№ 325
гр. *** , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430200882 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 31 от 2021 година на ***,
с което на ЕМ. М. Б.от гр.***, ЕГН**********, на основание чл.51 ал.3 и
чл.23 ал.1 б.А от Наредба №3 на Общински съвет *** за общесвения ред и
използване на пътни превозни средства на територията на *** *** е
наложена Глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение по чл. 23
ал.1 б.А от Наредба№3 на ОбС ***
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд ***, с която моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява , представлява се от
процесуален представител - адв. М.. В жалбата си моли съда да постанови
решение, с което да бъде отменено процесното наказетелно постановление,
като се излагат доводи в тази насока. Сочи се ,че не е доказано нарушението и
е допеснато процесуално нарушение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
1
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
а именно нарушена е разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Действително не
всяко нарушение на изискванията за съставяне на АУАН или издаване на НП
е съществено и води до незаконосъобразност на НП, като съгласно
препращащата норма на чл.84 от ЗАНН във връзка с НПК, съществено е само
това нарушение, което би довело до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя, съществени са и онези нарушения на процесуалните правила,
които биха могли да доведат до различни констатации относно това кой е
нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение, т.е. следва да се
преценява с оглед на това, доколко тези нарушения са пречка чрез надлежна
проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
В конкретния случай е налице нарушение на изискванията за съставяне
на акта и НП и тези нарушения са от категорията на съществените и това е
така, защото с допускането им се променят крайните констатации на
наказващия орган.
В настоящият случай съдът намира за установено, че акт № 8 е
съставен на 05.03.2021г. за това , че 24.02.2021 г. около 16.02 часа в град ***
на у***паркира върху пешеходна зона.
Така описаната фактическа обстановка се подкрепя от свидетелите С.К.
и Г.И., които в хода на съдебното следствие възпроизвеждат написаното в
АУАН и НП и твърдят, че по време на наряд им бил подаден сигнал
/възложена им била преписка/ със снимков материал за неправилно паркиран
автомобил с надписи *** Те посетили офиса на фирмата и получили
информация,че автомобилът е продаден. Полицаите намерили физическото
лице, което било собственик на автомобила- открили го и му съставили
процесният акт за нарушение. Актосъставител бил св.К., а свидетел по
2
съставянето св.***.
Нарушението не било констатирано от тях, а било въз основа на
снимки, предоставени от гражданин. Като свидетел е разпитан и Я.Т.. Той
забелязал паркираната неправилно кола, направил снимките и ги споделил в
приложение, което ги препратило към компетентните органи.
При тези фактически данни, според съда приобщените по делото
писмени доказателства и свидетелските показания не установяват по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателят нарушение, като ответникът не ангажира доказателства в
подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. НП е издадено при
неизяснена фактическа обстановка на извършеното нарушение. За да направи
този извод, съдът отчита факта, че АУАН е съставен от неочевидец, а
вписания като свидетел по акта свидетел също не е очевидец, а е само такъв
по съставяне на акта. В АУАН няма вписан втори свидетел.
Според разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, съгласно който АУАН
следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при
извършването или констатирането на нарушението, а когато липсват такива
свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други
двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от
ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от
ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. Според съда при съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая и актосъставителят
и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е
следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство
изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. Липсата на
втори свидетел се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно. Липсва и яснота относно обстоятелствата, кой е
извършил нарушението. В АУАН и НП е посочено, че това е собственикът на
3
автомобила, но доказателства за това не са налични.
Въззивната инстанция намира, че НП по същество се явява и
необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин, че Е.Б. е извършила нарушението, за което е
ангажирана административно-наказателната й отговорност по начина, описан
в НП.
От друга страна, нито актосъставителят, нито свидетелят по съставяне
на акта, са свидетели на нарушението и не са имал преки и непосредствени
впечатления за деянието. Същевременно, понеже Б. била собственик на
автомобила на нея били съставен акта.
Ето защо съдът намира, че липсват годни, събрани по надлежния ред
доказателства за обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, които
да послужат за съставяне на акта. Самото съставяне на акта представлява
единствено официална констатация за извършеното нарушение, за неговия
автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява
така наречената констативна функция на акта. Самият акт , обаче, не може да
бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на
първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните за
спора факти.
В този смисъл актосъставителят е процесуален орган на
административното обвинение, чиято основна функция е да разследва
нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано
наказателно постановление. От своя страна, преди да издаде НП, наказващият
орган е трябвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по
случая Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно основание за
отмяна на издаденото НП, поради обстоятелството, че е било привлечено към
отговорност и наказано за нарушение лице, без да е доказано по несъмнен
начин извършеното нарушение.
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при
неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.
Актосъставителят и свидетелят на съставяне на акта не са очевидци, а акта е
4
съставен от контролните органи, без да са констатирали те нарушението.
Други писмени доказателства, че Б. е извършила нарушението не са
приобщени по административнонаказателната преписка, незаинтересовани
свидетели-очевидци, които да са я видели, че тя извършва вмененото й
нарушение не са разпитвани и няма данни такива да са присъствали. Липсата
на първични доказателства, установяващи извършеното нарушение, прави
издаденото НП необосновано, което е основание за неговата отмяна.
Снимките не установяват авторството на нарушението и доказателства,че
това е Е.Б. липсват.
По делото е приложен договор за правно помощ от адв. Н. М..
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а
според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно
от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. Н. М. от ***ска
адвокатска колегия е осъществил правна помощ в настоящото производство
на жалбоподателя Е.Б. и е участвал в съдебното производство по обжалване
на НП.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. /какъвто е
настоящият случай/ е в размер на 300 лева.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че *** гр. ***, представлявана от *** следва да бъде
осъдена да заплати на ЕМ. М. Б., ЕГН********** от гр.*** сумата от 300,00
лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на
адвокат Н. М. от ***ска адвокатска колегия
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 31 от 2021 година на ***, с
което на ЕМ. М. Б. от гр.***, на основание чл.51 ал.3 и чл.23 ал.1 б.А от
Наредба №3 на Общински съвет *** за общесвения ред и използване на
пътни превозни средства на територията на *** *** е наложена Глоба в
размер на 300,00 лева за извършено нарушение по чл. 23 ал.1 б.А от
Наредба№3 на ОбС ***, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с
8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА *** ***,
представлявана от ***, представлявана от *** да ЗАПЛАТИ на ЕМ. М. Б.,
ЕГН********** от гр.*** сумата от 300,00 лева, представляваща направените
от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат Н. М. от
***ска адвокатска колегия по НАХД № 882/2021 година по описа Районен
съд ***.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. *** в
14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6