№ 557
гр. Плевен, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20214430201205 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 531754-F561151 от
14.08.2020 година на ***, с което на основание чл. 5 ал. 1 Закона за
ограничаване на плащанията в брой на ***, представлявано от Д. Д. Д. от
същия град е наложена имуществена санкция в размер на 6 540 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 3 ал. 1 т. 2 от ЗОПБ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се представлява в съдебно
заседание ***. Последната оспорва така установената в хода на
административно наказателното производство фактическа обстановка.
Намира, че в хода на административно наказателното производство са
допуснати нарушения на процесуалрните правила, налагащи пълната отмяна
на наказателното постановление, а именно: актът за установяване на
административно нарушение е връчен на лице, което не е овластено за това от
управителя на дружеството, липсва яснота относно мястото на извършване на
нарушението – дали в град Плевен или град Габрово. На последно място
счита, че наложената санкция е неправилно определена като размер предвид
събраните по делото доказателства, че по банков път е извършено плащане
общо за сумата от 9 900 лева и затова имуществената санкция следва да бъде
1
прецизирана на базата на остатъка до 13 080 лева, а именно 3 180 лева. В този
смисъл моли съдът да постанови своя съдебен акт, както и да присъди на
доверителя и направените по делото разноски по списък.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява в съдебно
заседание от *** с нарочно пълномощно. Счита, че констатираното деяние,
осъществява всички признаци на административно нарушение по чл. 3 ал. 1 т.
2 ЗОПБ. Взема становище, че така депозираната жалба е неоснователна и
наказателното постановление е издадено при спазване на всички изисквания
на материалния и процесуалния закон. Моли съда да постанови решение , с
което да потвърди наказателното постановление изцяло.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено ксерокс
копие Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17 от 17.05.2018 година на изпълнителния
Директор на НАП, директора на ТД на НАП Велико Търново е овластен да
издава наказателни постановления за извършени административни нарушения
по чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОПБ.
На 24.07.2020 година в град Плевен, *** в *** извършил документална
проверка на ***, възложена му с резолюция № П – 04001520100102- 0РП-
001/16.06.2020 година. В хода на същата проверка било установено, че въз
основа на договор, сключен между ***, последното предоставило
медицински услуги на ***, за което била издадена фактура №
**********/29.05.2020 година на стойност 13 080 лева. Установено е и че
плащанията по същата фактура били извършени в брой от *** като за тях ***
издало на 29.05.2020 година общо 4 броя касови бележки на стойност 13 080
лева. Извършена проверка в хронологичен регистър на *** установила, че
горната сума е отразена в две сметки – „ сметка за външни услуги“ и „ сметка
каса в лв“.
За констатираните обстоятелства, на 24.07.2020 година в сградата на
2
***, в присъствието на упълномощено от управителя лице – ***, бил съставен
акт за установяване на административно нарушение по чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОПБ.
Актът бил връчен и подписан от упълномощеното лице без възражения.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира дружеството с имуществена санкция в размер на 6 540
лева за извършено нарушение по чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОПБ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства – наказателно постановление
№ 531754-F561151 от 14.08.2020 година на ***; заверен препис от
пълномощно от името на Д. Д. Д. в качеството на управител на ***, с което
упълномощава ***, ***, *** и *** П. с регистрационен № 5116 на *** с район
на действие Районен съд - Плевен; акт за установяване на административно
нарушение № F561151 от 24.07.2020 година на *** *** в ***; копие на акт за
прихващане или възстановяване № П-04001520100102-004-001 от 02.07.2020
година; копие на фактура № ********** от 29.05.2020 година за сумата от 13
080 лева; копие на 4 броя фискални бонове за сумите от 5 000 лева, 2 700
лева, 480 лева и 4 900 лева; копие на покана с изходящ 2110 от 15.07.2020
година до *** за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение; копие на известие за доставяне от 14.07.2020 година; протокол №
13412269 от 20.10.2020 година на *** *** в ***; протокол № 1335316 от
29.10.2020 година на *** *** в ***; Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17 от 17.05.2018
година на изпълнителния Директор на НАП; извадка от ТР за *** със
седалище и адрес на управление: ***; заверени копия от 10 броя съобщения
до ***, изходящи от орган на НАП за връчване/предоставяне на документи по
електронен път; писмо от Агенция по вписванията с изходящ № ТР-14-022 от
14.07.2021 година, ведно с удостоверение № 20210714100720 от 14.07.2021
година, както и представения днес отчет по сметка в „Първа инвестиционна
банка“ АД, изготвен на 08.07.2021 година с титуляр по сметката ***.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и събраните в хода на
въззивното производство гласни такива посредством разпита на свидетелите
Й.Ч. и К.П..
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОПБ плащанията на
3
територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, когато са: на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.
и на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от
свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято
обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Събраните по делото доказателства – гласни и писмени установяват по
несъмнен начин, че към датата на извършената проверка – 24.07.2020 година
*** е нарушило горната разпоредба. Несъмнено е, че представеният от страна
на *** счетоводен документ фактура на стойност 13 080 лв, по която то е
доставчик е осчетоводена по дебита на сметка 602 на *** като разходи за
външни услуги и представляват медицински прегледи на персонала на *** и
едновременно и в кредита на сметка 501 каса в лева, което потвърждава, че
плащането е минало в брой, а не по разплащателна сметка
Съдът прие, че наказващият орган правилно и законосъобразно е издал
атакуваното наказателно постановление. Същото съдържа всички реквизити,
посочени в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, в това число и достатъчно
подробно описание на нарушението. Датата на нарушението е ясно посочена
– 29.05.2020 година, мястото на извършването му град Плевен където и е
извършено плащането в брой, а не по банков път. Спазени са всички
изисквания на процесуалния закон по установяването на нарушението,
съставянето на акта за установяване на административно нарушение,
правилно е приложен материалния закон като констатираните факти са
правилно подведени под правната норма на закона и квалифицирани като
нарушение по чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОПБ, което е такова на формално извършване.
Съдът не възприе като основателни възраженията на процесуалният
представител на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на
санкционираното дружество, произтичащи от връчването на акта на лицето
***, който всъщност не е овластен по надлежният ред да извършва правно
валидни действия в тази насока. Действително представеното и приложено
към кориците на делото пълномощно не съдържа изрично упълномощаване за
конкретното лице да получава актове за установяване на административно
нарушение. Формално е допуснато нарушение на закона. Но същото
нарушение съдът не възприе от категорията на съществените при все че *** е
4
било надлежно уведомено за съставеният акт и е реализирало адекватно и в
срок своята защита посредством инициирането на настоящото въззивно
производство.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че Наказателно постановление № 531754-F561151 от 14.08.2020 година на
***, с което на основание чл. 5 ал. 1 Закона за ограничаване на плащанията в
брой на ***, представлявано от Д. Д. Д. от същия град е наложена
имуществена санкция в размер на 6 540 лв. за извършено административно
нарушение по чл. 3 ал. 1 т. 2 от ЗОПБ е законосъобразно и обосновано.
Наложената санкция е правилно индивидуализирана в оглед конкретната
степен на засягане на обществените отношения с конкретното деяние.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по материя, място и
степен орган, в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради
което и следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото съдът искането на процесуалният
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 780
лева е неоснователно и следва бъде отхвърлено като такова.
На ТД на НАП Велико Търново, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер н 240 лева, които *** следва да
заплати.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 531754-F561151 от
14.08.2020 година на ***, с което на основание чл. 5 ал. 1 Закона за
ограничаване на плащанията в брой на ***, представлявано от Д. Д. Д. от
същия град е наложена имуществена санкция в размер на 6 540 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 3 ал. 1 т. 2 от ЗОПБ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на *** да бъдат присъдени в
полза на ***, представлявано от Д. Д. Д. от същия град направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева, съгласно
приложен по делото списък на разноските.
ОСЪЖДА ***, представлявано от Д. Д. Д. от същия град да заплати на
5
ТД на НАП Велико Търново сумата от 240 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по НАХД № 1205/2021 година по описа на
Районен съд Плевен.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6