Решение по дело №2713/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 220
Дата: 1 март 2023 г.
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20217040702713
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№220

 

                                                                                                                                            Бургас, 01/03/2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                                     Съдия Златина Бъчварова

                                                                       

Секретар Вяра Стоянова

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа административно дело  номер  2713   по описа за  2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано е по жалба на Ю.П.К. от ****, като ЕТ „К.-Ю.к.“, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №42, против ревизионен акт/РА/№Р-02000221000870-091-001/25.08.2021 г. на началник сектор възложил ревизията и главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, ТД НАП Бургас, потвърден с решение № 147/12.11.2021 г. на директора на дирекция  „ОДОП“ Бургас, ЦУ НАП, с който са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за периода 01.01.2018 г.-31.12.2018 г., в размер на 102  955.38 лева /сто и две хиляди деветстотин петдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ и лихва в размер на 24 253.65 лева /двадесет и четири хиляди двеста петдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт.  Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата - директор на  дирекция „ОДОП” Бургас, ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя по делото административната преписка по издаване на оспорения акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/№Р-02000221000870-020-001 от 12.02.2021 г. на началник сектор „Ревизии“,  ТД НАП Бургас, обхващаща задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2017 г.-31.12.2019 г. и ДДС за периода 01.01.2017 г.-31.12.2020 г., със срок на ревизията до три месеца от датата на връчване/връчена по електронен път на 15.02.2021 г., л.280-281 от делото/; изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/ № Р-02000221000870-020-002 от 13.05.2021 г. със срок до 17.06.2021 г./л.108 от делото/; изменена със ЗИЗВР № Р-02000221000870-020-003 от 14.06.2021 г. със срок до 15.07.2021 г./л.101 от делото/.

Цитираните заповеди са подписани с електронен подпис, валиден към всяка от датите на издаването им/л.291-294 от делото/.

Ревизионният доклад/РД/№ Р-02000221000870-092-001 от 02.08.2021 г. е издаден от ревизиращия екип, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаване на РД/ л. 295-298 от делото/, и е връчен по електронен път на 02.08.2021 г./л.63, гръб, от делото/.  Срещу ревизионния доклад, задълженото лице е депозирало възражение, което не е уважено от органа по приходите/л.47 и 48 от делото/.

Въз основа на ревизионния доклад е издаден процесния ревизионен акт № Р-02000221000870-091-001 от 25.08.2021 г., от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаването му/л.293 и 297 от делото/, след извършена ревизия на жалбоподателя по общия ред, който е обжалван по административен ред и е потвърден с решение № 147 от 12.11.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас, ЦУ НАП, с който са определени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2018 г., в размер на 102  955.38 лева /сто и две хиляди деветстотин петдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ и лихва в размер на 24 253.65 лева /двадесет и четири хиляди двеста петдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ и съобразно който са направени следните констатации и правни изводи:

Основна дейност на Ю.П.К. като ЕТ „К.-Ю.к.“, ЕИК/Булстат *********,  е доставка  и монтаж на врати-интериорни, гаражни, входни и др. До 18.12.20218 г.  е ползвана собствена складова база в с.Маринка, бивш стопански двор. Представител е на „Хьорман България“ЕООД и е с регистрация по ЗДДС от 01.04.1994 г.

В хода на ревизията е установено основание за корекция на декларирания от лицето счетоводен финансов резултат за 2018 г.

На 10.10.2018 г. между Ю.П.К. като ЕТ „К.-Ю.к.“ в качеството на продавач и „Омега груп 84“ЕООД-купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба следните недвижими имоти УПИ I-423 с площ от 1 268.00 кв.м. и УПИ III-423 с площ от 2 232.00 кв.м., в кв.40, находящи се в с.Маринка, община Бургас, ведно с построените в тях сгради цех за производство на пластмасова и алуминиева дограма със застроена площ от 618.00 кв.м. и склад със застроена площ от 900.00 кв.м. за сумата от 1 200 000.00/един милион и двеста хиляди/ лева/л.72-76 от делото/.

На 23.11.2018 г. между страните е сключено допълнително споразумение, с което общата продажна цена на недвижимите имоти е променена на 1 206 460.00 лева, като 6 460.00 лева с включен ДДС е цената на поземлените имоти /4 800.00 лева данъчна основа и 1 660.00 лева ДДС/, и цена на сградите 1 200 000.00 лева. Посочено е, че до  15.01.2019 г.  продавачът следва да прехвърли на купувача правото на собственост върху имотите; купувачът да заплати до 16.12.2018 г. изцяло или на частични вноски авансово плащане в размер на 336 460.00 лева, представляващо част от продажната цена на имотите, с която сума продавачът да погаси задълженията си към трети лица, а остатъкът от 870 000.00 лева продавачът да получи като превод по банкова сметка ***/л.77-79 от делото/.

На 18.12.2018 г. Ю.П.К.като ЕТ „К.-Ю.к.“ е продала на „Омега груп 84“ ЕООД цитираните по-горе недвижими имоти за сумата от 1 206 460.00 лева, действително уговорена между страните която, както и останалите условия в нот.акт/НА/ №105, т.V, рег.№12910, дело №807, съответстват на посочените в споразумението от 23.11.2018 г. /л.128, гръб,-130 от делото/.

За извършената продажба са издадени две фактури №********** от 17.12.2018 г. /за поземлените имоти/ на стойност 5 383.33 лева и ДДС-1 076.67 лева/л.81 от делото/ и №********** от 19.12.2018 г./за сградите/ на стойност 1 200 000.00 лева, без включен ДДС, съобразно правилото на чл.45, ал.3 ЗДДС/л.80 от делото/.

На 27.12.2018 г. е издадено кредитно известие №********** към фактура №********** от 19.12.2018 г. на стойност 330 000.00 лева, с която сума е намалена договорената продажна цена/л.82 от делото/. За издаване на кредитното известие е представено споразумение - анекс от 26.12.2018 г. към НА за покупко-продажба №105/18.12.2018 г., в което страните се съгласяват да намалят общата договорена цена по нот.акт от 1 206 460.00 лева на 876 460.00 лева, т.е. с 330 000.00 лева, като редукцията касае стойността на сградите /л.83-84 от делото/.

Органът по приходите е установил, че цитираното споразумение-анекс не е с нотариална заверка на подписите и в него/т.2/ е записано, че  страните се договарят и съгласяват продавачът да издаде кредитно известие по фактура №4229 от 19.12.2018 г. по отношение стойността на сградите, посочени в нот.акт и фактурата, за сумата от 330 000.00 лева, която сума да бъде възстановена на купувача/л.84 от делото/.

От „Омега груп 84“ЕООД са изискани доказателства и обяснения относно извършената покупка на недвижими имоти в с.Маринка, вкл.и за продажната цена/виж искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица/ИПДСПОТЛ №Р-02000221000870-041-001 от 05.07.2021 г., л.96 от делото/. Такива от дружеството не са представени.

Тъй като дружеството купувач не представило изисканите документи и обяснения по повод извършената продажба в с.Маринка, община Бургас, и липсата на причина, наложила промяна на продажната цена, органът по приходите е приел, че за осъществената продажба на недвижимите имоти с нот.акт №105/18.12.2018 г. Ю.к. като ЕТ „К.-Ю.к.“ не е отчела целия приход от нея. Като не установил основание за редукция на цената, органът по приходите не е взел предвид споразумение-анекс от 26.12.2018 г., и съгласно чл.78 ЗКПО е увеличил финансовия резултат с посочената в него сума в размер на 330 000.00 лева.

Ревизиращият екип е установил също, че по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги са отчетени 384 460.00 лева на основание фактура №12 от 18.12.2018 г., издадена от „Мав трейд 2017“ЕООД с предмет „ по комисионен договор за покупко-продажба на имот, за изплащане на комисионна“,  свързана с продажбата на недвижими имоти в с.Маринка/л.127 и 128 от делото/.

Извършена е насрещна проверка на „Мав трейд 2017“ЕООД, обективирана в протокол от 23.07.2021 г./л.141 от делото/. ИПДПОЗЛ от 12.05.2021 г. относно издаване на фактура №12 от 18.12.2018 г. е връчено по реда на чл.32 ДОПК/л.143-155 от делото/. В указания срок не са представени документи и обяснения.

От справка в информационния масив на НАП било установено, че „Мав трейд 2017“ЕООД не притежава имущество; няма регистрирани трудови договори; не е подавало декларации за осигурителен доход; липсват подадени справки по чл.73 ЗДДФЛ и изплатени суми по извънтрудови правоотношения. Дружеството не е регистрирано по ЗДДС и след издаването на фактурата за комисионна  в размер на 384 460.00 лева не е подало заявление за регистрация. Подало е годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92 ЗКПО само за 2018 г., в която са посочени приходи от дейността в размер на 38 446.00 лева и отчетени разходи -35 476.00 лева; не е внесен дължимия корпоративен данък; за 2018 г. дружеството няма публикуван годишен финансов отчет/ГФО/.

Във връзка с отчетения разход по сключения договор за комисионна от 17.12.2018 г. с „Мав трейд 2017“ЕООД ревизираното лице е представило копие от фактура №12 от 18.12.2018 г.; комисионен договор от 17.12.2018 г., сключен между ЕТ „К.-Ю.к.“ като възложител и „Мав трейд 2017“ЕООД като изпълнител; банково извлечение и аналитичен регистър по сметка 401 Доставчици за периода 01.01.2018 г.-31.12.2019 г. Не са представени документи от които да е видно как е формирана цената на услугата с предмет - подготовка сключването на договор за покупко-продажба под формата на нот.акт за недвижимите имоти в с.Маринка, за която да заплати сумата от 384 460.00 лева; от кого, кога и къде е извършена услугата.

Предвид представените доказателства, органът по приходите е приел, че посоченият във фактурата доставчик не е бил във връзка с получателя на услугата  и не е участвал във фактическите действия по изпълнението й, поради което е издадена фактура без основание; не е ясно за каква точно услуга е заплатена комисионната, тъй като договорът е сключен на 17.12.2018 г., а сделката е изповядана на 18.12.2018 г., т.е. срокът на изпълнение е един ден; предварителният договор и допълнителното споразумение към него са съответно от 10.10.2018 г. и 23.11.2018 г., т.е от дати предхождащи датата на сключения комисионен договор/17.12.2018 г./ с „Мав трейд 2017“ЕООД; разликата между сумата посочена във фактура №12 от 18.12.2018 г.-384 460.00 лева и договорената в комисионния договор -366 400.00 лева.

Направен е извод, че не са налице доказателства за реално извършена услуга по комисионния договор от 17.12.2018 г. и издадената на 18.12.2018 г. фактура №12, което е довело до документално необосновано плащане. Приел е наличие на обстоятелство по чл.16, ал.2, т.4 ЗКПО - начисляване на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Отчетени са разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл.10, ал.1 ЗКПО, поради което е увеличил финансовия резултат за 2018 г. със сумата от 384 460.00 лева на основание чл.26, т.2 ЗКПО.

В резултат на тези констатации, органът по приходите е коригирал декларирания от ревизираното лице финансов резултат за 2018 г. със сумите от 330 000.00 лева на основание чл.78 ЗКПО и 384 460.00 лева, чл.26, т.2 ЗКПО, като е определил допълнително задължение за годишен данък по ЗДДФЛ в размер на 102 955.38 лева и лихва-24 253.65 лева.  

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Предметът на спора се свежда до това, дали органът по приходите правилно е коригирал декларирания от ревизираното лице счетоводен финансов резултат за 2018 г. със сумата от 330 000.00 лева, с която е намалена договорената продажна цена на недвижимите имоти в с.Маринка, и със сумата от 384 460.00 лева заплатена по фактура №12 от 18.12.2018 г. за извършена комисионна услуга.

Жалбоподателят оспорва констатациите на органа по приходите. Счита същите за незаконосъобразни и необосновани.

Събраният доказателствен материал дава основание на съда да приеме, че обобщеният извод на органа по приходите е правилен и законосъобразен, по следните съображения:

Няма спор, че на 10.10.2018 г. между Ю.П.К.като ЕТ „К.-Ю.к.“ в качеството на продавач и „Омега груп 84“ЕООД-купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба следните недвижими имоти УПИ I-423 с площ от 1 268.00 кв.м. и УПИ III-423 с площ от 2 232.00 кв.м., в кв.40, находящи се в с.Маринка, община Бургас, ведно с построените в тях сгради цех за производство на пластмасова и алуминиева дограма със застроена площ от 618.00 кв.м. и склад със застроена площ от 900.00 кв.м. за сумата от 1 200 000.00/един милион и двеста хиляди/ лева/л.72-76 от делото/.

Не се спори, че на 23.11.2018 г. между страните е сключено допълнително споразумение, с което общата продажна цена на недвижимите имоти е променена на 1 206 460.00 лева, като 6 460.00 лева с включен ДДС е цената на поземлените имоти /4 800.00 лева данъчна основа и 1660.00 лева ДДС/, и цена на сградите 1 200 000.00 лева; до  15.01.2019 г. продавачът  следва да прехвърли на купувача правото на собственост върху имотите; купувачът да заплати до 16.12.2018 г. изцяло или на частични вноски авансово плащане в размер на 336 460.00 лева, представляващо част от продажната цена на имотите, с която сума продавачът да погаси задълженията си към трети лица, а остатъкът от 870 000.00 лева продавачът да получи като превод по банкова сметка ***/л.77-79 от делото/.

Не се спори също, че на 18.12.2018 г. Ю.П.К.като ЕТ „К.-Ю.к.“ е продала на „Омега груп 84“ЕООД цитираните по-горе недвижими имоти за сумата от 1 206 460.00 лева, действително уговорена между страните която, както и останалите условия в нот.акт/НА/ №105, т.V, рег.№12910, дело №807, съответстват на посочените в споразумението от 23.11.2018 г. /л.128, гръб,-130 от делото/.

Няма спор, че за извършената продажба са издадени две фактури №********** от 17.12.2018 г. /за поземлените имоти/ на стойност 5 383.33 лева и ДДС-1 076.67 лева/л.81 от делото/ и №********** от 19.12.2018 г./за сградите/ на стойност 1 200 000.00 лева, без включен ДДС, съобразно правилото на чл.45, ал.3 ЗДДС/л.80 от делото/.

Не се спори, че на 27.12.2018 г. е издадено кредитно известие №********** към фактура №********** от 19.12.2018 г. на стойност 330 000.00 лева, с която сума е намалена договорената продажна цена. За издаване на кредитното известие е представено споразумение - анекс от 26.12.2018 г. към НА за покупко-продажба №105/18.12.2018 г., в което страните се съгласяват да намалят общата договорена цена по нот.акт от 1 206 460.00 лева на 876 460.00 лева, т.е. с 330 000.00 лева, като редукцията касае стойността на сградите. Изрично в т.2 на споразумението е записано, че страните се договарят и съгласяват продавачът да издаде кредитно известие по фактура №4229 от 19.12.2018 г. по отношение стойността на сградите, посочени в нот.акт и фактурата, за сумата от 330 000.00 лева, която сума да бъде възстановена на купувача/л.83-84 от делото/.

От представения аналитичен регистър на сметка 503/3 ДСК е видно, че на 28.12.2018 т. жалбоподателят е получил от „Омега груп 84“ЕООД превод в размер на 876 460.00 лева, като не са констатирани други плащания. В нот.акт №105/18.12.2018 г. страните изрично са заявили, че посочената в акта продажна цена е действително уговорена между тях. Обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя. В случая е направено плащане от купувача към продавача в размер по-малък от договорената продажна цена без да са представени доказателства за наличието на обективни причини за промяната. В споразумението-анекс от 26.12.2018 г. за намаляване на общата договорена продажна цена по нот.акт от 1 206 460.00 лева на 876 460.00 лева е уточнено, че редукцията касае само стойността на сградите. В кредитното известие като основание за изменение на данъчната основа е посочена „промяна цена на недвижим имот“. Нито в споразумението, нито в кредитното известие са посочени причини, водещи до изменение на данъчната основа в посока намаление.

Доказателства относно извършената продажба, вкл.и за договорената продажна цена от купувача „Омега груп 84“ЕООД не са представени. В дневниците за покупки за 2018 г. купувачът е декларирал само покупка на недвижими имоти от ЕТ „К.-Ю.к.“. За 2017 г. в баланса на дружеството няма отразени сгради. За 2018 г. в стойността на активите са включени сгради в общ размер на 1 194 000.00 лева,  която стойност съответства на продажната цена на сградите по нот.акт №105/18.12.2018 г., както и на тази, посочена във фактура № 4229 от 19.12.2018 г. Отразената от купувача цена на придобиване на имотите, съответстваща на тази по нот.акт и издадената фактура, което е индиция, че посочената в нотариалния акт и издадената фактура е действително уговорената между страните продажна цена.

В случая е приложим счетоводен стандарт 18 „Приходи“. В съответствие с този стандарт оценката на приходите е по - справедливата цена на полученото или подлежащото на получаване плащане, като справедливата цена при продажба на стоки и услуги е договорената цена. Според т.5.1 от стандарта, за да се признае приход следва в кумулативна даденост да са налице следните условия: предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката; сумата на прихода да може да бъде надлежно изчислена; направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат да бъдат измерени и приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи/принцип на съпоставимост между приходите и разходите/. В процесния казус цитираните условия са налице. В нот.акт №105 от 18.12.2018 г. едноличният търговец е договорил цена на недвижимите имоти общо за сумата от 1 206 640.00 лева, т.е. сумата на прихода е надлежно изчислена. Отчетените приходи са в размер на 876 460.00 лева, вместо целия размер на прихода. При положение, че липсват данни за причината наложила намаляване на първоначално договорената цена, правилно органът по приходите в съответствие с предписаното в чл.78 ЗКПО е увеличил счетоводния финансов резултат на жалбоподателя за 2018 г. с разликата от 330 000.00 лева.

Във връзка с извършената продажба на недвижимите имоти, находящи се в с.Маринка, на 17.12.2018 г. между ЕТ „К.-Ю.к.“  - възложител и „Мав трейд 2017“ЕООД - изпълнител, според който изпълнителят приема да подготви сключването на договор за покупко-продажба под формата на нотариален акт с купувача „Омега груп 84“ЕООД като получи възнаграждение в размер на 366 400.00 лева след изповядване на сделката, в деня на получаване на сумата от 876 400.00 лева от купувача „Омега груп 84“ЕООД/л.127 от делото/. В комисионния договор липсват уговорени задължения за изпълнителя; какво следва да извърши във връзка с предмета на договора; какви документи да състави; как да отчете извършената от него работа; как е определен размерът на уговореното възнаграждение за извършване на услугата. Отсъстват доказателства за реално извършена работа в изпълнение на договора.

Следва да се посочи, че комисионният договор е сключен между ЕТ „К.-Ю.к.“  и „Мав трейд 2017“ЕООД  на 17.12.2018 г., а сделката е изповядана пред нотариус на 18.12.2018 г., следователно с време на изпълнение един ден. Същевременно нотариалното й оформяне е предшествано от сключен между страните по сделката предварителен договор за покупко-продажба на 10.10.2018 г и допълнителното споразумение към него на 23.11.2018 г. Не става ясно, какви точни дейности е извършил доставчикът, които да бъдат овъзмездени с посоченото възнаграждение в размер на 366 400.00 лева, още повече, че описаните в договора услуги представляват преимуществено нотариални действия.

Поради липса на яснота относно начина на определяне цената на услугата по договора от 17.12.2018 г. заплатената сума по фактура №12 от 18.12.2018 г., издадена от „Мав трейд 2017“ЕООД с предмет „по комисионен договор за покупко-продажба на имот, за изплащане на комисионна“,  свързана с продажбата на недвижими имоти в с.Маринка, не сочи на извода за реално изпълнение на услугата/л.127 и 128 от делото/.

При извършената на „Мав трейд 2017“ЕООД насрещна проверка, обективирана в протокол от 23.07.2021 г., относно фактура №12 от 18.12.2018 г., не са представени документи и обяснения. От справка в информационния масив на НАП не се установява „Мав трейд 2017“ЕООД да притежава имущество; няма регистрирани трудови договори; не е подавало декларации за осигурителен доход; липсват подадени справки по чл.73 ЗДДФЛ и изплатени суми по извънтрудови правоотношения. Дружеството не е регистрирано по ЗДДС и след издаването на фактурата за комисионна  в размер на 384 460.00 лева не е подало заявление за регистрация. С годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92 ЗКПО само за 2018 г., в която са посочени приходи от дейността в размер на 38 446.00 лева и отчетени разходи -35 476.00 лева; не е внесен дължимия корпоративен данък; за 2018 г. дружеството няма публикуван годишен финансов отчет/ГФО/; липсва информация относно икономическо състояние, техническа и кадрова обезпеченост. За управителя на дружеството М.Г. за периода 18.04.2011 г.-18.06.2020 г. не са подавани уведомления по чл.62 КТ и изплатени суми по чл.73 ЗДДФЛ; няма подавани декларации обр.1 и 6 и като самоосигуряващо се лице, което сочи на извода, че дружеството не е осъществявало дейност. Всичко изброено до тук, доказва невъзможността „Мав трейд 2017“ЕООД да е предоставил каквато и да е услуга на жалбоподателя.

Счетоводно фактура №12 от 18.12.2018 г. е отчетена по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги със сумата от 384 460.00 лева. При отнасяне на разхода за дейността извършеното счетоводно записване е участвало при формиране на счетоводния финансов резултат за 2018 г. Тъй като разходът е формално извършен без реално услугата да е предоставена, отчитането е станало в нарушение на правилото на чл.77, ал.1 ЗКПО, според което разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Доколкото с тази фактура  не е документирана реално осъществена стопанска операция /доставки на услуга/, правилно органът по приходите е приел, че отразеният въз основа на нея счетоводен разход не следва да бъде признат за целите на данъчното облагане. Разходът е отчетен в нарушение на принципа за документална обоснованост на стопанските операции, разписан в нормата на чл.10, ал.1 ЗКПО, а именно: счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

При наличие на обстоятелства по чл.26, т.2 ЗКПО правилно органът по приходите не е признал разхода, с който жалбоподателят неоснователно е намалил счетоводния си финансов резултат за 2018 г. В случая е налице отклонение от данъчно облагане в хипотезата на чл.161 ал.2, т.4 ЗКПО, тъй като е установено изплатено възнаграждение за услуга, която реално не е осъществена, затова и не са признати за данъчни цели счетоводния разход по фактура №12 от 18.12.2018 г. в размер на 384 460.00 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че правилно органът по приходите е преобразувал счетоводния финансов резултат на ревизираното лице за 2018 г., на основание чл.78 ЗКПО със сумата от 330 000.00 лева и на основание чл.26, т.2 ЗКПО със сумата от 384 460.00 лева, като са определени допълнителни задължения за годишен данък по ЗДДФЛ в размер на 102 955.38 лева и лихва-24 253.65 лева.  

По правилата за разпределение на доказателствената тежест жалбоподателят не е ангажира такива, които да опровергаят констатациите на административния орган.

Изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, приета без възражение, потвърждава установеното от органа по приходите.

Останалите събрани в хода на производството доказателства не променят изводите на административния орган.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този резултат и предвид направеното искане, в полза на администрацията следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 738.00/девет хиляда седемстотин тридесет и осем/ лева, съобразно чл.7, ал.2, т.5, вр.чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/обн.ДВ, бр.64/2004 г./. 

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.П.К. от ****, като ЕТ „К.-Ю.к.“, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №42, против ревизионен акт/РА/№Р-02000221000870-091-001/25.08.2021 г. на началник сектор възложил ревизията и главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, ТД НАП Бургас, потвърден с решение № 147/12.11.2021г. на директора на дирекция  „ОДОП“ Бургас, ЦУ НАП, с който са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за периода 01.01.2018 г.-31.12.2018 г., в размер на 102  955.38 лева /сто и две хиляди деветстотин петдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ и лихва в размер на 24 253.65 лева /двадесет и четири хиляди двеста петдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/.

ОСЪЖДА Ю.П.К. от ****, като ЕТ „К.-Ю.к.“, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №42, да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, разноски в размер на 9 738.00/девет хиляди седемстотин тридесет и осем/ лева.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

 

                                     

СЪДИЯ :