Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…. 04.12.2020г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар:
Невена Иванова
като
разгледа докладваното от съдията Женя Иванова
гр.
дело № 1382 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 493, ал.1 КЗ във връзка с чл. 432, ал.
1 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът К.К.К. твърди, че на 03.05.18 г.
около 13:15 часа в гр. Стара Загора управлявал собствения си лек автомобил
„Субару Форестър“ с рег. № СТ 1565 ВХ по ул. „Ген. Столетов“ в посока запад.
Бил с поставен предпазен колан, пътната обстановка била добра – пътят бил сух,
времето ясно и слънчево и имало нормална видимост. Предстояло му да премине през
кръстовището образувано от ул. „Ген. Столетов“ и бул. „Руски“. Кръстовището
било регулирано със светофарна уредба, която работила. За ищеца и другите МПС,
движещи се в неговата лента и посока на движение, светело червен сигнал. По
тази причина в района на АГ клиника намалил скоростта и спрял зад друг участник
на движението, за да изчака зелен сигнал на светофара. В този момент усетил
удар в задната част на автомобила. Същият се изместил и ударил спрелия пред
него л. а. „Опел Астра“, с рег. № 5952 ВН, който автомобил пък от своя страна
ударил друго МПС - лек автомобил „Дачия Дъстър“, с рег. № СТ 5119 АА. Водачите
на трите ударени коли слезли от автомобилите и установили, че ищецът бил ударен
от МПС „Ауди А4“ с № X 1876 КА. Изчакали органите на КАТ, които съставили
протокол за ПТП, а на виновния водач и АУАН 397143/03.05.18 г.
Във връзка с причинените увреждания
подал жалба до компетентните органи и било образувано ДП 133/18 г. по описа на
ОД МВР Стара Загора - прокурорска преписка 2195/18 г. по описа на РП Стара
Загора. Производството се водило срещу неизвестен извършител, като в хода на
разследване по безспорен начин било установено, че вина за настъпилото ПТП има
лицето С.Г.Ж. - водач на л. а. „Ауди“.
С влязло в законна сила постановление на
РП Стара Загора от 01.07.2019 г. прекратено воденото срещу НИ досъдебно
производство 133/18г . по описа на сектор Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора
и пр. пр. 2195/19 г. на РП Стара Загора. Мотив за прекратяване на досъдебното
производство било, че в резултат на ПТП не били причинени телесни увреждания,
имащи характер на средна телесна повреда, а причинените имуществени вреди,
които били в размер на 3062,07 лв. не представлявали значителни такива по
смисъла на закона. В хода на воденото наказателно производство било
констатирано, че в резултат на ПТП получил временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, изразяващо се в контузия на шията с провокиране на
по-продължителна болкова сиптоматика на съществуващи дегенеративни заболявания
на шийни прешлени от остеохондрозен и спондилозен тип. Докато се водило
наказателното производство, ищецът се възстановявал постепенно от причинените
от ПТП-то болки и страдания. Оздравителният процес бил изключително дълъг,
повече от месец му изписвали болкоуспокояващи. За този период от време имал
много неприятни и силни болки и негативни изживявания във връзка причинените му
увреждания и последващ оздравителен процес. Отделно от това, към момента на
процесното ПТП бил инвалид на 100 %. Изпитвал непрекъснати болки в областта на
шията, като всяко движение било за да погледне наляво или надясно, всяко
завъртане, всяка промяна на позицията на тялото или главата съпроводено с болки
и неприятни усещания. Вечер заспивал трудно, а от болките, които усещал докато
спи, се събуждал в малките часове на нощта и се стремял да остана неподвижно,
за да не изпитва болка. Тези неприятни изживявания били особено силни първите
15-на дни от катастрофата и продължили повече от месец след нея. Станал
раздразнителен имал чувството, че дори само като диша изпитва болка. Отделно
след като се стабилизирал физическото си здраве, продължил да изпитва страх за
живота си. За един продължителен период от време при управление на МПС се
чувствал нерешителен, при спиране непрекъснато и по няколко пъти гледах в
огледалото за задно виждане дали няма някой автомобил засилен зад него и дали
няма да го удари.
Ищецът оценява претърпените от него
физически болки, страдания от психически характер, свързани с липсата на
самочувствие, усещането за дискомфорт, страхът, който изпитвал, вследствие на
случилото, на 7000 лв. От тази сума ответникът доброволно му изплатил на
21.10.19 г. част от нея, а именно сумата от 1 000 лв. Счита, че за пълното
обезщетяване на вредите ответникът следва да изплати остатъка от претенцията, а
именно сумата от 6 000 лв.
Твърди още, че вследствие ПТП – то бил
увреден и автомобила му. Тези увреждания и щети били в общ размер от 3062,07
лв., като на 17.07.18 г. му било изплатено обезщетение от ответника за причинените имуществени вреди
сумата в размер на 1 565,11 лв., като застрахователят, въпреки проведената
кореспонденция, отказал да му плати обезщетение в пълен размер, който да покрие
претърпените имуществени вреди.
Искането на ищеца до съда е да бъде
осъден ответника да му заплати следните суми: сумата 7 496,96 лв. - обезщетение
за причинените на 03.05.18 г. в резултат на ПТП вреди, от които сумата от 1
496,96 лв., представляваща разлика между сумите от изплатеното на 17.07.2018 г.
от ответното дружество обезщетение за имуществени вреди в размер на 1565,11 лв.
до размера на действително за причинените на 03.05.18 г. в гр. Стара Загора
имуществени вреди върху собствения му лек автомобил „Субару Форестър“, с рег. №
СТ 1565 ВХ и които вреди били в общ размер 3062,07 лв. и сумата от 6 000 (шест
хиляди) лева, представляваща остатък/част от обезщетение за причинените вреди
от неимуществен характер, описани по-горе оценени от ищеца общо на стойност 7
000 лв., представляващи претърпени болки и страдания, възникнали вследствие на
ПТП, настъпило в гр. Стара Загора на 03.05.2018 г. между лек автомобил „Субару
Форестър“, с рег. № СТ 1565 ВХ и МПС „Ауди А4“, с № X 1876 КА - застрахован за
процесния период със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, с ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху присъдените суми, считано от 19.09.2018 г. /датата на която изтекъл
предвидения в чл.496 от КЗ срок за извършване на плащане/ до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД е подал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.
Излага следните съображения:
На първо място, твърди, че с изплатените
от него обезщетения на ищеца се покривали напълно претърпените от него вреди.
Отделно от горното, твърди, че не били
налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което не следвало да се ангажира същата за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП.
Счита, че соченият от ищеца в исковата молба механизъм на възникване на
процесния пътен инцидент не отговарял на действително реализиралия се. Оспорва
и причинно – следствената връзка между ПТП – то и телесните увреждания на
ищеца, като твърди, че ищецът е имал дегенеративни заболявания на шийните
прешлени отпреди инцидента.
Оспорва изключителната вина на водача Ж..
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който предприел
рязко спиране и по този начин допринесъл за настъпване на ПТП – то. Отделно от
това ищецът управлявал МПС – то без
поставен обезопасителен колан. Пострадалият създал реална възможност за
настъпване на вредоносния резултат, не положил необходимата грижа за опазване
на собственото си здраве и живот.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, както и
съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос
(съпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалявало съразмерно с
доказания процент на съпричиняване.
Оспорва предявения иск за неимуществени
вреди и по размер, който счита за прекомерно завишен. На отделно основание,
счита предявения размер за прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Счита за справедлив размер
сумата от 1000 лева.
Оспорва предявения иск за имуществени
вреди също по размер. Твърди, че претендираните цени били силно завишени, а
отделно от това не ставало ясно дали процесният автомобил бил отремонтиран и
дали били заплатени съответните части. Освен това, твърди, че при
допълнителният оглед се установили щети по автомобила, които не били вследствие
ПТП – то и не подлежали на обезщетяване.
Оспорва и акцесорния иск за лихви, както
размера им, така и началния момент, от който същите се претендирали, по
аргумент за неоснователност на главния иск.
С оглед гореизложеното, счита, че не
били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК -
Застраховане” АД, като застраховател по застраховка ,,Гражданска отговорност”,
поради което, моли съда да приеме исковете за неоснователни и необосновани и да
ги отхвърли изцяло като такива. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез
процесуалния си представител, поддържа исковете по наведените в исковата молба
доводи, които доразвива в писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружество,
редовно призовано, не изпраща представител. Депозира по делото становище, с
което заявява, че поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Видно от протокол за ПТП от 03.05.2018г.
и влязлото в сила наказателно постановление 18-1228-002544 от 27.06.2018 г.,
издадено въз основа на АУАН 397143/03.05.18 г., на 03.05.2018 г., около 13:15
часа, в гр. Стара Загора по ул. „Ген. Столетов“ в посока запад С.Г.Ж., при
управление на л.а. „Ауди А4“ с № X 1876 КА, с несъобразена скорост, се е
блъснала в спрелия пред нея за изчакване
на светофарната уредба л.а.„Субару Форестър“ с рег. № СТ 1565 ВХ, който вследствие
на удара блъска спрелия пред него л. а. „Опел Астра“, с рег. № 5952 ВН, който
автомобил пък от своя страна ударил спрелия пред него лек автомобил „Дачия
Дъстър“, с рег. № СТ 5119 АА, като по този начин са били нанесени материални
щети на всички МПС – та и е пострадал водачът на л.а. „Субару Форестър“ с рег.
№ СТ 1565 ВХ К.К. (ищецът).
Гореописания механизъм на ПТП се
установява и от заключението по съдебната комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, в частта автотехническа. Според заключението на вещото
лице автоексперт, произшествието е настъпило в отсечката между ул. „Иван Шишман“
и бул. „Руски“, посока запад, като един след друг са се движили следните
автомобили: първи в колоната е бил л.а.„Дачия Дъстър“, с рег. № СТ 5119 АА,
след него л. а. „Опел Астра“, с рег. № 5952 ВН, а след него л.а. „Субару
Форестър“ с рег. № СТ 1565 ВХ и л.а. „Ауди
А4“ с № X 1876 КА, като на светофара на кръстовището на ул. „Ген Гурко“ с бул. „Столетов“
първите три автомобила спират на червен сигнал, а водачът на л.а.„Ауди А4“ с №
X 1876 КА не предприема спиране и се удря в задната част на л.а. „Субару
Форестър“, който на свой ред се удря в л. а. „Опел Астра“, който на свой ред
също се придвижва напред и се удря в задната част на л.а. „Дачия“. Според
вещото лице водачите на първите три
автомобила – Дачия, Опел и Субару не са имали техническа възможност да
предотвратят ПТП – то, те са били спрели на червен светофар и са изчаквали,
докато водачката на л.а. Ауди е имала такава техническа възможност като
управлява автомобила си с подходяща скорост в колоната от автомобили, спазва
необходимата дистанция и следи пътната обстановка за настъпващи промени.
Причината за настъпване на ПТП – то, от техническа гледна точка, била, че
водачът на л.а. Ауди, се е движил със скорост, която не е била съобразена с
дистанцията на автомобилите, не е контролирала непрекъснато управлението на
автомобила и не е възприела момента на
спиране на колоната от автомобили пред нея. Вещото лице автоексперт е посочил
още, че от установения механизъм на ПТП – то може да се направи извод за
изправност в спирачната и кормилната системи на автомобила Субару Форестър“ с
рег. № СТ 1565 ВХ и като е изходило от уврежданията по автомобила, описани от
ОЗК Застраховане АД е изчислило, че пазарната стойност на щетите по л.а. Субару Форестър“ с рег. № СТ 1565 ВХ , към
датата на ПТП, е 2990,50 лева, а стойността на същите тези щети, само че
изчислена по метода „експертна оценка“, описан в Методика към Наредба 24 е в
размер на 2261,20 лева. Вещото лице е посочило, че в стойността на щетите не е
включило цената на електронен блок за управление на въздушни възглавници и че е
включил датчици на системата парктроник, а не на системата ABS, които са по -скъпи
и са описани от застрахователя, защото не се намират в зоната на удара. Посочил
е, че ламбда сондата не е в зоната на удара, но е възможно при такъв удар
двигателят да се е изместил и сондата да е получила механично увреждане при
контакт с части от купето. Според същото заключение, в частта медицинска,
вещото лице съдебен лекар е посочил, че вследствие ПТП – то ищецът е получил
контузия на шията (видно и от лист за преглед на пациент от 03.05.2018г., от
съдебномедицинско удостоверение и от амбулаторни листи от 04.05.2018г.,
16.05.2018г., 04.06.2018г. и 14.06.2018 г., от които се установява, че поради
претърпяната контузия на шията и изпитваните от ищеца болки са назначени изследвания
и медикаментозно лечение). Според вещото
лице контузията на шията в случая е причинила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като при този вид травма обичайно се провежда
медикаментозно лечение с болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти и
при нормално протичане на оздравителния процес възстановителният период
продължава около три седмици, но при наличие на хронични заболявания в тази
част на гръбначния стълб, е възможно по
- дълго възстановяване. Съдът кредитира заключението на комплексната
съдебна автотехническа и медицинска експертиза, като пълно, ясно и съответно на
писмените доказателства по делото.
Нанесените телесни увреди и преживеният
стрес от ищеца, вследствие ПТП – то, се установяват и от изслушаните
свидетелските показания по делото, както следва: Свидетелят Марин Маринов
(приятел на ищеца) разказва, че случайно
минал с колата си покрай мястото на ПТП – то непосредствено след настъпването
му и като видял ищеца там, веднага му звъннал по телефона, тъй като нямал къде
да спре. Тогава ищецът му казал, че са блъснали колата му отзад и че го боли
тялото и ще му звънне по – късно. Видели се месец – два след инцидента и ищецът
продължавал да изпитва болки – в гърба и гръбнака, били ограничени движенията
му откъм завъртане на врата. Свидетелят казва още, че ходили заедно с ищеца да
търсят майстори за поправка на колата, защото К. го било страх да кара колата.
Ремонтът му излязъл над 3000 лева, защото отзад колата била смляна.Свидетелката
Весела Иванова (фактически съжител на ищеца от 20 години) разказва, че след
катастрофата ищецът е изпитвал силни болки във врата, близо месец, правили му
скенер, резонанс, изписали му болкоуспокояващи. От болките не спял нощем, бил
много изнервен. Тази катастрофа много зле му се отразила на психиката, тъй като
му била втора по ред, преди това през 2010г. бил претърпял друга катастрофа с
тежки последици за здравето му. След катастрофата от 2018г. ищецът приемал
болкоуспокояващи и близо половин година се притеснявал при шофиране да не го
ударят отзад, спазвал много голяма дистанция. Намразил колата и още щом я
оправил, я продал. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като
еднопосочни и взаимодопълващи се, кореспондиращи на писмените доказателства по
делото и заключението на комплексната експертиза по делото.
Видно от представената по делото
застрахователна полица № BG23/118000463995 със застраховател – ответното
дружество, към датата на настъпване на ПТП – то по отношение на управлявания от
С.Г.Ж. автомобил, „Ауди А4“ с № X 1876 КА, е била сключена и е действала
валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със срок на
покритие от 04.02.2018 г. до 03.02.2019 г.
По делото не е спорно, а и видно от
представената кореспонденция между ищеца К.К. и ответника - застраховател (макар
и непредставена в цялост) и преписките по застрахователните щети, образувани
във връзка с процесното ПТП (макар и непредставени в цялост), че във връзка с
уведомление за щета от 04.05.2018г. от ищеца до застрахователя, на 17.07.2018
г. му е било изплатено обезщетение от
ответника за причинените имуществени вреди сумата в размер на 1 565,11
лв., а на 21.10.2019 г. му е било изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В случая наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което
ответникът е поел задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования автомобил трети лица, не е спорно обстоятелство по делото.
Съдът намира за безспорно установено и
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – С.Г.Ж.,
която при управление на лек автомобил, л.а. „Ауди А4“ с № X 1876 КА, е нарушила
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинила на ищеца неимуществени и имуществени вреди. От
събраните по делото доказателства (подробно обсъдени при изложението на
фактическата обстановка) по безспорен начин се установи, че С.Г.Ж. не е
съобразила скоростта си с пътните условия, не е контролирала управлението на
автомобила в колоната от автомобили, не е спазила необходимата дистанция и по
този начин се е блъснала в последния от трите спрели в колоната автомобили, изчакващи
на червен сигнал на светофар (този, управляван от ищеца), който вследствие на
удара се измества и удря втория автомобил, а той от своя страна – първия в
колоната автомобили. Не се събраха никакви доказателства, а тежестта на
доказване е на ответното дружество, водачът на л.а. „Субару Форестър“ да е
нарушил някое от правилата за движение на ЗДвП. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая по делото
няма данни за такова противоправно поведение от страна на ищеца. Нещо повече, според
заключението на назначената по делото комплексна експертиза, ищецът не е
имал техническа възможност да
предотврати ПТП – то, за разлика от водача на лекия автомобил, марка л.а. „Ауди
А4“ с № X 1876 КА. Голословно и недоказано остана възражението на ответното
дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като
твърдението му за липса на обезопасителен колан не намира опора в нито едно от
събраните доказателства по делото, а според заключението на комплексната
експертиза по делото, в частта медицинска, и от разясненията, дадени от вещото
лице съдебен лекар в съдебно заседание, се установи, че полученото травматично
увреждане от ищеца е в резултат на т.нар. „камшичен удар“ и че ако е бил без
колан, то при този удар, биха настъпили и други травми в главата и гръдния кош.
Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ,
следва да бъде ангажирана. По делото се установи също така, че ищецът е
изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ да предяви претенцията си пред
застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ.
Що се касае до размера на иска за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
От писмените доказателства и от
заключението на назначената по делото експертиза, се установи, че вследствие
ПТП – то ищецът е получил травматично увреждане – контузия на шия и че тези
неимуществени вреди застрахователят ги е оценил сумата на 1000 лева, която е
изплатил на ищеца. Разпитаните по делото свидетели установяват и факта на настъпила
тревожност, нервност у ищеца, страх от шофиране.
Съдът като изходи от обстоятелствата,
при които са причинени уврежданията /ПТП/, от техния вид, характер и
времетраене /контузия на шията със силни болки продължили малко повече от
месец, наложили редица изследвания и прием на болкоуспокояващи, тревожност,
раздразнителност, нервност със същата продължителност/, и като взе предвид
обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, съдът приема, че
справедливото обезщетение е в размер на 3500 лева. Съдът не възприема за
основателно възражението на ответника, че с изплатеното от него обезщетение от
1000 лева са репарирани изцяло претърпените от ищеца вреди, предвид това че при
същия оздравителният период е продължил повече от обичайното при такъв вид
травми и предвид установените негативни психически преживявания у същия.
Неоснователно е искането на ищеца за определяне на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 7000 лева, тъй като не е съобразено с продължителността и
интензитета на неговите негативни преживявания, вследствие ПТП – то. Изброените
в исковата молба увреди на ищеца, вследствие претърпяна от него катастрофа през
2010г. не са в пряка и причинна връзка с процесното ПТП и не подлежат на
обезщетяване в настоящото производство. Същите са релевантни, дотолкова,
доколкото обясняват продължилия повече от обичайното оздравителен процес при
ищеца и по – силната болкова симптоматика, с оглед и посоченото от вещото лице
съдебен лекар, че при хронични заболявания в областта на гръбначния стълб е
необходимо по – дълго време за възстановяване от посочените от него три
седмици, а много преди ПТП – то ищецът е бил диагностициран с дегениративна
болест от остеохондрозен и спондилозен тип с дискогенна стеноза в областта на
шийния отдел на гръбначния стълб. Тези увреждания обаче не са пряка и
непосредствена последица от ПТП – то през 2018г.
Ето защо, като се приспадне заплатеното
от застрахователя обезщетение в размер на 1000 лева, то предявеният иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
уважен в размер от 2 500 лева.
Що се касае до размера на претенцията за
имуществените вреди, причинени на
автомобила, съдът намира следното:
При съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна
обезвреда/ или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на
имуществото. Съгласно решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС,
I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.;
решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., за възстановителна
стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени
ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
Определената от вещото лице автоексперт по изслушаната по делото експертиза
действителна пазарна стойност на причинените щети на автомобила на ищеца към датата
на ПТП – то е 2990,50 лева, като вещото лице е оценило именно посочените от
застрахователя като увредени части при извършения от последния оглед, изключая
електронен блок на управление на въздушни възглавници и датчици на системата
ABS, защото не се намират в зоната на удара (в каквато насока са и възраженията
в отговора на исковата молба). Вещото лице е посочило, че най – вероятно
застрахователят е имал предвид датчици на системата парктроник, което е
различно, поради това е оценил такива датчици, които са и по - евтини, а не е
включил датчици на система ABS. По отношение на ламбда сондата вещото лице е
посочило, че и тя не в зоната на удара, но е възможно при такъв удар двигателят
да се е изместил и сондата да е получила механично увреждане при контакт с
части от купето, като в съдебно заседание вещото лице заяви, че няма начин с
категоричност да се каже дали ламбда сондата е била в изправност към деня на
ПТП – то. Предвид това и изхождайки от това, че ищецът е този, който следва да докаже
вредите си, то съдът намира, че следва да изключи от определената действителна
стойност на вредите по автомобила, стойността на ламбда сондата и стойността на
ремонта й, които видно от заключението възлизат на сумата от 166 лева.
Следователно действителната пазарна стойност на щетите е на МПС – то на ищеца,
вследствие ПТП – то, възлиза на сумата 2824,50 лева, от която като бъде
приспаднато изплатеното от застрахователя обезщетение от 1565,11 лева, то
дължимата от ответника на ищеца сума за застрахователно обезщетение за
причинените му имуществени вреди възлиза на 1259,39 лева.
Предвид гореизложеното, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетения по чл. 432, ал. 1 във
връзка с чл. 493, ал.1 КЗ за причинените на К.К.К., вследствие ПТП на
03.05.2018 г., вреди, а именно: сумата в размер на 2 500 лева – за
неимуществени вреди – болки и страдания от контузия на шията и преживените
стрес и страх, която сума представлява разлика между определеното обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 3500 лева и заплатеното от застрахователя
обезщетение от 1000 лева и сумата в размер на 1259,39 лева - за имуществени
вреди – щетите, причинени на автомобила му, която сума представлява разлика
между определеното обезщетение за имуществени вреди в размер на 2824,50 лева и
заплатеното от застрахователя обезщетение от 1565,11 лева, ведно със законната
лихва от 19.09.2018г. (датата, на която е изтекъл срока по 497, ал.1 КЗ,
предвид това, че така е поискано от ищеца) до окончателното изплащане на
сумите. Исковете над тези суми до пълните им претендирани размери следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 874,04
лева, представляваща направените от него по делото разноски (1000 лева –
адвокатско възнаграждение, 300 лева – ДТ и 443 лева – възнаграждения за вещи
лица), съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 320,56
лева, представляваща направените от него по делото разноски (200 лева – за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 25, ал.1 от
НЗПП и 443 лева – за възнаграждения за вещи лица), съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, да заплати на К.К.К., с ЕГН **********,***,
обезщетения по чл. 432, ал. 1 във връзка
с чл. 493, ал.1 КЗ за причинените му вреди, вследствие ПТП на 03.05.2018
г., причинено от С.Г.Ж., при управление на л.а., марка „Ауди А4“ с № X 1876 КА
, по отношение на който е действала към датата на ПТП – то валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател „ОЗК -
Застраховане” АД, а именно: сумата в размер на 2500 лева – за неимуществени вреди – болки и
страдания от контузия на шията и преживените стрес и страх, която сума представлява разлика между
определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева и
заплатеното от застрахователя обезщетение от 1000 лева и сумата в размер на 1259,39 лева - за имуществени вреди, - щетите, причинени на автомобила му, марка „Субару
Форестър“ с рег. № СТ 1565ВХ, която сума
представлява разлика между определеното обезщетение за имуществени вреди в
размер на 2824,50 лева и заплатеното от застрахователя обезщетение от 1565,11
лева, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 19.09.2018г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на неимуществени вреди над сумата от
2500 лева до пълния претендиран размер
от 6000 лева и иска за заплащане на имуществени вреди над сумата от 1259,39
лева до пълния претендендиран размер от
1496,96 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, да заплати на К.К.К., с ЕГН **********,***,
направените от последния по делото разноски
в размер на 874,04 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
К.К.К.,
с ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД
„ОЗК - Застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, направените от
дружеството разноски в размер на 320,56
лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС
– Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: