РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Пловдив, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела Ив. Евстатиева
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
в присъствието на прокурора Г. Андр. А.
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255300601914 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 176 от 24.07.2023г. по НОХД № 2633/2023г. РС – Пловдив,
11 н.с., е признал подсъдимия Р. В. Т. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК и го е осъдил на 2 години и 6 месеца
лишаване от свобода, което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от 4 години.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, ПРС е приспаднал от така
наложеното общо най-тежко наказание времето, през което подс. В. е бил
задържан по ЗМВР за 24 часа на 15.09.2020г., като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
ПРС е осъдил подс. Т. да заплати на ч.о.г.и. Р. С. А. сумата от 12 000 лева
обезщетение за причинените й с престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК от НК
неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието – 15.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата. ПРС е
отхвърлил гражданския иск над уважения размер до пълния предявен размер
от 30 000 лева.
ПРС е осъдил подс. Т. да заплати в полза на държавния бюджет по
сметка на РС – Пловдив сумата от 480 лева, представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
1
ПРС е осъдил подс. Т. да заплати в полза на държавния бюджет по
сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 1616,44 лева, представляваща
разноски по делото.
ПРС се е принесъл и по веществените доказателства.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия Р. В. Т. чрез защитника му – адв.
И. Ш.. Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна,
постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Според защитата
формирането на вътрешното убеждение на съда във връзка с фактите е в
нарушение на чл. 303, ал. 1 от НПК, което е довело до неправилно осъждане
на подс. Т. по повдигнатото му обвинение на базата на предположения.
Застъпва се тезата, че е налице недоказаност на обвинението, както и че са
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното следствие
пред първата инстанция.
Иска се отмяна на присъдата както в осъдителната, така и в гражданско-
осъдителната й част. Иска се постановяване на нова присъда, с която подс. Т.
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а
гражданският иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
РП – Пловдив, ч.о.г.и. Р. С. А. и повереникът й – адв. И. К. не са взели
становище по въззивната жалба.
В съдебно заседание подс. Р. Т. се явява и поддържа жалбата, а
защитникът му – адв. И. Ш. иска отмяна на присъдата на ПРС и постановяване
на нова, с която подс. Т. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Поддържат се доводите във въззивната жалба за недоказаност на обвинението,
несъставомерност на деянието и за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.
В последната си дума подс. Т. иска да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата
на подс. Т. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционната присъда – потвърдена. Прокурорът намира за
неоснователни възраженията на защитата за недоказаност на обвинението и
несъставомерност на деянието.
Пред въззивната инстанция ч.о.г.и. Р. А. се представлява от повереник –
адв. С. З.. Същата застъпва становище, че присъдата на ПРС е правилна и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Жалбата на подсъдимия намира
за неоснователна. Претендира разноски пред въззивна инстанция.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Пред Районният съд делото е протекло по реда на чл. 370, ал. 1 вр. чл.
2
371, т. 1 от НПК, като подсъдимият и неговият защитник изрично са дали
съгласието си да не се провеждат разпити на всички свидетели и вещи лица, а
при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертните заключения от досъдебното производство.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Р. В. Т. с ЕГН ********** е роден на **** г. в гр. П. Същият
е *****. Има начално образование, но е неграмотен, неженен (живее на
семейни начала), работещ и неосъждан. Пострадалата Р. С. А. била родена на
*** г. Тя живеела в с. М.К., обл. Пловдив, заедно с родителите си С. А. и Р. А.,
както и с по-малкия от нея брат и по-голяма сестра. Семейството й живеело в
жилищна постройка къща в квартал „***“ 5. Тя била ученичка в 10-и клас в
СУ „***“ в с. М.. На 15.09.2020 г. бил първият учебен ден, като след
провеждане на мероприятието по открИ.е на учебната година, на което
пострадалата присъствала, и освобождаване на учениците, тя се прибрала в
дома си. След приключване на домашните задължения, тя и брат й отишли за
риба на реката, която се намирала пред къщата им. След като се върнали, а в
дома им се прибрала майка им и по-голямата им сестра, братът на
пострадалата отново излязъл навън – този път да кара колело. Около 18:00 ч.
пострадалата А. излязла от дома си заедно с кучето си, за да потърси брат си
из квартала. Тъй като не го открила, тръгнала по пътя за центъра. Докато
вървяла, я настигнал подсъдимият Р. В. Т. Двамата се познавали от деца и
живеели близо един до друг, през една къща, като подсъдимият живеел на
административен адрес в същото населено място кв. „***“ № 2. Той я попитал
къде отива, а тя му отговорила, че е тръгнала към центъра, за да търси брат си.
Той тръгнал с нея в същата в посока, като двамата вървели заедно по пътя.
Подсъдимият предложил на А. да го придружи до магазина за хранителни
стоки, находящ се на центъра на селото, за да си закупи напитки и да седнат да
пият по нещо. Пострадалата се съгласила, като по пътя срещнала брат си и му
казала да се прибира, както и това че след около пет минути тя също
възнамерявала да се прибере. Двамата влезли в магазина за хранителни стоки,
където подсъдимият си закупил „***“ напитка. След като излезли и Т. й
предложил да се поразходят към детската градина, от където също имало път
към домовете им. Пострадалата А. се съгласила. Детската градина се намирала
на около 200 метра от центъра на селото. По пътя подсъдимият разговарял по
телефонния си апарат.
След като отишли до детската градина седнали на една пейка. След като
приключил разговора по телефона Т. попитал А. дали искала да извършат
полов акт по между си, на което тя категорично отказала, като заявила, че не
иска. Преди да може да си тръгне, подсъдимият, използвайки сила, хванал
пострадалата за ръката, дръпнал я и я поставил върху слабините си. А.
дръпнала ръката си към себе си и го отблъснала с двете си ръце през гърдите
му. Веднага Т. отново я дръпнал за дясната ръка и по същия насилствен начин
3
я поставил върху член си, като притиснал пострадалата към себе си. С другата
си ръка я прихванал към себе си, за да не избяга. Т. накарал пострадалата да
извършва с ръката действия в посока нагоре-надолу с триене на члена му, като
придържал ръката й със своята. За целта си извадил члена и казал на
пострадалата какво да прави. По време на извършваното от А. за кратко я
пипал по гърдите. Тези действия по полово удовлетворение към подсъдимия
продължили за около пет минути, след което той й предложил да отидат до
близките храсти, до смокиновите дървета в близост до оградата на двора на
детската градина откъм пътя, за да не бъдат забелязани. Пострадалата А. се
съгласила и го последвала, макар да предполагала, че ще продължи да
извършва подобни действия. По пътя към определеното място подсъдимият
прибрал половия си орган и предупредил пострадалата, че ако разкаже на
някого за това, което ще правят, ще посегне на телесната неприкосновеност и
живота на родителите й. Скрили се сред растителността и застанали в
изправено положение на телата. След като се установили в изправено
положение на телата, подсъдимият казал на пострадалата да му направи
„свирка“, т.е. орална акт. А. отново отказала. Това мотивирало подсъдимия да
хване пострадалата за врата и започнал да я натиска в посока надолу към
скута му. А. се опитвала да се измъкне от хватката му, но той продължавал да
упражнява натиск. В един момент извадил половия си орган и придържайки
пострадалата за врата приложил такава сила в натиска си, че пострадалата
паднала на колене и главата й застанала на нивото на слабините му. Тя
продължила да се съпротивлява и се отпивала да си вдигне главата, а
подсъдимият продължавал да я натиска надолу. В следствие на тази ситуация
– упражнената сила и заплаха, пострадалата започнала да докосва с устни
члена му и да извършва орален акт. А. скоро се примирила с положението си и
преустановила съпротивата си, тъй като хвата на подсъдимия бил силен и
започнала да изпитва болка в областта на врата й, където я държал. Тези
действия продължили за около десет минути. Като достигнал до полово
удовлетворение от действията на пострадалата, подсъдимият еякулирал, като
изхвърлил семенна течност от половия си орган на земята.
Междувременно след излизането на пострадалата от дома й се прибрал
нейният баща, С. А., който се поинтересувал къде е тя. Разбрал от сина си, че
последният я видял с подсъдимия. Баща й изчакал около час да се прибере, но
тъй като това така и не се случвало, а се смрачавало, тръгнал с колата си към
центъра на селото, за да я търси.
Непосредствено след акта на полово удовлетворение подсъдимият и
пострадалата чули, че бащата на последната я търси. А. се уплашила от този
факт. Двамата напуснали двора на детската градина през входа й
последователно. Първо излязла пострадалата и поела е посока към дома й.
Срещу нея се движил баща й с автомобила си. Малко след като тя тръгнала,
излязъл и подсъдимият, който макар да живеел в същия квартал, поел точно в
противоположна на движението на А. посока, а именно в посоката, от която
двамата дошли. Всичко това било забелязано от бащата на пострадалата, С. А..
4
Той разпознал подсъдимия. Попитал дъщеря си какво прави там, а тя му
отговорила, че нищо не е правила, защото се страхувала какво ще направи
баща й. На външен вид му се сторило, че тя е уплашена. Усетил, че има нещо,
поради което решил и й ударил два шамара в областта на лицето. Това
предизвикало признание от нейна страна, че била с подсъдимия Р. Т.. Двамата
се качили в автомобила и С. А. настигнал и спрял подсъдимия, за да разбере и
от него какво са правили, защо закача дъщеря му и каква работа има с нея. На
така зададените въпроси подсъдимият му отговорил да попита дъщеря си
(пострадалата). Това ядосало С. А. и той ударил подсъдимия с юмрук в лицето.
Подсъдимият отговорил още веднъж по същия начин, поради което С. А.
отново му нанесъл удар с юмрук. Веднага след това подсъдимият побягнал.
Затова бащата на пострадалата решил да потърси него и семейството му в
техния дом. Там открил само най-големият брат на подсъдимия и от него С. А.
предал, че иска да разговаря с родителите им. По-късно родителите на
пострадалата отишли в съседно село, като подсъдимият със семейството си и
роднини пристигнали в дома на А. и търсили саморазправа. По-голямата
сестра на пострадалата – Х. А. ги отпратила. Майката на подсъдимия – Ф. И.
потърсила сметка лично от пострадалата, Р. А., която не могла да отговори
нищо и изглеждала като в шок. Х. А. веднага позвънила на родителите си,
които незабавно потеглили към дома си. Когато се прибрали, подсъдимият с
неговото семейство и роднини отново дошли до къщата на пострадалата. Във
взаимната саморазправа майката на последната, Р. А., подала сигнал на тел.
112. Докато изчаквали полицейския екип, родителите на А. я попитали какво
точно се е случило между нея и подсъдимия и тя им разказала всичко.
След случката пострадалата се променила и макар привидно спокойно
да извършвала обичайните ежедневни дейности, изпитвала безпокойство, а в
крайна сметка се преместила да живее в друго населено място.
В хода на досъдебното производство е била назначената
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (СППЕ) по отношение на
пострадалата Р. С. А., чието заключение установява, че същата не се води на
психиатрично диспансерно наблюдение в ЦПЗ-Пловдив и не страда от
психично заболяване. Равнището на развитие на интелекта й, е съответно за
нормата на календарната й възраст, без значими дефицити или ограничения по
органичен тип. Личностната й структура към момента на изследването е
преценена като незряла, в процес на формиране, с възможно премоделиране, в
зависимост от въздействието и влиянието на средата и значимите за нея
околни и авторитети. По време на съобщеното за посегателство, А. е
разбирала свойството и значението на извършените блудствени действия
спрямо нея, могла е да ръководи постъпките си, била е в състояние да се
противопоставя. Към момента на изследване вещите лица са преценили, че е
могла и можела правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от
значение за делото, както и да дава достоверни показания, ако желае, да
участва в наказателния процес, според позицията която има.
5
От назначената на досъдебното производство съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза по отношение на подсъдимия Р. В. Т. се установява,
че той е психично здрав мъж и не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ-
Пловдив. Извършената към момента на експертизата психологична оценка
отразява базово структурирана личностова структура, със запазени параметри
на активно внимание, няма данни за нарушения на паметовите процеси, няма
данни за психопатологични нарушения на екзекутивните процеси. Личността
е формирана на примитивно ниво, което определя по-изразени прояви на
импулсивност, спонтанност, лесна раздразнимост, цялостна обща
емоционална лабилност, лесна податливост към външни стимули и
дразнители. Т. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си е
могъл да ги ръководи в обсъжданото време на 15.09.2020 г. Т. е в състояние да
дава достоверни показания относно фактите по делото може да участва в
етапите на наказателния процес според позицията, която има, и може да се
защитава сам. Не е установена дисхармония на сексуалните функции,
повлияваща качеството на психичните сфери. Съхранени са нормално
психологичните възможности за регулиране на собственото поведение. В хода
на досъдебното производство е била изготвена и съдебномедицинска
експертиза (СМЕ) на живо лице № 933/2020 г., съгласно чието заключение при
прегледа на пострадалата Р. А. не са установени видими травматични
увреждания по тялото и външните полови органи. Девствената ципа е със
запазена цялост, с две естествени щърбини по ръба й и с отвор, пропускащ
върха на един пръст. При прегледа й не са установени видими увреждания в
половата и аналната област. От обстоятелствената част на експертизата се
установява, че не са открити видими травматични увреждания и в областта на
главата и шията. При установеното вещото лице е заключило, че не е
възможно да се извърши полово сношение, без да се получи разкъсване на
девствената ципа.
На подсъдимия Р. Т. на досъдебното производство също е била
изготвена съдебномедицинска експертиза на живо лице № 934/2020 г. Според
заключението й е установен травматичен оток по лицето на подсъдимия, което
е причинено по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно да е получен по начин и време, както е съобщено в
предварителните сведения, което му е причинило болка. По половия член (по
лигавицата на главата и кожата на тялото) не са установени травматични
увреждания, но от липсата на такива находки вещото лице прави извод, че не
отхвърля наличия на извършени блудствени и полови действия с него.
Съгласно изготвената на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства № 1876/20 г., по изследваните обекти
№ 1 и 2 – фигура № 1 и 2, а именно лилави „боксери“ и два броя растителни
листа с различна форма и цвят, се доказва наличието на кръв, която е човешка,
а по обект № 3 – фиг. № 3 няма кръв. По обект № 1 – фиг. № 1 се доказва
наличието на човешка семенна течност (сперма), а по обекти № 2 и 3 – фиг. №
2 и № 3 няма човешка семенна течност. Човешката кръв по вътрешната част
6
на предната страна по средата на лилавите боксери – обект № 1, на места е в
смесени зацапвания с доказаната по обекта човешка сперма, което след
предоставянето на сравнителен материал – течна кръв от лице, при
определени обстоятелства би затруднило определянето на кръвната група на
човешката кръв със серологичните методи, използвани в лабораторията.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно установена горната
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства –
от показанията на пострадалата Р. А., показанията на свидетелите С. А., Р. А.,
М. А., Х. А., частично от протокол за проведена очна ставка между
пострадалата и подсъдимия, но в качеството му на свидетел, частично от
протокол от очна ставка между пострадалата и Ф. И. - и двата протокола в
частта относно изявленията на пострадалата, от показанията на свидетелите В.
О., Б. Л., събраните в хода на съдебното следствие показания на Р. А., както и
от приобщените по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК експертни
заключения и писмени доказателства, а именно протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум, копие на трудов договор № 2191 от
15.06.2021 г. и два броя характеристики за подсъдимия, СМЕ на живо лице №
933/2020 г. на пострадалата, СМЕ на живо лице № 934/2020 г. на подсъдимия,
СМЕ на веществени доказателства № 1876/20 г., СППЕ по отношение на
пострадалата Р. С. А., СППЕ по отношение на подсъдимия Р. В. Т., писмо от
ЦПЗ - Пловдив, протокол за доброволно предаване на предмети, обект на
изследване, справка за съдимост, справки БДС, характеристична справка и
останалите приобщени по съответния ред писмени доказателства.
С оглед така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е признал подсъдимият Р. В. Т. за виновен в извършване на престъпление
по чл. 150, ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК, като е приел, че с деянието си същият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 150, ал. 1 от НК за това, че на 15.09.2020 г. в с. М.К. е извършил действия с
цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14- годишна възраст - Р. С. А., родена на *** г.,
чрез употреба на сила и заплашване.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, напълно споделя
констатациите и правните съображения на Районния съд, а изложените в
жалбата възраженията намира за неоснователни.
Анализирайки събраните в хода на съдебното и досъдебното производства
доказателства, Районният съд е установил, че са налице две групи от гласни
доказателствени средства с оглед съдържащата се в тях информация. Едните
подкрепящи обвинението, а другите защитната позиция на подсъдимия.
Безспорно е установено по делото, че преки очевидци на случилото се на
инкриминираната дата са само подсъдимия Т. и пострадалата А.. Останалите
разпитани в хода на наказателното производство свидетели дават показания за
споделеното им от последните двама, както и свидетелстват за поведението на
7
същите впоследствие. Изготвените в хода на досъдебното производство СМЕ
допринасят косвено за изясняване на значими за правилното решаване на
делото обстоятелства.
Основният спорен момент в случая е дали осъществените от пострадалата
мануален и орален акт по отношение на подсъдимия са били доброволни и
инициирани от самата нея, както твърди подсъдимият или е осъществена
принуда от негова страна, както твърди пострадалата.
За изясняване на това съществено обстоятелство, районният съд е подложил
на обстоен и задълбочен анализ доказателствената съвкупност, като е стигнал
до правилни и законосъобразни изводи, които настоящата въззивна инстанция
възприема напълно.
Първостепенният съд не е кредитирал с доверие обясненията на
подсъдимия, като е намерил същите за непоследователни, противоречиви и
нелогични. Тези заключения се споделят и от настоящия съдебен състав.
В разпита му като обвиняем, подс. Т. твърди, че „Тогава тя (пострадалата
А.) много бързо ми свали ципа на дънките и бръкна между краката ми..“ За
същия момент от случката, в обясненията си пред Районния съд подсъдимият
заявява „..бях с панталони с ластик и ми бръкна под панталоните...“ Тази на
пръв поглед „подробност“ е от съществено значение, доколкото подсъдимият
поддържа тезата, че пострадалата е инициатор на сексуалното поведение, а
той през цялото време се е съпротивлявал. Ако подсъдимият е бил с панталони
с ластик може да се приеме за възможно пострадалата да бръкне сравнително
бързо в панталона му, но ако е бил с дънки с цип, това й действие не може да
бъде извършено, ако подсъдимият окаже дори и минимална съпротива, а той
твърди, че се е дърпал.
Пак в разпита му като обвиняем, подсъдимият твърди, че действията на
пострадалата са продължили около пет минути, като в един момент той успял
да си вдигне гащите и двамата с пострадалата се насочили да излизат от двора
на детската градина. Пострадалата дори му предложила и за в бъдеще да се
срещат и той да й дава пари за това. След това излезли и тръгнали към
центъра. При този разпит, версията на подсъдимия е, че действията на
пострадалата А. са били прекратени от самия него, вследствие на съпротивата
му. В обясненията му пред Районния съд подсъдимият излага друга версия.
Твърди, че след като му бръкнала под панталона, хванала го за члена и
започнала да го влачи в детската градина, пострадалата чула колата на баща й
и викнала „Оле, баща ми идва.“ и тогава го пуснала. В тази версия причината
пострадалата да преустанови инициираните от нея действия са, че се е
уплашила от идването на баща й.
Подсъдимият също така твърди, че още като излязъл от детската градина,
бащата на пострадалата, без да го пита за обяснение започнал да го бие. А в
разпита му като обвиняем в хода на ДП заявява, че излезли от градината и
тръгнали към центъра, като пострадалата вървяла пред него и в един момент
8
видели, че към тях се задава автомобила на баща й. Колата спряла,
пострадалата имала разправия с баща си, а подсъдимият продължил към
центъра на селото. След това бащата на пострадалата го настигнал, слязъл от
колата и го ударил три пъти.
Обобщено, защитната теза на подсъдимия е, че случилото се на
инкриминираната дата и място е инициирано и осъществено от пострадалата,
противно на волята му. Това, както и първостепенният съд е посочил, е не
само неподкрепено от доказателствата по делото, но също така е нелогично и
граничещо с невъзможно. Абсурдно е да се приеме, че в описаната ситуация,
здрав, 23-годишен мъж, не може да окаже физическа съпротива на 16-
годишно момиче, което се опитва да му свали панталона, да го хване за члена
и да му извършва мануална стимулация в продължение на около пет минути.
Както и първостепенният съд е констатирал, обясненията на подсъдимия се
променят тенденциозно, с цел злепоставяне на пострадалата и обрисуването й
в негативна светлина. Вярно е, че подсъдимият има право да дава или да не
дава обяснения, както и да ги променя, но така изложените от него версии
дават основание заявеното да не бъде кредитирано с доверие, още повече, че
всяка една от версиите му е в противоречие с останалите доказателства по
делото.
В хода на цялото наказателно производство непроменено остава
твърдението на подсъдимия, че в следствие на действията на пострадалата –
мануална стимулация на члена му, той не е еякулирал. Това, обаче, се
опровергава не само от показанията на пострадалата, но и от установената от
СМЕ на веществени доказателства човешка семенна течност по вътрешността
на бельото на подсъдимия, с което той е бил същата вечер. Във връзка с
възраженията на защитата, че откритата семенна течност по бельото на
подсъдимия може и да е била там преди въпросната случка, следва да се
посочи, че заключението на цитираната експертиза не е единственото
инкриминиращо доказателство, а е част от веригата на преки и косвени
доказателства, които в своята цялост обосновават логическите и правни
заключенията на съда.
Неоснователно е и възражението, че ако подсъдимият е еякулирал, то на
местопрестъплението щяха да бъдат установени следи от човешка семенна
течност. Видно от протокола за оглед на МП, същият е започнал в 02.55 ч.,
повече от осем часа след извършване на престъплението. Деянието е
осъществено на открито, тревисто място, а и изначало няма как да бъде
установено какво количество семенна течност е била отделена от подсъдимия,
поради което е напълно възможно такава да не бъде открита на
местопроизшествието.
Защитата излага съображения, че подсъдимият не само не е изпитал
удовлетворение от мануалната стимулация на пострадалата, а е изпитвал
болка и дори е получил наранявания по члена си от тези действия. В подкрепа
на тези твърдения се сочат откритите следи от човешка кръв по вътрешната
9
страна на бельото на подсъдимия. Това обстоятелство е обсъдено от Районния
съд, като правилно е изтъкнато, че нараняване по половия орган, което е
причинило кървене, не може да не се установи при извършената на следващия
ден СМЕ, която не е констатирала никакви травматични увреждания в тази
област.
От друга страна, показанията на пострадалата са еднопосочни и
последователни. Изложеното от нея изгражда една хронологична и логична
картина. Както е отчетено и в мотивите на ПРС, в показанията на
пострадалата не се наблюдава вътрешна противоречивост, нито склонност за
преувеличаване или опит да се утежни положението на подсъдимия.
Показанията на пострадалата се подкрепят и от тези на родителите й, които са
възприели споделеното пред тях непосредствено след случката.
Възражението на защитата, че 8 месеца по-късно пострадалата А. е заявила
нещо, което не е сторила при първия й разпит - че подсъдимият я е заплашвал,
че ако каже на някого за случилото се ще убие майка й и баща й, също е
неоснователно. Първият разпит на пострадалата е проведен вечерта след
инцидента в 00.05 ч. Напълно разбираемо е едно 16- годишно момиче, след
преживяно насилие и все още под въздействие на случилото се, да не може да
възпроизведе всичко дословно и да пропусне някои детайли или подробности.
Нестабилното емоционалното състояние на непълнолетната пострадала,
непосредствено след осъщественото срещу нея посегателство е и причина за
реакцията й при вида на баща й. Изтъкваното от защитата, че ударите от
страна на баща й са показателни, че той не я възприема като „пострадала и
жертва“, а като „виновна“ не почива на здравата житейска логика. Бащата на
пострадалата – св. А., може и да е бил мнителен за това какво е правила
дъщеря му в градинката с подсъдимия, но преди да й посегне А. не е имал
каквато и да е информация дали нещо се е случило, още по-малко дали е било
по волята на дъщеря му или по принуда, за да си направи правилни или
погрешни изводи. Това поведение на свидетеля А., макар и укоримо, може да
се обясни като първосигналната реакция на строг родител, който е научил от
другото си дете, че дъщеря му - тийнейджърка, е навън с доста по-голям от
нея мъж.
Относно възражението, че пострадалата е имала възможност да извика за
помощ, но не го е сторила, следва да посочи, че деянието е осъществено „чрез
употреба на сила или заплашване“. Именно заплашването е такова
въздействие върху психиката на заплашения, че последният да не оказва
съпротива, включително да вика за помощ, поради страх от осъществяване на
заплахата, която обикновено има по-тежки последици, или така е заставен
заплашения да вярва, от осъществяваното в момента посегателство. В случая
подсъдимият е отправил към пострадалата заплахи за живота на нейните
родители, а младата й възраст, което е било известно на подсъдимия, също е
била от значение, отправената заплахата да окаже по-силно въздействие и да
сломи съпротивата й.
10
Неоснователно е възражението, заявено и пред първоинстанционния съд,
касаещо допускане на разпита на бащата на пострадалата – св. С. А., който е
присъствал при разпита на дъщеря му в ДП. Районният съд правилно е
посочил, че няма пречка да бъдат събрани и оценени показанията на този
свидетел, тъй като присъствието му при разпита на дъщеря му не му придава
качество на страна в процеса, което да го постави в категорията лица,
изброени в чл.118 от НПК, а и самият разпит в ДП е извършен при
съблюдаване разпоредбата на чл.140, ал.2 от НПК.
ПРС е дал вяра на показанията на свидетелите С. А. – баща на пострадалата
и Р. А. – нейна майка, доколкото същите, макар и в голяма част също да имат
производен и вторичен характер, подкрепят както изложеното от
пострадалата, така и заявеното от брат й, че е видял сестра си със съседа им Р.
(подсъдимия). В останалата им част, показанията на св. А. касаят личното му
възприятие за случилото се и поведението му спрямо дъщеря му и
подсъдимия, след като забелязал последните двама да излизат от двора на
градината. Заявеното от свидетеля, относно нанасянето на два шамара в
областта на лицето на пострадалата се подкрепя и от СМЕ.
Що се касае до показанията на свидетелката Ф. И. – майка на подсъдимия,
ПРС е взел предвид, че същата не е очевидец на случилото се, а преразказва
споделеното от сина й – подс. Т.. Съдът е отчел, че изложеното от
свидетелката не се подкрепя по категоричен начин от останалите
доказателства, съобразил е и близките родствени отношения на свидетелката с
подсъдимия, поради което правилно е приел да не дава вяра на заявеното от
нея. С тези мотиви ПРС е приел за доказано повдигнатото обвинение спрямо
подсъдимия Т..
РС – Пловдив е приел, че от субективна страна престъплението е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
В заключение настоящият въззивен съд намира, че така приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло.
Въззивният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната
присъда.
Съдържанието на мотивите към присъдата на първоинстанционния съд
отговаря на изискването по чл.305, ал.3 от НПК. В конкретния случай
съставът на ПРС е обсъдил всички наведени от защитата аргументи, обсъдил е
доказателствените материали, като първостепенният съдебен акт не страда от
пороци, които да са накърнили правото на защита и съответно да налагат
отмяна на присъдата.
Отчитайки горните обстоятелства, настоящият въззивен съд счита, че
правилно и справедливо ПРС е определил размера на наказанието, което
11
следва да бъде наложено на подс. Т.. Същото е определено при условията на
чл. 54, ал. 1 от НК, като са обсъдени и отчетени наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, като правилно е преценено, че в
случая е налице превес на смекчаващите отговорността такива. Тези изводи на
първоинстанционния съд се споделят изцяло и от въззивната инстанция.
Определеното наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от
свобода е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и
дееца и ще способства в максимална степен за постигане на целите на чл. 36
от НК. Безспорно са налице основания за отлагането му по реда на чл. 66, ал. 1
от НК с подходящия изпитателен срок от четири години.
Присъдата на ПРС е правилна и в частта, в която на основание чл. 45 от
ЗЗД подс. Т. е осъден да заплати на пострадалата Р. А. сумата от 12 000
(дванадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените й от
престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деянието 15.09.2020 г. до окончателно изплащане
на сумата. Така определеното обезщетение настоящата въззивна инстанция
намира за справедливо, съобразено с характера, интензитета и последствията,
които деянието е нанесло и ще продължава да влияяе върху психиката и
личността на пострадалата, не на последно място и с оглед възрастта й към
момента на извършване на деянието. Обезщетението е съобразено и с
критериите на чл.52 от ЗЗД за справедливост, както и с практиката на
съдилищата в подобни случаи.
С оглед уважения граждански иск, правилно подс. Т. е осъден да заплати
и сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в полза на ВСС по сметка на
Районен съд-Пловдив
При този изход на делото, присъдата е правилна по отношение на
разноските, които на основание чл.189, ал.3 от НПК са били присъдени в
първоинстанционното производство в тежест на подсъдимия Т..
На същото основание подсъдимият Р. Т. следва да бъде осъден да
заплати на пострадалата Р. С. А. и направените от нея разноски във въззивното
производство, а именно заплатено адвокатско възнаграждение за повереник в
размер на 1000 /хиляда/ лв., съгласно представените и приложени по делото
пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в
настоящия съдебен състав счита, че присъдата на ПРС следва да бъде
потвърдена изцяло, а жалбата на подс. Р. Т., подадена чрез защитника му – адв.
И. Ш. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 176 от 24.07.2023г. по НОХД №
12
2633/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, 11 н.с.
ОСЪЖДА Р. В. Т. да заплати на частния обвинител и граждански ищец
Р. С. А. направените от нея разноски за повереник във въззивното
производство в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13