Р Е
Ш Е Н
И Е
№
242
гр. Враца, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на
15.06.2020г. /петнадесети юни две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 750 по описа на Административен съд - Враца за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на ЕТ „З.А.Ц.“***, представляван от З.А.Ц., действащ чрез пълномощника *. И.М.
***, против Решение № 06/311/00853/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция
на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, с изх. № 01-6500/4143 от 20.02.2019
г., с което на оспорващия е определена финансова корекция в размер на 66 565,75
лева.
С жалбата се претендира
отмяната на атакувания административен акт като постановен в противоречие с
материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се липса на материална
компетентност на органа, издал оспорения акт. Поддържа се, че в хода на
административното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в неспазване на указания в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ срок.
Твърденията за материална незаконосъобразност се обосновават с подробно
изложени в жалбата съображения за липсата на констатираните с акта нарушения на
т. 4.12 и т. 4.18 от сключения между оспорващия и
Държавен фонд „Земеделие“ договор.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа изцяло
депозираната жалба, като излага становище за уважаването ѝ. Претендират
се разноски съобразно представен списък.
Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, се представлява от ** Л.Х., която
оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото са
събрани писмени доказателства, приложена е административната преписка по
издаване на оспорения акт.
За
изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото е допусната и
приета съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема
като компетентно изготвено.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и приетите по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.10.2014 г. между
ДФ „Земеделие“ и ЕТ „З.А.Ц.“, (наричан за краткост „ползвател“), е сключен
договор № 06/311/00853 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/, за изпълнение на дейностите
по проект № 06/311/00853 от 14.05.2013г. Съобразно уговореното с договора, първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 364 877,13 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи, и съставлява 70 % от одобрените и реално извършени
от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проекта. В т. 1.2 от
договора изрично е уговорено, че фондът изплаща помощта при условие, че
ползвателят е извършил инвестицията съобразно одобрения проект, условията и
сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите в съответната
област нормативни актове. Съобразно разписаното в т. 4.12 от същия договор,
ползвателят е задължен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените
инвестиционни разходи. Съгласно т. 4.18 от договора, ползвателят е длъжен да
спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора.
С писмо изх. № 01-6500/4143 от
16.11.2018 г. (л. 33-35) ДФ „Земеделие" е уведомил ЕТ „З.А.Ц.“, че на
основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ се открива производство за налагане на
финансови корекции. В писмото се сочи, че при извършена проверка в периода
10.05.2017г. – 17.05.2017г. за финансовата 2016г. е констатирано неизпълнение
на задължения съгласно одобрения бизнес план към договор № 06/311/00853 от
06.10.2014г. Установено е неспазване на разпоредбите на т. 4.12 и т. 4.18 от
договора, респ. чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013г. Прието е, че за финансовата 2016г.
реализираните приходи от подпомаганата дейност спрямо предвидените в одобрения
бизнес план са в размер на 0,69 %. В тази връзка с писмо изх. № 01-6500/4143 от
06.07.2017г. ДФ „Земеделие“ е открил производство по налагане на финансова
корекция. От ползвателя е представен документ от Община Борован, от който е
видно, че през периода 18.12.2015г. – 03.10.2016г. временно е ограничен достъпа
до с.***, вследствие на извършване на ремонт на общинската пътна
инфраструктура, както и обяснение, че това е възпрепятствало изпълнението на
заложените в бизнес плана прогнозни стойности на приходите. Представен е план с
мерки и действия, които ще бъдат предприети за достигане на приходи над 50 % от
заложените в бизнес плана. ДФ „Земеделие“ е отчел наличие на форсмажорни
обстоятелства и със Заповед № 03-РД/2550 от 04.08.2017г. е прекратено
производството по издаване на РФК.
Съгласно „Методика за определяне на
санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г." проектът е включен
в извадката за последващ контрол за следващата година.
При извършена проверка на място в
периода 25.07.2018г. – 13.08.2018г. за финансовата 2017г. са установени
реализирани приходи в размер на 6,90 % от заложените в одобрения бизнес план,
т.е. не са достигнати приходи над 50 %, както е заложено в предоставения план с
мерки.
Сочи се, че съгласно чл. 46, ал. 2
от Наредба № 30 от 11.08.2008г. и т. 30 от „Методика за определяне на санкциите
след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г.", при установено неизпълнение
с времетраене една пълна финансова година, санкцията, която следва да се
наложи, е 5 % от предоставената финансова помощ плюс установения процент на
неизпълнение под 20 % спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната
година, когато ползвателят представи план с мерки, които ще предприеме за
достигане на приходи над 50 % от предвидените съгласно одобрения бизнес план за
финансовата година, следваща годината на констатирането на неизпълнението. За
конкретното неизпълнение следвало да бъде наложена финансова корекция в размер
на 66 025,73 лв. - 18,10 % от предоставената финансова помощ.
