Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/ .09.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1219 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Производството
е образувано по искова молба от „О.б.б.” АД, ЕИК № ********* със седалище *** за приемане
за установено по отношение на Т.А.К., ЕГН ********* с постоянен адрес *** съществуването на вземане
за сумата сума в размер на 6793,47 лева,
представляваща главница по
договор за потребителски кредит от 22.03.2007г.;
сума в размер на 1216,39 лева, представляваща договорна лихва за периода 07.03.2009 г. -
09.11.2010 г.; сума в размер на 767,95
лева, представляваща наказателна лихва за
периода 07.03.2009 г. - 09.11.2010 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№17712/2010г. на ВРС, 10- ти състав, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.01.2010 г.
до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК.
В исковата молба ищецът
излага, че между страните е сключен договор
за потребителски кредит от 22.03.2007г., по силата на
който на ответника- кредитополучател е предоставена сумата от 8000 лева срещу задължение за връщане на 96 месечни
анюитетни вноски. В чл. 4, ал.1 от договора страните са уговорири размера на
възнаградителната лихва, а именно 14,75 % годишно, а в чл.7, ал.1 наказателна лихва върху просрочената
главница, формирана като сбор от възнаградителанта лихва плюс надбавка от 5
пункта. Ищецът се позова на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по
кредита, поради липса на срочно изпълнение, евентуално в случай че не се
установят предопставките за предсрочна изискуемост на дълга, кредиторът счита,
че е настъпил уговорения краен падеж. Като се позовава, че за вземанията си
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, банката мотивира интереса си от
иска.
В съдебно заседание
ищцовото дружество не изпраща представител. С нарочна молба поддържа така
предявените искове. Настоява за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
От представените по
делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятната
основателност на иска. Ангажираните
писмени доказателства установяват валидно възникнало между страните по делото
договорно правоотношение по договор за потребителски кредит от 22.03.2007г.
и за реалното
предоставяне на сумата, за което е ангажирано извлечение от счетоводните книги
на ищеца/. Договореният между страните годишен процент на разходите отговаря на
изискванията за добросъвестност.
Ответникът не твърди
и не доказва, че е изпълнил задълженията по сключения договор.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради
което и претенцията следва да се уважи по този ред.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат сторените по делото разноски в
размер на 196,17 лева за заплатена държавна такса и 120 лева възнаграждение за
юрисконсулт, определено в
пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за което съдът съобразява цената на иска,
броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя.
На ищеца се следват и
разноски в заповедното производство в размер на 659,54 лева за държавна такса и
адв. възнаграждение съгласно издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.А.К., ЕГН ********* с постоянен адрес *** ДЪЛЖИ НА „О.б.б.” АД, ЕИК № ********* със седалище *** сумата от 6793,47
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит
от 22.03.2007г.; сумата от 1216,39 лева,
представляваща договорна лихва за
периода 07.03.2009 г. - 09.11.2010 г.; сумата от 767,95 лева, представляваща наказателна лихва за периода 07.03.2009
г. - 09.11.2010 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№17712/2010г.
на ВРС, 10- ти състав, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.01.2010 г. до окончателното
изплащане на задълженията, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.А.К., ЕГН ********* с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на О.б.б.” АД, ЕИК №
********* със седалище *** сумата от 316,17
лева, представляваща сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт и сумата от 659,54 лева, представляваща сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса и юрисконсултскко възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн.
чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: