Р Е Ш Е Н И
Е № 4239
гр. Пловдив, 21.11.2012 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ бр.
състав, в публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при
секретаря Тодорка Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15091 по описа на съда за 2012г.., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 25 от ГПК.
Образувано е по иск с правна квалификация чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК предявен от М.П.Б. с ЕГН:
********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете П.В.Ч.
с ЕГН: ********** против В.В.Ч. с ЕГН:**********.
В исковата молба се твърди, че
страните са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в сила Решение №
159/16.05.2011г., постановено по гр.д. № 214/2001г. по описа на Пловдивския
районен съд, ІІІ – ти брачен състав. С цитирания съдебен акт упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете П.Ч. съдът предоставил на ищцата, а
ответника бил осъден да заплаща за дъщеря си месечна издръжка в размер на 40 лева.
Ищцата твърди, че от постановяване
на цитираното решение е изминал продължителен период от време, през който е
настъпило изменение на обстоятелствата, при които е разрешен въпроса относно
дължимата за детето издръжка. Твърди, че междувременно родила второ дете от
съжителство с настоящия си партньор, както и че се увеличили нуждите на П., която понастоящем била ученичка в *** – ти
клас в ***** и освен редовни занятия посещавала и извънкласни такива – по
математика. Твърди се още, че детето е ***** с Решение на ТЕЛК с водеща диагноза
***********, ползва р. у. и се нуждае ежемесечно от лекарства на стойност 100
лева, закупуването на които изцяло финансирала ищцата. Отделно от това П. се
нуждаела от пълноценна храна и витамини, наред с обичайните нужди за дете на
нейната възраст. Ищцата твърди, че не
разполага с възможност да осигури средствата необходими за посрещане
ежемесечните нужди на децата, тъй като
единствения й доход е от майчинство в размер на минималната за страната работна
заплата, а определената от съда издръжка за П. е крайно недостатъчна. В същото
време ответника бил в трудоспособна възраст и осъществявал търговска дейност,
от която реализирал месечен доход над 1000 лева .
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да увеличи размера на присъдената в полза на
малолетното дете П.Ч. месечна издръжка от 40 лева на 200 лева месечно, считано
от подаване на исковата молба в съда до настъпване на обстоятелства обуславящи
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника В.В.Ч. е постъпил писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че се намира в много
тежко финансово състояние – от години бил безработен, получавал единствено
социални помощи и се грижел за родителите си, които били инвалидизирани, а и
самият той бил с влошено здравословно състояние. Твърди, че в рамките на неговите възможности
е да заплаща издръжка за дъщеря си в минималния предвиден в СК размер и моли
съда да отхвърли иска за разликата над този размер. Претендира разноски.
Подробни съображения са изложени от пълномощника на ответника в писмена защита.
Като взе предвид
събраните по делото доказателства обсъдени в тяхната съвкупност и по отделно,
съдът намира за установено следното:
Между страните не се спори, че са
родители на малолетното дете П.В.Ч. – родена на ***г., както и относно факта,
че детето страда от ***** / тези факти се установяват и от многобройните,
приети като писмени доказателства по делото медицински документи и от
приложеното на л. 6 Удостоверение за
раждане/.
С Решение № 159 от 16.05.2001г.,
постановено по гр.д. № 214/2001г. по описа на ІІІ – ти брачен състав е
прекратен брака между страните и е утвърдено споразумение между тях, по силата
на което бащата В.В.Ч. се е задължил да заплаща за малолетното дете П.В.Ч.,
чрез нейната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 40 лева,
считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства обуславящи
изменение или прекратяване на издръжката.
От приетите по делото многобройни
писмени доказателства /в това число Експертно Решение на ТЕЛК, Епикриза,
Амбулаторен лист, протокол от проведен консултативен преглед, психологично
изследване и други/ се установява, че детето на страните П.В.Ч. е ***** с
Експертно Решение на ТЕЛК от 22.05.2012г. с водеща диагноза ***********, като е
определен ***** намалена възможност за социална адаптация и степен на
увреждане, с препоръки за провеждане на рехабилитация и работа с р. у. /относно
поставената на детето диагноза страните не спорят/.
От приложената на л. 35 от делото
ученическа книжка е видно, че П.Ч. е ученичка в *** клас през учебната
2012/2013г. на ******.
За установяване твърденията на ищцата
за наличие на нови обстоятелства и конкретно за нарасналите нужди на детето са
събрани в хода на производството гласни доказателства посредством показанията
на св. С. К. /протокол от съдебно заседание, проведено на 26.10.2012г./. От
показанията на цитираната свидетелка се установява, че познава ищцата и детето
на страните от неговото раждане. П. страдала от **** и според свидетелката
единствено майката полагала грижи за нея – организирала воденото и взимането на
детето от учебното заведение, закупувала скъпи лекарства от Г., осигурявала на
детето силна и витаминозна храна. П. ползвала р. у. и отделно от това два пъти
седмично взимала частни уроци по английски език и математика, за които според
свидетелката ищцата заплащала по 20 лева на час. Установява в показанията си,
че майката на детето ползва отпуск по майчинство и не получава доход извън майчинството, а за бащата твърди че преди
години се занимавал с бизнес - ****.
За установяване на твърденията си
ответника също е ангажирал гласни доказателства посредством показанията на св.
В. С. /протокол от съдебно заседание, проведено на 26.10.2012г./, от които се
установява, че ответника живее в общо домакинство с родителите си и полага
грижи за тях, тъй като майка му прекарала ****, а баща му преди няколко месеца
претърпял ******. Свидетелката твърди в показанията си, че ответника също имал
здравословни проблеми – още от детските си години страдал от ****.
Съдът кредитира като цяло
показанията на цитираните свидетели, като не констатира противоречия между тях,
показанията им са обективни според съда и намират опора в доказателствената
съвкупност и в частност – подкрепят се от писмените доказателства относно
здравословното състояние на детето и съответно на родителите на ответника.
Установява се още от приложените на
л. 21 и л. 22 от делото регистрационна карта и Заповед, че ответника е
безработен и има регистрация в Дирекция ”Бюро по труда” гр. П., както и че
страда от **** - **** /видно от
удостоверението приложено на л. 9/.
В подкрепа на твърдението си, че полага грижи
за родителите си, ответника ангажира писмени доказателства – Експертни решения
на ТЕЛК, от които е видно, че действително родителите му са с влошено
здравословно състояние, като баща му е с определена **** степен на увреждане и
се нуждае от чужда помощ.
Въз основа на тези факти съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът
на дължимата издръжка се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице, като
минималния размер на издръжката понастоящем възлиза на 72,50 лева изчислен като
процент от минималната за страната работна заплата съобразно нормата на чл.
142, ал. 2 от СК.
Според чл. 150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена.
Съгласно т. VІІІ от Постановление № 5 от 1970г на Пленума на ВС за уважаването
на този иск е необходимо трайно,
съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай съдът намира, че
от първоначалното определяне на издръжката, /още през 2001г./, до датата на
приключване на устните състезания по настоящото дело, е настъпило изменение на
обстоятелствата, обусловили определянето на нейния размер. Това е така, тъй
като от този момент е изминал значителен период от време, през който дъщерята
на страните - П. е израснала, което дефинитивно е довело до нарастване на
нужните й средства за храна, облекло, учебни пособия и други средства за
интелектуално, социално и културно развитие и за ежедневно посещение на
училище. Т.е. налице е трайно и съществено изменение на обстоятелствата спрямо
тези, при които е определен първоначалният размер на дължимата издръжка.
Промяна неминуемо е настъпила и в икономическите условия на живот.
При тези данни съдът намира за
установено наличието на нови обстоятелства обуславящи увеличаване размера на
определената с цитираното по – горе съдебно Решение месечна издръжка, която
бащата следва да заплаща за малолетната си дъщеря.
При преценка размера на дължимата
издръжка за детето съдът отчете факта, че П. е на **** навършени години,
ученичка е и се установи в хода на настоящото производство, че посещава частни
уроци, нуждае се от ежедневни средства за храна, транспорт, отделно – средства
за дрехи, учебни помагала и други. За покриване на нейните нужди според съда
са необходими средства в размер на
минимум 250 лева месечно, от които бащата следва да поеме сума в размер на 150
лева, а останалите необходими за издръжката на П. средства, следва да се поемат
от майката /в размер на 100 лева, като съдът отчете, че именно ищцата полага
непосредствените грижи за нея, които са специфични предвид установеното
здравословно състояние на П./. За разликата над размера от 150 лева до пълния
претендиран размер от 200 лева съдът намира иска за недоказан и същият следва
да бъде отхвърлен, тъй като ищцата при доказателствена тежест да установи този
факт не доказа в хода на процеса, действителния разход за медикаменти на
детето, нито твърдението си, че ответника разполага с възможност да заплаща
издръжка в претендирания размер.
Действително
между страните не се спори, че дъщеря им страда от *****. От една страна обаче,
този факт не е нов, доколкото заболяването на детето е вродено и съответно не
съставлява новонастъпил след определяне първоначалния размер на издръжката
факт. От друга страна не се събраха в хода на настоящото производство
доказателства досежно конкретните разходи за детето, необходими за посрещане
специфичните нужди обусловени от здравословното й състояние.
От друга страна съдът не споделя
съображенията на ответника, че бил безработен, полагал грижи за родителите си,
поради което и разполагал с възможност да заплаща за дъщеря си издръжка в
минимален размер.
Действително се установява от писмените
и гласни доказателства, че ответника е безработен и живее в едно домакинство с
родителите си, които от своя страна са с влошено здравословно състояние, а баща
му се нуждае от чужда помощ, за да се обгрижва. Сами по себе си обаче, тези
факти не обуславят определяне на издръжка за П. в минимален размер, тъй като
водещ е интереса на детето и конкретните нужди на последната. Ответника е в
млада възраст и макар да страда от ****”,
същият е трудоспособен, би могъл да реализира доход поне в средния за страната размер и дължи безусловно
издръжка за детето си. Обстоятелството, че полага грижи за родителите си /с
което изпълнява свой обществен и морален дълг/, както и че последните са с
влошено здравословно състояние са ирелевантни при преценка конкретния размер на
средствата необходими за издръжка на П., а отделно от това същият не установи
нито конкретните грижи, които полага за възходящите си, нито паричния им
еквивалент.
Така увеличения размер на издръжката
следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2012г., ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа до
окончателното й изплащане, като за разликата над 150 лева до пълния претендиран
размер от 200 лева искът ще се отхвърли като неоснователен и недоказан по
изложените по – горе мотиви.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВСС държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка,
която възлиза на 158,40 лева /изчислена в размер на 4 – ри процента върху сбора
от три годишните платежи на увеличения размер/.
При
този изход на делото и с оглед претенцията на ищцата за разноски, на същата
следва да се присъдят разноски съобразно уважената част на иска, които се
изчислиха от съда в размер на 120 лева и тази сума следва да се възложи в тежест на ответника.
Последния също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, които
се изчислиха от съда в размер на 25 лева.
По
тези съображения, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
месечната издръжка, определена с Решение № 159 от 16.05.2001г. , постановено по
гр.д. № 214/2001г. по описа на Пловдивския районен съд, ІІІ – ти бр. състав,
която В.В.Ч. с ЕГН: ********** *** се е задължил да заплаща на малолетното дете
П.В.Ч. с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител – М.П.Б. с
ЕГН: **********, като увеличава същата от 40 лева месечно /четиридесет лева/ на
150 лева /сто и петдесет лева/ месечно, считано от подаване на исковата молба –
26.09.2012г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, от падежа до окончателното й изплащане, като за разликата над 150 лева
/сто и петдесет лева/ до претендирания размер от 200 лева /двеста лева/, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.
ОСЪЖДА В.В.Ч. с ЕГН: ********** *** да
заплати по сметка на ВСС държавна такса в размер на 158,40 лева (сто петдесет и
осем лева и четиридесет стотинки).
ОСЪЖДА В.В.Ч. с ЕГН: ********** ***, да
заплати на М.П.Б. с
ЕГН: **********, ***** сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/, представляваща
направени от ищцата разноски за настоящото производство /заплатено адвокатско
възнаграждение/, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
М.П.Б. с
ЕГН: **********, ***** да заплати на В.В.Ч. с ЕГН: ********** *** от 25 лева
/двадесет и пет лева/, представляваща направени от ответника разноски за
настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 21.11.2012г.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Д.Славова
Вярно с оригинала.
ТР