МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД  № 1533 / 2019г.

 

            Делото е образувано по внесена частна тъжба от В.Н.С., с който е повдигнато обвинение против ***К.Л.Х., ЕГН ********** за това, че на 10.01.2019г. чрез предявена и регистрирана по вх.№812102 - 53/10.01.2019г. в ***писмена жалба е приписал на В.  Н.С. ***, ЕГН********** – ***, при изпълнение на службата му, престъпления по чл.144а от НК, по чл.143 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК, като твърдял че:

- „...съм подложен на постоянен тормоз и следене от страна на ***. Това е В.Н.С., ***.”; „...Считам, че гореописаните действия ...съставляват и злоупотреба със служебно положение...” - „За постоянния тормоз, който ми се налага от въпросните полицейски служители споделих с мои приятели.Те са попитали г-н ***С. защо го правят, като двамата са отговорили, че ще продължат с тормоза и следенето докато не оставя жената и съответно кумата им /г-жа ***/ на мира.” - престъпление по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.3 предл.1, вр.чл.147 ал.1 предл.2 от НК.          

Тъжителят , лично и чрез повереника си, заявява в с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с тъжбата и моли предявения граждански иск да се уважи изцяло .Претендира също разноските по делото.

***К.Л.Х.,редовно призован, не се явява, представлява се от адв.М.И.. ***пледира, че ***не е осъществил деянието,в което е обвинен с тъжбата.

Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното от фактическа страна:

         Тъжителят С. заемал длъжността ***. На 02.11.2018г. и на 04.01.2019г. в изпълнение на задълженията си като ***съставил на ***К.Л. два АУАН-а за извършени нарушения по ЗДвП.

На 10.01.2019г. К.Л. ***2102/10.01.2019г.,в която посочил,че - „...съм подложен на постоянен тормоз и следене от страна на ***. Това е В.Н.С., ***.”; „...Считам, че гореописаните действия ...съставляват и злоупотреба със служебно положение...” ;- „За постоянния тормоз, който ми се налага от въпросните полицейски служители споделих с мои приятели.Те са попитали г-н ***С. защо го правят, като двамата са отговорили, че ще продължат с тормоза и следенето докато не оставя жената и съответно кумата им /г-жа ***/ на мира.”

Посочената жалба вх.№812102 - 53/10.01.2019г. до ***на ***станала причина за извършване на вътрешна проверка. Преписаните му действия станали известни на широк кръг лица-семейството му, приятели, колеги, служители в деловодството на полицията и прокуратурата в града. В следствие на жалбата тъжителят имал негативни изживявания,отрицателни емоции и стрес. Един ден намерил бележка от детето си, в която пишело ***

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

По делото са изслушани показанията на свидетелите  ***

Всеки от свидетелите пресъздава възприятията си относно обстоятелствата около създалите се отношения между С. и Л. преди и след съставянето на актовете, а свидетелите ***разказват как се е почувствал тъжителят след подаването на жалбата срещу него и започването на проверка по нея.

Според показанията на св. ***/ близък на семейството на ***и негов кръстник / той разбрал по-късно за съставен акт от В.С. на К.Л.,т.к. имало проверка по жалба,в която се твърдяло че той бил разпоредил на колегите си да пишат актове на К.Л. /***/. Твърди,че това не отговаряло на истината.Твърди,че водили две дела срещу него,които били спечелили. Уточнява, че всъщност делата били водени от жената,с която живее –***.  Разговарял с *** и споделил с него,че К.Л. изгонил жена му /***/ „без нищо”, но той казал,че няма да вземе отношение. ***искал ***да каже на К.Л. да спре да говори по адрес на жена му, че прехвърляла пари, сметки,че откраднала зърно. Казал му още „ние няма да спрем”. „Ние” включвало него и жена му.

В следствие на проверката ч.т. С. станал напрегнат, изнервен. Споделил със св.***,че намерил бележка от детето си, в която пишело „***.”

Според показанията на св.***,който е свидетел и по съставеният на 04.01.2019г. Акт за установяване на административно нарушение на К.Л., това бил първия път когато срещнал подс.Л..С ч.т. С. спрели автомобила, управляван от него за проверка, С. се представил на водача и поискал документите му. Той не ги представил, а бил и без колан. К.Л. слязъл от автомобила си и им казал „Какво искате от мен, имаше един ***и вече го няма.”. Обърнал се към С. с думите: ”Повече няма да бъдеш на работа.” Те съставили и му връчили акт за нарушенията. По случая имало жалба и проверка. След случая С. станал мълчалив, споделил му,че се притеснява за работата си,че има неспокоен сън , и че намерил бележка от детето си с текст ***

Според показанията на св.***Л.-син на ***К.Л., последният бил председател на кооперацията тринадесет години. Оттеглил се през септември месец. През 2018г. имало одит на кооперацията и счетоводителката *** била освободена от работа. Имало нетърпимост между тях. В следствие на това ч.т. почнал да спира баща му за проверки. *** била жена на ***, пък ******и В.С. били кумове. Според баща му, спрямо него имало натиск. Това за него било трагедия. За да се защити подавал жалби. Търсил съдействие от ***полицията в ***. Страхувал се да не го спрат и да му вземат книжката.Започнал да ползвал шофьор. Знаел,че нарочно го спират.

Според св.***Х.-*** и роднина на подсъдимия, от К. знаел,че отношенията между тях с ч.т. С. започнали от това, че С. го спирал за проверка. ***/св.***/ заявил пред свидетеля,че „докато К.Л. не спре да се занимава с неговата съпруга,те няма да престанат да се занимават с К.Л.”. ***не уточнил кои са „ние”. Свидетелят си помислил,че под „ние” има предвид полицаите,защото той – ***бил ***. Известно му било още, че ***, която е съпруга на ***и счетоводител в кооперацията била освободена от работа и затова започнали проблемите. ***и В. били кръстник и кумец. Л. се чувствал притеснен от проверките, влошило му се здравето и се канел да напусне   кооперацията.

Според св.***касаело се за писани на К.Л. актове по ЗДвП. Л. му споделил,че му е писан акт от В.. Имало връзка между актовете и освобождаването от работа на ***. В. бил близък на семейството й. Споделял му, че се притеснява,че му пишат актове и понякога св.***го возел. Л. му бил казал,че е писал жалби в полицията по повод на проверките.

Съдът кредитира показанията на цитираните свидетели като достоверни. Показанията им са взаимно свързани, кореспондиращи по между си и не се компрометират от останалите доказателства. Такива са фактите, изложени от свидетелите и между страните няма спор по тях.

Т.е. няма спор между страните за авторството и съдържанието на жалбата.

По делото са представени множеството писмени доказателства: преписка ***,    Заповед, ******Плевен за изпълнение на Министерска ***Із - 805/2014г., с оглед  установяване организацията на работа в РУ - *** с автоматизираните системи на  служебните  автомобили и   автомобил „***Болнични листове с ***Протокол №***., нотариална покана, констативен протокол, ***за освобождаване на *** ***, доклад за извършена финансова проверка на ***за периода от 2016-2018г./Одитен доклад/

Видно от тях,че по повод постъпил сигнал от К.Л.Х. започнала проверка срещу служителите на МВР *********-***в РУ *** /л.23/ и В.Н.С. /л.24/. Извършената вътрешна проверка /л-25-46/, приключила със становище,че е неоснователна /л.46-52/. *** *** е работела в ***на длъжност „касиер” и е освободена от работа със ***№9/17.01.2019г., връчена й след Нотариална покана,след представени преди това болнични листове. Извършена е финансова проверка на кооперацията, приключила с одитен доклад от м.ноември 2018г. На 02.11.2018г. и на 04.01.2019г. на К.Л. са съставени АУАН №***и АУАН №189525 по ЗДвП  от мл. ***В.С.,въз основа на тях са издадени НП №***. и НП ***. На 19.10.2019г. на К.Л. е съставен АУАН №***по ЗДвП  от мл. ***В.С.,въз основа на него е издадено НП ***.,което е обжалвано на 08.11.2019г. пред РС ***.По негова молба , със ***от 20.09.2019т. трудовото правоотношение К.Л. *** било прекратено.   

Съдът  приема за установени изложените в тъжбата фактически твърдения, като от правна страна с деянието си ***е осъществил състава на престъпленията – „клевета”  по смисъла на чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3  вр. чл. 147 ал.1 пр.2 от НК. 

В тъжбата деянието е квалифицирано като такова по чл.148 ал.2,вр.ал.1 т.2 пр.2,вр.чл.147 ал.1 от НК, каквито обвинения в обстоятелствената й част не се извличат. Отделно от това се твърди и,че е преписано престъпление и по чл. 282 ал.1 от НК, каквито обстоятелства също не се извличат от съдържанието на жалбата от 10.01.2019г. на К.Х.

         Въпреки това и предвид задължението на съда да даде правна квалификация, съобразно фактите,посочени в тъжбата, правилната квалификация е именно тази по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.3 предл.1, вр.чл.147 ал.1 предл.2 от НК , като престъпленията приписани на ***са по чл.144а от НК и по чл.143 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК.

Клеветата е разпространението на невярна информация, злепоставяща честта, достойнството или доброто име на някого, с цел да се накърни репутацията му в обществото.Обект на престъплението в наказателно производство са обществените отношения, гарантиращи запазването и не накърняването на личното достойнство и чест на гражданите.

Ако деецът докаже пред съда истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления, то той не се наказва.      

За да е осъществено деянието „клевета” следва ***в изпорзваните от него думи да е посочил конкретни обстоятелства, които да са позорни от гледна точка на общоприетите морални разбирания или да му е приписал престъпление, което ***не е извършил.

От друга страна, следва да се отбележи, че за съставомерността на едно деяние по чл. 147, ал. 1 НК, от обективна страна е необходимо да е разгласено позорно за пострадалия обстоятелство, респ. да му е приписано извършването на престъпление. Предмет на клеветата са твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определени факти или обстоятелства, които трябва да са позорни т.е. да са недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. Не е необходимо разгласяването, респ. приписването да е осъществено в присъствието на пострадалия, тъй като адресат на  клеветата е едно трето лице; необходимо е съответното обстоятелство, да бъде позорно, тоест да засяга  доброто име, репутацията на пострадалия в обществото; разгласяването й да бъде доведено до знанието на по-широк кръг хора. За да е налице клевета е необходимо  разгласените обстоятелства  да са позорни. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на  определен /и/ факт /и/, свързан от дееца с поведението или личността на пострадалия, който е от естество да накърни  неговото добро име в обществото. В случая с жалбата се преследва целта да се въздейства негативно върху доброто име на  пострадалия /***С./ в обществото.В нея той е наречен  „***Наглия”,което е обидно,но за съставомерността за деянието „обида” е необходимо тя да е изречена в присъствие на пострадалият, какъвто не е настоящият случай.  В процесната жалба се съдържат твърдения за действия, които противоречат на общоприетите норми на поведение и създават отрицателна репутация за личността на С..

За да е налице клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК, е необходимо клеветническите обстоятелства да бъдат установени конкретно по време, по място и по лице, а не да бъдат разпространени в абстрактна форма.В този смисъл е и константната съдебна практика на върховната съдебна инстанция (Р 87-71 на ІІ н.о.; Р 75-2012 г. по н. д. 3142-2011 г. на II н.о.; Р 70-09 г. по н.д. 36-09 г. на І н.о., Р 80-98 по н.д. 766-97 г. на ІІ н.о.и др.)При втората форма на изпълнителното деяние (приписване на престъпление), деецът излага пред трети лица твърдения, че пострадалият е извършил престъпление, което трябва да е достатъчно ясно описано, макар и не напълно конкретизирано. В частност за приписване някому престъпление е необходимо да са налице достатъчно факти,от които да се направи извод какво точно престъпление се преписва.

В тъжбата са описани именно такива обстоятелства. В случая според съда, изразите  „...съм подложен на постоянен тормоз и следене от страна на ***. Това е В.Н.С., ***.”; „...Считам, че гореописаните действия ...съставляват и злоупотреба със служебно положение...” ;- „За постоянния тормоз, който ми се налага от въпросните полицейски служители споделих с мои приятели.Те са попитали г-н ***С. защо го правят, като двамата са отговорили, че ще продължат с тормоза и следенето докато не оставя жената и съответно кумата им /г-жа ***/ на мира.” имат характер на преписване на престъпление по чл.144а от НК, по чл.143 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК и са клеветнически.

Деянието на Л. покрива състава на втората форма на изп. деяние по  чл. 147, ал.1 НК- „приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление”. Деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което в действителност той не е извършил. Престъплението винаги и без изключение е деяние, укоримо от гледна точка на морала и винаги характеризира отрицателно личността на подсъдимия, отразява се отрицателно върху доброто име и честта на пострадалия.

От субективна страна подс.Л. е извършил престъплението с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Съзнавал, че неговите действия представляват приписване на престъпление на частния тъжител, и  че с това ще се измени обществената оценка за него. Предвиждал е общественоопасния резултат от поведението си и е целял настъпването на противоправна последица. В следствие на жалбата му срещу С. е започнала проверка, каквито доказателства  се събраха по делото/ л.23-52 /.

За разлика от обидата, при клеветата не се дава квалификация, не се прави оценка или сравнение, а се посочват дадени факти, които са се случили в действителност и е възможно да бъдат доказани. Подадената от Л. жалба вх***. до ***съдържа в себе си информация за конкретни обстоятелства по време, място и лице, и дава негативна оценка за личността на тъжителя. В инкриминираните изрази се съдържа конкретика, от която да се приеме, че се приписват конкретни престъпления на тъжителя.

         „Приписването на извършено престъпление е особен случай на разгласяване на неистинско позорно обстоятелство“ -Решение № 187 от 21.04.2008 г. на ВКС по н. д. № 170/2009 г., III н. о

          Според еднозначната съдебна практика за да постанови  осъдителна присъда, съдът  следва да констатира че деянието е  извършено и то  водейки се както от  формулировката дадена в обв. акт/ в тъжбата/ ,т.е. според правната квалификация, така и според даденото описание . 

От фактическото описание в тъжбата на поведението на *** не може да се изведат правните признаци на престъплението “обида”, респективно липсва задължение на съда да изследва дали ***не е извършил и това престъпление. В тъжбата  ясно и недвусмислено  е изложено  поведението на ***и с кои  негови фрази ***е бил  засегнат . Никъде в тъжбата не се говори, че и  накърнено чувството му  за лично достойнство, което е защитавания с престъплението обида обект, а се твърди че е накърнено/ злепоставено  доброто име  на ***в обществото, което е  защитавания с  престъплението клевета друг аспект на  честта и достойнството на човека.

Видно от приложените писмени доказателства,в жалбата ясно, недвусмислено е  посочено  квалифициращо обстоятелство, изведено от качеството на самия тъжител *** и, че действията са извършени при изпълнение на службата му.    

С оглед на така изложеното и предвид наличието на осъществен както от обективната,така и от субективна страна основен състав на престъплението клевета, съдът намира за наличен и   квалифициращия признак по чл. 148, ал. 2, вр.ал.1 т.3 предл.1 НК. Според съда не е налице хипотезата на чл.148 ал.1 т.2 предл.2 от НК,т.к. клеветата не е „разпространена” ,каквато е хипотезата на нормата.

Твърденията на защитата за липсата на извършено деяние както от обективна,така и от субективна страна не се споделят от съда. Видно от докладна записка ***,изготвена от инсп.***/л.48-51 от делото/ проверката,извършена на подс. Л. на 02.11.2018г. в 12.10 часа, действително била извършена в обедната почивка според графика /л.40-41 от делото/, тя обаче била по сигнал за неправилно паркиране на пешеходна пътека. Това,че по график полицейският патрул и в частност ч.т.С. е следвало да е в обедна почивка,а е изпълнил полицейските си функции, не може да  доведе до извода,че злоупотребява със служебното си положение и следи ***Л.. На 04.01.2019г. АУАН е съставен в 16:05 часа , като според  часовия график автопатрулът е бил в гр.*** до 16.00 часа,след което е трябвало да е в ***. Тези факти действително , както твърди и защитата, са отчетени при проверката от страна на ***по процесната жалба на ***и по тях не е  взето отношение. Според съда от тях не може да се направи извод за доказаност на твърденията за следене на подс. Л. и злоупотреба със служебно положение от страна на ч.т. С.. По време на извършената проверка се установило и,че подс.  водил и лични разговори с ***РУ *** –***, който му казал,че нищо не може да се направи, щом е извършил нарушение по ЗДвП. Няколко дни по-късно и *** се обадил на ***управлението като питал не можело ли да се направи нещо за К.Л.. ***разпоредил на служителите си да санкционират Л.,ако констатират извършване на нарушения от негова страна.

Несъстоятелно се явява и твърдението,че поведението на ч.т. С. било продиктувано от уволнението на *** ***- жена на кума му ***.

По делото е представен Одитен доклад на ***, в който са отбелязани препоръки към главният счетоводител. Представено е и ***№9/17.01.2019г. за прекратяване на трудово правоотношение на кооперацията с *** ****** на длъжност „касиер”. От показанията на свидетелите се установи,че по повод уволнението на *** *** се водели трудови дела. Именно тези дела били причината на св.******да съобщи на ***-св.***Х., че те няма да оставят нещата така. С местоимението „ние” ***имал предвид себе си и ***. Освен това качеството на св.***на ***не му дава власт да определя на кого да се съставят актове по ЗДвП.

Действително,както твърди защитата, субективната оценка не се поддава на методите и подходите, чрез които се изследва и установява обективната действителност. Съдебната практика е категорична, дори че не може деянието да се квалифицира като клевета, ако с изказаните думи се изразява субективна оценка за работата на лице, което е обществена личност.       А според - Р- 80-98- ІІ НО начинът на мислене не може да се криминализира.

Случаят обаче не е такъв.Посоченото в жалбата вх***. до ***не е субективна оценка за работата на полицейския служител  С.,нито изразяване на гражданска позицияа клевета по смисъла на НК.

Целта на Л. с подаването на жалбата до ***на ***не е била да защити застрашените си правата си, както твърди защитата. Той е можел да ги защити чрез обжалване на Наказателните постановления. Освен това е предприел действия по „защита” на правата си. Водил е разговори с ***РУ гр.***,с ***. ***от своя страна с ***РУ ***. Имал е яснота, включително му било съобщено от ***РУ ***, че това е право и задължение на С. в качеството на полицейски инспектор да съставя актове по ЗДвП. Знаел е,че при извършено нарушение,то се санкционира по този начин. При съставянето на вторият АУАН е съобщил пред свидетелят по акта и свидетел по делото- ***,че С. ще загуби работата си. Подаването на жалбата до ***на ***било продиктувано от това негово желание.

Поради това съдът намери ***за виновен в извършване на посоченото деянието, т.к. това беше доказано по несъмнен начин.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено съдът съобрази, че са налице материалноправните предпоставки, визирани в чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. За извършеното престъпление законът предвижда глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.

***не е осъждан,не е освобождаван от наказание по реда на чл.78а от НК,от деянието няма невъзстановени имуществени вреди.

При определянето на размера на глобата съдът прецени тежестта на деянието и степента на обществена опасност на деецът, липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,липсата на предишни осъждания,влошеното му здравословно състояние.При наличие на посочените смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намери, че следва наказанието глоба да се определи  в минимален размер.

Гражданският иск, предявени от ***С. против ***е доказан по своето основание. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин  деянието, вредоносния резултат и причинно-следствената връзка между тях, противоправността и вината, налице е хипотезата на чл.45 от ЗЗД. Очевидно е, че от клеветите ***е понесъл вреди от неимуществен характер. Вината при непозволеното увреждане в случая е при„пряк умисъл” .

Причинната връзка е обединяващия елемент на всички останали елементи, за да е налице фактическият състав на чл.45 ЗЗД. Установява се от доказателствата по делото, че ***вследствие на деянието е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания,отрицателни емоции и стрес които, подлежат на обезщетяване.

Отговорността на ***следва да се възприема като отговорност за причинените на ***вреди и намира отражение в основен принцип на правото „Никой да не вреди другиму” и ако вреди да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да е в съответствие с изживените от пострадалия огорчение и унижение,страдания или болки съобразен с критерия за справедливост, посочен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Предвид установените по делото обстоятелства имащи отношение към предявения граждански иск – набеждаването в две престъпления, негативното отражение върху С., който изпитал неудобство пред колегите и семейството си, станал мълчалив, неспокоен, притеснил се да не загуби работата си. Допълнително притеснение предизвикала у него оставената от детето му бележка с текст „Тате вземи си почивка”,то справедливият размер,според Съда  е 2000лв.,като за разликата до 5000лв.,се явява неоснователно завишен.

На основание чл. 189, ал.3 подсъдимият Л. следва да заплати на частния тъжител направените от него разноски за адвокатско възнаграждение на повереника му, както и държавна такса за завеждане на делото и съобразно уважения размер на гражданските искове.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: