Решение по дело №8103/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 260417 / 29.10.2020г.

гр. Перник, 29.10.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 8103 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. З.Ц., срещу Ц.М.Р., с ЕГН: **********, с която се иска: да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 265.34 лева – представляваща общ сбор на дължимите суми по фактури: № **********/15.11.2016 г., № **********/15.12.2016 г. и № **********/15.02.2017 г. – задължения за месечни такси и потребени услуги за телефонни номера  *** и *** и лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от 13.05.2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за мобилни услуги № *** с договор за лизинг към него от 13.05.2016 г. – с предоставен мобилен номер *** и Договор за мобилни услуги № ***г. – с предоставен мобилен номер ***.

На следващо място се твърди, че в съответствие с договорите на ответницата са предоставяни мобилни услуги за периода от м.11.2016 г. до м.02.2017 г. Посочва се, че за така предоставените услуги ищецът е издал три броя фактури – 1/ фактура № **********/15.11.2016 г. /при период на потребление 15.10.2016 г. до 14.11.2016 г./ - за сумата от общо 63.83 лева с ДДС, като сумата била получена след приспадане на 4.93 лева надвнесена сума от минал период; 2/ фактура № **********/15.12.2016 г. /при период на потребление 15.11.2016 г. до 14.12.2016 г./ - за сумата от общо 72.66 лева с ДДС и 3/фактура № **********/15.02.2017 г. – от която се претендира сумата от 128.85 лева с ДДС – неплатени лизингови вноски за устройство *** /т.е. не се претендират суми за неустойка/.

Поддържа се, че ответницата не е заплатила дължимите по цитираните фактури суми в общ размер от 265.34 лева, поради което процесният абонамент е бил деактивиран.

С тези аргументи се иска предявеният установителен иск да бъде уважен.

С исковата молба са представени Договор за мобилни услуги № *** с договор за лизинг към него от 13.05.2016 г. – с предоставен мобилен номер *** и Договор за мобилни услуги № ***г. – с предоставен мобилен номер *** и приложения към тях, три броя фактури - № **********/15.11.2016 г.; № **********/15.12.2016 г. и № **********/15.02.2017 г., общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез назначения му особен представител – адв. Д.Д. е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се подробни доводи, че уговорените в договорите за мобилни услуги неустойки били нищожни поради противоречие на съответните клаузи, както с националното законодателство, така и с правото на ЕС. В тази връзка е цитирана многобройна съдебна практика. С тези аргументи се иска отхвърляне на претенциите.

В съдебно заседание, проведено на 05.10.2020 г. ищецът не се явява, представител не изпраща. Изразява писмено становище за уважаване на исковете.

Ответникът редовно призован, не се явява. Вместо него се явява назначеният му особен представител – адв. Д.. Последната поддържа отговора, изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за част от вземанията, които са предмет на настоящото производство /за установителния иск/. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2518/18.06.2019 г. по ч.гр.д. № 3353/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

От представените по делото доказателства /Договор за мобилни услуги № *** с договор за лизинг към него от 13.05.2016 г. – с предоставен мобилен номер *** и устройство *** и Договор за мобилни услуги № ***г. – с предоставен мобилен номер *** и приложения към тях, и фактура № **********/15.02.2017 г. / се установява, че между страните са сключени сделки за доставка и ползване на мобилни услуги съответно за продажба на мобилно устройство в периода от 13.05.2016 г. до 15.02.2017 г.

По делото са представени три броя фактури:

1.    Фактура № **********/15.11.2016 г. /при период на потребление 15.10.2016 г. до 14.11.2016 г./ - за сумата от общо 68.01 лева с ДДС. От тази сума – 8.59 лева представляват вноска по лизинг на мобилно устройство . Останалата част от сумата представляват месечни такси за абонаментни планове и начислени суми за потребени услуги. Сумата е получена при съобразяване на вземане от 0.75 лева – баланс от минал период;

2.    Фактура № **********/15.12.2016 г. /при период на потребление 15.11.2016 г. до 14.12.2016 г./ - за сумата от общо 72.66 лева с ДДС. От тази сума – 8.59 лева представляват вноска по лизинг на мобилно устройство. Останалата част от сумата представляват месечни такси за абонаментни планове и начислени суми за потребени услуги.

3.    Фактура № **********/15.02.2017 г. – за сумата от общо 1209.12 лева, от която се претендира сумата от 128.85 лева с ДДС – неплатени лизингови вноски за устройство *** т.е. не се претендират суми за неустойка – общо 943.78 лева. Остатъкът от 136.49 лева – представлява сбор от просрочените задължения по фактура № **********/15.11.2016 г. и фактура № **********/15.12.2016 г.   

В тази връзка по процесните фактури са начислени вземания на обща стойност от 265.34 лева – за потребени мобилни услуги и вноски за лизинг /128.85 лева + 72.66 лева + 68.01 лева + 0.75 лева – 4.93 лева = 265.34 лева/[1]. Основанието за начисляване на вземанията, част от посочената сума, както и видът и количеството услуги, за които същите са начислени, се установяват от представените извлечения към фактури. Ответникът не оспорва така начислените суми.

В последната фактура № **********/15.02.2017 г.  е начислена и неустойка, която обаче не се претендира по делото, поради което и съдът не я обсъжда като не обсъжда и възраженията на ответника срещу дължимостта й.

          От представения договор за лизинг – от 13.05.2016 г. се установява, че на ответницата е предоставено устройство *** – като месечната вноска за същото е по 8.59 лева. Доколкото ответникът е прекратил плащанията по посочения договор за лизинг за процесното устройство е останала незаплатена сумата от 128.85 лева – за 15 вноски / 15 х 8.59 лева/. По делото е представена обща фактура № **********/15.02.2017 г., от която е видно, че неплатените вноски за лизинг възлизат на общо 128.85 лева. Липсват твърдения същите да са заплатени, като ответникът не оспорва, че е получил устройството.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Установителният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е издадена заповед № 2518/18.06.2019 г. по ч.гр.д. № 3353/2019 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК / в редакцията от преди измененията с ДВ. бр. 100 от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

По делото категорично се установява, че между страните е била налице облигационна връзка в периода от 13.05.2016 г. до 15.02.2017 г. по силата на валидни договори за мобилни услуги и договор за лизинг. От представените три фактури се установява и основанието и размерът на начислените на ответницата суми. Съдът намира, че фактурите са достатъчно ясни и подробни – във всяка фактура е посочено как е формирана крайната сума в нея – като е уточнено каква стойност се дължи за абонаментна такса, каква за лизингова вноска и каква е цената на потреблените услуги извън пакета, заплащан с абонаментната такса, както и тяхното количество и вид. Начислените с фактурите суми съвпадат с претендираните в петитума на исковата молба, а съответстват и на обстоятелствената част на молбата.    

В тази връзка и предвид установеното от фактическа страна съдът намира исковата претенция за основателна в пълния й размер – от 265.34 лева. Посочената сума обаче представлява не само стойност на потребените мобилни услуги, но и стойност на съответни месечни лизингови вноски за предоставеното на ответника мобилно устройство. Посочените вноски за устройство *** са обшо 15 по последната фактура от м. 02.2017 г. – 15х8.59 лева = 128.85 лева и две по всяка от другите фактури 2х8.59 лева = 17.18 лева или общо 146.03 лева, както е формулирана претенцията в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3353/2019 г. на Пернишкия РС. Остакът от сумата от 265.34 лева, а именно 119.31 лева – представлява месечни абонаментни такси и потребление по двата мобилни номера, предоставени на ответницата / 69.08 лева + 50.23 лева/.

По тези съображения искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Доколкото възраженията на ответника са основно насочени към неравноправни клаузи в договорите за услуги и за лизинг, но суми ,начислени въз основа на такива клаузи не се претендират по делото, то и съдът не ги обсъжда.  

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски е направила само ищцовата страна:

По разноските в производството по ч.гр.д. № 3353/2019 г. по описа на РС П./заповедно производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 385 лева, от които 25 лева държавна такса и 360 лева – адвокатско възнагражение с ДДС. Посочените разноски са действително извършени, поради което е следва да бъдат присъдени изцяло.

По разноските в производството по гр.д. № 8103/2019 г. по описа на РС П./исково производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 485 лева, от които 25 лева държавна такса и 360 лева – адвокатски хонорар с ДДС и 100 лева депозит за особен представител, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Посочените разноски са действително извършени, видно от представени по делото платежни нареждания. В тази връзка и същите следва да бъдат присъдени изцяло.

Разноските за адвокатски хонорар не подлежат на намаляване поради прекомерност, доколкото са в минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същите подлежат на присъждане с ДДС щом такова е начислено – по арг. от Определение № 109 от 18.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1983/2015 г., I т. о., ТК.

Ответната страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК.  

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.М.Р., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДЪЛЖИ на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ********* /предишно наименовие „Космо България мобайл” ЕАД/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 265.34 лева, от които 119.31 лева – представляват стойността на предоставени и потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги за мобилен номер *** и за мобилен номер *** по фактури № **********/15.11.2016 г. и № **********/15.12.2016 г. и 146.03 лева – представляват стойността на 17 броя лизингови вноски за мобилно устройство, начислени по фактури № **********/15.11.2016 г., № **********/15.12.2016 г. и № **********/15.02.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 265.34 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3353/2019 г. по описа на Пернишкия РС.

ОСЪЖДА Ц.М.Р., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ********* /предишно наименовие „Космо България мобайл” ЕАД/ сумата от общо 385 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 3353/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 485 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 3353 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                     К. КОСТАДИНОВА