РЕШЕНИЕ
№ 716
гр. гр. Хасково, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640102268 по описа за 2022 година
Предявени са от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр.Хасково,
против М. С. Й., от гр.Хасково, искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на доставчик е
доставил „В и К” услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация,
пречистване на водите за периода от м.септември 2020 год. до м. юли 2021
год., на стойност 193,46 лв. Услугата била извършвана до обект с партиден
№ 38020. Тъй като задължението да се плати посочената сума в срок от
страна на ответника не било изпълнено, то същият дължал и лихва за забава в
размер на 20,58 лв. общо за периода от датата на всяка фактура до 01.04.2022
год. Ищецът потърсил вземането си по реда на чл.410 от ГПК, за което е
образувано Ч.гр.д.№ 823/2022 год. по описа на РС-Хасково. Издадена била
Заповед за изпълнение № 344/15.04.2022 год. за горните суми. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Съдът указал на ищеца да предяви иск. С оглед на казаното ищецът в
законосутановения срок предявява настоящия иск за установяване на
вземането си. Твърди, че ответникът е потребител на „В и К” услуги за
1
битови нужди, като същите е получавал на адрес в гр.Хасково. Ищецът в
качеството на доставчик по така същестуващите облигационни отношения
между страните, възникнали на основание Общите условия за предоставне на
в и к услуги на потребителите, надлежно приети и оповестени, съгласно
Нардеба № 4/14.09.2004 год., изпълнил задължението си и доставил на
абоната услуги, изразващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване
на водите и други дейности до имота, находящ се в гр. Хасково, бул.
”*********, за който е открита партида № 38020 за периода от м. септември
2020 год. до м. юли 2021 год.. За доставената вода и услуги ищецът издавал
редовно фактури, възлизащи на обща стойност 214,04 лв., в т. ч. 193,46 лв.-
главница и 20,58 лв.-лихва за забава. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 193,46 лв. - главница, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 14.04.2022 год.-датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК , както и сумата 20,58 лв.-лихва за забава за
времето от 30.10.2020 год. до 01.04.2022 год., които суми са присъдени в
заповедното производство. Претендира разноски в заповедното и в
настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответницата особен
представител подава писмен отговор. Оспорва предявения иск по основание и
размер. В съдебно заседание поддържа подадения отговор. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че са публично известни Общите условия на
дружеството ищец за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „ВиК“ ЕООД – Хасково. В чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги, съгласно чл.
33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Слез изтичане
на този срок потребителят изпада в забава и дължи на ВиК оператора
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
1001, том VI, рег. № 6043, дело № 877 от 2003г. на Нотариус рег. № 081 Х. К.,
е, че ответницата М. С. К. е собственик на Апартамент № ** в жилищен блок
2
*** на етаж * във вх.*, находящ се в гр.Хасково, на бул.“*****, т.е.
собственик е на процесния имот. Казаното обуславя извода, че ответницата е
потребител на ВиК услуги, като за имота е открита партида с номер 38020.
От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 823/2023г. по описа на
Районен съд - Хасково, приложено като доказателство по настоящото
производство, се установява, че възоснова на заявление с вх. №
6022/14.04.2022г. в полза на ищеца срещу ответницата е издадена Заповед за
изпълнение № 344/15.04.2022г. за процесните суми, ведно със законната
лихва върху главницата от 14.04.2022г. до окончателното й изплащане, както
и направените в производството разноски, от които 25 лева за заплащане на
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок от съобщението за това.
По искане на ищеца съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице Р. К., чието заключение възприема като компетентно
и обективно изготвено. От същото се установява, че в счетоводството на
ищеца „В и К“ има разкрита партида на името на М. С. Й., ЕГН **********, с
адрес – гр.Хасково, бул.******. В периода от 01.09.2020г. до 09.07.2021г. са
издадени 11 броя фактури с обща стойност 193.46 лева. Вещото лице посочва,
че законната лихва за забава върху задължението по всяка фактура, считано
от изтичане на срока за плащането й /30 дни след датата на фактурата/ -
30.10.2020г. до 01.04.2022г., е 20.58 лева. Вещото лице е констатирало, че
количествата на предоставените услуги, описани във всяка една от фактурите,
съответстват на количествата, отразени в карнета на името на М. С.. За всеки
месец са начислявани служебно по 5 куб.м. вода, съгласно Общите условия и
Наредба № 4/05.11.2013г. поради неспазено предписание с №
7296/06.02.2018г. за смяна на водомер. Приложените единични цени
съответстват на одобрените такива, съгласно действащите към този момент
нормативни документи. Във фактурите са отразени цени, които съответстват
на нормативните документи. Вещото лице посочва също, че издадените
фактури за процесния период са издадени законосъобразно. Правилно е
изчислена главницата, която е формирана от отразените количества вода,
съобразно с цените в нормативните документи по периода и е в размер на
193.46 лева. Правилно е изчислена и лихвата за забава по периоди и общо в
3
размер на 20.58 лева, като общото задължение е в размер на 214.04 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство
срещу длъжник в едномесечния срок от уведомяването му, че заповедта за
изплънение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни по следните
съображения:
От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се
установява, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение. Неговата правна регламентация се намира в Закона за
водите, Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВиК системи и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор «ВиК» ЕООД
- Хасково. Съобразно чл.8, ал.3 от Наредбата, Общите условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник или в
случая от 11.08.2006г. В чл.8, ал.4 от Наредбата е предвидено, че в срок до 30
дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да предложат различни
условия, но в настоящия случай няма такива данни. В тази връзка следва да се
има предвид и че според чл.293, ал.1 от Търговския закон за
действителността на търговска сделка, каквато е налице между страните по
настоящия спор, е необходима писмена или друга форма само в случаите,
предвидени в закон, а в цитираните по – горе нормативни актове не се
съдържа такова изискване. Съществуването на това правоотношение между
страните по делото съдът приема за установено в случая чрез издадените
фактури. По силата на така възникналото договорно правоотношение ищецът
в качеството си на оператор, предоставящ услугите водоснабдяване и/или
канализация, е бил задължен да доставя вода за питейно-битови нужди, а
ответницата като потребител е следвало именно да заплаща отчетеното
количество вода в 30 дневен срок след датата на фактуриране на дължимата
4
сума. Няма спор между страните по отношение на цените, по които е следвало
да бъдат заплатени предоставените услуги. На въпроса дали ответницата е
потребила посочените количества вода за процесния период, чиято стойност
съответства на издадените от ищеца фактури, според настоящия съдебен
състав следва да се даде положителен отговор. Редът и начинът на измерване
и отчитане на количествата питейна вода и на количествата отведени и
пречистени отпадни води са уредени от разпоредбите на ОУ и на глава VІ от
Наредбата. От друга страна, по делото не са ангажирани доказателства за
неправилно отчитане на водомера, респективно същият да е бил повреден,
което да е довело да невярно фактуриране на количествата потребена вода, а
и няма данни ответникът да се е възползвал от правото си, което му дават ОУ,
да оспори начислените количества вода. Начисляването служебно всеки
месец по 5 куб. м. вода е ставало съгласно Общите условия и Наредба №
4/05.11.2013г., поради неспазено предписание с № 7296/06.02.2018г. за смяна
водомера на процесния имот. Претендираните вземания на ищеца се
установяват и от заключението на вещото лице, което кореспондира на
посочените и обсъдени по-горе писмени доказателства. Ето защо, съдът
приема, че в полза на ищеца се е породило правото му да получи дължимата
сума за ползваните от ответницата ВиК услуги, респ. задължението на
последната да я плати.
Следователно, ищецът е установил при условията на главно и пълно
доказване обстоятелствата, на които се основава претенцията му по чл.79,
ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата от 193.46 лева за периода от 01.09.2020г. до
09.07.2021г. В тежест на ответницата бе да установи, че я е заплатила, но тя
не ангажира никакви доказателства в тази насока. Нещо повече, от
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че
по описаните в исковата молба фактури не са извършвани плащания по
главниците.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и
претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 193.46
лева за периода от 30.10.2020г. до 01.04.2022г. Тя има акцесорен характер по
отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата
съдба, а по делото се установява, че такова се дължи. Действително в чл.40,
ал.1, изр. 2 от Наредбата, и в чл.33, ал.2 от ОУ изрично е предвидено, че при
неизпълнение на задължението за плащане на изразходваното количество
5
вода в определените срокове, в случая 30 дни след датата на фактуриране, се
дължи законна лихва по чл.86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване
на падежа до изплащането й, чийто размер възлиза на сумата от 20.58 лева за
периода от 30.120.2022г. до 01.04.2021г.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени в пълния
предявен размер от 193.46 лева за главница и 20.58 лева за лихва за забава.
Съгласно т.12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.
д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответницата е дала повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасила
процесните суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността й за
сторените от ищеца разноски по Ч. гр. д. № 823/2022г. по описа на Районен
съд – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат на 75 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъдят такива в размер
общо на 1025 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на М. С. Й., ЕГН **********,
от гр.Хасково, бул.“******, съществуването на вземания на „Водоснабдяване
6
и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.Хасково, ул.“****, спрямо нея за следните суми: 193.46 лева за главница,
представляваща неизплатена стойност на предоставени ВиК услуги до имот,
находящ се на адрес гр.Хасково, бул.“******, с партида № ****, за периода
от 01.09.2020г. до 09.07.2021г., и 20.58 лева, представляваща обезщетение за
забава върху нея за периода от 30.10.2020г. до 01.04.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано 14.04.2022г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 344/15.04.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 823/2022г.
по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА М. С. Й., ЕГН **********, от гр.Хасково, бул.“*******, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково,
ул.“***** сумата от 1100 лева, от която 1025 лева, представляваща направени
разноски по настоящото дело и 75 лева, представляваща направени разноски
по Ч. гр. д. № 823/2022г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7