Решение по дело №54/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 май 2021 г.
Съдия: Росица Радкова Цветкова
Дело: 20217250700054
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 67

гр. Търговище, 18.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Търговище, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА

ИВАНКА ИВАНОВА

 

при секретаря С. И. и с участието на прокурора Николай Казаков, като разгледа докладваното от председателя КНАХД № 54 по описа на Административен съд – Търговище за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ “Ежко – Емил Ангелов“, със седалище и адрес на управление: гр.Омуртаг, ул….. №.. против решение № 10 от 12.02.2021г. по НАХД № 221/2020г. по описа на Районен съд - гр. Омуртаг, с което е изменено наказателно постановление № 526327-0061941 от 23.07.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП, като е намален размера на наложеното административно наказание от 600.00 лева на 500.00 лева. Касационните основания, които се сочат са нарушение на закона и съществено процесуално нарушение. По подробно изложени в жалбата съображения се прави искане съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да отмени наказателното постановление.

Ответникът - Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и поддържа, че съдът правилно е приложил закона, като не е отменил наказателното постановление и в частност не е квалифицирал случая като маловажен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимални размери.

Представителят на ТОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че  решението на ОРС следва да бъде потвърдено.     

Административен съд – Търговище, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално  допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение ОРС е изменил наказателно постановление № 526327-0061941 от 23.07.2020г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ЦУ на НАП, издадено срещу ЕТ “Ежко – Емил Ангелов“ за нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за това, че за установената на 08.06.2020г. от контролните органи разлика между касовата и фактическата наличност в обект, стопанисван от търговеца в размер на 31лв., търговецът не е изпълнил задължението да регистрира във ФУ всяка промяна в касовата наличност чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

От фактическа страна по делото е установено следното: при извършване на оперативна проверка на 08.06.2020г. в  търговски обект по смисъла на  § 1, т. 14 от ДР на  ЗДДС – Бюро машинописни услуги, находящо се в гр.Омуртаг на ул.“Иван Вазов“ №1, стопанисвано от ЕТ “Ежко – Емил Ангелов“ е констатирано, че разчетената касова наличност от въведената в експлоатация в обекта ЕСФП е в размер на 0 лв., а фактическата наличност на парични средства в обекта установена при съставяне на опис на касовата наличност е в размер на 31 лв. Установената разлика в касовата наличност е в размер на 31 лева. ЕСФП разполага с възможност за служебно въвеждане и служебно изваждане на суми, но такива операции за деня не са извършвани. 

Въз основа на тези факти ОРС е приел, че като не е изпълнил задължението си да отрази във фискалното устройство на обекта, промяната в касовата наличност, извън случаите на продажби, чрез операции „служебно изведени“ или „служебно въведени“ суми, жалбоподателят е нарушил задължението си по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, с което е осъществил състав на административно нарушение по чл.185, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е посочил, защо не може да се приеме, че са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Процесуални нарушения при постановяване на решението не се установиха, нито такива по приложението на материалния закон. Съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е посочил какво и въз основа на какви доказателства приема за установено. Възраженията по жалбата са обсъдени обстойно. Правилно на база събраните доказателства е прието, че са били налице основания за ангажиране на отговорността на търговеца. По отношение на липсата на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН съдът е изложил също подробни мотиви. В допълнение към тях следва да се посочи, че спазването на режима за документиране на касовата наличност цели да обезпечи отчитането на продажбите в търговските обекти и респ. събирането на данъците, които от своя страна са фундамент на държавността. Засягането на този режим може да се квалифицира като маловажен случай при много ограничени хипотези. Констатацията, че установената разлика между разчетената касова наличност и фактическата наличност е ниска като абсолютна стойност, не е може да формира извод за маловажност на деянието.

По изложените по-горе съображения съдът приема, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

 Оглед изхода на делото следва да се постави претенцията за присъждане на разноски. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Като съобрази, че в случая производството по делото е приключило в едно съдебно заседание и делото не е с фактическа или правна сложност, съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер от 80лв. По тези съображения ЕТ “Ежко – Емил Ангелов“ следва да бъде осъден да плати на Националната агенция по приходите 80лв. – разноски по делото.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,  Административен съд – Търговище, първи касационен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 12.02.2021г. по НАХД № 221/2020г. по описа на Районен съд - гр. Омуртаг.

ОСЪЖДА ЕТ “Ежко – Емил Ангелов“ със седалище и адрес на управление: гр. Омуртаг, ул….. №.., да плати на Националната агенция по приходите 80лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                            1.

 

 

                            2.