Р Е Ш Е Н И Е
№260024/10.5.2024г.
град Варна,10.05.2024 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание проведено на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на
секретаря Христина Х. разгледа докладваното от съдия Моника Жекова гражданско дело номер 11 062 по описа за
2019 год.
Производството е за
ДЕЛБА ВЪВ ФАЗАТА НА ДОПУСКАНЕ.
Ищцата К.Т.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощник - адвокат П.Х. ***, със съдебен адрес *** е
сезирала РС Варна с искова молба с регистрационен вх.№ 51763/15.07.2019 г. с
правно основание чл. 34 ЗС против ответника К.Т.К., ЕГН **********,***, с
настоящ адрес:***, ***.
Исковата си молба
ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства:
Майката на ищцата - К.
починала на ***г.
По време на брака на
Й.К. с бащата на ищцата Т. К. К. / почнал на *** г. / по силата на нотариален
акт № **,
т. *,
дело **
г. на ВН, родителите на ищцата придобили чрез прокупко - продажба следния
недвижим имот: апартамент № * , намиращ се в
сграда № *,
разположена в поземлен имот с ид. № ***, с адрес: ***, съгласно КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД -18 -98 от 10.11.2008 г.
на ИД на АГКК, представляващ: самостоятелен обект с идентификатор ***.***, с
предназначение - жилище, апартамент, със застроена площ 93.15 кв.м , състоящ се
от входно антре , дневна - столова, с ниша, килер, две спални, вестибюл,
дрешник, клозет, баня и два балкона, при граници: по кадастралната
карта:съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори : на същия етаж:
***.***; ***.***; под обекта : ***.***; ***.***; над обекта: ***.***, по
документ за собственост: северозапад - апартамент *,
стълбище и стълбищна площадка, североизток - ул. ***; югоизток - апартамент *;
югозапад - двор; ведно с принадлежащите към апартамента избено и таванско
помещения, както следва: избено помещение, находящо се под апартамент № *,
без посочени номер и площ в документ за собственост , при граници : северозапад
- изба №*,
североизток - изба № *, югоизток - изба № *
,югозапад - двор; и таванско помещение , без посочен номер и площ в документа
за собственост, при граници: северозапад - стълбище, североизток - коридор,
както и 6,344 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена сградата с ид.№ ***.
На следващо място, в
исковата си молба, ищцата твърди, че след смъртта на родителите й - Т.К. и Й.К.,
техни наследници при равни квоти се явяват страните по делото - ищцата и
ответника - сестра и брат.
Въз основа на
изложеното по-горе, ищцата е сезирала съда с искането да бъде постановено
съдебно решение , по силата на което съдът да допусне до делба , при равни
квоти между съделителите К.Т.К. и К.Т.К. следния недвижим имот : апартамент № *
намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с ид. № ***, с адрес : *,
съгласно КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г.
на ИД на АГКК, представляващ: самостоятелен обект с идентификатор ***.***, с
предназначение - жилище, апартамент, със застроена площ 93.15 кв.м, състоящ се
от входно антре, дневна - столова ,с ниша , килер, две спални , вестибюл ,
дрешник, клозет, баня и два балкона, при граници: по кадастралната карта:
съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори : на същия етаж: ***.***,
***.***; под обекта : ***.***; ***.***; над обекта: ***.***, по документ за
собственост: северозапад - апартамент *, стълбище и
стълбищна площадка, североизток - ул.***; югоизток - апартамент *;
югозапад - двор; ведно с принадлежащите към апартамента избено и таванско
помещения , както следва : избено помещение , находящо се под апартамент № * ,
без посочени номер и площ в документ за собственост , при граници : северозапад
- изба № *,
североизток - изба № *, югоизток - изба № *
,югозапад - двор ; и таванско помещение , без посочен номер и площ в документа
за собственост, при граници :северозапад - стълбище , североизток - коридор,
както и 6,344 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот , в който е построена сградата с ид.№ ***.
Отправено е така нареченото
особено искане на втора страница от исковата молба, а именно : Ищцата желае
исковата й молба са се счита за покана към ответника да й заплаща обезщетение
за ползването на нейната част от съсобствения имот в размер на 200 лв. месечно,
както и да й заплати половината от евентуално реализираните от него приходи при
отдаване на имота под наем .
Отделно от горното
ищцата е отправила искане с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК с решението по
допускане на делбата, съдът да постанови ответникът да заплаща на ищцата всеки
месец обезщетение затова, че ползва нейната част от имота , в размер на 300 лв.
месечно, считано от влизане в сила на Решението до окончателното приключване на
производството по делбата .
На последно място
ищцата е формулирала искания за събиране на доказателства.
В срока по чл.131 ГПК
по делото е депозиран отговор на искова молба, заведен с регистрационен вх.
№ 264360/11.10.2023 г.
Отговорът на искова
молба е депозиран от адвокат К.К. - процесуален пълномощник на ответника К.Т.К.,
ЕГН **********,***- чрез адв. К. К..
С отговора на искова
молба ,от името на К.Т.К., адв.К.К. е изразил следното становище относно
предявения иск на основание чл. 34 от ЗС от ищцата К.Т.К., чрез адвокат П.Х..
По допустимостта на предявения
иск, на основание чл. 34 от ЗС:
Предявеният иск по
чл. 34 от ЗС ответникът счита, че е процесуално допустим, но намира за
неоснователен по отношение на претендираните квоти на съсобственост.
Предвид
гореизложеното и след доказване на различен размер на квотите в
съсобствеността, ответникът желае в първа фаза на делбата да му се присъдят
направените съдебно - деловодни разноски.
По основателността на
предявения иск по чл. 34 от ЗС.Ответникът оспорва предявения иск по чл. 34 от
ЗС в частта, с която ищцата претендира равни квоти на съсобственост по
отношение на делбения недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № *,
находящ се в ****, с идентификатор ***.*** от КК на гр. Варна.
Твърди, че е налице
съсобственост по отношение: на недвижимия имот, предмет на настоящото делбено
дело, между ищцата К.Т.К. и ответника К.Т.К., но при квоти 1/6 (една шеста)
идеална част за К.Т.К. и при 5/6 (пет шести) идеални части за К.Т.К., поради
което и счита за НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск за делба в частта му относно
претендираните квоти на съсобственост между съделителите К.Т.К. и К.Т.К..
Ответникът К.Т.К.
оспорва твърденията на ищцата, че има равен дял с нея относно процесния
недвижим имот, поради което моли съда да допусне до делба процесния имот, но
при квотите, посочени от него по-горе, а именно: 1/6 (една шеста) идеална част
за К.Т.К. и при 5/6 (пет шести) идеални части за К.Т.К. като при постановяване
на съдебното решение, желае присъждане на ответника К.Т.К. съдебно-деловодните
разноски по делото за първата фаза на делбата.
Становището на ответника
, по обстоятелствата, на които се основава иска,е следното:
Ответникът намира
твърдението на ищцата че той има равен дял на нейния от делбения имот за
невярно и неотговарящо на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
Изрично в отговора на
искова молба ответникът е посочил кои факти, обстоятелства и твърдения,
изложени от ищцата в исковата молба, не оспорва, а именно:
не оспорва
твърденията на ищцата К.К., обективирани в исковата й молба, отнасящи се до:
1. Наличието на
съсобственост по отношение на делбения недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № *,
находящ се в ****, с идентификатор ***.*** от КК на гр. Варна, като
произтичащо от наследяването по закон на по 1/6 идеална част от техния баща Т.
К. К., починал на ***г., който е притежавал в СИО със съпругата си Й. Н.К.
процесния имот по силата на Нотариален акт № *,
т. *,
дело № ***.
на ВН.
2. Че съсобствеността
между двамата произтича от наследяване по закон на по 1/6 идеална част за
двамата съделители от техния баща Т. К. К., починал на ***г.
3. Обстоятелството,
че родителите на двамата съделители - баща йм Т. К. К. и майка им Й. Н.К., са
придобили чрез покупко-продажба делбения недвижим имот по силата на Нотариален
акт № *,
т. *,
дело № ***.
на ВН, а именно: АПАРТАМЕНТ № *, находящ се в ****,
с идентификатор ***.*** от КК на гр. Варна.
4. Че Й. Н.К. е
починала на 21.06.2019г. и като майка на двамата съделители, двете страни по
делото са нейни наследници по закон.
Ответникът оспорва
твърденията на ищцата К.К., обективирани в исковата й молба, относно:
Равните квоти на
съсобственост между ищцата К.Т.К. и ответника К.Т.К..
Намира, че след
влизане в сила на 10.07.2023г. на съдебно решение № 1678 от 09.11.2021г.,
постановено по в. гр. дело № 868/2021г. на ОС-Варна, гр. отделение, III състав,
с което ОС-Варна е отхвърлил предявения от К.Т.К. против К.Т.К. иск за
разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № * т.
*
per. № *,
дело № *
от ***.
на Н-с с peг. № ***,
е р-н на действие Варненски окръжен съд, вписан в Служба по вписванията с вх.
per. № *,
акт № *,
том *,
дело № ****., на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, правото на собственост по отношение на прехвърлените по горепосочения
нотариален акт 4/6 идеални части от процесния имот са останали собственост на
ответника по делото К.Т.К.. Ето защо ищцата К.Т.К. не наследявала от своята
майка полагащата й се по закон част от процесния недвижим имот, поради което
съсобствеността между ищцата и ответника била при квоти 1/6 ид. част за ищцата К.Т.К.
и 5/6 ид. части за ответника К.Т.К..
2. Че ищцата К.Т.К. е
придобила по силата на наследяване по закон от майка си Й. Н.К. 2/6 (две шести)
идеални части от делбения недвижим имот, щото да твърди, че са съсобственици с
ответника К.К. при равни части на съсобственост.
3. Че ответникът К.Т.К.
ползва нейната част от делбения апартамент.
4. Че ищцата има
право да получи обезщетение за това, че ответникът К.Т.К. ползва нейната част
от процесния делбен имот.
В отговора на искова
молба ответникът е релевирал следните възражения срещу иска и обстоятелствата
на които те се основават :
1.Обстоятелствата, на
които се основават възраженията на ответника за различие в размера на квотите
на съсобственост ответникът сочи, че са описани в предходния раздел на отговора
на исковата молба. Все пак - отново твърди, че наличието на съсобственост по
отношение на процесния имот произтича от наследяването по закон от бащата на
двамата съделители Т. К. К., докато разликата в размера на квотите на
съсобственост била резултат на настъпилия правен ефект от прехвърлителната
алеаторна сделка, обективирана в Нот. акт № * т.
*,
peг. № *, дело № * от
***г.
на Н-с с peг. № ***,
с р-н на действие Варненски окръжен съд, вписан в Служба по вписванията с вх.
per. № ***,
акт № ***,
том ***,
дело № ***г.
на СВ-Варна. С настъпване на правния ефект от сделката ответникът К.Т.К.
придобил правото на собственост на още 4/6 идеални части от делбения
апартамент, който ефект бил потвърден с влизане в законна сила на 10.07.2023г.
на Съдебно решение № 1678 от 09.11.2021г., постановено по в. гр. дело №
868/2021г. на ОС-Варна, гр. отделение, III състав, с което ОС-Варна отхвърлил
предявения от К.Т.К. против К.Т.К. иск за разваляне на договор за издръжка и
гледане, обективиран в Нот. акт № * т. *
peг. № *,
дело № *
от ***.
на Н-с с peг. № **,
с р-н на действие Варненски окръжен съд, вписан в Служба по вписванията с вх.
peг. № ***,
акт № **,
том ***,
дело № ***г.,
на основание чл. 87,ал. 3 от ЗЗД.
2. С отговора на
исковата молба ответникът изразява възраженията си по отношение на направените
особени искания в исковата молба за заплащане на обезщетение от ответника за
ползването на частта от делбения имот на ищцата, включително й от реализираните
от него приходи от наем за тази нейна част, както и искане ответникът да
заплаща на ищцата обезщетение за всеки месец за ползване на частта от имота на
ищцата след влизане в сила на съдебното решение, до окончателното приключване на
производството за делба.
Ответникът К.Т.К.
твърди, че не е възпрепятствал ползването от страна на ищцата К.К. на нейната
част от процесния апартамент, както и че ответникът не е ползвал и не ползва
лично нейната част от апартамента.
Действително,
прилежащата към апартамента маза се обитавала от близо 25 години от трето лице
на име Б. Е. Ш., допуснат от родителите на двамата съделители да живее там. Ш.плащал
на ответника за обитаването на неговата част от мазата наем в размер на 60 лева
месечно.
На последно място, в
отговора на искова молба ответникът е изразил следното становище по
доказателствата :
По представените от
ищцовата страна доказателства:
Ответникът не се
противопоставя да се приемат писмените доказателства, представени от ищцата К.Т.К.,
а именно: Схема № 15-724287-09.10.2018г. на СГКК-Варна; Удостоверението за
наследници на Й. Н.К.; Удостоверението за наследници на Т. К. К.;
Удостоверението за данъчна оценка; Схема № 15-771368-23.08.2019г. на
СГКК-Варна.
С отговора на искова
молба ответникът представя и моли съда да приеме заверени копия от следните
писмени доказателства: Нотариален акт № **, т.**
,д. № ***г.
на ВН -дубликат, за собственост на процесния апартамент, придобит в СИО от
съпрузите Т. К. К. и Й. Н.К., също нечетлив, тъй като оригиналът на Нотариален
акт № **,
т. **,
дело № ***г.
на ВН бил отнет без съгласието на майката Й. Н.К. от дъщеря й К.К.; Нотариален
акт № *
, т. *,
peг. № **, дело № **
от ***г.
на Н-с с peг. № **,
с р-н на действие Варненски окръжен съд, вписан в Служба по вписванията с вх.
peг. № **,
акт № **,
том **,
дело № ****. на СВ-Варна, с който Й. Н.К. /майка на страните по
делбата/ прехвърля правото на собственост на своите 4/6 идеални части от имота
на К.Т.К. срещу задължение за гледане и издръжка; Съдебно решение № 1678 от
09.11.2021г., постановено по в. гр. дело № 868/2021г. на ОС-Варна, гр.
отделение,III състав, влязло в законна сила на 10.07.2023г.; 2.Обективирано
е искане съдът да изиска от ищцата К.Т.К. оригинала на Нотариален акт № **,
т. ***,
дело № ****г. на ВН, който да бъде представен в първо по делото
открито съдебно заседание и приложен от Съда по
делото, тъй като копията и на двете страни по делото не са достатъчно четливи. 3.
Моли съда да допусне гласни доказателства - двама свидетели, които ответникът
да води в открито съдебно заседание за установяване дали съществуват пречки
ищцата да ползва своята идеална част от процесния апартамент.
В поведеното по
делото на 17.11.2023 г. открито съдебно заседание съдът с нарочно определение е
приел за съвместно разглеждане в делбеното производство искането на ищцата К.Т.К.,
ЕГН **********, против ответника К.Т.К., ЕГН **********, с правно основание чл.
344, ал. 2 от ГПК, за постановяване на Определение по привременна мярка за
обезщетяване на ищцата за лишаването от правото да ползва собствената й 1/6 от
имота, чиято делба се иска в размер на 200 лв., с начален момент датата на
влизане в сила на Решението по допускане на делба.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание от 12.04.2024 г. ищцата не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат М.Н.
.
В същото съдебно
заседание ответникът се е явил лично , представлява се от адв.К.К. *** .
В откритото съдебно
заседание адв.Н. моли съда да постанови Решение по силата на което да бъде
допусната делба на недвижимия имот при посочените квоти за страните , като и да
бъде постановено Определение по чл.344 , ал.2 ГПК с което да бъде уважено
искането на ищцата и определена привременна мярка за плащане на обезщетение на
ищцата за лишаване от правото й да ползва нейната собствена идеална 1/6 от
процесния имот, чиято делба се иска, с начален момент влизане в сила на Решението
по допускане на делбата.
По отношение на
искането на ответната страна за присъждане на разноски, адв. Н. сочи предвид
съществуващата практика, че такива не следва де се присъждат в първа фаза на
делбата. Моли за решение в горния смисъл.
В хода на устните
състезания адв.К. моли съда да постанови Решение по силата на което да бъде
допусната делба на процесния имот при квоти 1/6 за ищцата и 5/6 за ответника . Ответникът
, представляван от адв.К. моли съда да отхвърли претенцията на ищцата относно
плащане на обезщетение ,считано от влизане в сила на Решението с характер на
Определение , за сумата която се претендира от страна на ищцата, т.к. най -
малкото липсвало основание за тази претенция . В условията на евентуалност , в
случай че съдът приеме че претенцията на ищцата по чл.344 ал.2 ГПК е доказана
по основание, ответникът чрез адв. К. моли съда по вътрешно убеждение и предвид
състоянието на имота да определи наем който съответства на състоянието в което
се намира имота . Отправено е искане за депозиране на писмена защита , като се
претендират и разноските сторени от ответника в първа фаза на делбата съгласно
представения списък .
В рамките на
предоставения от съда срок, а и до датата на постановяване на решението по
допускане на делба , по делото не е депозирана писмена защита от ответника .
СЪДЪТ , вземайки
предвид становищата на страните ,
събраните по делото доказателства, приложимия закон съгласно нормите на чл. 235
и чл. 236 ГПК приема за безспорно установено и изяснено по делото следното от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:
Районен съд Варна е
сезиран с искова молба , предявена в съда на дата 15.07.2019 год. с правно осн.
чл.34 ЗС , вписана в АВ СВ Варна на 1.8.2019 г.
С протоколно
определение № 11540/05.09.2019 год. / л.42/ на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК
постановено в закрито заседание съдът е спрял производството по делото до
приключване на производството по гр.дело № 11 063/2019 г. по описа на РС
Варна, ХI ти
състав .
С протоколно
определение № 260245/05.09.2023 г./ л. 77 / съдът е възобновил на осн. чл.230,
ал.1 ГПК спряното производство по настоящото дело , т.к. спорът по гр.д. №
11 063/2019 по описа на РС Варна с предмет иск с правно осн. чл. 78 , ал.3 ГПК е разрешен с влязло в законна сила Решение .При възобновяване на
производството по делото съдът е разпоредил връчването на невръчените книжа по
чл.131 ГПК на ответника чрез адв.К. , а на 11.10.2023 г. ответникът е депозирал
отговор на исковата молба.
Още в първото по
делото открито съдебно заседание страните са били напътени от съда към
доброволно уреждане на спора и или постигане на спогодба, но и до края на
съдебното дирене пред настоящата инстанция, страните по делото не са постигнали
съгласие относно спорния въпрос помежду им : дължи ли се обезщетение по чл. 344
ал.2 ГПК от ответника към ищцата за едноличното ползване на нейната квота в
съсобствеността от 1/6 ид. ч. Така изложеното по-горе , налага разрешаване на спора
между ищцата и ответника с акт по същество в първа фаза на делбата .
При постановяване на
акта по същество в първа фаза по допускане на делбата, съдът отчита факта, че е
сезиран единствено и само с иск с правно основание чл.34 ЗС и искането на
ищцата спрямо ответника с правно осн. чл.344, ал.2 ГПК имащо характер на
привременна мярка , с което ищцата желае ответникът да бъде осъден считано от
влизане на решението по допускане на делбата да й заплаща сумата от 200 лв. за
едноличното ползване от негова страна на собствената на ищцата една шеста
идеална част от имота, чиято делба се иска .
Вярно е твърдението
на страните, изложеното в първото открито съдебно заседание , че между същите
страни има и други две дела , за които е посочено че едното е спряно , а
другото висящо .От допълнително проведената от съда справка в деловодната
система на РС Варна и сайта на ОС Варна , съдът констатира, че висящото гр.дело
№ 1971/2020г. по описа на РС Варна е насрочено за разглеждане за дата 28.6.2024
г., с предмет претенция по чл.30 ЗН предявена от ищцата против ответника, но в
тази претенция се включва наследствена маса на наследодателя на страните и
тяхна майка от парични средства в размер на 37790.86 лв., което не рефлектира
върху допустимостта на настоящото производство . Спряното производство между
същите страни е въззивно гр.д. № 642/2021г. по описа на ОС Варна, но е с
предмет иск с правно осн. чл.59 ЗЗД , което също не се намира във връзка с
делбеното дело .
Единственият
преюдициален спор между страните е бил предмет на гр.дело № 11 063/2019 г.
,приключил с влязло в сила Решение по предявен от ищцата против ответника иск с
правно осн. чл. 78, ал.3 ЗЗД и предмет разваляне на алетрен договор с предмет
4/6 ид.ч. от имота чиято делба се иска. Цитираното гр.дело е приобщено към
настоящото и СПН формирана между страните ще бъде зачетена в производството по
допускане на делбата .
Видно и от доклада по
делото , приет от страните без възражения, съдът е разпределил
доказателствената тежест по иска с правно осн. чл.34 ЗС по следния начин :
Съгласно общото
правило на разпределение на тежестта на доказване, въведено в нормата на чл.154 ГПК ,съдът е обявил на страните , че всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе
си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В настоящото делбено
производство в което всяка страна има качество и ищец и ответник, съдът е
указвл на страните, че в тежест на всеки от съделителите е да докаже твърдените
от него факти и / или обстоятелства релевантни към предмета на спора – наличие
на съсобственост върху имота, чиято делба се желае и при конкретните квоти,
както и правното основание/основания, на база на които е възникнало правото на
собственост за всеки от участниците в делата.
Съдът е указвал на
ищцата, че следва да установи и докаже твърденията си че е съсобственик на
имота, чиято делба се иска, при квотата при които ищцата твърди в исковата си
молба / заявена с исковата молба 1/2 ид.ч. ,
а с молба от 27.10.2023 г. изменена на 1/6 / и на придобивното основание на
което се позовава- наследствено правоприемство от своите праводатели и родители
/общи праводатели и за ищцата и за ответника / .
С доклада по делото
съдът е посочил, че ответникът по делото е оспорил иска за делба в частта
относно заявените квоти от по една втора идеална част и основанието на което се
позовава ищцата, като счита, че квотите в съсобствеността са 1/6 ид.ч. за
ищцата и 5/6 ид.ч. за него , сочейки , че и двамата съделители имат по 1/6
идеална част от имота придобита по наследство от общите йм праводатели и
родители , а самият той има и 4/6 ид.ч. от имота , придобити въз основа на
алеаторен договор за гладене и издръжка сключен между отв.К.К. и майката и
праводател на страните Й.К., съгласно и влязлото в законна сила Решение по иска
с правно осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД .
При така депозирания
отговор на искова молба - в тежест на ответника , съдът е възложил да установи
и докаже, че е носител на право на собственост върху имота чиято делба се иска
на общо 5/6 ид.ч.-1/6 ид.ч. придобита въз основа на наследствено правопремство
и 4/6 ид.ч. по силата на алетоарния договор сключен с Й.К..
На последно място : с
доклада по делото е съдът е намиерил, че при така депозирания отговор на искова
молба ,при становището на ответника, а и при зачитане на СПН на влязлото в
законна сила Решение постановено по гр.дело № 11 063/2019 г. по описа на РС
Варна , на този етап, не следва да отделя безспорни факти, т.к. страните не
спорят въобще по въпросите свързани с наследственото правопримство и наличието
на съсобственост върху имота, чиято делба се иска.
СЪДЪТ е дал
възможност на страните да уточнят исканията си.
Ищцата е сторила това
в уточняваща молба от 27.10.2023 г. , след което и съдът е приел за съвместно
разглеждане искането на ищцата с правно осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Видно от въведеното
уточнение от 27.10.2023 г. /л. 105 / ищцата е заявила , че към тази дата
квотите в съсобствеността са 1/6 ид.ч. за нея и 5/6 ид.ч. за ответника върху
имота чиято делба се иска, уточнила е че претендира привременна мярка за
лишаване от ползването на нейната 1/6 ид.ч. в размер на 200 лв.
При така изложеното
по -горе , от фактическа страна, с оглед на твърденията и уточненията направени
от страните в периода 2019 - 2023 г. и по същество , се налага извод, че
двамата съделители не спорят относно наличието на съсобственост върху процесния
имот, чиято делба се иска, липсва и спор относно квотите.
Спори се, към датата
на хода на устните състезания в първа фаза на делбата , относно наличието на
основание за постановяване на определение по чл.344, ал.2 ГПК и размера на
евентуалното обезщетение за еднолично ползване на квотата на ищцата в
съсобствеността , определяемо на база пазарния месечен наем за имота .
Съдът, на база
събраните по делото писмени доказателства
: приобщените по делото заверени за вярност с оригинала копия от : нотариален
акт за собственост върху жилище от сграда, построена върху парцел, отчужден за
групово жилищно строителство № ***, дело № ****
г.; схема № 15-724287-09.10.2018 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.***; удостоверение за наследници изх. № 190663/28.06.2019 г.;
удостоверение за наследници изх. № 69709/17.10.2*г.; удостоверение изх.№ **********/09.11.2018
г. за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК (представени още с
исковата молба от ищцата ); нотариален акт за собственост върху жилище
от сграда, построена върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство № ***,
том *,
дело № ***
г.; нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане № *,
том**,
рег.№ **,
дело № ***г.;
Решение № 1678/09.11.2021 г. по въззивно гражданско дело № 868/2021 г. по описа
на Окръжен съд – Варна, Гражданско отделение. ( представени от ответника с отговора на
искова молба
) ,
както и приобщените в цялост и в оригнал към материалите по делото гражданско
дело № 11063/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 11 състав, ведно с
приложените към него: въззивно частно гражданско дело № 430/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Варна; въззивно гражданско дело № 868/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Варна, Гражданско отделение; касационно гражданско дело № 892/2022 г. по
описа на Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско
отделение, приема за безспорно установено и доказано по делото следното :
С нотариален акт за собственост върху жилище от
сграда, построена върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство,
съгласно чл.55 от Закона и § 163 от ППЗПИНМ
№ ** т. *** дело № ***. на Варненски нотариус , в режим на съпружеска имуществена общност съпрузите Т. К.
К. и Й. Н.К. / родители на ищцата и на ответника / са придобили правото на
собственост върху недвижимия имот , чиято делба се иска / л. 7 и л. 78 / .
Към
1965 г. имотът , описан в нотариалния акт, е представлявал апартамент № ***, находящ се в на ****
в *** етаж, в
стълбището на вход *,
състоящ се от : входно антре , дневна - столова
с ниша , килер , две спални , вестибюл , дрешник, клозет , баня на 93.15
м2 и два балкона , с граници : северозапад ап. * , собственост на С. С. П.и С. С.
С., стълбище и стълбищна площадка , североизток - ул. **** , югоизток - ап. ** собственост на К. А. Я., югозапад
- двор, ведно с едно избено помещение надходящо се под апартамент ** , собственост на Д. и Т. М. ,
..ведно с едно таванско помещение граничещо на северозапад със стълбище, на
североизток ул. *** , на югоизток - таванска стая № **, собственост на Р. Р. и
Г. Р. , на югозапад - коридор, както и 6.344 % идеални части от общите части на
сградата в т.ч. и от правото на строеж.
Страните
по делото не спорят , че родителите им са придобили имота в режим на СИО , не
спорят и че майката на двамата съделители е сключила алеаторен договор само с
ответника и неин син.
От
приобщеното по делото на лист 89 - ти заверено за вярност с оригнала копие на
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане , се доказват твърденията на двете страни по делото, че на дата
07.03.2019 г. в гр.Варна е сключен алеаторен договор, обективиран в нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № **,
том ** , рег.№ **, дело № ** от 07.03.2019г. на Нотариус Д. Б., с
peг. № *на НК и с Район на действие Районен съд Варна , акт вписан в АВ СВ с
дв.вх. № * , вх.рег. № ** от *** г. , акт № *** , т. ** д.№ ***г.
Видно
е от съдържанието на договора за гледане и издръжка , вписано в цитирания
нотариален акт, че на посочената дата 07.03.2019 г. Й. Н.К. ЕГН ********** , действаща чрез пълномощника
си К.Т.К. ЕГН ********** и прехвърлила на сина си К.Т.К. ЕГН **********
собствените си 4/6 ид.ч. от недвижим имот, придобити на основание прекратена
съпружеска имуществена общност и наследяване , а именно : АПАРТАМЕНТ № ****,
намиращ се в сграда № *** , разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
адрес- ****, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Варна, одобрени със заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на ИД на АГКК,
представляващ: самостоятелен обект с идентификатор ***.***, с предназначение -
жилище, апартамент, със застроена площ 93,15 кв.м, състоящ се от входно антре,
дневна -столова, с ниша, килер, две спални, вестибюл, дрешник, клозет, баня и
два балкона, при граници: по кадастрална схема: съседни самостоятелни обекти в
сградата с идентификатори: на същия етаж
- ***.***; ***.***; под обекта-***.***; ***.***; над обекта ***.***; по
документ за собственост: северозапад - апартамент **; стълбище и стълбищна
площадка; североизток - ул. ***; югоизток - апартамент ***; югозапад - двор; заедно
с принадлежащите към апартамента избено и таванско помещения, както следва:
избено помещение, находящо се под апартамент ***, без посочени номер и площ в
документ за собственост, при граници: северозапад - изба №*; североизток -изба
№ **; югоизток - изба №*, югозапад - двор; и таванско помещение, без посочени
номер и площ в документа за собственост, при граници: северозапад - стълбище;
североизток - ул. ***; югоизток - таванска стая №**, югозапад -коридор, както и
6,344% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот, в който е построена сградата, с идентификатор ***, срещу грижите, които К.Т.К.
е полагал за прехвърлителката Й. Н.К. и срещу задължението му да се грижи за
нея и да я издържа, докато е жива, лично или чрез трето лице, като й осигурява
всичко необходимо за спокоен и нормален живот.
С
Определение № 50284/10.07.2023 г. на ВКС , Четвърто гражданско отделение,
постановено по гр.д. № 892/2022 по описа на ВКС , с докладчик съдията Димитър Димитров
не е допуснато до касационно обжалване
Решение № 1678/09.11.2021 г. на Окръжен съд Варна , постановено по гр.д. №
868/2021 г.
С
Решение № 1678/09.11.2021 г. на Окръжен Съд Варна , гражданско отделение,
постановено по в.гр.д. № 868/2021 г. по описа на ОС Варна въззивният съд е
отменил първоинстанционото Решение № 260844/2***.2020 г. постановено по гр.д.
№ 11 063/2019 по описа на РС Варна,
ХI - ти състав , като вместо него е
постановил друго с което е отхвърлил предявения от К.Т.К., ЕГН **********,
против К.Т.К., ЕГН ********** иск за разваляне на договор за гледане и издръжка
, обективиран в нотариален акт № № **, том *
, рег.№ *, дело № * от ***. на нотариус
с peг. № *на НК с район на действие Варненски окръжен съд, акт вписан в сл. по вписвания с вх.рег. № **, акт № ** ,
т. **, дело № *** г. , на осн. чл.87 , ал.3 ГПК.
При
така изложеното по-горе, считано от 10.07.2023 г. , с влизане в сила на
Решението по предявения от К. К. против К.К. иск с правно осн. чл. 78, ал.3 ЗЗД
/факт, доказан на база приобщените към
настоящото дело и цитирани по-горе гр.д.№ 11063/2019 г. на РС Варна, в.гр.д.
868/2021 г. на ОС Варна и гр.д.№ 892/2022 на ВКС / със СПН е разрешен спора
между ищцата и ответника относно действителността на алеоторния договор сключен
между Й.К. и сина й К.К. , изпълнението от страна на поелия задължение за
издръжка и гледане съответстващо на нуждите на прехвърлителката и
неоснователността на иска за разваляне на договора по силата на който Й.К. е
прехвърлила собствеността върху 4/6 ид.ч. от имота чиято делба се иска на сина
си К.К..
Съгласно
нормите на чл. 296 - 299 ГПК влязлото в сила Решение по преюдициалното гр.д. №
11063/2019 на РС Варна има сила между страните и не може да бъде пререшаван
вече разрешения спор. Ето защо се налага и извода, че по силата на
действителния договор за издръжка и гледане К.К. е придобил общо 4/6 ид.ч. от
имота , които идеални части прехвърлителката и майка на страните по делото е
притежавала по силата на прекратена СИО и наследяване .
Страните
по делото не спорят , че родителите йм Й.и Т.К.са починали.
Видно
от приобщените по делото на листи 9 и 10 заверени за вярност с оригинала копия
от удостоверения за наследници Й. Н.К. е починала на 21.06.2019г., за което е
съставен акт за смърт № 1260/21.06.2019г. от р- н Одесос, Община Варна . След
откриване на наследството на Й.К., съгласно данните в удостоверението за
наследници призовани към наследяване са низходящите деца - страните по делото -
ищцата К.Т.К. и ответника К.Т.К..
От
приобщеното по делото на л. 10 -ти удостоверение за наследници на Т. К. К. , е
видно, че Т.К. е починал на ***г. , за което е съставен акт за смърт № І-860/***г.
от Община Варна , а към *** г. Т.К. е оставил трима наследника по закон -
преживялата съпруга Й. Н.К. и двете деца - страни по делото - ищцата- К.Т.К. и ответника
К.Т.К. .
Изложените
по - горе факти са правно релеватните към извежда на изводите на съда от правна
страна налице ли е съсобственост между страните по делото върху имота чиято
делба се иска , на какво основание е възникнала и какъв е обема от права на
страните в съсобствеността .
Както
бе посочено и по-горе, в първа фаза на делбата ищцата е отправила искане за
постановяване на определение имащо характер на привременна мярка с правно осн.
чл. 344 ал.2 ГПК .
Спорът
между ищцата и ответника , към края на съдебното дирене в първа фаза на делбата
, е сведен само до въпроса лишавана ли е въобще ищцата от възможността да
ползва собствената си една шеста идеална част от страна на ответника и дължи ли
последния на ищцата обезщетение за лишаването от правото на ползване.
По
това искане с доклада по делото съдът е указал на ищцата , че следва да
установи и да докаже необходимостта на първо място от постановяване на
привременна мярка, изразяваща се в търсеното парично обезщетение занапред за
това, че не може да ползва нейната 1/6 ид.част от имота ,чиято делба се иска,
поради неоснователното ползване на тази част от ответника. С доклада по делото
съдът е възложил в тежест на ответника да
установи и да докаже, че не е лишавана ищцата от достъп до идеалната част от
имота, която сочи.
За правилното
изясняване на фактическата страна на спора досежно искането на ищцата с правно
осн. чл.344 ал.2 ГПК съдът е допуснал провеждане на необходимата съдебно - оценителна
експертиза както и събиране на гласни доказателства в полза на двете страни.
В първото по делото
открито съдебно заседание ответникът е направил лично изявление , че последните
50 години е спал в процесния апартамент може би 100 пъти, на 18 г. отишъл в ****
и от тогава бил спал там 100 пъти, 100
дни, вечери.Ходил, когато майката на страните била жива, всеки ден ходел, по
два пъти, по три пъти.
Изяснено е по делото
на база заключението по допуснатата СОЕ ,възложена на в.л. Й.А. / приобщено на
л. 152 - 158 / , че средния пазарен наем на жилището апартамент № ** възлиза на
1130 лв., на таванското помещение ,прилежащо към жилището-апартамент на 120
лв., а на избеното помещение /ползващо се за жилищни нужди / в размер на 96
лв., или общо средния пазарен наем възлиза на 1346 лв. на месец. В
обстоятелствената част на СОЕ и в разпита на вещото лице пред съда в.л.А.
поддържа заключението си , като пояснява факторите които определят цената на
наема .Към експертното заключение е приложен и снимков материал, в който е
онагледено състоянието на имота към
датата на огледа извършен от вещото лице.
Допуснатата по делото
СОЕ не е оспорена по същество от страните , не е отправяно искане с правно осн.
чл.201 ГПК, но ответникът твърди, че наема определен от вещото лице е прекалено
висок .
В проведеното на
26.01.2024 година открито съдебно заседание съдът е допуснал до разпит в
качество на свидетел воденият от ищцата К.Т. К.и воденият от ответника Б. Ш..
Двамата свидетели
дали показания пред съда не се намират в родствени връзки със страните , нито в
съдебни спорове с тях, предупредени са били и за наказателната отговорност по
чл.290 НК .
Съдът кредитира
показанията и на двамата свидетели , т.к. свидетелят воден от ищцата описва
преките си впечатления придобити от 2019 г. до 2023 г. свързани с посещение на
имота и опитите на К. К. да влезе в съсобственото жилището, а свидетелят Ш.живее
под наем от двадесет и пет години в подземното помещение към апартамента .
Сравнителния анализ
на гласните доказателства събрани в полза на двете страни налага и извод , че
ищцата не разполага с ключове с които да може да си отключи входната врата на
входа в който се намира съсобствения апартамент нито за апартамента нито за
тавана и избеното помещение , както и че е правила опити в периода 2019 - 2023
г. да влезе в имота, но безуспешни. От друга страна свидетелят Ш.твърди, че
живее под наем от 25 г. в подземния етаж, пригоден за живеене още по времето
когато баба Й.живеела на третия етаж . Същият свидетел е завил пред съда , че
патронът на външната врата на входа не бил сменян откакто имало метална врата,
повече от 10 години , патронът правел проблем , но не бил сменян, а вратата
била смазвана .На поставен от адв.К. въпрос свидетелят е отговорил, че има ключ
в себе си за бравата , като е показал копие от ключа . Същият свидетел е завил
, че е виждал К. само веднъж, когато майка й била жива , но не е бил свидетел
на това между брат и сестра, отношенията между брата и сестрата били обтегнати
и К. и на свидетеля казвала : „ Защо
нямам ключ от тук, защо нямам ключ от там ,защо не мога да влизам. „
Изследвайки фактите по
делото и съблюдавайки трайната съдебна практика съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ
:
Делбеното производство е исково. В него се разрешават
съществуващите между страните спорове, свързани със съсобствеността, като целта
е с приключване на производството тези спорове да бъдат разрешени изцяло.
От описаната по-горе фактическа страна на спора се
установява, че ищцата по делото както и ответника са единствените
деца и наследници по закон на съпрузите Й.и Т.К..
Доказано
е по делото , че през 1965 г. , съпрузите Й.и Т.К.са придобили в режим на
бездялова съпружеска имуществена общност правото на собственост върху жилище
от сграда, построена върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство,
съгласно чл.55 от Закона и § 163 от ППЗПИНМ .
С
откриване на наследството на Т.К. на дата *** г. , е настъпило прекратяване на
СИО върху имота чиято делба се иска , подробно описан и в титулите за
собственост и в петитума на искова молба , като съпругата придобива една втора
идеална част от прекратена СИО , а останалата една втора ид.ч. се поделя
поравно между нея и двете деца - ищцата и ответника , съгласно правилата на
чл.1 , чл. 5 - 9 ЗН . Или към *** г. Й.К., призована към наследяване на Т.К. е
имала квота от имота равна на една втора ид.ч. от прекратената СИО плюс още 1/6
ид.ч. по наследяване , подведени под общ знаменател 4/6 ид.ч.
Видно е
от удостоверението за наследници на Т.К. , че с откриване на наследството му
призовани към наследяване са били както преживявалата му съпруга, така и
низходящите две деца - ищцата и ответника, съответно брат и сестра . По силата
на правилата на наследственото правоприемство ищцата и ответника имат квота от наследството
на техния баща от по 1/6 ид.ч. Или към *** г. процесния апартамент № ***
находящ се в **** , имот с актуален идентификатор № ***.*** ведно с прилажащите
му таванско и избено помещение и съответния процент от ОЧС / подробно описани в
петитмуа на иска / са били съсобствени между лицата Й.К. с квота 4/6 , К.К. с
квота 1/6 и К.К. с квота 1/6 ид.ч.
Доказано
е по делото , че Й.К. е починала на ***г. и нейни наследници по закон са само
ищцата и ответника - т.е.двете й деца .
Доказано
е също , че приживе ищцата на дата 07.03.2019 г. е сключила алеторен договор с ответника и нейн
син, като е прехвърлила на сина си собствените си 4/6 ид.ч. от имота срещу
задължението на ответника да се грижи за нея докато е жива.
С
влязлото в законна сила Решение по гр.д. № 11 063/2019 г . искът на ищцата
против ответника с правно осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен,
поради което и се налага извод, че към момента ищцата и ответника са
единствените наследници по закон на своите родители и като такива наследяват
праводателите си при равни квоти .
С
извършването на разпоредителната сделка от 07.03.2019 г. Й.К. реално е
прехвърлила целия обем от права които е имала върху делбения имот на сина си К.К.,
поради което и последният е придобил права на собственост върху имота по алеаторния
договор върху 4/6 ид.ч.
Останалите
2/6 идеални части от имота , извън посочените по -горе 4/6 ид.ч. са тази част
от съобствеността върху същия , която е принадлежала на праводателя на страните
и техен баща . Именно по правилата на чл.1 , 5 -9 ЗН ищцата и ответника
наследяват баща си , като придобиват по равна квота - всеки от тях по 1/6 ид.ч.
по наследяване от Т.К. .
С оглед
изложеното по-горе, към момента съделителите са единствените съсобственици на
имота чиято делба се иска с квоти 1/6 ид.ч за ищцата и 5/6 ид.ч. за ответника ,
но не на едно и също правно основание . За ищцата съсобствеността е възникнала
само по наследяване от баща й Т.К., а за ответника по силата на алеторния договор
за 4/6 ид.ч. и по наследяване от Т.К. за 1/6 ид.ч. При тези квоти съдът следва
да допусне имота до делба .
По
отношение на искането на ищцата за постановяване на определение по чл.344 ,
ал.2 ГПК , съдът намира ,че искането на ищцата е не само допустимо но и
основателно. Според
разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК, в
решението, с което се допуска делба, или по-късно, ако всички наследници не
използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой
от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на
другите срещу ползването. Спор между страните относно характера и правната
квалификация на искането на ищцата въобще няма .
Относимо към правните изводи на съда досежно мярката по
чл.344 ал.2 ГПК е разрешението намерило израз в
Определение №308/24.04.2014г. на ВКС по ч. гр. дело №1773/2014г., с
което е даден отговор на въпроса кой е началният момент на привременната мярка
по чл. 344, ал. 2
от ГПК - моментът на искането за постановяването й
или моментът на влизане в сила на съдебния акт за постановяването й, на осн.
чл. 280, ал.1, т.2 вр чл. 274, ал.3 ГПК. Прието е, че съдебният акт, постановен
по реда на чл.
344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното
производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена
само занапред във времето т.е. от момента на влизане на постановения по реда на
чл. 344, ал. 2
от ГПК акт в сила и само до окончателното
приключване на делбеното производство.
Съгласно трайната съдебна практика , а и нормата на чл.
344 , ал. 3 ГПК определението по ал.2 може да бъде изменяно от същия съд .То
може да се обжалва и с частна жалба .Сравнителния анализ на чл. 344, ал.2 и ал.3 ГПК
обосновава и отликите на искането под формата на привременна мярка от
материално правната претенция по чл.31 , ал.2 ЗС, която подлежи на приемане едва във втора фаза
на делбата . Целта на привременната мярка , в настоящия случай , е съдът да
определи какви суми ответникът трябва да заплаща на ищцата срещу ползването на
нейната една шеста идеална част от имота.
Ищцата има качество
на наследник по закон на своя баща и праводател и притежава точно една шеста
идеална част от имота , респ. искането и с правно осн. чл. 344 , ал.2 ГПК е
процесуално допустимо. На база съвкупния анализ на писмените и гласни
доказателства по делото съдът извежда извод, че отношенията между ищцата и
ответника са сложни и на този етап единствения възможен начин да бъде разрешен
спора йм касетелно съсобствения имот е посредством решение на съда в първа фаза
на делбата и определение по чл.344 , ал.2 ГПК. За да уважи искането на ищцата
по чл.344 ал.2 ГПК , съдът се ръководи от трайната съдебна практика. Успешното провеждане на тази претенция е обусловено от
установяване по делото на неравностойно ползване на наследствените имоти от
съделителите съобразно правата им в съсобствеността.Ищцата претендира по реда
на чл. 344, ал. 2 ГПК сумата
от 200 лв., представляваща обезщетение за ползването на делбения имот от
ответника . В тежест на ищцата, заявила претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК е било
да установи, че имота , за който заявява претенцията си се ползва изцяло от
съделителя, срещу който насочва претенцията си, както и претендираното
обезщетение по размер. От свидетелските показания на двамата свидетели се
установява, че поне от 2019 г. насам ищцата няма възможност дори да влезе в
имота , а от 25 години назад приземното помещение се ползва от наемател. По
делото няма никакви индиции затова ищцата да разполага с ключ, с който да може
да влезе през входната врата на входа и ключове за апартамента, тавана и
приземното помещение.Показването на ключ от страна на свидетеля, който трайно
живее под наем в приземното помещение не означава друго осен, че помещението се
ползва от трето на спора лице, лице което твърди, че само веднъж е виждало ищцата.
Независимо от това какви са причините, поради които ищцата няма достъп до
имота, ползването на имота изцяло и еднолично от ответника , без ищцата да има
възможност да упражни правата си на съсобственик макар и само върху една шеста
ид. ч. , обуславя основателността на искането на ищцата. Според заключението на
назначената по делото съдебно-оценителна експертиза средната наемна цена на
имота възлиза на общо 1346 лв. или за една шеста 224.33 лв.Ищцата е
претендирала обезщетение по 200 лв. ,като СОЕ не е оспорена и съдът кредитира
заключението на в.л. като обективно и компетентно . С оглед гореизложеното и
принципа на диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, претенцията
на ищцата по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК е
основателна и следва да бъде уважена за сумата от 200 лв.
При този
изход на спора във фазата по допускане на делбата разноски не следва да се
присъждат на страните, като такива следва да бъдат определени при извършване на
делбата, съгласно чл. 355 ГПК,
съобразно стойността на дяловете на съделителите – арг. т. 9 от ППВС №
7/28.11.1973 г. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК намират
приложение в делбеното производство във връзка с предявени претенции по сметки
и в случай на отхвърляне на иска за делба – в този смисъл Определение № 335/01.07.2015 по дело
№ 2020/2015 на ВКС, ГК, I г. о. и Определение № 197/04.10.2017 по дело
№ 3472/2017 на ВКС, ГК, I г. о. В конкретния случай от страна на ответника е
направено искане за присъждане на съдебни разноски, което ще подлежи на
разглеждане едва във втора фаза на делбата .
Воден от
гореизложеното и на основание чл. чл. 235, 236 и чл.344, ал.1 и ал.2 ГПК съдът ,
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ,
между съсобствениците и при квоти,както следва :
НЕДВИЖИМ ИМОТ :
АПАРТАМЕНТ № ** намиращ се в сграда № ***, разположена в поземлен имот с ид. № ***,
с адрес : ***, съгласно КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД -18 - 98
от 10.11.2008 г. на ИД на АГКК, представляващ: самостоятелен обект с
идентификатор ***.***, с предназначение - жилище, апартамент, със застроена
площ 93.15 кв.м, състоящ се от входно антре, дневна - столова ,с ниша , килер,
две спални , вестибюл , дрешник, клозет, баня и два балкона, при граници: по
кадастралната карта: съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори :
на същия етаж: ***.***, ***.***; под обекта : ***.***; ***.***; над обекта: ***.***,
по документ за собственост: северозапад - апартамент ***, стълбище и стълбищна
площадка, североизток - ул.***; югоизток - апартамент **; югозапад - двор;
ведно с принадлежащите към апартамента избено и таванско помещения , както
следва : избено помещение , находящо се под апартамент № ** , без посочени
номер и площ в документ за собственост , при граници : северозапад - изба № **,
североизток - изба № *, югоизток - изба № * ,югозапад - двор ; и таванско
помещение , без посочен номер и площ в документа за собственост, при граници
:северозапад - стълбище , североизток - коридор, както и 6,344 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот , в който
е построена сградата с ид.№ ***,
-за К.Т.К., ЕГН **********,
с адрес: *** - при квота от 1/6 идеална част
-за К.Т.К., ЕГН **********,***,
с настоящ адрес:***, *** - при квота 5/6 идеални части , на осн. чл. 34 от
Закона за собствеността .
ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН **********,***,
с настоящ адрес:***, *** ДА ЗАПЛАЩА на К.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 200 лв.
(двеста лева) месечно за ползването на делбения имот (съобразно квотата от 1/6 ид.ч.от съсобствеността притежавана от
ищцата ) считано от влизане в сила
на настоящото решение до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО,
в частта по допускането на делбата, може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО,
в частта, в която е уважена претенцията по
чл. 344, ал. 2 ГПК, имаща характер на определение, може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните ( на ищцата
- чрез адв.Н., а на ответника - чрез
адв.К. ) .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: