РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Бургас, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
в присъствието на прокурора В. Ат. Г.
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20242100101672 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 336 и сл. ГПК вр.чл.5 от ЗЛС.
Образувано е по искова молба, подадена от М. К. О. с ЕГН ********** от гр.
*******, кв. „******“, ул. „*******“ № **, чрез адв. Гинева, срещу И. М. Ф. с
ЕГН **********, със същия адрес, с която се иска постановяване на решение,
с което ответникът бъде поставен под пълно запрещение.
В исковата молба се твърди, че ответникът е син на ищцата, роден от
нормално протекла бременност, но в 4-тия месец от раждането, след
поставянето на ваксина на детето, ищцата забелязала, че същото започнало да
изостава в психомоторното си развитие, нямало достатъчно движения на
крайниците, не можело да седи седнало, не се изправяло, било отпуснато.
Проходило късно, на около 2 г. и половина, с нестабилна походка. Не можело
да изговаря думи и срички, издавало единствено звуци. През годините
ответникът провеждал непрекъснато лечение в Детска неврологична клиника
в гр. София, където му поставили диагноза „Детска церебрална парализа“.
След четвъртата му година започнали и епилептични пристъпи с
генерализиран характер, цялото му тяло започвало да се тресе и изкривява.
1
Въпреки че редовно приемал предписаните терапии и непрекъснато било
следяно състоянието му, в годините не настъпвало никакво подобрение.
Лицето все още не можело да се обслужва и да се храни само, през последните
години станало много раздразнително, гневно и агресивно, способно да
нарани както себе си, така и други хора. Имало моменти, в които ответникът
удрял ищцата и я хапел до кръв. Проявявал необяснима агресия към
непознати, които искат да го доближат. Никой не посещавал дома им, защото
не се знаело кога и как може да се провокира агресията му, често се изпускал
по малка и голяма нужда. С ЕР на ТЕЛК Бургас ответникът бил
преосвидетелстван с водеща диагноза: „Тежка умствена изостаналост“ със 100
% ТНР с чужда помощ, пожизнено. След многократни консултации с
лекуващите лекари станало ясно, че няма никакъв шанс за подобряване
състоянието на ответника, което представлявало „Тежка умствена
изостаналост имбецилитас гравис с липсваща реч и тежка липса на
самостоятелност. Епилепсия гранд малв манолото. ДЦП долна спастична
пареза“. С оглед на това, ищцата счита, че ответникът поради заболяването си
не може да се грижи сам за своите работи, не може да се храни сам, не може
да говори и да се обслужва сам, а състоянието му изисква непрестанни грижи
и непрекъснат прием на медикаменти, което налага същият да има личен
асистент, но с оглед състоянието си не може да заяви ползването на услугата
лично, а това следва да стане чрез негов настойник. Поради това, иска се
поставянето му под пълно запрещение.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, ангажират се писмени
и гласни доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл. 5 от Закона за лицата и
семейството.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника, редовно
уведомен. Същият се явява лично в с.з., не изразява становище по исковата
молба, не ангажира доказателства.
Контролиращата страна Прокуратурата на РБ, чрез Окръжна прокуратура
Бургас, изразява становище за основателност на предявения иск и моли
същият да се уважи, не сочи доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
2
следното:
Съгласно Удостоверение за раждане от 10.09.2005 г. на Община Бургас,
ищцата е майка на ответника. Според Експертно решение № 1190/29.07.2021 г.
на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, ответникът е с диагноза: тежка умствена
изостаналост, с пожизнено призната 100 % трайна неработоспособност с
чужда помощ. Установява се, че същият страда от тежка умствена
изостаналост имбецилитас гравис с липсваща реч и тежка липса на
самостоятелност; Епилепсия гранд малв манолото. ДЦП. Долна спастична
парапареза. От анамнезата в епикризата се установява също, че състоянието
на ответника е такова от ранна детска възраст, тъй като след 4-тия месец
майката забелязала, че детето изостава в психомоторното си развитие – не
движи крайниците си, не може да седи седнало, не се изправяло, било
отпуснато; проходило на 2 г. 6 мес. с нестабилна походка; изостава и в ПМР –
не изговаря думи и срички, издава само звуци; многократно лекувано в ДНК
София, където му е поставена диагноза: ДЦП. От 4-годишна възраст получава
епилептични пристъпи с генерализиран характер; лекуван с Конвулекс. Не
може да се самообслужва и да се храни сам. Сигнализира за физиологични
нужди. През последните години не е получавал припадъци и е станал много
раздразнителен, гневен и агресивен.
Разпитана е свидетелката З. О. – баба на ответника, която заявява, че от
дете лицето е в това състояние, че не може да говори, не е излизал навън от
години, не може да се храни сам.
Проведен е опит за личен разпит на ответника от съда съгласно
разпоредбата на чл.337 от ГПК, като същият не е в състояние да комуникира
изобщо и да изрази становище по иска. Не издава членоразделни звуци,
видимо е изплашен и бяга от контакт с хора.
С оглед на горното, съдът намира предявеният иск по чл.5 от ЗЛС за
основателен и доказан. Съгласно приетите с ППВС № 5/1979 г. правни
разрешения, за поставяне на едно лице под запрещение следва да са налице
две изисквания – медицинско (страдание от душевна болест или слабоумие) и
юридическо (невъзможност на лицето да се грижи за работите си вследствие
на болестта). Предмет на делото за поставяне под запрещение е
дееспособността на лицето, чието запрещение се иска, а основанието е
наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия
3
да се грижи за своите работи.
От събраните по делото доказателства, както и от непосредствено
придобитите впечатления за състоянието на ответника, се установява, че
последният страда от тежка умствена изостаналост, която му пречи да си
служи с каквато и да било реч и да формира правно валидна воля, да осъзнава
постъпките си и да бъде критичен към действията си. Заболяването пречи на
лицето да се обслужва само в ежедневието, както с оглед на личния си тоалет,
така и с оглед задоволяване на елементарни нужди, вкл. да сключва дребни
сделки за текущи нужди и да разполага с лични средства. Състоянието на
лицето е особено тежко и пожизнено и не може да се очаква промяна в
същото в посока каквото и да било подобрение. Съвкупната преценка на
доказателствата по делото мотивира съдът да приеме, че заболяването на
ответника се явява пречка същият да разбира свойството и значението на
извършеното, да ръководи постъпките си и да охранява сам своите лични и
имуществени интереси.
С оглед на това съдът приема, че са налице кумулативно предвидените
предпоставки на разпоредбата на чл.5 от ЗЛС, тъй като ответникът поради
своето слабоумие не може да се грижи изобщо за своите работи, което налага
поставянето му под пълно запрещение.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение И. М. Ф. с ЕГН ********** с адрес гр.
******, кв. „******“, ул. „*******“ № **.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
органа по настойничество и попечителство при Община Бургас за учредяване
на настойничество на лицето, на ТЗ “ГРАО” - Бургас за сведение, както и на
отдел “Гражданско състояние” при Община Бургас за отразяване на промяната
в дееспособността на ответника.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4
5