№ 860
гр. Варна , 14.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20213100900150 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след прекратяване на гр.д. №
391/2021 г. по описа на СГС, I-во ГО, 14-ти състав и изпращането му по
подсъдност на ВОС.
Подадена е искова молба с вх. № 263306/12.01.2021 г. от Н.М. Х. - Б.,
ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „Георги Бакалов“, № 17, вх. 3, ет. 5,
ап. 41, чрез процесуален представител адв. С.А. М. срещу „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Средец, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от П.Н.Д.
и Д.Б.Ш., с която при условията на обективно кумулативно съединяване са
предявени установителни искове: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. с чл. 26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит
HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД и Н.М. Х. и
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл.
първо и трето от ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване
нищожността на Допълнителни споразумения към Договор за потребителски
кредит HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г.,
06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисис”
АД и Н.М. Х..
В условията на евентуалност ищецът е предявил искове за прогласяване
нищожността на отделни клаузи от Договора за потребителски кредит
HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., а именно: чл. 1, ал. 1; чл. 2, ал. 1; чл. 2,
ал. 3; чл. 3, ал. 1 и ал. 5; чл. 6, ал. 2 и ал. 3; чл. 7, ал. 2; чл. 12, ал. 1; чл. 14, ал.
3, ал. 4 и ал. 5; чл. 17; чл. 18, ал. 1; чл. 20; чл. 23, ал. 1 и ал. 2; чл. 28, ал. 1 и
чл. 29, ал. 2.
Предявени са като евентуално съединени искове за прогласяване
нищожността на отделни клаузи от Допълнителните споразумения към
договора – клаузи по т. I, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, XI от Допълнително
споразумение от 13.10.2009 г.; чл. 2, ал. 1 и ал.2, чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 2, чл. 5,
чл. 6, чл. 7, ал. 2, чл. 8, чл. 9, чл. 10, чл. 12 от Допълнително споразумение от
23.11.2010 г.; чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 3, чл. 4, ал. 2, чл. 5, чл. 6, чл. 7, ал. 2, чл.
8, чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 12 от Допълнително споразумение от 30.12.2011 г.;
чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 3 , ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 4, ал. 2, ал. 3, чл. 5, чл. 6, ал. 2,
чл. 7, чл. 8, чл. 9, чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от Допълнително споразумение от
1
06.02.2013 г.; чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 2, ал. 3, чл. 5, чл. 6, ал. 2,
чл. 7, чл. 8, чл. 9, чл. 10, чл. 11 и чл.12 от Допълнително споразумение от
27.02.2014 г. /искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал.
1, предл. първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП/.
Ищецът е предявил и осъдителни искове срещу ответника, като същите
са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а именно: иск за сумата
от 15 986 швейцарски франка, представляваща платена без правно
основание сума Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., за
периода от 11.01.2016г. до 11.01.2021 г., представляваща разлика между
размер на договорена възнаградителна лихва и заплатена в резултат на
едностранно увеличение от страна на банката, ведно със законна лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и иск за сумата от 23 913 евро, платени без основание по
Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., за периода от
11.01.2016г. до 11.01.2021 г., представляващи курсови валутни разлики, ведно
със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Делото е било заведено пред Софийски градски съд, който с
определение № 261930 от 01.02.2021 г. е прекратил производството по гр. д.
№ 391/2021 г. по описа на СГС поради местна неподсъдност на спора пред
същия и на осн. чл.113 от ГПК го е изпратил по подсъдност на ОС-Варна.
След запознаване с депозираните уточняващи молби с вх. №№: №
7392/19.04.2021 г., № 9773/25.05.2021 г. и № 12277/2306.2021 г., съдът
намира, че липсва правен интерес за ищеца от едновременното водене на
посочените като главни установителни искове по т. 1 и т. 2 от петитума на
исковата при условията на обективно кумулативно съединяване.
Допълнителните споразумения имат характера на акцесорно съглашение
между страните, което се явява неразделна част от главния договор. Същите
не съдържат задължителните елементи на договора, поради което и не могат
да съществуват самостоятелно от главния договор, а преуреждат
първоначалните уговорки между страните. Доколкото главният договор е
предмет на спора по главния иск, то съдът намира, че е сезиран с един
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал.1,
предл. първо и трето от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит
HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД и Н.М. Х. и
Допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит
HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013
г. и 27.02.2014 г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисис” АД и Н.М.
Х..
По същите съображения липсва правен интерес за ищеца от
едновременното водене на евентуално предявени установителни искове за
прогласяване нищожността на отделни клаузи от Допълнителни споразумения
към Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г.,
23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., наред с предявените
евентуални искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи от
Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен между
„Юробанк България” АД и Н.М. Х.. Доколкото споразуменията като
неразделна част от договора са предмет на разглеждане по предявения
установителен иск за нищожност главния договор, в т.ч. и на отделни клаузи
от него.
С оглед на горното предявените установителни искове за прогласяване
нищожността на допълнителни споразумения, както и по отношение на
2
евентуално предявения установителен иск за прогласяване нищожността на
отделни клаузи от допълнителните споразумения, следва да бъдат разгледани
в рамките главния иск.
Съдът приема за разглеждане следните искови претенции, предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване:
1/ установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.
26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит
HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД и Н.М. Х.,
изменен с Допълнителни споразумения към Договор за потребителски
кредит HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г.,
06.02.2013 г. и 27.02.2014 г.;
2/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
сумата от 34 083,16 евро, от която лихва в размер на 33 002,21 евро, такси в
размер на 739,47 евро и застраховки в размер на 341,49 евро, представляваща
платена при начална липса на основание сума във връзка с Договор за
потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк
България” АД и Н.М. Х. и Допълнителни споразумения към Договор за
потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г.,
30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., сключени между „Бългериън
Ритейл Сървисис” АД и Н.М. Х., ведно със законна лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
3/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
сумата от 15 986 швейцарски франка, представляваща платена без правно
основание сума по Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г.,
за периода от 11.01.2016г. до 11.01.2021 г., представляваща разлика между
размер на договорена възнаградителна лихва и заплатена в резултат на
едностранно увеличение от страна на банката, ведно със законна лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и
4/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
иск за сумата от 23 913 евро, платени без основание по Договор за
потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., за периода от 11.01.2016г. до
11.01.2021 г., представляващи курсови валутни разлики, ведно със законна
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Следва да се даде възможност на ищеца да представи доказателства за
заплащане на държавна такса върху приетите за допустими искови
претенции.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по т.д. № 150/2021 г. по
описа на ВОС, ТО, като дава на ищеца в едноседмичен срок от съобщението
да представи доказателства за заплатена държавна такса по сметка на ВОС в
размер на 9 875,54 (девет хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и петдесет
и четири стотинки)лева.
При неизпълнение на указанията за заплащане на такса исковата молба
3
ще бъде върната.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4