Решение по дело №4703/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 170
Дата: 14 март 2022 г.
Съдия: Красимира Делчева Кондова
Дело: 20212230104703
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Сливен, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20212230104703 по описа за 2021 година
Ищцовото търговско дружество твърди, че при него имало открита
партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се в гр.**, кв.”**”,
бл.**, вх.**, ап.**с титуляр ответника Я.. Имотът бил свързан към
водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на
питейна вода. Доставената и консумирана вода се отчитала по партидата от
представител на ищцовото дружество и стойността на доставката се
фактурирала, след което за титуляра възниквало задължение в 30 дневен срок
от издаване на фактурата да погаси задължението си, съобразно ОУ на ВиК
оператора. Ако това не стори в срок абоната изпадал в забава и дължал
обезщетение в размер на законната лихва за съответния период.
Сочи се, че за периода 01.01.2019г. – 31.03.2021г. ответникът не
заплатил дължимата сума за доставена и консумирана вода и ВиК услуги.
Поради това ищцовото дружество подало заявление по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и било образувано ЧГД № 2527/2021г. на
СлРС. В това производство била издадена заповед за изпълнение за исковите
суми, но заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47, ал.5
ГПК, което обусловило правен интерес от настоящото производство.
От съда се иска признаване на установено в отношенията между
1
страните, че ответника дължи на ищцовото дружество присъдените със
Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно сума в размер
на 972,51 лв., от която 882,03 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена и консумирана питейна вода в имота на ответника в гр.**, кв.”**”,
бл.**, вх.**, ап.**за периода от 01.01.2019г. – 31.03.2021г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 28.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума
в размер на 90,48 лв., обезщетение за забавено изпълнение /мораторна лихва/,
начислена към 10.05.2021г.
Претендират се разноски в заповедното производство, както и тези,
сторени в исковия процес.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначен от съда особен представител на ответника.
С отговора се оспорват исковете, като се счита, че не са представени
карнети за отчитането на консумираното количество вода срещу подпис на
потребителя или негов представител, респ. протокол за отказан достъп до
жилището.
Иска се отхвърляне на претенциите, като неоснователни и недоказани.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество депозирало на 28.06.2021г. в Сливенски районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
против ответника за дължими суми за доставена питейна вода и ВиК услуги
за обект, находящ се в гр.**, кв.”**“, бл.**-**-** за периода от 01.01.2019г.
до 31.03.2021г.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 2527/2021г. по
описа на СлРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично
задължение № 871/29.06.2021г. против длъжника и настоящ ответник за
следните суми: главница в размер на 882,03 лв. за доставена и консумирана
питейна вода за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2021г., ведно със законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 28.06.2021г. до
окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 90,48 лв.,
начислена към 10.05.20207г., както и разноски в размер на 25 лв.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на
2
чл.47, ал.5 ГПК. В едномесечния срок от съобщаването, заявителят предявил
настоящия положителен установителен иск – на 13.10.2021г.
Установява се от справка № 453632/20.04.2021г. на Агенция по
вписванията, че ответницата от 22.01.2007г. е собственик на процесния имот
– ап.20 в гр.Сливен, кв.”Дружба”, бл.36. От карнети, представени от
ищцовото дружество е видно, че за този имот имало открита партида на името
на ответника Я. за доставка на вода и ВиК услуги. За част от исковия период
/месеците 04, 06, 07, 08, 09 и 10.2019г./ при засичане на водомера е полаган
подпис на абоната или негов представител. За месец август 2020г. е
отбелязано, че показанието на водомера е даден от абоната по телефон.
Навсякъде в карнетите за исковия период от време е отбелязан код 0, а за
м.09.2021г. / извън исковия период/ е посочен код 74 срещу положен подпис
от абоната.
За исковия период от време, съобразно начисленото количество вода
ищцовото дружество издало фактури на името на абоната ответник.
В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели.
Показанията на свидетеля Д., инкасатор за обекта на ответника за
исковия период от време установяват, че по време на пандемията „Ковид 19“
имало указания да не се влиза в жилищата за отчет на водомерите, като
абонатите пращали показанията на инкасаторите по вайбър. Преди
пандемията свидетелят отчитал своевременно водомера срещу подпис на
абоната. На 06.08.2020г. ответницата пратила показания на водомера по
телефона, поради което свидетелят установил, че има надписано количество
вода, което обусловило за следващия месец 09.2020г. да се запише код „74“,
което означавало надписана вода и да не се начислява количество вода. За
останалите месеци, включени в исковия период от време, за които липсвал
подпис на абоната и изпратени показания от самия абонат, свидетелят
начислявал служебно количество вода. Затова в карнетите било записано и
код „0“, което означавало, че водомера бил изправен. Свидетелят установява,
че ходил да засича водомера, но абоната не е отварял за да бъде засечен. При
това положение свидетелят винаги оставял на входната врата бележка с
телефония си номер, за да може абоната да даде показанията на водомера по
вайбър. Свидетелят посочва, че в този случай не е налице отказан достъп от
3
страна на абоната за да се състави протокол за това, а не бил осигурен достъп
в указаното време и съответно не били изпрътени показанията, което
наложило служебен разход на вода да бъде начислен.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена и се установява
от събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415,
ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител,
разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на
вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване,
дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената
тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото
вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по
несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги,
предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през
процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и
стойност.
Установи се в процеса, че ответника е собственик на процесния
недвижим имот –апартамент и в този смисъл потребител на ВиК услуги,
съгл.чл.2, ал.1, т.2 и чл.3, т.1 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация - Сливен”
ООД гр.Сливен /ОУ/, в сила от 05.10.2014г. – приложими към процесния
4
казус. Тези ОУ на ищцовото влизат в сила за потребителите в едномесечен
срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Те са
публикувани във вестник „Новинар”, бр.196/21.08.2014г. и „Сливенски
новини”, бр.34/05.09.2014г., също така са поместени и в електронната
страница на оператора.
Съгласно чл.5, т.1, б.”а” ОУ потребителите са длъжни да осигуряват
свободен и безопасен достъп на длъжностните лица, упълномощени от ВиК
оператора за отчет на индивидуалните водомери в жилищата и др.обекти в
сградата.
Съобразно чл.24 ОУ и чл.35, ал.4 от Наредба №4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребителят е длъжен да
осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК
оператора за извършване на отчет на водомера – общ и индивидуални.
Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При
невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя
или негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година
от последното отчитане.
При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една
година по реда на чл.23, ал.6 и чл.24, ал.3 ОУ, длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел, с отбелязване
на трите му имена и адрес, като свидетеля може да бъде и длъжностно лице
на ВиК оператора. След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/s, за
периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.
Анализът на горните разпоредби на приложимите за потребителите ОУ
сочат, че правилно ищцовото дружество –ВиК оператор, чрез длъжностно
лице начислявал на ответника служебен разход на индивидуалния водомер,
тъй като той не осигурявал достъп до жилището за извършване на отчет.
5
Установи се от гласните доказателствени средства, че съобщаване било
извършвано по друг начин, съгл.чл.23, ал.5 ОУ, чрез оставяне на външната
врата на апартамента индивидуална бележка с телефон за свързване с
инкасатор, но въпреки това не последвал осигурен достъп в жилището в
период по-дълъг от една година / последният отчет срещу подпис датира от
м.октомври 2019г./.
Действително поради неспазване на задължението на ответника, като
абонат- потребител на ВиК услуги да предостави достъп до индивидуалния си
водомер за извършване на отчет повече от една година, то следвало
длъжностното лице на оператора ищец да състави протокол в присъствието на
свидетел, както и след това да начислява разход по реда на чл.49 ОУ. В
конкретният случай този ред не е бил спазен, като операторът продължил да
начислява служебен разход, т.е. приложен е по-благоприятен вариант за
потребителя до реалното осигуряване от негова страна на достъп за отчет.
При това положение съдът счита, че ВиК операторът- ищец доказа
основанието за начисляване, както и размера на количеството начислена вода
– служебен разход по индивидуалния водомер на ответника. В противен
случай би се стигнало до злоупотреба от страна на потребителя, който в
крайна сметка има задължение и е в негов интерес да осигурява редовно
достъп до уреда за измерване на ползваната вода. При положение, че за имота
има открита партида, т.е. е водоснабден и потребителят не е уведомил ВиК
оператора, че в него не се живее, т.е., че няма разход на вода, за ищцовото
дружество не остава друга възможност, освен да начислява служебен разход,
както е и сторено. Съдът не би могъл да допусне потребителят да извлича
полза от собственото си недобросъвестно поведение и неспазване задължения
по ОУ на ВиК оператора, свързани с осигуряване на достъп за отчет на
средството за измерване количеството разходвана вода. Така би се стигнало
до натоварване на останалите потребители да заплащат количество вода под
формата на загуби за ищцовото дружество.
Ето защо съдът приема, че исковите претенции са доказани по
основание и размер.
С оглед изхода на делото ответникът дължи разноски на ищеца в общ
размер на 760 лв., от които 735 лв., сторени в настоящия исков процес / 360
лв., платено адвокатско възнаграждение, 75 лв. платена държавна такса по
6
сметка на съда и 300 лв., платен депозит за особен представител на
ответницата/ и 25 лв., сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №
2527/2021г. на СлРС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1
вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 ЗЗД в отношенията между страните, че
Л. ОВ. ЯК., ЕГН: ********** от гр.**, кв.”**“, бл.**, вх.**, ап.**ДЪЛЖИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести
септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев сума в
размер на 972,51 лв. /деветстотин седемдесет и два лева и 0,51 ст./, от
която 882,03 лв. /осемстотин осемдесет и два лева и 0,03 ст./ - главница,
представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода в имот,
находящ се в гр.**, кв.”**”, бл.**, вх.**, ап.** за периода от 01.01.2019г. –
31.03.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 28.06.2021г. до окончателното изплащане и 90,48 лв. /деветдесет лева и
0,48 ст./, обезщетение за забавено изпълнение /мораторна лихва/, начислена
към 10.05.2021г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Л. ОВ. ЯК., ЕГН: **********
от гр.**, кв.”**“, бл.**, вх.**, ап.**ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в размер на 760 лв. / седемстотин и
шестдесет лева/, деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
7

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8