Р Е Ш Е Н И Е
Номер 11.12.2019 год. Град Царево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
на трети декември
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев Секретар:
Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гражданско дело номер 348 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от С.Б.Ф., ЕГН **********, с
адрес ***, представляван от адвокат Е.К.К. от Адвокатска колегия гр. Варна, със
съдебен адрес:***, против: М.Д.П. ЕГН ********** с адрес ***, с
която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за
установено между страните, че вземането в размер на 3 500,00 (три хиляди и
петстотин) лева на М.Д.П. ЕГН **********, произтичащо от Решение № 45/
21.05.2009 г. постановено по гр.д. № 96/ 2007 г. по описа на районен съд
Царево, потвърдено с решение № IV-30/ 21.04.2010 г. на Окръжен съд Бургас и
Определение № 154/ 15.02.2011 г. на Върховен касационен съд, срещу С.Б.Ф. ЕГН **********
е погасено по давност. Да бъдат присъдени на ищеца направените по делото
разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
С разпореждане от 12.08.2019 год. съдът е приел исковата
молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата
на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал
писмен отговор в срок. В отговора си, ответника твърди че предявения иск е
недопустим, алтернативно- неосноватален.
С исковата молба се твърди, че по
силата на Решение № 45/ 21.05.2009 г. постановено по гр.д. № 96/ 2007 г. по
описа на районен съд Царево, потвърдено с решение № IV- 30/ 21.04.2010 г. на
Окръжен съд Бургас и Определение № 154/ 15.02.2011 г. на Върховен касационен
съд, срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист на 12.07.2012 г. в полза на ответника,
за сумата от 3 500,00 лева. Според ищеца, ответника е предявила правата си
по изпълнителния лист през 2017 г. във връзка с което е било образувано изп.д. №
20178620400002 по описа на ЧСИ М. Г., рег.№ 862 с район на действие Софийски
градски съд. Според исковата молба, за вземането на ответника е изтекла пет
годишната давност по чл. 110 от ЗЗД, тъй като вземането е станало изискуемо в
момента, в който решението за присъждане на разноските е влязло в законна сила,
а именно от датата на постановяване на Определение № 154 на Върховен касационен
съд-15.02.2011 г. и по силата на закона давността за това вземане е изтекла на
15.02.2016 г.
В отговора на исковата молба, ответника твърди, че иска е
неоснователен. Според ответника, молбата за издаване на изпълнителен лист,
прекъсва сроковете на погасителната давност на основание чл. 116 б. “в“ от ЗЗД,
както и че давност не тече- чл. 115 б. “ж“ от ЗЗД, за времето когато е висящо производството
по издаване на изпълнителния лист до изпълнителното дело.
В съдебно заседание, ищеца и ответника не изпращат представител,
не взимат становище по делото.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е положителен, установителен иск, с
правно основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК.
По допустимостта на иска:
Съдът намира, че е налице правен интерес от предявяването
на иска от страна на ищеца, поради което той се явява допустим.
По основателността на иска:
Не
се спори между страните по делото, че по силата на Решение № 45/ 21.05.2009 г.
постановено по гр.д. № 96/ 2007 г. по описа на районен съд Царево, потвърдено с
решение № IV- 30/ 21.04.2010 г. на Окръжен съд Бургас и Определение № 154/ 15.02.2011
г. на Върховен касационен съд, ищеца е бил
осъден, да заплати в полза на ответника сумата от 3 500,00 лева.
Не
се спори също така, че срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист на
12.07.2012 г. в полза на ответника, за сумата от 3 500,00 лева.
Безспорно
е, че ответника е предявила правата си по изпълнителния лист през 2017 г. във
връзка с което е било образувано изп.д. № 20178620400002 по описа на ЧСИ М. Г.,
рег. № 862 с район на действие Софийски градски съд.
При
така установената фактическа обстановка, съда приема следното:
Ищеца твърди, че
по отношение на вземането на ответника, е изтекла предвидената в закона
давност. Съгласно разпоредбите на ЗЗД, началото на този давностен срок започва
от датата на влизане на съдебното решение в законна сила и се прекъсва с
предприемане на изпълнителни действия- чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Съгласно
трайната, константна и безпротиворечива съдебна практика, издаването на
изпълнителен лист не прекъсва давността. Не я прекъсва дори подаването на молба
за образуване на изпълнително дело, както и поканата за доброволно изпълнение. Прекъсване
на давността има единствено тогава, когато са предприети валидни изпълнителни
действия, насочени пряко към имуществото на длъжника: налагане на запор,
възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис и оценка и др. /в този
смисъл TP по т.д. № 2/ 2013 година на ВКС/.
Безспорен по
делото е фактът, че ответницата повече от 5 години не е предприела абсолютно
никакви действия за реализиране на вземането си, произтичащо от влязло в сила
съдебно решение, което не се оспорва и пред съда. Твърди се единствено, че в
полза на същата е бил издаден изпълнителен лист и е било образувано
изпълнително дело. По делото не се навеждат твърдения и не се ангажират
доказателства, срещу ищеца да са били предприети каквито и да било валидни
изпълнителни действия, насочени пряко към имуществото на длъжника: налагане на
запор, възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис и оценка и др.
които да прекъснат давността.
В този ред на правните съждения, за съда се
налага извода, че предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен изцяло. За процесното вземане на ответника е изтекла пет годишната
давност по чл. 110 от ЗЗД- вземането е станало изискуемо в момента, в който
решението за присъждане на разноските е влязло в законна сила, а именно от
датата на постановяване на Определение № 154 на Върховен касационен съд, която
е 15.02.2011 г. т.е. давността за това вземане е изтекла на 15.02.2016 г.
Предвид решението на съда, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените
разноски по делото, в размер на 640,00 лв. съгласно приложения списък по чл. 80
от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на С.Б.Ф., ЕГН ********** и М.Д.П. ЕГН **********, че вземането в размер
на 3 500,00 (три хиляди и петстотин) лева на М.Д.П. ЕГН **********,
произтичащо от Решение № 45/ 21.05.2009 г. постановено по гр.д. № 96/ 2007 г.
по описа на районен съд Царево, потвърдено с решение № IV-30/ 21.04.2010 г. на
Окръжен съд Бургас и Определение № 154/ 15.02.2011 г. на Върховен касационен
съд, срещу С.Б.Ф. ЕГН ********** е погасено по давност.
ОСЪЖДА М.Д.П. ЕГН **********, да заплати на С.Б.Ф., ЕГН **********, сумата от 640,00 лева, за направени разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: