РЕШЕНИЕ
№
гр.***02.11.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 801 по описа за 2018 година на
Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.2, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ
В РС – ***е постъпила искова
молба на М.И.Н., с ЕГН ********** *** срещу Прокуратура на Република България,
гр. София, бул. „Витоша” № 2, чрез Главния Прокурор на Република България, в
която се твърди, че на 27.04.2017 г. бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.343б, ал.3 от Наказателния кодекс, внесен обвинителен акт
срещу него и на две съдебни инстанции било поддържано обвинение за това, че на
24.04.2017 г. в гр. ***по ул. „Цар Асен“, на кръстовището с ул. „Дядо Вълко“
управлявал МПС- л.а. „Опел Вектро“ с рег. ***, след употреба на наркотично
вещество, съдържащо тетрахидроканабинол, метаамфетамин и амфетамин, установено
по надлежния ред, с регистратор DREGER
Drug Chek 3000. С
присъда № 41 от 20.07.2017 г. постановена по НОХД № 246/2017 г., състав на Червенобрежкия
районен съд го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото
обвинение. Същата обаче била протестирана от представителя на РП – Червен бряг,
но с Решение постановено по ВНОХД № 804/2017 г. Плевенския Окръжен съд е потвърдил
изцяло оправдателната присъда. Последното е влязло в сила на 12.10.2017 г. и
слага окончателно край на продължилото близо половин година наказателно
производство срещу него. Твърди се в исковата молба, че воденото срещу него
наказателно производство е станало причина за настъпилото разстройство в личния
му живот. Твърди се още, че това обстоятелство повлияло негативно на
отношенията в семейството му, бившата му съпруга и децата му, към близки и
приятели и най-вече на възможността му да реализира трудови доходи, тъй като в
малък град като ***бързо се разпространил слуха, че е обвиняем. Времето, през
което ищецът е бил с повдигнато обвинение и с висящо наказателно дело е около шест
месеца, период през който той живеел в постоянен стрес, че ще бъде осъден
несправедливо. Нарушен бил нощният му сън, имал кошмари, станал раздразнителен,
изпаднал в депресия и се затворил в себе си. Тъй като бил с мярка за
неотклонение „Подписка” не смеел да пътува и да търси работа в други населени
места, където икономическите възможности били по-големи. След повдигане на
обвинението ищецът бил станал затворен, избягвал контакти, изградил бариера
между себе си и околния свят. Познатите му се дистанцирали и станали подозрителни
към него. Също така се били изострили и отношенията в семейството му, станал
нервен и затворен, вследствие на постоянния стрес на който бил подложен. По
време на воденото наказателно производство М.Н. бил спрял
да споделя, да излиза с приятели, бил с понижено самочувствие и шок от
повдигнатото обвинение, изпаднал в отчаяние и страхове за съдбата си. При всяко
едно от заседанията по делото се притеснявал, че може да бъде осъден
несправедливо. Във връзка с воденето на делото ищецът заплащал освен адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, но и пътни и др. разноски.
Предвид на изложеното, моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на повдигнатото, предявено и поддържано на две съдебни инстанции обвинение
по чл.343б, ал.3 от НК, както и направените съдебни разноски. В отговора по чл.131 от ГПК ответникът по
иска, представляван от Прокурор от Районна прокуратура – ***счита, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, като излага подробни доводи за това.
ИЩЕЦА редовно призован се явява лично и с адв.
И.А.от ПлАК,
който от името на доверителя си поддържа така предявения иск. Позовава се на
писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИКА редовно призован се явява. Представлява се от прокурор Светла
Христова, изрично упълномощена.
Счита, че иска е неоснователен и недоказан. Изказват се съображения, че предявената претенция е прекомерно
завишена. Твърди, че
не се доказва настъпването на вреди в сочените размери, като ищеца не е представил никакви доказателства за претърпените от него морални
вреди, които да са пряка последица от повдигането на обвинението.
Твърди, че наказателното преследване е приключило в сравнително
кратки срокове и на ищеца е била взета най – леката мярка за неотклонение, а
именно: “Подписка”, които факти сочат за ниска степен на увреждане по
отношение на ищеца и по никакъв случай не обосновават изключително завишения
размер на претенцията в размера на 10 000 лв. Счита, че не са представени
категорични доказателства, че е налице пряка връзка между посочената от ищеца
причинена му вреда, и работата на структурните звена на Прокуратурата на
Република България, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.04.2017 г. М.И.Н. бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 от Наказателния
кодекс, внесен обвинителен акт срещу него и на две съдебни инстанции било
поддържано обвинение за това, че на 24.04.2017 г. в гр. ***по ул. „Цар Асен“,
на кръстовището с ул. „Дядо Вълко“ управлявал МПС- л.а. „Опел Вектро“ с рег. ***,
след употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол,
метаамфетамин и амфетамин, установено по надлежния ред, с регистратор DREGER Drug Chek 3000. С присъда № 41 от 20.07.2017 г.
постановена по НОХД № 246/2017 г., състав на Червенобрежкия районен съд го е
признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. Същата обаче
била протестирана от представителя на РП – Червен бряг, но с Решение
постановено по ВНОХД № 804/2017 г. Плевенския Окръжен съд е потвърдил изцяло
оправдателната присъда. Последното е влязло в сила на 12.10.2017 г. и слага
окончателно край на продължилото близо половин година наказателно производство
срещу ищеца.
По делото
са приобщени материалите по бързо производство № БП-43/2017 г. по описа на РП – ***представляващо
дознание № ЗМ-166/2017 г. по описа на РУ на МВР – Червен бряг, НОХД № 246/2017
г. по описа на РС – Червен бряг, ВНОХд. № 804/2017 г. на ПлОС. В
хода на производството са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите А.В.Ц.и Т.Д.Т..
От приобщените по делото
писмени доказателства се установява, че на 27.04.2017
г. М.И.Н. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 от
Наказателния кодекс. Взета му била мярка за неотклонение „Подписка” и спрямо
него е извършена криминалната регистрация. Бил изготвен обвинителен акт от РП – ***и внесен в РС – Червен бряг, въз основа на
който е образувано НОХД № 246/2017 г. по описа на ЧРС. Последното, след 5 /пет/
открити заседания, приключило с оправдателна присъда, която била протестирана
от представителя на Прокуратурата. С Решение № 214/12.10.2017 г. на
ПлОС постановено по ВНОХд. № 804/2017 г. била потвърдена изцяло оправдателната
присъда.
От показанията и на двамата разпитани в о.с.з. свидетели се установява,
че ищеца изключително тежко приел и изживял цялата ситуация от повдигането на
обвинението спрямо него на 27.04.2017 г. и през цялото време до оневиняването му с влязъл в законна сила на 12.10.2017 г. окончателен акт на Съда бил
много притеснен. Споделял още, че това което е написано в обвинителния акт не е
така. Имал чувството, че определени хора имат амбицията да бъде осъден. След
случая, много често ищеца се затварял в себе си и бил много притеснен. Споделят
още, че ищеца имал проблеми и в семейството, в отношенията му с родители,
близки и познати. Воденото срещу него наказателно производство рефлектирало във взаимоотношенията му, както в
семейството, така също и в социалните му контакти. Ищеца им споделял, че
чувства как в близките и познатите му се създало негативно отношение срещу
него, провокирано от обстоятелството, че е обвиняем за тежко умишлено
престъпление и много от тях ограничили контактите си с него. Споделял и, че
живее под постоянно напрежение породено от угрозата да бъде несправедливо
осъден. Заявяват, че го познават като един почтен и работлив човек.
Споделят, че ищецът се променил и психически, изглеждал травмиран. Споделял
им, че в резултат на воденото дело не можел да си намира работа в града, а
заради взетата мярка за неотклонение не можел и да търси такава в друг град.
При така установеното от
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Изложената
в исковата молба фактическа обстановка, твърденията на страната и формулирания
въз основа на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, „Държавата отговаря
за вредите причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.”.
В
настоящия случай твърденията на ищеца са за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на това, че срещу него е повдигнато и поддържано на две
инстанции обвинение за извършено престъпление по чл. 354б, ал. 3 от НК, завършило с влязло в сила на 12.10.2017 г. Решение № 214 на ПлОС постановено по ВНОХд.
№ 804/2017 г.
От
горната хронология безспорно се установява, че е налице инициирано от
Прокуратурата на Р. България
наказателно производство за твърдяно умишлено престъпление от общ характер, обективирано чрез привличането на ищеца като подсъдим и вземане на мярка за неотклонение ”Подписка”. Била извършена и криминална регистрация с взимане на
отпечатъци, снимане и взимане ва проба от ДНК и поддържане на обвинение
в продължение на
близо шест месеца, пред две съдебни инстанции.
Налице е и постановен
и влязъл в сила акт,
с който ищеца се признава за невиновен и оправдан по така повдигнатото и поддържано от Прокуратурата
обвинение. Това дава основание на
съда да приеме по категоричен и безспорен начин, че е налице основният елемент
на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно: „Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано ...”.
За да бъде ангажирана отговорността на
Прокуратурата е необходимо още да е настъпила вреда от неимуществен характер,
която е в причинна връзка и е пряка, непосредствена
последица от всички процесуални действия на различните звена на ответника, обективирани през различните стадии и етапи на
наказателното производство по обвинението за което ищеца е оправдан.
Обезщетяването
на пострадалите става по определения в ЗОДОВ специален ред и условия, но за неуредените в специалния закон въпроси, се
прилагат общите разпоредби на ЗЗД /т.4 от
ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г. на ОСГК/. Съгласно т.11 от
цитираното ТР № 3/2004 г. и т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС – „Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост
като задължително се отчитат всички обстоятелства свързани с продължителността
на наказателното преследване /включващо разследването в досъдебната фаза и
интензитет на процесуалноследствените действия/,
личността на увредения/ включително
притежавания авторитет в обществото/, настъпилите промени в отношенията в
семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са е отразили на
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се
по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния и обществения
живот.“.
За да докаже наличието на вреди като
пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно
производство ищецът ангажира гласни и писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите А.В.Ц.и
Т.Д.Т., съобразявайки критериите визирани в чл.172 от ГПК. Показанията на същите са логични,
последователни и непротиворечиви, като кореспондират както помежду си, така и с
останалия доказателствен материал. При
преценка и анализ на показанията им по
категоричен и безспорен начин се установява, че воденото срещу ищеца
наказателно производство се отразило изключително негативно върху неговото
душевно и психо-емоционално състояние в различните аспекти на социалната му
комуникация – лични преживявания, взаимоотношения в семейството, социални
контакти и пр. След привличането
му като обвиняем в личен план се установява наличие на рязка промяна в
поведението, проблеми с адаптацията, състояние на депресия, стрес/страх от
несправедливо осъждане/, избухливост, липса на желание за комуникация, затвореност, отдръпване от близки и познати, прояви нетипични
за неговата личност. Установи се, че
воденото срещу него наказателно дело довело до ограничаване до минимум на социалните му контакти и възможността му да си намери работа в малкия град. Особено показателно е, че негативните последици като състояние на
личността, взаимоотношенията в семейството и околните поради своето естество не
се погасяват внезапно след оправдаването му, а отшумяват постепенно във времето
от това състояние.
При
така направените фактически констатации, съдът приема по категоричен и
безспорен начин, че като пряка и непосредствена последица от воденото по
инициатива на Прокуратурата, чрез различните й звена наказателно производство, за ищеца са настъпили изключително
неблагоприятни последици в психо-емоционалната сфера, намерили отражение както
в личен план, така също и във взаимоотношенията с роднините му,
кръга от приятели и други членове на обществото. Това може да се квалифицира
като причинена вреда от неимуществен характер. За да изгради този извод съдът
отчете различни обстоятелства, а именно:
обвинението е за престъпление за което се предвижда накацание лишаване от свобода от една до три години и
глоба в размер от петстотин до хиляда и петстотин лева, наказателното производство е продължило близо шест месеца, водено в малко населено място и ограничена общност, което предопределя
по-високо ниво и степен на интензитет на негативните психо-емоционални
изживявания.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявения главен иск за доказан по основание. В
тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване наличието на
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ- повдигнато от органите на
прокуратурата обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е
оправдан, настъпили вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконното обвинение. В разглеждания казус такова доказване е проведено
съгласно нормата на чл. 154 от ГПК. Ангажирането на отговорността на ответникът
е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда
обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред
съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно
неизпълнението на това задължение, независимо по какви причини е осъществено, е
основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност може да отпадне или да бъде
намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение
на пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за
субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Крайният акт, с който се определя
законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила присъда. Именно с
нея се констатира незаконосъобразността на обвинението, което е основание за
търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху
лицата са упражнявани мерки на процесуална принуда и са създавани допълнително
стресиращи фактори. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не може да признае определени действия на
прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Законът
предвижда отговорността за държавата за вреди, причинени от действията на
нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно
следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за
съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал.
1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от ищеца, извън случаите,
когато се претендира вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато
се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед
конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал.
1 от ГПК. В решение №
480/23.04.2013 г., постановено по гр. д. № 85/2012 г. по описа на
ВКС, ГК, IV г.о., е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди от в
хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие
на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства
се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази
именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от
формалните, външни доказателства. Посоченото решение е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и по силата на т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г.,
постановено по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, представлява задължителна
съдебна практика. С оглед на същото съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене
на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на
причинно следствената връзка между тях. В случаите, когато се търсят и
съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при
успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това
означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени
вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен
посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на
отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2013
г., постановено по гр. д. № 1107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, IV
г.о.
При
така направените фактически и правни констатации съдът приема, че предявеният
иск е основателен.
Съгласно разпоредбата
на чл.
51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът
приема, за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди. Според
разбирането на настоящия съдебен състав самото наказателно
преследване по естеството си е дейност, която оказва негативно въздействие
върху човешката психика и здраве, рефлектира негативно на отношенията на
обвиняемия срещу неговите роднини, близки, приятели и познати. При преценката за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът
изхожда на първо място от личностната самооценка на ищеца за дължимата компенсация от воденото срещу него наказателно производство, преките му
изживявания и способност да понася тежестта на натиска на който е подложен. Безспорно в резултат на продължилото повече от шест месеца производство, множеството заседания, угрозата от неоправдана евентуална осъдителна присъда
и лишаването му от спокоен и нормален живот са довели до
емоционален срив, които съдът с оглед
справедливото им обезщетяване, при
целокупната преценка на доказателствата, личността и негативни изживявания, стрес и безпокойство оценя на претендирания
размер от 10 000 лв. При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът изхожда както от общия принцип за обезщетяване на
причинените неимуществени вреди по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според която границите на
отговорността се простират до вредите, "които са пряка и непосредствена
последица от увреждането". Този размер е справедлив и ще
обезвъзмезди ищеца за всички претърпени от него морални вреди, изброени
по-горе.
По разноските:
При този изход на делото и
предвид разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ и чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца изцяло направените
в настоящето производство разноски в размер на 190.00 лв., представляващи 180.00
лв. адвокатско
възнаграждение и 10.00 лв. държавна такса.
Водим
от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана
от Главния прокурор на Р. България, гр. София,
бул.”Витоша” № 2 да заплати на М.И.Н., с ЕГН ********** *** сумата от 10 000.00 лв. /десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, вследствие привличането му
като обвиняем и подсъдим по незаконно
повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК за периода 27.04.2017 г. - 12.10.2017 г.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на Р. България, гр. София, бул.”Витоша” № 2 да заплати на М.И.Н., с ЕГН ********** *** сумата от 190.00 /сто и деветдесет/ лв. направени от него съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: