О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260420
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и четвърти септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
мл.с. Красен Вълев
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова въззивно гражданско дело № 1844 по описа
за 2020 година.
С Решение № 1014 от 10.04.2020г., постановено по гр. дело № 3424/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Дияна Д.Щ. да заплати на Ж.Н.Д. сума в размер от 11 546, 45 лева, представляваща платена на отпаднало основание сума – развален на 01.01.2018 г. предварителен договор от 14.07.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ гараж, находящ се в гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“ № 78, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 640, 36 лева, представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски. С цитираното решение е отхвърлен иска в останалата му част - над уважения до предявения размер от 13 689, 58 лева - поради прихващане с насрещни негови задължения към Дияна Щ., както и иска за осъждане на Дияна Д.Щ. да заплати на Ж.Н.Д. сумата от 3 350 лева, представляваща стойността на извършени от него подобрения в гореописания имот – поради прихващане в частта от 1 500 лева, а в останалата му част – поради неоснователност, както и предявените от Дияна Д.Щ. против Ж.Н.Д. насрещни искове за заплащане на сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на същия имот за периода 14.07.2016г. – 04.10.2018г. – поради прихващане в частта от 1 790, 13 лева, а в останалата му част – поради неоснователност, за заплащане на сумата от 2 315 лева, представляваща стойността на необходимите ремонтни дейности за привеждане на имота в състоянието, в което е бил предаден на ищеца - поради прихващане в частта от 1 822 лева, а в останалата му част – поради неоснователност както и за заплащане на сумата от 49 лева – неплатена стойност на ел. енергия за 2 месеца и на сумата от 150 лева – неплатена стойност на вода за 28 месеца – поради неоснователност.
С цитираното решение е отхвърлен предявения от Ж.Н.Д. против Дияна Д.Щ. иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 920, 28 лева, представляваща лихва за забава, дължима върху главницата от 13 689, 58 лева за периода 01.09.2018г. - 30.04.2019г.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Дияна Д.Щ., с която се претендира да бъде отменено постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да ъде уважен изцяло предявения насрещен иск, както и направените оспорвания по отношение на дължимите разноски за подобрения. В жалбата се посочва, че преценката на съда относно съществуващите доказателства и материали по делото с оглед на издадения съдебен акт е неправилна и непълна – налице е произнасяне, без да са съобразени всички доказателства, събрани по делото. Посочва се, че констатациите на съда, в които се установява, че през периода от 14.07.2016г. до 21.12.2017г. ответника по насрещния иск е ползвал имота, но при наличие на правно основание ва това, а именно – въз основа на сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на имота, по силата на който му е било предадено владението, не отговарят на предвиденото в предварителния договор, съгласно който страните са се договорили имотът да бъде освободен и владението предадено на купувача след нотариално прехвърляне на имота. В жалбата се посочва, че фактът, че ключовете са били предадени не може да означава предаване на владението по смисъла на предварителния договор, тъй като е ясна волята на страните владението да се предаде при сключването на окончателния договор. В жалбата се посочва, че няма предаване на владението по смисъла на чл. 70, ал. 3 от ЗС чрез предварителния договор. Посочва се, че Ж.Д. е ползвал имота без правно основание, тъй като между страните е имало писмена уговорка в предварителния договор владението да бъде предадено след подписването на окончателния договор и ищецът е ползвал имота, но не в качеството на добросъвестен владелец, а в качеството на държател. В жалбата се посочва, че вследствие на неправилния извод на съда, че има предадено владение следват и следващите изводи на съда, които опорочават цялото решение в частта, касаеща присъждане на разноски за подобрения. Посочва се, че е неправилен извода на съда, че ищецът има правата по чл. 71 и чл. 72 от ЗС и в резултат на това всички присъдени обезщетения за подобрения на това основание са незаконосъобразни.
Изрично се уточнява, че първоинстанционното решение се атакува частично по отношение на отхвърлените насрещни искове за сумата от 5 901, 87 лева, както и се атакува частично уважения иск за изпълнение на строително монтажни работи от страна на Ж.Д. в размер на 1 500 лева.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е в преклузивния срок за атакуване на първоинстанционното решение и от лице, което разполага с валидна представителна власт за това, дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната страна по депозираната въззивна жалба – Ж.Н.Д. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, правилно и обосновано, не страна от посочените пороци в жалбата и се претендира то да бъде потвърдено изцяло. В отговора се изразява несъгласие с посоченото във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл без съобразяване с всички налични доказателства и материали, събрани по делото, като неправилно е изтълкувал правния спор между страните за дължимостта на обезщетение за ползване на имота без правно основание за датата на сключване на предварителния договор – 14.07.2016г. до датата на развалянето му – считано от 01.01.2018г. В отговора се посочва, че несъмнено предаването на ключовете, извършено в деня на подписване на предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот представлява предаване на фактическата власт върху вещта и с развалянето на договора отпада основанието за ползване на имота, прекратява се облигационното отношение и се дължи връщане на даденото по договора предвид обратното действие на развалянето, но съгласието за предаване на владението, което е фактическо състояние, не може да отпадне с обратна сила.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В депозирания писмен отговор се отправят и възражения относно допустимостта на въззивната жалба, тъй като е налице неяснота какво точно се обжалва и не са ясни аргументите, които обуславят порочността на решението. В тази връзка, съдът намира, че във въззивната жалба, а и впоследствие – в направеното уточнение към нея изрично се посочва, че се атакува първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени заявените насрещни претенции от страна на Дияна Д.Щ. – сума в размер от 5 209, 87 лева, представляваща отхвърлената претенция за заплащане на обезщетение за ползване на имота без правно основание, сума в размер от 493 лева, представляваща отхвърлената претенция за стойността на необходимите ремонтни дейности за привеждане на имота в състояние, в което е бил предаден на ищеца, сума в размер от 49 лева, представляваща стойността на потребена ел. енергия за период от два месеца и сума в размер от 150 лева, представляваща стойността на потребена вода за период от 28 месеца (общ размер на претенциите – 5 901, 87 лева), както и в частта, в която са уважени претенциите на ищеца Ж.Д. и е присъдена стойността на извършените строително-монтажни работи в размер на 1 500 лева. Аргументите за порочността на решението за изложени в самата въззивна жалба.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по повод предявени няколко обективно съединени иска от Ж.Н.Д. против Дияна Д.Щ., с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати следните суми:
- сума в размер на 13 689, 58 лева, представляваща платени вноски по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – гараж, находящ се в гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“ № 78, с площ от 21, 50 кв.м., ведно с 0, 43 ид.ч. кв.м. от прохода, както и съответния процент идеални части от общите части на сградата, сключен на 14.07.2016г. и развален на 21.12.2017г., с които вноски ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането;
- сума в размер от 920, 28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на мораторна лихва, изчислено върху претендираната главница за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2019г.;
- сума в размер на 3 350 лева, представляваща стойността на извършените от ищеца Ж.Д. подобрения в следния недвижим имот – гараж, находящ се в гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“ № 78, с площ от 21, 50 кв.м., ведно с 0, 43 кв.м. от прохода, както и съответния процент идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2019г. до изплащане на вземането, а при условията на евентуалност и в случай, че не се докаже изричното съгласие на собственика за извършване на подобренията се претендира да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде присъдена увеличената стойност на имота на основание чл. 74, ал. 1 от ЗС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2019г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се посочва, че на 14.07.2016г. Ж.Д. и ответната страна Дияна Щ. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на гараж, находящ се в гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“ № 78, като при подписването на договора е заплатено капаро в размер на 1 000 евро, а договорената цена е в размер на 10 500 евро и с подписването на договора е предадено владението на имота, като страните са се разбрали, че ищецът може да прави необходимите подобрения, тъй като смята да използва имота за жилищни нужди. В исковата молба се посочва, че ищецът е заплатил три вноски на обща стойност от 15 689, 58 лева, но поради невъзможност да заплати остатъка от сумата, страните са развалили сключения предварителен договор на 21.12.2017г. и на 04.10.2018г. и върнал имота на ответната страна. В исковата молба се посочва, че ищецът е отправил покана до ответната страна да му върне заплатената сума и през месец август 2018г. е получил банков превод за сума в размер на 2 000 лева, но останалата сума не му е била възстановена.
Ответната страна по иска депозира писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, в който посочва, че не се спори относно обстоятелството, че между страните има валидно сключен предварителен договор за покупко-продажба от 14.07.2016г. за недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, както и не се спори, че предварителният договор е развален поради неплащане на продажната цена на 31.12.2017г. Оспорва твърдението за предаване на владението на имота и твърди, че владението на имота не е било прехвърляно, тъй като съгласно предварителния договор страните са се договорили имотът да бъде освободен и владението предадено на купувача след нотариалното прехвърляне на имота, а в случая такова не е извършено.
Ответната страна предявява насрещен иск, с който претендира да бъде осъден Ж.Д. да й заплати следните суми:
- сума в размер на 7 000 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на имота за периода от 14.07.2016г. до 04.10.2018г.;
- сума в размер от 2 315 лева, представляваща стойността на необходим ремонт на помещението за привеждането му в състояние идентично с това, в което е било предадено на ищеца;
- сума в размер на 49 лева, представляваща стойността на потребена ел. енергия за период от два месеца и
- сума в размер от 150 лева, представляваща неплатена стойност на консумирана вода за период от 28 месеца.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 1844/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба с вх. № 20499/09.06.2020г. по описа на Районен съд - Бургас от Дияна Д.Щ., представлявана от адвокат Т.Ш. против Решение № 1014 от 10.04.2020г., постановено по гр. дело № 3424/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, както и депозирания писмен отговор на въззивната жалба от Ж.Н.Д. чрез неговия пълномощник адвокат Н.Г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното определение да изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.