Р Е Ш
Е Н И Е
София, 19.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 14595/2016 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са
искове от Н.И.Д., ЕГН **********, и Р.С.К.,
ЕГН **********, чрез адв.Ц.В. – САК, със
съдебен адрес:***, офис 5, против Г. Ф. с правно основание
чл.228, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД, за сумите, съответно – по 150 000 лв. за всяка
ищца, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.
Ищците твърдят, че на
24.11.2011 г. около 04.40 часа на път I – 6 / посока София – Бургас / в участъка източно от
пътен възел „Ямболска детелина“ в началото на отклонението за гр. Сливен и гр.
Ямбол, управлявайки л.а. „Фолксваген“ с рег.№ *******, без да има
правоспособност за управление на МПС, Б.Е.В. предизвиква ПТП, като блъска т.а.
„Волво“ с рег.№ *******, при което е починал И.Н.К.– пътник в лекия автомобил.
Образувано е ДП № 3М 1863/2011 г. по описа на РПУ – Сливен. Образувано е НОХД №
254/2012 г. по описа на ОС – Сливен, като с присъда от 06.06.2012 г.
обвиняемият Б.Е.В. е признат за виновен в извършване на престъпление, подробно
описано в исковата молба.
Според отразеното в исковата молба, в резултат на ПТП-то
пострадалият И.Н.К.е получил тежка съчетана травма, обхващаща главата, гърдите,
корема и крайниците. Непосредствена причина за смъртта е изпадането на
пострадалия в състояние на тежък хеморагичен и травматичен шок поради
получените увреждания, които съгласно СМЕ на труп са в пряка причинно – следствена
връзка с настъпилото ПТП.
Внезапната смърт на пострадалия е нанесла на ищците тежък
удар – причинило им душевни страдания, мъка и болка, които никога няма да
преодолеят. Пострадалият и ищците живеели в хармония и разбирателство, любов и
подкрепа. Общували постоянно, като пострадалият се грижил за ищцата Д. – негова
майка, и за ищцата К. – жена, с която живеел на съпружески начала. След
инцидента ищците са коренно променени – не могат да общуват и да разчитат на
своя любим син и мъж.
За автомобила „Фолксваген“ с рег.№ ******* ищците твърдят,
че към момента на настъпване на процесното ПТП е налице валидна сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ със „ЗД Е.Р.“ АД съгласно полица №
09111890691783 със срок на действие от 01.11.2011 г. до 31.10.2012 г. Доколкото
процесният лек автомобил, с който е причинена катастрофата, е бил предмет на
престъпление по чл. 346 НК и е налице основание за отказ на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, ищците предявяват настоящия иск срещу
Гаранционния фонд.
Ищците сочат, че са предявили извънсъдебни претенции до
ответника за заплащане на обезщетение по доброволен ред, по които към момента
на подаване на исковата молба липсва произнасяне.
По изложените съображения предявяват настоящите искoве против Г. Ф.с правно
основание чл.288, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер от по 150 000 лв. за всеки от
ищците, ведно със законна лихва, считано
от датата на настъпване на застрахователното събитие – 24.11.2011 г. до
окончателно изплащане на сумите. Претендират и направените разноски по делото и
адвокатски хонорар.
Направили са
искания за допускане на свидетели, съдебно – медицинска експертиза. Представили
са писмени доказателства.
Ответникът Г. Ф.оспорва предявените искове изцяло, като релевира
доводи за недопустимост на исковете и ги оспорва по основание и размер. Според отразеното в
отговора на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК в конкретния случай не е
налице възникнало право на иск, пред вид факта, че липсва произнасяне от страна
на ГФ по отношение претенциите на ищците към момента на предявяване на исковата
молба. Отделно от това, ответната страна се позовава на нормата на чл. 288, ал.
3 от КЗ /отм./, тъй като пострадалият доброволно е пътувал в автомобила, за
който е знаел, че е предмет на престъпление и е откраднат.
Прави и самостоятелно
възражение относно основателността на претенцията на ищцата Р.К., за която,
според него липсват доказателства да е живеела на съпружески начала с починалия. Прави възражение за
прекомерност на предявените искове.
Възразява срещу
претенцията за присъждане на лихви от датата на ПТП. Претендира разноски.
По делото е конституиран
като трето лице помагач Б.Е.В., ЕГН **********.***, който, редовно
призован, не взема становище и не ангажира доказателства.
Съдът, като
разгледа събраните, приети и неоспорени по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С присъда от
06.06.2012 г. на Сливенския окръжен съд по н.о.х.д. № 254/2012 г. Б.Е.В., ЕГН **********,
е признат за виновен в това че на
4.11.2011 г. на път І-6, пътен възел Ямболска детелина, Община Сливен, като
неправоспособен водач, управлявал л.а. Фолксваген, ДКН *******, при което без
причина навлязъл в насрещната лента на движение и предизвикал ПТП с т.а. Волво,
ДКН *******М, като е причинил смъртта на И.З.А.и И.Н.К.и на основание чл. 343,
ал. 3, предл. 2-ро, б. „б“, пр. 1-во, вр. ал. 4, вр. чл. 342, ал. І НК и чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода.
Със същата
присъда подсъдимият е признат за виновен за това че в периода 23 – 24.11.2011
г. в с. Зимница, Община Ямбол, е отнел противозаконно описания по – горе л.а.
Фолксваген, с който е причинено ПТП от владението на В.К.В. с намерение да го
ползва и по време на ползването му е последвала повреда на превозното средство,
поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на три
години лишаване от свобода.
Присъдата е влязла в сила на 12.10.2012 г.
В мотивите на
присъдата изрично е посочено, че починалитеА.и К., които са пътували в
автомобила по време на инцидента, са били със знанието за неговото
противозаконно отнемане без знанието и съгласието на собственика и доброволно
са се качили в него веднага след отнемането.
По делото е
изслушана и приета, като неоспорена от страните съдебво – медицинска
експертиза, съгласно заключението на която при станалото ПТП пострадалият К. е
получил множество травматични увреждания, съответно в областта на главата,
включително вклиняване на малкомозъчните гонзили в големия тилен отвор, гръдна
травма, множество контузии на сърцето и белите дробове, разкъсване на стената
на дясното предсърдие с наличие на около 400 мл. кръв и кръвни съсиреци в
околосърцевата торбичнка, травма на корема, разкъсване на черния дроб и наличие
на около 1,5 л. кръв в коремната кухина, травма на крайниците. Причината за
смъртта е тази тежка комбинирана травма, като непосредствената причина за
смъртта е тежкият травматичен и хеморагичен шок с водещо вклиняване на
малкомозъчните гонзили в големия тилен отвор, разкъсване на стената на дясното
предсърдие с наличие на около 400 мл. кръв и кръвни съсиреци в околосърцевата
торбичнка, травма на корема, разкъсване на черния дроб и наличие на около 1,5
л. кръв в коремната кухина. Описаните увреждания са в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП.
По искане на
ищците по делото са разпитани двама свидетели.
Свидетелката З.А.познава
майката на починалия – ищцата Н.Д., децата им са били приятели. Нейният син е
другият починал в катастрофата. Заявява, че децата са били малки, починалият е
бил на 20 години. Много липсват на майките си, тя все мисли че е жив и го чака
да се върне, постоянно плаче и не се е възстановила все още. Свидетелката
познава и другата ищца – Р.К., но не даде допълнителни сведения за нея.
Свидетелят Р.Р.познава
ищцата Р.К. от дете, тъй като тй е от Румянцево, а тя е израснала там, комшийка
му е. Знае, че тя е имала приятелски отношения с едно момче от Южна България
някъде от 2009 – 2010 г. Хвалела се е, че тай – после си е намерила момче и ще
се жени за него. Знае за станалата катастрофа. Твърди, че те са живеели заедно,
а момчето е ходел от време на време да работи някъде. Твърди, че Р. много тежко
е преживяла смъртта му, четири месеца п замина при сестра с в София, после и в
Италия.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ /отм/ Гаранционният Ф.изплаща обезщетение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на РБ и е причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство.
По делото е безспорно установено, че е настъпило ПТП, при което е починал И.К.– син на ищцата Н.Д..
В хода на производството не бяха ангажирани достатъчно
доказателства от ищцовата страна за установяване на твърдението , че ищцата Р.К.
е живеела с починалия К.на семейни начала. В тази връзка бе разпитан свидетел,
посочен от ищците, но от неговите показания съдът доби впечатление за наличие
на някакъв вид познанство, но не и близост.
От друга страна, пред вид приетото за безспорно
доказано с приложената и приета присъда на Окръжен съд Сливен, ведно с
мотивите, съдът приема, че в конкретния случай отговорността на ответника Г. Ф.не следва да бъде ангажирана, пред вид
изричната норма на чл. 288, ал. ІІІ КЗ / отменен/, съгласно която Фондът не извършва плащане за
вредите, претърпени от лице, което по собствена воля е пътувало в моторното
превозно средство, като е знаело, че владението върху него е било придобито
чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс.
Безспорно се установи, че пострадалото лице по своя воля е пътувало в
открадното МПС, с което е причинена катастрофата, поради което съдът формира
правния извод, че за обезщетяване неимуществените вреди от неговата смърт не
следва да бъде изплащано обезщетение.
На трето място, от ищците са приложени молби до Гаранционния Ф.за изплащане
на обезщетение , съответно ангажиране на отговорността по чл. 288, ал. І, б.
„г“ КЗ /отм/, но липсват безспорни доказателства както за датата на тяхното
входиране, така и за резултата от тях, в случай че такива молби действително са
подадени.
При така създадената и действаща законодателна уредба на режима на отговорността
на (Гаранционния Фонд. съдът приема, че същата е сходна с отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Това е така,
защото Гаранционният Ф.е специално създаден от законодателя за да обезщети
трето увредено лице при отсъствие на сключена към момента на непозволеното
увреждане от деликвента-собственик/водач на МПС, застраховка "Гражданска
отговорност". Двата режима са сходни както по реда за реализиране на
гражданската отговорност, така и по обема на тази отговорност с известни
специфики досежно максималния размер на обезщетението, изплащано от Ф.а. Отговорността
на Гаранционния Ф.е безвиновна. Тази отговорност покрива вреди на лица
пострадали от ПТП, настъпило при условията на някоя от хипотезите на чл. 288
от КЗ /отм./. Една от тези хипотези е, когато пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство;
Съдът приема, че в конкретния случай не е налице фактическият състав на чл. 288, ал. 1, т.1 КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на (Гаранционния
Фонд, поради изложените съображения и искът се
явяв изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода ищците следва да бъдат осъдени да заплати на ответника на
основание чл.
78, ал.8 от ГПК сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Н.И.Д.,
ЕГН **********,
и Р.С.К., ЕГН **********, чрез адв.Ц.В.
– САК, със съдебен адрес:***, офис 5, искове против Г. ФОНД, ***,
с правно основание чл.288,
ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД, за сумите, съответно – по 150 000 лв. за всяка
ищца, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Н.И.Д. и Р.С.К. ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Ф.сумата 300 лв. – разноски по делото, на основание чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: