Р Е Ш Е Н И Е №514
гр.Русе, 10.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Александър Станчев
при секретаря Юлия Острева и в присъствието на прокурора………………
като разгледа
докладваното от съдията АН Дело № 723/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №
20-1085-001058/08.04.2020г., издадено от Началник на „Сектор” ПП към
ОДМВР-гр.Русе, против Д.Х.Г., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Срещу постановлението е
подадена жалба от Д.Г.. Жалбата е допустима подадена в законоустановеният срок
в нея се твърди, че издаденото срещу него наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно и моли съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно
призован, явява се лично и с упълномощен представител – адв.С.К., поддържат
жалбата.
Ответникът по жалбата,
административно-наказващият орган е редовно призован, не се явява представител.
Районна прокуратура-гр.Русе
не изпраща представител и не релевира становище.
Съдът, след като разгледа
жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На лек автомобил „Сеат Леон“
били издадени транзитни табели с № 212М466 и Разрешение за временно движение №
********* на името на „СДС АУТО“ ЕООД гр.Дупница, с валидност до 23.09.2019г.
На 01.11.2019г. са били издадени втори транзитни табели с № ... и Разрешение за
временно движение № ********* с валидност до 01.12.2019г. Жалб.Д.Г. взел колата
с цел продажба и я паркирал в двора си. На 01.03.2020г. въпреки, че знаел за
изтеклата валидност на регистрационните табели, я привел в движение, за да я
закара на автомивка. Около 16,25ч., в района на кръстовището на улиците „Йосиф
Цанков“ и „Копринка“ в гр.Русе, бил спрян за проверка от полицейските служители
св.Е.Е.и св.Р.М., които установили, че автомобилът бил с изтекъл срок на
регистрационните табели. На място бил повикан св.Н.Н., който съставил АУАН бл.№
183986/01.03.2020г. на жалб.Г. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, т.к.
процесния автомобил е управляван от жалбоподателя по път за обществено ползване
и е бил с монтирани транзитни рег. номера с валидност до 01.12.2019г. Били
иззети двете регистрационни табели, както и 1 брой Разрешение за временно
движение № ********* с валидност до 01.12.2019г. По случая било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Прокурор
от РРП разгледал материалите по пол. преписка и на основание чл.243, ал.1, т.1,
вр. чл.24, ал.1, т.1, вр. чл.9, ал.2 от НК отказал да образува ДП, като указал
на адм. орган да извърши действия по налагане на административно наказание,
поради което и било издадено процесното на настоящото производство НП, впоследствие
атакуваното пред въззивния съд.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
при наличие на гласни такива – от актос.Н.Н. и от от св.Янка Спасова, допусната
да свидетелства по искане на упълномощения представител на жалбоподателя, а НП
е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
При така очертаната фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е основателна.
Въззивният съд
приема, че
следва процесното на настоящото производство деяние, с което е осъществено адм.
нарушение да се квалифицира като „маловажен случай“.
Правната норма на чл.28
от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Административнонаказателният
процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.
Общото понятие на административното
нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН. В чл.28
и чл.39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и
"явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са
налице основанията по чл.28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 ЗАНН. Когато
деянието представлява "маловажен"
случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият
орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а
това освобождаване не може да почива на
преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна
самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган
за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи
наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени
законови последици.
Въззивният съд
приема, че при определяне на маловажните случаи при административните
нарушения, както и при определяне на маловажните случаи при административни
нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11
от ЗАНН, както и тези по чл.93, т.9 и чл.14 от НК.
Правната норма на чл.11
от ЗАНН урежда правната възможност по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита, субсидиарно да се прилагат разпоредбите на
общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
В ЗАНН законодателят
не е дал легална дефиниция на понятието "маловажен случай", поради
което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно
нарушение като "маловажен случай" да се изведат от чл.93, т.9 от НК.
Легалното определение
на "маловажен случай" по чл.93, т,9 от НК предвижда, че
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
От анализа на
цитираната правна норма следва изводът, че за да се направи извод по въпроса
дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай
следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните
последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от
нарушението, всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като от съдържанието
на чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността на случая е поставена в
зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на
други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от
въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при
всеки случай на административно нарушение.
За да се приеме
случаят за маловажен следва да се изхожда от размера на вредните последици
от нарушението, като релевантни за преценката остават и другите смекчаващи обстоятелства.
Въззивният съд при
тълкуване на обективираната в термина "маловажен случай" законодателна воля, приема,
че при административните нарушения следва да
се преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на административното нарушение, в контекста на
неговите времеви и пространствени
измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението,
така и фактическите данни по отношение на нарушителя, поради което „маловажен
случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства
обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид.
В конкретния случай,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че
административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като
„маловажен случай“.
Безспорно жалбоподателя Г.
формално е осъществил от обективна страна състава на нарушението, но
административният орган не е прецезирал всички факти и обстоятелства, касаещи
настоящото производство. По делото безспорно е установено, че на 01.03.2020г.
жалб.Г. за кратко време и във връзка с почистването му, е управлявал лек автомобил „Сеат Леон“ с транзитни табели
с № ... и Разрешение за временно движение № ********* с валидност до
01.12.2019г. Предвид малкото време между изтичане срока на транзитните табели и
установяване на процесното на делото нарушение и другите обстоятелства по
делото – установяване на автомобила на около 50м. от дома на жалбоподателя, в
който имало отворена гаражна врата, свид. показания на св.Н.Хасан /съсед/,
който твърди, че не е виждал този автомобил изобщо да се управлява от
жалбоподателя, и че е имало приготовления от страна на жалбоподателя да го
почисти/измие на 01.03.2020г. с оглед предстоящата му продажба, то съдът
намира, че това управление на МПС е инцидентен случай. От доказателствата по
делото става ясно, че жалбоподателя не е наказван като водач на МПС за
извършени каквито и да са други нарушения по ЗДвП за период от близо 13 години
/има регистрирани през 2016г. и 2018г. две нарушения, за което е наказан с
глоби, общо в размер на 40 лв., които са заплатени/. Нарушението от този вид
било установено за първи път, и характерът му е такъв, че процесния автомобил е
бил все пак с монтирани рег. табели /макар и с изтекла валидност/, а не с
изобщо липсващи такива, съответно разпознаваем за АНО при евентуално настъпване
на ПТП. Жалбоподателят работи и видно от приложения по делото Трудов договор е
търговски представител отдел продажби към работодателя и очевидно СУМПС му е
нужно, за да изпълнява служебните си задължения, като в противен случай би
могъл да си загуби работното място.
Съдът, след съвкупната
преценка на посочените обстоятелства счита, че настоящия случай се обуславя с по-ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл.140,
ал.1, пр.1 от ЗДП, налице е хипотезата на "маловажен случай"
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което и са налице съществени основания за
неговата отмяна.
По гореизложените мотиви и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1085-001058/08.04.2020г., издадено от Началник на „Сектор”
ПП към ОДМВР-гр.Русе, против Д.Х.Г., с ЕГН-**********, с което за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Районен съдия :