№ 101
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110210166 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 10166 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ХР. Б. Б. срещу Наказателно постановление /НП/ №
323827 от 26.01.2018, издадено от заместник кмет на СО, с което на жалбоподателя на
основание чл. 35, ал. 7, т.1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения
градски транспорт на територията на Столична община (отм.) /Наредбата/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 18, т. 1,
1
б."а", б."б" и б."в" и чл. 35, ал. 1 от Наредбата.
Жалбоподателят счита, че при издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правилаа, поради което иска наложеното
административно наказание да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител иска потвърждаване на
НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 05.01.2018 г. Л.П. – контрольор по редовността на пътниците в "ЦГМ" ЕАД
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) за извършено на същата дата нарушения на чл. 18, т. 1, б."а", б."б" и б."в", вр.
чл. 34, ал. 3 от Наредбата в присъствие на нарушителя и на един свидетел.
Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани и в
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 26.01.2018 г. Евгени Крусев – зам. кмет на СО издал НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34
от ЗАНН, но съдържанието на АУАН и НП не съответства на изискванията на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
следва да е налице както пълно описание на нарушението, така и законовите
разпоредби, които са нарушени - чл. 42, т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В настоящия
случай е налице противоречива и неясна правна квалификация на твърдяното
нарушение, като в АУАН (чрез подчертаване) и НП са посочени като нарушени б. а, б.
б и б. в на чл. 18, т. 1 от Наредбата, в които са предвидени три различни задължения на
пътуващите в градския транспорт, а именно, че пътниците са длъжни съответно по
б."а" - да притежават редовен превозен документ при превоза и при слизането си в
района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото; по б."б" -
да предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а
пътуващите с персонализирани електронни карти да показват документ за самоличност
при поискване и по б."в"- при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта
за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, да
слязат от превозното средство на следващата спирка и да предоставят на контролните
органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. В словесната част на АУАН и НП не е описано
неизпълнение на задължения по б."б" и б."в" на чл. 18, т. 1 от НРУПОГТТСО (отм.).
При така посочената цифрова квалификация по б."а" и б."б" нарушителят следва
едновременно да е пътувал без редовен превозен документ, но и да не е предоставил
превозния си документ на контролните органи за проверка, като очевидно не е
съобразено че нарушенията на задълженията по тези две букви от цитираната
2
разпоредба логически могат да съществуват само в алтернативност, като пътникът или
не разполага с редовен превозен документ, или не предоставя същия на контрольора.
Хипотезата по б."в" предполага след констатирано нарушение по някоя от предходните
две точки и последвал отказ от закупуване на карта за еднократно пътуване,
нарушителят да не е слязъл от превозното средство на следващата спирка и да не е
предоставил на контролните органи своята лична карта за съставяне на АУАН –като
липсва словесно описание на подобно поведение от страна на нарушителя – т.е. никъде
не е посочен отказ от слизане или непредставяне на лична карта. Така дадената правна
квалификация е противоречива, неясна и несъответна на описаните в АУАН и в НП
фактически твърдения. Административнонаказателна отговорност не може да се
обосновава по тълкувателен път. Допуснатото процесуално нарушение е съществено,
защото ограничава възможността на жалбоподателя да разбере в какво се изразява
вмененото му за противоправно поведение и да организира адекватно защитата си,
както по фактите, така и по правото. Трайна практика на контрольорите по
редовността на пътниците и на длъжностните лица, оправомощени да издават НП да
отбелязват като нарушени всички хипотези на чл. 18 от Наредбата, на свой ред е
създала трайна практика в АССГ, с която настоящата инстанция се солидаризира, че е
налице неясна и противоречива правна квалификация на нарушението, което
представлява самостоятелно основание за отмяна на НП - Решение № 7059 от 8.12.2020
г. на АдмС - София по адм. д. № 10241/2020 г. – XІV к.с., Решение № 6721 от
25.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 6622/2020 г., ІV к.с., Решение № 5010 от
28.09.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 5553/2020 г. – ХІІ к.с., Решение № 3314 от
16.05.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 2819/2019 г. – VІІ к.с. и др.
На следващо място съдът намира, че самостоятелно основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление е противоречието на санкционните разпоредби
на Наредбата с нормативен акт от по-висока степен, а именно чл. 101 от Закона за
автомобилните превози. Тази норма регламентира същите по вид обществени
отношения, като предвижда, че пътник в моторно превозно средство за обществен
превоз, който пътува без билет или друг документ се наказва с глоба от 10 до 50 лв. - за
пътуване с обществен превоз по общински транспортни схеми. Безспорно
общественият градски транспорт на територията на Столична община, осъществяван с
автобуси е обществен транспорт по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр, поради
което разпоредбата на чл. 101 от ЗАвПр би следвало да намери приложение към
настоящия случай. Тя не е бланкетна и не подлежи на попълване с друг нормативен
акт, като е недопустимо обществени отношения, изчерпателно уредени със закон да се
преуреждат с подзаконов нормативен акт, който освен това предвижда и по-висок
размер на наказание.
Всяко едно от горепосочените нарушения са самостоятелно основание за отмяна
на обжалваното НП и при тяхното наличие и при липса на яснота относно
фактическите рамки на административнонаказателното обвинение е безпредметно да
се извършва контрол за правилното приложени на материалния закон и на това дали е
налице извършено административно нарушение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 323827 от 26.01.2018, издадено от
заместник кмет на СО, с което на ХР. Б. Б. на основание чл. 35, ал. 7, т.1 от Наредбата
за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на
Столична община (отм.) /Наредбата/ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 18, т. 1, б."а", б."б" и б."в" и чл. 35, ал. 1 от
Наредбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4