Р Е Ш Е Н И Е № 103/6.7.2020 г.
06. 07.2020г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
четвърти административен
състав
На дванадесети юни
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 48 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 129, ал. 7,
във връзка с чл. 156, ал. 1 и сл. от ДОПК и с чл. 156 от ДОПК
и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на С.П.С. ***, чрез пълномощника
си адвокат П.С.П. от ЯАК, със съдебен адрес за призоваване съдебен адрес ***, *против
Акт за прихващане и възстановяване № П-02002819164604-004-001/09.10.2019 г.,
издаден от Д.С.В. - инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, обжалван по адм. ред и потвърден от Директора на ТД на НАП, гр. Бургас
с Решение № 9 от 09.01.2020 г. В жалбата се сочи, че в решението на директора
на ТД на НАП са описани действията, извършени по образуваното изпълнително
дело, като е посочено, че към 19.08.2019 г. дългът е 9138,92 лв., както и че с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки № С190028-022-0072947/19.08.2019 г. е
наложен нов запор върху банковата сметка на оспорващия в Уникредит
Булбанк, като в резултат на наложената обезпечителна мярка по сметка на НАП, на
27.08.2019 г., е постъпила сумата от 9138,92 лв.
Заявява, че както в АПВ, така и в потвърждаващото
решение на директора на ТД на НАП, се развиват по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, но
изложените в искането за прихващане и възстановяване обстоятелства, въобще не
са обсъдени нито от органа по приходите в
обжалвания АПВ, нито в потвърждаващото АПВ решение. Основното твърдение е, че
цитираната по-горе сума в общ размер 9138,92 лв. е недължимо събрана по реда на
принудителното изпълнение с цитираното постановление от 19.08.2019 г., който
запор според оспорващия е наложен след като е изтекъл 10-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Твърди се още, че
независимо, че ревизионния акт е служебно известен на органа по приходите, в
обжалвания АПВ не е направен какъвто и да е анализ относно датата на възникване на задълженията
по рев. акт, а е посочено само, че е извършена ревизия на лицето за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2018 г. А датата на възникване на
задължението е от съществено значение за преценката относно началото на давностния срок за неговото погасяване. Също така намира,
че не става ясно как без да е посочено начало на давностния
срок, органът по приходите е приел в обжалвания АПВ, че същият този срок изтича
на 01.01.2022 г. Счита, че в конкретния случай е приложима
разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, поради което намира сумата от общ
размер 9138,92 лв. за недължимо събрана с постановлението от 19.08.2019 г., защото
запорът е наложен след изтичане на 10-годишния давностен
срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, поради което е направен извод, че тези суми
следва да се възстановят на задълженото лице по реда на Глава ХVІ, Раздел І “Прихващане и възстановяване“. Не на
последно място се сочи и разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК за отписване на
вземанията с изтичане на 10-годишния срок. Предвид изложеното намира обжалвания
АПВ за незаконосъобразен, иска се неговата отмяна и връщане на преписката за
ново произнасяне по Искане с вх. № ВхК-8260/11.09.2019 г.
В съдебно заседание, оспорващият поддържа жалбата,
чрез адвокат П., депозирано е и допълнително уточнение към жалбата, с което
сочи, че размерът на незаконосъобразно отказано възстановяване на недължимо
събрани суми е 8749,13 лева.
Претендира разноски, представя списък за разноските и подробни писмени бележки.
Ответната страна, чрез юрисконсулт Е.
оспорва жалбата. Счита, че задълженията са определени с ревизионния акт и към
м. Август 2019 г. давността не е изтекла. Заявява, че главницата е платена и
остава само заплащане на лихвите. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
ЯАС, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и изразените становища на страните,
прие за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало по Искане за
прихващане и възстановяване с вх. № ВхK-8260 от 11.09.2019 г. от С.П.С. до директора на ТД
Бургас, офис Ямбол, на основание чл. 129 ал. 1 от ДОПК, да бъде извършено
прихващане/възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци,
задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и
имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване, в размер на
9138,92 лева по видове, както следва задължение за данъци/лихви по ЗОДФЛ за
2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и ЗДДФЛ за 2007 г. /РА №
**********/02.09.2010 г./ в общ размер 9138,92 лв. В искането е посочено, че
сумата е недължимо събрана по реда на принудителното изпълнение, от банковата сметка на С.П.С. с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки № С190028-022-0072947/19.08.2019 г., който
запор е наложен след като е изтекъл 10-годишния давностен
срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Искат се и лихви по чл. 129, ал. 6 от ДОПК
върху недължимо събраната сума, като се претендира, че недължимо събраната сума
е в размер на 8749,13 лева, което
искане е направено с допълнително уточнение към жалбата.
Издаден е АПВ № П-02002819164604-004-001/09.10.2019 г.,
издаден от Д.С.В. - инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Бургас, обжалван
по административен ред с Жалба вх. № ВхК-9769/21.10.2019 г. и потвърден от
Директора на ТД на НАП, гр.Бургас с Решение № 9/09.01.2020 г..
Жалбоподателят иска
Акт
за прихващане или възстановяване № П-02002819164604-004-001/09.10.2019 г.,
издаден от Д.С.В. - инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, обжалван по
административен ред и потвърден от Директор на ТД на
НАП - Бургас с Решение № 9/09.01.2020 г., да бъде отменен.
В решението на директора на ТД на
НАП, гр. Бургас са описани действията, извършени по образуваното изпълнително
дело, като е посочено, че към 19.08.2019 г. дългът е в размер на 9138,92 лв. Посочено е, че с Постановление за налагане на
запор № С190028-022-0072947/19.08.2019 г. е наложен нов запор върху банкова
сметка ***, като в резултат на наложената обезпечителна мярка по сметка на НАП,
на 27.08.2019 г. е постъпила сумата от
9138,92 лв.
За пълното изясняване на фактическата обстановка по
делото е назначена СИЕ.
На С.П.С., като физическо
лице е извършена ревизия по данъчните декларации за периода от 01.01.2003 г. – 31.12.2008 г., за което е съставен Ревизионен
доклад № 1000028/22.01.2010 г. Данъчната ревизия обхваща задълженията за данък
върху доходите на физическите лица. Според констатациите направени с
Ревизионния доклад на С.П.С. са установени данъчни задължения за данък върху
доходите на физическите лица общо в размер на 19603,81 лв. и лихви изчислена
към 02.09.2010 г. в размер на 9501,98
лв.
За констатираното с
Ревизионния доклад № 1000028/22.01.2010 г. е издаден Ревизионен акт № **********/02.09.2010
г., с който са установени цитираните по-горе данъчни задължения.
За събиране на задълженията
е образувано Изпълнително дело № 28110000386/2011 г. по описа на ТД на НАП -
Бургас, офис Ямбол.
През различни периоди С.П.С.
е изплатил изцяло главницата и част от лихвите, като към 19.08.2019 г.
задължението е в размер на 9138,92 лв.
Изпълнителното дело
е прекратено, поради плащане на задължението в пълен размер.
Задълженията на С.П.С. според
предоставената от ТД на НАП - Бургас, офис Ямбол, Справка за общите задължения към 19.08.2019 г. са 9138,92 лв, от които 9048,92 лв. са задължения за лихви по Ревизионен акт № **********/02.09.2010 г.,
50,00 лв. глоба с фиш от ГД „Национална полиция“ и 40,00 лв. глоба от Община
Ямбол.
Лихвата в размер на 9048,92 лв., посочена в
Справка за общите задължения
към 19.08.2019 г. на НАП е образувана
от остатъка на лихвите изчислени по Ревизионния акт –
7807,34 лв. и начислена лихва за периода 04.09.2010
г. до 15.04.2011 г. – 1241,58 лв..
Анализът на документите,
представено по делото сочи,
че задълженията към НАП произтичат от недекларирани и
невнесении данъци върху
доходите на физически лица, констатирани с Ревизионен доклад № 1000028/22.01.2010 г. за извършена ревизия по данъчните декларации за периода от 01.01.2003 г. – 31.12.2008 г., за което е издаден Ревизионен
акт № **********/02.09.2010 г.. Данъчната основа, констатирана в Ревизионен
доклад № 1000028/22.01.2010 г. е определена по
реда предвиден в чл. 122 от ДОПК. Общо задълженията от 2003 г. до 2008 г.
възлизат на общо главница - 19603,81 лв.
и лихва – 9501,98 лв., които отнесени към съответните периоди са: за
данъчен период 2003 г. и период 17.05.04 г. – 02.09.10 г., главница 304,30 лв.
и лихва 249,78 лв.; за данъчен период 2004 г. и период 17.05.05 г. – 02.09.10
г., главница 5256,60 лв. и лихва 3655,20 лв.; за данъчен период 2005 г. и
период 17.05.06 г. – 02.09.10 г., главница 142,70 лв. и лихва 81,70 лв.; за
данъчен период 2006 г. и период 17.05.07 г. – 02.09.10 г., главница 11209,70
лв. и лихва 4923,69 лв.; за данъчен период 2007 г. и период 17.05.08 г. –
02.09.10 г., главница 1274,79 лв. и лихва 381,48 лв.; за данъчен период 2008 г.
и период 17.05.09 г. – 02.09.10 г., главница 1415,15 лв. и лихва 210,13 лв. поледното е установено и от вещото лице.
Срещу С.П.С. е образувано ИД № 28110000386/2011 г. за публични вземания,
подлежащи на принудително изпълнение.
До *** е издадено Разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение с изх. № С190028-029-0040606/19.08.2019 г., с което е разпоредено на банката незабавно да прехвърли наличните към
датата и часа на налагане на запора, както и постъпващите последващо
по сметката на длъжника суми в размер на 9138,92 лв. по сметката на ТД на НАП -
Бургас, офис Ямбол.
В изпълнение на Разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение, *** с Писмо изх.№ 0890-49-*********/ЗАПОРИ/ДВГ/СЕ508564/26.08.2019
г. от 27.08.2019 г. уведомява ТД на НАП - Бургас, офис Ямбол, че дължимите суми
по запора са преведени изцяло с транзакция в размер на 9138,92 лв. на
27.08.2019 г..
Установените с акта задължения за данък върху дохода на физическото лице
за 2003 год., 2004 год., 2005 год., 2006 год. и 2007 год. са с изтекъл 10-годишен
давностен срок към 19.08.2019 г.. За 2003 г. на 01.01.2015 г., 2004 г. на 01.01.2016 г., 2005 г. на 01.01.2017
г., 2006 г. на 01.01.2018 г. и 2007 г. на 01.01.2019 г.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт,
подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна.
Актът за прихващане или възстановяване (АПВ) е вид
данъчен акт, които се издава в производство по проверка, въз основа на искане
на данъчно задълженото лице или по инициатива на органа на приходите. Съобразно
чл. 129, ал. 7 от ДОПК обжалването на данъчния акт за възстановяване или
прихващане става по реда предвиден за ревизионните актове. За разлика от
ревизионния акт, АПВ се издава след извършване на проверка, т.е. не се провежда
ревизионно производство. Производството за прихващане и възстановяване, чрез
АПВ е уредено в глава шестнадесета, раздел I на ДОПК. Прихващане или
възстановяване се извършва по инициатива на органа на приходите или по писмено
искане на данъчно задълженото лице.
В нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК (Доп. – ДВ, бр. 94
от 2015 г., в сила от 01.01.2016г.) е уредено, че с
изтичането на 10-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или
изпълнението е спряно по искане на длъжника. Следователно давностният
срок започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, в която
вземането е станало изискуемо и изтича в края на десетата година. Давността не
може да започне да тече преди вземането да е станало изискуемо, т.е. преди
кредиторът да е получил правото да си търси вземането, тъй като преди този
момент не може да се приеме, че той бездейства. Същевременно нормата на чл.
128, ал. 1 от ДОПК регламентира, че недължимо платени или събрани суми за
данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите
глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за
приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми
публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. В случай, че
не са налице изискуеми публични вземания, които да бъдат прихванати, то надвнесените
суми следва да бъдат възстановени на задълженото лице по реда на чл. 129 от ДОПК. Възстановяването, както и прихващането на суми започва по инициатива на
задълженото лице или на приходния орган, като във всеки един случай се
назначава извършване на проверка или ревизия (съгласно чл. 129, ал. 2 от ДОПК).
Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до
изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на
възникване на основанието за възстановяване. Систематичното и логично тълкуване
на приложимите правни норми обосновава извод, че изискуемостта на подлежащите
на възстановяване вземания, възниква към момента на възникване на основанието
за възстановяване и именно от този момент започва да тече погасителната
давност. Ето защо от значение за спора е установяване основанието за
възстановяване на сумите, както и моментът на неговото възникване.
Възстановяването на недължими суми, внесени от
данъчния субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се
осъществява по негово искане (какъвто е и настоящият случай) или по инициатива
на органа по приходите. Общият ред за подаване на искането и компетентността на
органа са регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК, като установяването на дължимостта или недължимостта на претендираните от лицето суми е изцяло в правомощията на
органа по приходите. Според чл. 129, ал. 7 от ДОПК постановените актове за
прихващане или възстановяване, в това число и отказите, се обжалват по реда за
обжалване на ревизионните актове, регламентиран в глава ХVIII и глава ХIХ на
ДОПК.
Оспореният АПВ е издаден и в съответствие
с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, предвид посочването в същия на фактическите и правните
основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване.
Съдът намира за основателни изложените
възражения в жалбата, че в АПВ не става ясно как без да е посочен началото на давностния срок, органът по приходите е приел в обжалвания
АПВ, че същият този срок е изтекъл на 01.01.2020 г.. Не се спори между страните, че има издаден Ревизионен
акт № **********/02.09.2010 г., както и за установените с него задължения по
ЗОДФЛ за периода 2003 г. - 2008г.: главница – 19603,81 лв. и лихва - 9501,98 лв.
Обстоятелство, по което не се спори също
е, че сумата от 19603, 81 лева – главница е платена от оспорващия, като
неплатени са останалата част от лихвите по ревизионния акт. В този смисъл е
приложима разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, съгласно която с изтичането
на 10-годишния давностен срок, считано от 1.Януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането
и прекъсването на давността.
Действително органът по приходите е
посочил, че на задълженото лице е извършена ревизия по ДД на ФЛ за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2008 г. Но датата на възникване на
задължението, респ. датата, на която е следвало да се плати задължението, е от
съществено значение за преценката относно началото на давностния
срок за неговото погасяване.
Не става ясно как без да е посочено
началото на давностния срок , органът по приходите е
приел в обжалвания АПВ, че давностния срок изтича на
01.01.2022 г. Излагането
на мотиви в решението на директора на ТД на НАП - Бургас няма как да погълне
липсата на такива в АПВ. Освен това ЯАС счита, че в конкретния случай е приложима
разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, тъй като както се посочи изцяло са
платени дължимите главници за периода 2003 г. – 2008 г.
От друга страна, според мотивите на решението
не следва да се прилага разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК за служебно
отписване на вземанията, тъй като задълженията по цитирания по-горе рев. акт е
трябвало да бъдат доброволно платени - 22.09.2010 г.
ЯАС счита, че в АПВ не се сочат убедителни
мотиви за отказ за възстановяване на сумата.
С Постановление за налагане на запор № С190028-022-0072947/19.08.2019 г.
сумата 9138,92 лв. е събрана по реда на принудителното изпълнение от банковата
сметка на С.С., но този запор, както е посочено и в
подаденото искане, е наложен след като е изтекъл 10-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, поради което
сумите, които са събрани по реда на принудителното изпълнение са недължимо
събрани.
Не на последно място следва да се посочи
приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, което потвърждава
по периоди, установените с акта задължения за данък върху дохода
на физическото лице за 2003 год., 2004 год., 2005 год., 2006 год. и 2007 год.
са с изтекъл 10-годишен давностен срок към 19.08.2019 г., както следва: за 2003 г. на 01.01.2015 г., 2004 г. на 01.01.2016
г., 2005 г. на 01.01.2017 г., 2006 г. на 01.01.2018 г. и 2007 г. на 01.01.2019
г. Действително е въпрос на правна
преценка дали задълженията са погасени по давност, но
вещото лице извършва и конкретизация по периоди.
Следва да се посочи, че липсва мотив в АПВ
защо до 2022 г. изтича давността.
ЯАС счита,
че адм.
орган е постъпил некоректно като е изчислил размера на дължимите лихви към 2003
г., а е въвел в системата на НАП
задължението от 2010 г., когато е издаден ревизионния акт, поради което и
приема неправило, че не е изтекъл давностния срок.
Този извод на адм. орган е незаконосъобразен.
Единствено основателни са задълженията от 90 лева за неплатени глоби, както за
задълженията по ЗДДФЛ за 2008 г. в общ размер 299,70 лв., за който не е изтекъл давностния
срок, останалата сума в размер на 8749,13 лв. е неправомерно събрана с постановлението
за налагане на запор, поради изтекла давност.
Предвид изложеното жалбата е основателна,
следва да се отмени АВП, делото като преписка да се върне на адм. орган за ново разглеждане на искането за прихващане и възстановяване с вх. № ВхK-8260 от
11.09.2019 г. от С.П.С. до директора на ТД на НАП - Бургас, офис Ямбол, съобразявайки се с мотивите на съдебното решение.
При този изход на делото на жалбоподателят
се дължат разноски в размер на 1160 лева, от които 800 лева - адвокатски
хонорар, 350 лева – депозит за вещо лице и 10 лева държавна такса.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК Ямболския административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.П.С. ***, чрез пълномощника си адвокат П.С.П. от
ЯАК, съдебен адрес:***, кантора № 12,
Акт за прихващане и възстановяване № П-02002819164604-004-001/09.10.2019
г., издаден от Д.С.В. - инспектор по приходите
при ТД на НАП - Бургас, обжалван по адм. ред и
потвърден от Директора на ТД на НАП, гр. Бургас с Решение № 9 от 09.01.2020 г.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на
ТД на НАП, гр. Бургас, за издаването на нов АПВ по искането за прихващане и възстановяване с вх. № ВхK-8260 от
11.09.2019 г. от С.П.С. до директора на ТД на НАП - Бургас, офис Ямбол, в 30-дневен срок
от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите,
гр. София, да заплати на С.П.С. *** с
ЕГН: ********** сумата от 1160 лв/хиляда
сто и шестдесет лева/, представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не
се чете