При извършената проверка е
установено несъответствие в количествата и характеристиките на закупените
активи в разрез с разпоредбите на т. 4.12 и т. 4.17, б.“а“ от договора. Сумата,
изплатена за липсващите активи, в размер на 1 380,02 лв. е определена за
възстановяване.
Срещу
откриването на производството в срок е подадено възражение от жалбоподателя с
вх. № 01-6500/4143 от 10.12.2018 г.
С Решение № 06/311/00853/3/01/04/02
с изх. № 01-6500/4143/20.02.2019 г., на основание чл. 20а, ал.2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители и чл. 46, ал. 1, ал. 2 във връзка с
чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008r. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013 г., т. 8.1 във връзка с т. 4.12 и т. 4.18 от договор №
06/311/00853 от 06.10.2014г. и чл.70, ал.1, т.З,от ЗУСЕСИФ във вр. с чл.4, §8
от Регламент (ЕС) 1303/2013, както и чл.70, т.4, т.7 и т.10, във връзка с
чл.72, ал.1 и ал,2, чл. 73, ал.1 и ал.2, и §4, ал.З от Допълнителните
разпоредби от ЗУСЕСИФ, на ЕТ „З.А.Ц.“ е определена финансова корекция в размер
на 66 565,75 лева, съставляваща 18,10 % от изплатената по договора
финансова помощ в съответствие с разписаното в т. 30 от Методиката за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г. Решението е
връчено на 01.03.2019 г., а жалбата против него е заведена в регистъра на ДФЗ
под вх. № 01-6500/4143 от 15.03.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на оспорване. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Решението е
постановено от компетентен орган. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ,
финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ
е предвидено, че управляващите органи отговарят за цялостното програмиране,
управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването,
откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на
финансови корекции, като ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или определено от него лице, а правомощията на ръководител на управляващия
орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. С
нормата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ е въведено отклонение от цитираното
по-горе правило за определяне на компетентния административен орган – с текста
е регламентирано, че за Програмата за развитие на селските райони функциите на
органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от
Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“
– Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на
земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г.,
издадена на основание § 35, ал. 3 от ПРЗ към ЗИД на ЗПЗП, в случай, че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. При това положение, правомощие да
иска връщане на изплатени суми за подпомагане чрез налагане на финансови
корекции по ПРСР 2007 – 2013 има Разплащателната агенция, която на основание
чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП се ръководи от Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“. Процесното решение е издадено от Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, поради което съдът намира, че актът е произнесен от материално
компетентен орган. По изложените съображения възражението на жалбоподателя за
липса на компетентност на органа, издател на административния акт, е
неоснователно.
Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно предвидените изисквания
за неговото съдържание. Посочени са както правните основания за издаване на
оспореното решение, така и фактическите основания за определяне на финансова
корекция, относими към констатираните нарушения.
Спазени са
регламентираните в ЗУСЕСИФ специални правила за провеждане на процедура по определяне на финансовата корекция по основание и размер.
Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, преди издаването на решението
управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в
разумен срок, който не
може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера
на финансовата корекция. Видно от съдържащите се в административната преписка доказателства, оспорващият
е уведомен за откритото производство по издаване на Решение за налагане на
финансова корекция, като му е дадена възможност за представяне на писмено
възражение в 14-дневен срок от получаване на писмото, от която едноличният
търговец се е възползвал. От това следва извод за липса на
допуснати в тази част на процедурата съществени нарушения при издаване
на оспореното решение, обуславящи неговата незаконосъобразност.
По отношение
на възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване от
административния орган на срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, съдът намира
същото за неоснователно.
Действително,
обжалваното решение е издадено след изтичане на едномесечния срок,
регламентиран в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, в каквато насока е и твърдението на
оспорващия. Срокът обаче е инструктивен, а не преклузивен, поради което
нарушаването му не е съществено и не води до незаконосъобразност на
постановения акт.
При направената
преценка за съответствие на оспореното решение за налагане на финансова
корекция с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата подкрепа със средства от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/ може да бъде отменена
изцяло или частично чрез наложена корекция на някое от лимитативно посочените
правни основания. Като основание за издаване на оспореното решение се сочат
разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 10 от ЗУСЕСИФ, съгласно
които финансова корекция се налага:
т. 3 - за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013;
т. 4 - за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в
случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013;
т. 7 - за неизпълнение на одобрени индикатори;
т. 10 - за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото
право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез
действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
Съгласно чл.
46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ 30 от 11.08.2008r. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.,
на които текстове е извършено позоваване в обжалваното решение, в случай че ползвателят
на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане
на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. В случаите по ал. 1 на чл. 46 от
Наредбата Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва
да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида,
степента и продължителността на неизпълнението. Нормата е диспозитивна и дава
възможност на административния орган да приложи финансови корекции, както и не
сочи случаите, в които могат да се приложат такива. Те са посочени в чл. 46,
ал. 3 от Наредбата, съгласно който Разплащателната агенция може да поиска
връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях, когато: 1.
ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или
документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и/или
изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на
финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба; 2. ползвателят на помощта е получил
допълнителна публична финансова помощ за дейностите, финансирани по реда на
тази наредба; 3. ползвателят на помощта е
променил предмета на подпомаганата дейност; 4. ползвателят на помощта не
използва придобитите на основа на одобрения проект активи по предназначение. В
случая нито едно от основанията, посочени в чл. 46, ал. 3 от Наредбата не е
налице по отношение на жалбоподателя.
Съгласно чл. 16, ал. 2 от цитираната Наредба № 30, бизнес планът трябва да
доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период не по-малък
от пет години. Понятието „икономическа жизнеспособност“ е законово установено в
т. 6 от § 1 от ДР на Наредба № 30 – „генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана“.
Заложените в бизнес плана приходи са извън предвидените нормативни изисквания
за изпълнение. Приходът е икономически прогнозна стойност от функционирането на
дейността и реализирането на по-нисък размер приходи не води до причиняване на
вреда за бюджета на ЕС. В този смисъл неизпълнението на бизнес плана не би
могло да се определи като нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС)№ 1303/2013г. – „нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или
на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо
от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Неизпълнението на показатели в бизнес плана е предвидено като нарушение
единствено в Методиката
за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г., на която се е позовал административният орган в
мотивите на обжалваното решение.
С Решение №
15652/14.12.2018 г. по адм. д. 11440/2017 г. Върховен административен съд е
прогласил нищожността на Методиката за определяне на санкциите след плащане по
проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., съобразно т.
30 от която е определен размерът на наложената финансова корекция. Така
постановеният съдебен акт е оставен в сила с Решение № 8020/29.05.2019 г. по
адм. д. № 1757/2019 г. на ВАС – Петчленен състав, което е окончателно. В
разпоредбите на Раздел ІІІ „Оспорване на подзаконови нормативни актове” от
Глава десета в Дял трети на АПК липсва изрична уредба относно действието на
съдебното решение, с което подзаконовият нормативен акт е обявен за нищожен, но
с оглед правната същност на нищожността, както и предвид субсидиарното
приложение на разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни
актове, съгласно чл. 196 от АПК, както в правната доктрина, така и в съдебната
практика непротиворечиво се приема, че обявената нищожност на нормативния акт
има действие от момента на издаването му. Следователно, прогласената за нищожна
Методика от момента на приемането ѝ не е могла да породи валидни правни
последици.
Следва да се
отбележи, че към настоящия момент критериите за определяне размерите на
финансовите корекции са нормативно уредени в Приложение към Раздел I „Общи положения“ на Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР
2007 – 2013г., одобрени със Заповед № 03-РД/3218 от 08.08.2019г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, които
съгласно § 3 от Заключителните разпоредби влизат в сила от датата на
обнародването им в Държавен вестник. Въпросните правила са обнародвани в ДВ бр.
69 от 30.08.2019г.
Следователно са в сила от посочената дата и не са действали към момента на
издаване на обжалваното решение за налагане на финансова корекция –
20.02.2019г.
Предвид
изложеното, съдът намира, че въпреки предвидената в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
възможност финансова подкрепа със средства от ЕСИФ да бъде отменена изцяло или
частично чрез извършване на финансова корекция, то към датата на издаване на
обжалваното решение не са съществували нормативно определени критерии за
определяне размерите на финансовите корекции в отделните случаи.
При това
положение се налага извод, че към момента на произнасяне на процесното решение
е липсвало законово основание за издаването му, с оглед на което същото се
явява незаконосъобразно и като такова съдът следва да го отмени.
При този изход на спора на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на
3 515,66 лева, от които 665,66 лева за платена държавна такса, 250,00 лева
за възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза и
2 600,00 лева възнаграждение за един адвокат. От процесуалния представител на
ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Възражението е неоснователно. По делото е представен Анекс към Договор за оказване
на правна защита и съдействие от 07.03.2019г. /л. 135/, от който се установява,
че оспорващият е договорил и заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 2600,00 лв. Този размер е близък до минималния от 2526,97 лева, предвиден в
действащата към момента на договарянето и плащането редакция на чл. 8, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което не са налице основания за намаляването му.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 06/311/00853/3/01/04/02 за
налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие“, с изх. № 01-6500/4143 от 20.02.2019 г., с което на ЕТ „З.А.Ц.“***,
е определена финансова корекция в размер на 66 565,75 лева.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“
да заплати на ЕТ „З.А.Ц.“***,
представляван от З.А.Ц., направените по делото разноски в общ размер на 3 515,66 /три хиляди петстотин и петнадесет лева и
шестдесет и шест ст./ лева
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от
същото.
Административен
съдия: