РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 30.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд,
Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Г. Х. сложи за разглеждане гр. дело №4210 по описа за
2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.109 във връзка с чл.52 от
Закона за собствеността .
Образувано е по искова молба на П.И.С. с
ЕГН ********** и Д.Х.С. с ЕГН **********,***, представлявани от процесуалния
представител адвокат С.И., срещу В.Г.К. с ЕГН ********** и А.А.К. с ЕГН **********,***,
по чл.109 във връзка с чл.52 от Закона за собствеността в качеството им на
собственици на дворно място с площ от 271 кв.м., представляващо поземлен имот с
идентификатор №** по кадастралната карта на гр. Д., намиращ се в гр. Д., ж.к.“С.
– **“, бул.“Д.“ №**, заедно с построената в него жилищна сграда с площ от 131
кв.м. и идентификатор №**.** по кадастралната карта на град Д., за осъждането
на ответниците, които са собственици на съседния поземлен имот с идентификатор
№**по кадастралната карта на град Д., намиращ се в гр. Д., бул.“Д.“ №**, да премахнат
намиращите се в техния имот храсти и дървета, засадени без спазване на
ограниченията по чл.52 от Закона за собствеността – люляк, иглолистно дърво
(бор), кайсия, слива и новозасадено овощно дърво (уточнено в последното съдебно
заседание като ябълка) - на разстояния под законоустановените от границата с
имота на ищците. В исковата и поправената искова молба ищците са посочили, че
са собственици по силата на сключен по време на брака им договор за покупко –
продажба на процесното дворно място и построената в него сграда; ответниците са
собственици по силата на договор за дарение и договор за продажба срещу гледане
и издръжка на съседното дворно място; непосредствено до кадастралната граница и
стената на жилищната сграда на ищците ответниците са засадили люляков храст,
който е с височина над 5 метра и корените му навлизат в двора на ищците; по
продължението на границата между двете дворни места на разстояние 1.50 метра от
стената на жилищната сграда на П.И.С. и Д.Х.С. ответниците са засадили
иглолистно дърво с височина над 8 метра; на разстояние от 1.50 метра от
границата и стената на къщата – кайсия с височина от 5 метра; на разстояние от
1.80 метра от границата – слива с височина от 5 метра; през есента на 2018
година е посадено още едно овощно дърво с височина от около 1.50 метра на
разстояние под 1.50 метра от границата; всички тези действия на ответниците са
в нарушение на чл.52 от Закона за собствеността и смущават правото на собственост
на ищците, защото насажденията са засадени в близост до основите на къщата им и
корените застрашават основите; клоните на дърветата се простират над двора им и
го засенчват; вследствие на поливането на дърветата се е появила влага по
стената на избата; П.И.С. *** с искане кметът да задължи ответниците да
премахнат процесните дървета, като длъжностни лица са извършили оглед и са
установили засаждането на дърветата на по-малко от допустимото разстояние и
навлизането на техните клони в двора на ищците, поради което му е било издадено
разрешение да окастри навлизащите в двора му клони; впоследствие първият ищец е
подал заявление, в което е посочил, че разрешението за окастряне на клоните е
недостатъчно и че ответниците отказват да преместят или отсекат процесните
насаждения, а с писмо от 05.10.2018 г. Кметът на Община град Д. е отказал да
разреши спора между страните по съображения, че същият е спор между собственици
за отсичане на дървета, засадени в нарушение на ограничението по чл.52 от
Закона за собствеността и трябва да се реши по съдебен ред; настоява се за
уважаването на предявените искове и присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответниците са
посочили, че предявеният иск е недопустим поради преждевременното му заявяване;
изградената в имота на ищците сграда е в нарушение на действащия към датата на
издаването на разрешението за строеж застроителен и регулационен план;
предявеният иск е неоснователен, тъй като няма реално засягане на имота на
ищците и смущаване на правото им на собственост; люлякът е засаден преди 30
години, не е дърво и е на отстояние повече от законоустановеното от съседния
двор; никое от дърветата не пречи на ищците и не навлиза с клоните или корените
си в техния имот; дърветата според тях са засадени преди доста време, не пречат
на ищците и са естествена защита от поставените в къщата на ищците камери към двора
и къщата на ответниците; влагата в избеното помещение на ищците не е причинена
от действия на ответниците; настоява се за отхвърлянето на иска и присъждането
на направените разноски.
В последното съдебно заседание и писмената
си защита процесуалният представител на ищците е заявил, че разпоредбата на
чл.52 от Закона за собствеността е императивна и задължава собствениците на
имоти да се съобразяват с предвиденото в закона и уточнено в Наредба №7/22.12.2003
г. отстояние на насажденията, засадени и разположени по границата с имота; доказано
е от заключенията по съдебно – техническите експертизи, че на разстояние около
50 сантиметра от границата между имотите в имота на ответниците е разположен
люляков храст, който е с височина от 3.20 метра и може да стигне 3.80 метра;
касае се за насаждение, което е с височина повече от 3 метра и следва да бъде
на отстояние не по-малко от 3 метра от оградата; люляковото насаждение се
разпространява чрез израстъци, дори след окастрянето представлява и е оформено
като дърво и то от високите дървета; доказано е, че в имота има бор, който е
бил с височина над 5 метра и е на отстояние по-малко от допустимите по закон 3
метра; той е окастрен и подрязан, като това е изменение на обстоятелствата, но
дори след това изменение борът е на разстояние по-малко от допустимото от
закона и трябва да бъде премахнат; в имота на ответниците на отстояние от 1.80
метра е разположено кайсиево дърво, което според заключението на вещото лице Й.Т.
ще достигне след израстването до 5.20 метра и има характер на високо дърво,
поради което също подлежи на премахване; ябълковото дърво е разположено на
разстояние от 2.20 метра от границата, което е по-малко от допустимото по
закон, защото също ще порасне и ще достигне височина над 5 метра;
обстоятелството дали ответниците считат, че трябва да се пазят от видимостта на
камерите на ищците, е въпрос на тяхно лично възприятие, но със заключението на
вещото лице М.Н. е установено, че те са насочени към улицата и вътрешността на
двора и няма камера, която да е насочена към имота на ответниците; с Решение
№60/29.05.2014 г. по гр. дело №7375/2013 г. на ІІ г.о. на ВКС съдебната
практика застава на становището, че искът по чл.52 от Закона за собствеността е
допустим и не е обвързан от необходимостта да се премине първо през
административна процедура; освен това по делото са събрани доказателства, че
ищците са се помъчили да получат исканата защита по тази процедура и са се
обърнали към кмета, след което ответниците не са се съобразили с даденото
предписание; адвокатският хонорар е съобразен с броя на съдебните заседания;
настоява за осъждането на ответниците да премахнат всички посочени насаждения и
за заплащането на разноските.
В последното съдебно заседание ответниците
чрез своя пълномощник са посочили, че предявяването на иска по чл.52 от Закона
за собствеността не е аналогично на иск по чл.109 от Закона за собствеността; според
чл.52 от Закона за собствеността страната трябва да се обърне към общинския
съвет, а не към кмета на общината, който не е ресорният орган; с Решение
№111/1980 г. на ІІІ г.о. на ВКС е прието, че споровете относно изсичането и
изкореняването на дървесни насаждения, намиращи се на по-малки отстояния, са
подведомствени на съда само след като се изиска разрешение от компетентните
административни органи; съдът може да постанови решение само след като бъде
дадено разрешение или бъде отказано такова; отправеното искане към кмета не е
към съответния административен орган и дори да се приеме, че той е извършил
някакви действия, те са от некомпетентен административен орган; компетентният
административен орган е Общински съвет – град Д.; затова предявените искове са
преждевременно заведени и производството трябва да бъде прекратено; по същество
люлякът представлява храст и в аспекта на изложеното съгласно Наредба
№7/22.12.2003 г. може да бъде разположен на по-малко разстояние от визираното в
чл.52 от Закона за собствеността и чл.94 ал.2 от същата наредба; към настоящия
момент иглолистното дърво бор по никакъв начин не пречи на ищците и е на
законоустановеното разстояние съгласно заключението на вещото лице М.К.;
кайсията отговаря на изискванията за отстояние; дърво слива в двора на
ответниците въобще не съществува; новозасаденото овощно дърво ябълка като
средновисоко дърво се намира на отстояние от 1.50 метра от границата и не подлежи
на премахване; в случая с намиращите се в имота на ответниците дървета същите
охраняват правото си на лично пространство; в двора на ищците са разположени
многобройни камери, които могат да бъдат манипулирани; настоява се за
отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените разноски;
процесуалният представител на ответниците защитава двама ответника и внесените
от тях възнаграждения са под минимума, докато адвокатският хонорар на другата
страна е над минимума и трябва да бъде намален.
Д. районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове по чл.109 във връзка с
чл.52 от Закона за собствеността са процесуално допустими.
Съгласно чл.52 от Закона за собствеността не се позволява да се посаждат дървета до
имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5
метра за средните и 1 метър за ниските; съседът може да иска разрешение от
кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на
дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в
неговия имот; по същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата,
които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе. Следователно
законодателят е предвидил две различни процедури за премахване на посадените в
близост на границите със съседните имоти дървета (единствено по съдебен ред) и
за отсичането на клоните, корените и преместване на дърветата (по
административен ред). Доколкото в настоящото производство се иска премахването
на процесните дървета, спорът е подведомствен на съдилищата. В този смисъл е
както по-старата практика на съдилищата (Решение №459/19.02.1968 г. по гр. дело
№2378/1967 г. на І г.о. на ВС; Решение №111/15.02.1980 г. по гр. дело №954/1979
г. на ІІІ г.о. на ВС), така и по-новата практика, включително тази по реда на
чл.290 от ГПК (Решение №60/29.05.2014 г. по гр. дело №7375/2013 г. на ІІ г.о.
на ВКС; Определение №477/27.11.2017 г. по гр. дело №1840/2015 г. на ІІ г.о. на
ВКС; Определение №249/10.05.2018 г. по гр. дело №4072/2017 г. на ІІ г.о. на
ВКС). Още повече, че ищците са представили доказателства и за предварителното
провеждане на предвидената административна процедура в чл.52 от Закона за собствеността
(изисканата преписка се намира на лист 75 – 82 от делото).
Разгледани по същество, исковете са
частично основателни.
Между
страните не се спори, че ищците по силата на сключени по време на брака им
договори за покупко – продажби от *** г. (на лист 8 от делото) и от *** г. (на
лист 9) са собственици на дворно място с площ от 271 кв.м., представляващо имот
с кадастрален идентификатор №** по кадастралната карта на град Д., а
ответниците по силата на договори за дарение от *** г. и *** г. (съответно на
лист 14 и 12) и сключен по време на брака им договор за продажба на недвижим
имот срещу гледане и издръжка от *** г. (на лист 13) са собственици на съседния
имот с кадастрален идентификатор №**по кадастралната карта на град Д.. В чл.52
от Закона за собствеността е предвидена защитимата по съдебен ред забрана да се
посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за
високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. От изготвените по
делото съдебни експертизи се установява, че в имота на ответниците в близост до
границата с имота на ищците има засадени два люлякови храста, бор, кайсия и
ябълка. Според допълнителното заключение на вещото лице – *** М.К. и в
съответствие с чл.94 ал.2 от Наредба №7/22.12.2003 г. за правилата и
нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
люляците спадат към групата на средните
дървета, като в съдебното заседание на 11.07.2019 г. същият е посочил, че са
разположени на не повече от 50 сантиметра от съседния имот. В този смисъл е и
заключението на вещото лице Й.Б.Т. от 20.03.2019 г., която отбелязва, че
люляците (преди подрязването им, осъществено в рамките на производството) са
разположени непосредствено до сградата в имота на ищците (вторият люляков храст
е разположен на 2.70 метра от южната ограда на имота на ответниците, но също
непосредствено до границата с имота на ищците и намиращата се на тази граница
стена на сграда). Доколкото нормативно установеното минимално отстояние за
средните дървета е 1.50 метра, то искът за премахването на люляка е основателен
и трябва да бъде уважен. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
№60/29.05.2014 г. по гр. дело №7375/2013 г. на ІІ г.о. на ВКС е прието, че
определеното в чл.52 от Закона за собствеността ограничение е в нормативно
определени граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за
използването на съседния имот и когато отстоянието не е спазено собственикът
разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл.109 във връзка
с чл.52 от Закона за собствеността да постигне премахване на така създаденото
противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво
посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата
му. В този смисъл са Определение №477/27.11.2017 г. по гр. дело №1840/2015 г.
на ІІ г.о. на ВКС и Определение №249/10.05.2018 г. по гр. дело №4072/2017 г. на
ІІ г.о. на ВКС. Освен това от показанията на ангажираните от ищците свидетели Л.
И. Т. и Б.Ф.А.се установяват затрудненията, които люляците причиняват на ищците
във връзка с ползването на техния имот – корените им почти събарят тяхната
ограда, вдигат почвата, а вещото лице Й.Б.Т. е твърди, че при силен западен
вятър люляковият храст може да се удря в прозореца на магазина на първия етаж.
Неотносими към предмета на настоящото производство са възраженията на
ответниците, че процесните дървета представляват тяхна естествена защита срещу
камерите на ответниците; освен това от заключението на вещото лице М.Н. не се
установява някоя от разположените в имота на ищците камери да е насочена към
имота на ответниците. Според първоначалното заключение на вещото лице – ** М.К.
от 05.06.2019 г. и в съответствие с чл.94 ал.2 от Наредба №7/22.12.2003 г. за
правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони кайсията спада към групата на високите дървета, като в
съдебното заседание на 06.06.2019 г. същият е посочил, че може да достигне до
височина от 7 метра. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
№60/29.05.2014 г. по гр. дело №7375/2013 г. на ІІ г.о. на ВКС по обуславящия
материалноправен въпрос за релевантната височина на дървото при определяне на
дължимото съгласно чл.52 от Закона за собствеността отстояние от съседа е
прието, че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразена
не височината на дървото при разглеждането на делото, а височината, до която
може да достигнат изобщо дърветата от съответния вид. В заключението си от
20.03.2019 г. вещото лице Й.Б.Т. (която не е ** и няма специалните знания да
определи дървото точно към коя група спада) посочва, че кайсията е разположена
на 1.80 метра от границата между имотите на ищците и ответниците. Доколкото
нормативно установеното минимално отстояние за високите дървета е 3 метра, то
искът за премахването на кайсията е основателен и трябва да бъде уважен. Освен
това от показанията на ангажирания от ищците свидетел Л. И. Т. се установяват
затрудненията, които кайсията причинява на ищците във връзка с ползването на
техния имот – кайсията е по-висока от оградата и нейните клони (когато не са подрязани)
навлизат в двора на ищците. Според първоначалното заключение на вещото лице – **
М.К. от 05.06.2019 г. и в съответствие с чл.94 ал.2 от Наредба №7/22.12.2003 г.
за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони ябълката (новозасаденото овощно дърво) спада към групата на
средните дървета, като може да достигне до височина от 5 метра. В заключението
си от 20.03.2019 г. вещото лице Й.Б.Т. посочва, че ябълката е разположена на
2.20 метра от границата между имотите на ищците и ответниците. Доколкото
нормативно установеното минимално отстояние за средните дървета е 1.50 метра,
то искът за премахването на ябълката е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен
– от показанията на ангажираните от ищците свидетели също не се установява с
какво точно пречи на ищците ябълковото дърво. В съответствие с разпоредбата на
чл.235 ал.3 от ГПК при постановяването на решението съдът следва да вземе
предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за
спорното право. Затова с оглед на извършеното в началото на месец юни 2019
година окастряне на бора и отрязването на неговия връх според допълнителното
заключение на вещото лице – ** М.К. и в съответствие с чл.94 ал.2 от Наредба
№7/22.12.2003 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони борът спада към групата на средните дървета, като
след отрязването на върха му той няма да расте нагоре, защото такава е морфологията
и физиологията на дървото; откъм страната на имота на ищците клоните са тотално
окастрени до ствола; в съдебното заседание на 11.07.2019 г. вещото лице е
посочило, че борът е на 1.50 – 2.00 метра от границата с имота на ищците. В
заключението си от 20.03.2019 г. вещото лице Й.Б.Т. посочва, че борът е
разположен на 1.50 метра от границата
между имотите на ищците и ответниците. Доколкото нормативно установеното
минимално отстояние за средните дървета е 1.50 метра, то искът за премахването
на бора (след извършеното отрязване на неговия връх и окастряне на клоните към
съседния имот до ствола) е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. По
отношение на бора е налице и друга пречка за неговото премахване – липсата на
писмено разрешение от кмета на общината, доколкото същият представлява
дълготрайно декоративно дърво съгласно чл.165 ал.1 от ППЗТСУ (отм.), приложим в
съответствие с §20 ал.2 от заключителните разпоредби на Закона за устройството
на територията до издаването на нов подзаконов нормативен акт за същата материя
(в този смисъл е и Решение №482/03.06.2009 г. по гр. дело №6271/2007 г. на ІІІ
г.о. на ВКС).
На ищеца П.И.С. следва да бъдат присъдените
направените и поискани съдебно – деловодни разноски съобразно уважените искове
(при съобразяване на настъпилите след завеждането на производството
обстоятелства относно бора поради подрязването му от ответниците, както и
реалната липса на сливово дърво), т.е. в размер на 482.40 лева (от 50 лева
заплатена държавна такса, 500 лева внесено адвокатско възнаграждение (под
минималния размер с оглед на броя на заседанията и броя на разгледаните искове)
и 254 лева заплатени депозити на вещите лица (включително 4 лева такси за
банковите преводи), а на ответниците съобразно отхвърлените искове (и при
съобразяване на посочените по-горе обстоятелства) – в размер на 411 лева (от
680 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 347.52 лева заплатени депозити на вещите лица
(включително 6 лева такси за банковите преводи).
Водим от горното, Д. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.Г.К. с
ЕГН ********** и А.А.К. с ЕГН **********,***, да премахнат намиращите се в
техния поземлен имот с идентификатор №**по кадастралната карта на град Д.,
намиращ се в гр. Д., бул.“Д.“ №**, насаждения
- люляк и кайсия - засадени без
спазването на ограниченията по чл.52 от Закона за собствеността на разстояния
под законоустановените от границата с имота на ищците П.И.С. с ЕГН ********** и
Д.Х.С. с ЕГН **********, представляващ дворно място с площ от 271 кв.м.,
представляващо поземлен имот с идентификатор №** по кадастралната карта на гр. Д.,
намиращ се в гр. Д., ж.к.“С. – **“, бул.“Д.“ №**, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за премахването на намиращите се в имота на ответниците иглолистно дърво
(бор) и новозасадено овощно дърво (ябълка).
ОСЪЖДА В.Г.К. с
ЕГН ********** и А.А.К. с ЕГН **********,***, да заплатят на П.И.С. с ЕГН **********
***, сумата от 482.40 лева (четиристотин осемдесет и два лева и четиридесет
стотинки), представляваща направени съдебно – деловодни разноски по гр. дело
№4210/2018 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА
П.И.С. с ЕГН ********** и Д.Х.С. с ЕГН **********,***,
да заплатят на В.Г.К. с ЕГН ********** и А.А.К. с ЕГН **********,***, сумата от
411 (четиристотин и единадесет) лева, представляваща направените съдебно –
деловодни разноски по гр. дело №4210/2018 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: