски кредит
съобразно погасителния план през периода 26.10.2016 г.-03.01.2017 г. и до
28.05.2017 г.Към 03.01.2017 г. размерът на просрочените плащания е в размер на
419,50 лв. /2 погасителни вноски/, а към 28.05.2017 г. размерът на просрочените
плащания е 1 468,25 лв. /7 погасителни вноски/.Размерът на цялото вземане
на кредитора е 12 585 лв., в т.ч.-главница-10 000 лв.,
лихва-1 853 лв. и застраховка-732 лв. към 03.01.2017 г.Дължимото вземане
към 06.03.2018 г. е 11 284,64 лв., от която сума- 10 000
лв.-главница, 804,02 лв.-договорна лихв и 480,62 лв.-наказателна лихва.Размерът
на законната лихва върху главница от 10 000 лв. е 1 297,23 лв. за
периода от 25.11.2016 г. до 06.03.1019 г., а към 25.04.2019 г.-11 974,67
лв., от която сума 10 000 лв.-главница, 1 366,67 лв.-договорна лихва
и 608,30 лв.-наказателна лихва.Размерът на законната лихва върху главница от
10 000 лв. е 2 450 лв. от 25.11.2016 г. до 25.04.2019 г.Размерът на
неплатената договорна лихва по договора за потребителски кредит за периода от
25.11.2016 г. до 28.05.2017 г. е в размер на 377,15 лв., от която сума се
приспада погасена лихва в размер на 11,15 лв. и общият размер се определя на 366
лв.Наказателната лихва за периода 25.11.2016 г.-28.05.2017 г. е 176,78 лв.Погасяването
на дължимите суми по договор за потребителски
кредит е спряло към датата на първата вноска с падеж 25.11.2016 г.Към
датата на обявяване на предсрочната изискуемост общият размер на задължението е
10 542,78 лв. /10 000 лв.-главница, 366 лв.-договорна лихва и 176,78
лв.-наказателна лихва/.
С
разпореждане от 22.01.2018 г., влязло в сила на 10.02.2018 г., СРС, 30 с-в по
ч.гр.д.№ 46310/17 г. е отхвърлил заявлението на „ОББ“ АД по чл.417 ГПК с вх.№
3053583/07.07.2017 г. за осъждане на З. Х.Р. общо за дължимата сума от
10 539,70 лв. по договор за потребителски кредит от 26.10.2016 г. с
мотиви, че длъжникът не е уведомен за предсрочната изискуемост.Разпореждането е
връчено на заявителя на 02.02.2018 г.Исковата молба е подадена на 02.03.2018 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е отхвърлил предявените искове с мотиви, че длъжникът не е уведомен за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, тъй като се представлява по
делото от особен представител.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
От събраните по делото доказателства се установи,
че между страните е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 10 000
лв. със срок до 25.10.2021 г.Ищецът е изпълнил договорното си задължение и е превел на ответницата
сумата от 10 000 лв. В чл.19 от договора е обективирано съгласие на страните банката
да има право да направи предсрочно изискуем целият дълг по кредита при пълно
или частично неплащане на две
погасителни вноски.От приетото
заключение на ССчЕ се установи, че няма данни кредитополучателят да е
погасявал някоя от погасителните вноски по договора за потребителски кредит
съобразно погасителния план.
Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл.415, ал.1 и чл.422 ГПК, без значение
дали искът е установителен или осъдителен, ако банката е направила изявление в
този смисъл, инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен
с нея.В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис
от исковата молба с приложенията към нея на ответника-кредитополучател, ако са
налице и предвидените в договора предпоставки и този факт е от значение за съществуването
на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да се съобрази от съда с оглед
разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК /Р № 10/25.02.2020 г., т.д.№ 16/2019 г., II ТО на ВКС; Р №
139/05.11.2014 г., т.д.№ 57/12 г., I ТО; Р № 114/07.09.2016 г., т.д.№ 362/15
г., II ТО на ВКС/.
Налице е трайна
съдебна практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав, че в
случаите, когато на ответника е назначен особен представител по реда на чл.47,
ал.6 ГПК, връчването на всички книжа на ответника е надлежно и същият е
уведомен за изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем /в този смисъл- Р № 198/18.01.2019
г., т.д.№ 193/18 г. на ВКС, I ТО; Р 86/27.10.2020 г. по
т.д.№ 2118/19 г. на ВКС, I ТО; Опр.№ 112/22.02.2021
г., ВКС, т.д.№ 2068/19 г., I ТО /.Поради изложеното и доколкото с
исковата молба е направено изрично изявление и в договора за кредит е
предвидено такова право на кредитора, предсрочната изискуемост на кредита е
обявена с връчване на препис от исковата молба на особения представител на
ответницата на 26.09.2018 г.
Съгласно разясненията,
дадени в т.1 от ТР № 8/02.04.2019 г., т.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ. Целта на заповедното
производство, продължение на което е производството по чл.422, ал.1 ГПК е да се
реализират по облекчен ред правата на кредитора.Положението на кредитора не
следва да бъде по-неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно
производство, отколкото ако той направо бе предявил осъдителен иск за вземането
си по общия ред.Не би следвало в развиващото се в хипотезите на чл.415, ал.1,
т.1-3 ГПК исково производство пред банката като кредитор с вземане по чл.417,
т.2 ГПК да съществуват пречки да получи по всяка от въведените със заявлението
претенции-главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и
други суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото производство,
стига тези суми да са в рамките на
посочените в заявлението размери.В случая ответницата не е била уведомена за настъпилата
предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, а вноските с настъпил падеж към датата на устните
състезания пред въззивната инстанция възлизат на 8 692,20 лв.По отношение
на останалата неиздължена част от главницата в размер на 1 307,80 лв. е
настъпила предсрочна изискуемост в хода на исковото производство /на 26.09.2018
г./, който правнорелевантен факт следва да
бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.Ответницата не е представила
доказателства за плащане на сумата на ищеца.Съгласно ТР № 3/27.03.2019 г.,т.д.№ 3/17 г., ОСГТК на ВКС размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането.За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му. От заключението на ССчЕ се установи, че към датата на исковата
молба-06.03.2018 г. /т.е. преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост/ възлиза на 10 000 лв., договорната лихва-804,02 лв., а наказателната
лихва-480,62 лв.Липсват доказателства за извършени плащания от ответницата,
поради което исковете следва да се уважат изцяло доколкото претендираните
размери за лихви са в рамките на претендираните със заявлението суми.
Поради изложеното искът следва да се
уважи за сумата от 10 000 лв.-главница, 366,00 лв.-договорна лихва за
периода 25.11.2016 г.-28.05.2017 г., 167,76 лв.-наказателна лихва за периода
25.11.2016 г.-06.07.2017 г.
По отношение на законната лихва: Върху
сумата в размер на 10 000 лв. се дължи законна лихва за периода от
26.09.2018 г. до окончателното плащане, тъй като към датата на настъпване на
предсрочната изискуемост цялата главница вече е дължима.Върху частта от
главницата, а именно-върху вноските, чийто падеж е настъпил през периода от
25.07.2017 г. до 25.09.2018 г. и при съобразяване на разпоредбата на чл.422,
ал.1 ГПК се дължи законна лихва върху всяка падежирана главница, считано от
датата на настъпване на конкретния падеж до настъпване на предсрочната
изискуемост, която сума, изчислена по реда на чл.162 ГПК с помощта на
електронен калкулатор, възлиза на 178,45 лв.Поради изложеното законната лихва
следва да се присъди върху вноските с настъпил падеж през периода от 25.07.2017
г. до 25.09.2018 г. в размер на 178,45 лв., а върху главницата от 10 000
лв. за периода от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 3 404,55
лв. /1 145,54 лв.-разноски за въззивната инстанция и 2 259,01 лв. за
първата инстанция/ съгласно представените списъци по чл.80 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от
07.10.2019 г. на СРС, 163 с-в, по гр.д.№ 14975/18 г. в частта, с която са
отхвърлени предявените от „О.б.б.“ АД срещу З. Х.Р. искове с правно основание чл.415, ал.3 вр.
ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за сумата
от 10 000 лв.-непогасена главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит от 26.10.2016 г.; 366,00 лв.-договорна лихва за периода 25.11.2016 г.-28.05.2017 г.; 167,76
лв.-наказателна лихва за периода 25.11.2016 г.-06.07.2017 г., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. Х.Р. с
ЕГН ********** и с адрес: ***, представлявана от особен представител-адв.С.Ч.-Н.
с адрес: *** да заплати на „О.б.б.“ АД с ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:*** и със съдебен адрес:*** сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/-непогасена
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 26.10.2016 г.,
сумата от 178,45 лв. /сто седемдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/-законна
лихва върху вноските с настъпил
падеж през периода от 25.07.2017 г. до 25.09.2018 г. и законната лихва върху
главницата от 10 000 лв. от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата; 366,00 лв. /триста шестдесет и шест лева/-договорна лихва за периода
25.11.2016 г.-28.05.2017 г., 167,76 лв.-наказателна лихва за периода 25.11.2016
г.-06.07.2017 г. на основание чл.415,
ал.3 вр. ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД,
както и сумата 3 405,55 лв. на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.