№ 380
гр. Варна , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503761 по описа за 2020 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег.№ 60016 от
24.11.2020 г. от Й. В. Й. срещу Решение № 3958 от 01.11.2020 г. постановено по гр.д. №
3958 от 02.11.2020 г. , с което са отхвърлени предявените срещу ****, представлявано от
Директора Д. Й. С. искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, както следва:
за отмяна като незаконно уволнението, извършено със заповед № РД-08-
1132/30.06.2020г.,
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител по
история и цивилизация и философски цикъл, гимназиален етап",
за заплащане на сумата от 4 857, 33 лв. /четири хиляди осемстотин петдесет и
седем лева и тридесет и три ст./, представляваща обезщетение за времето през което е
останал без работа считано от 01.07.2020 г. , но за не повече от шест месеца, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.08.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, както и в частта в която, ищецът Й. В. Й. е осъден да заплати
на ответника сумата от 1 170 лв. /хиляда сто и седемдесет лева/, представляваща сторени
по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
В съдебно заседание поддържа становището изразено във въззивната жалба и чрез пр.
представител моли за отмяна на постановеното решение, и уважаване на предявените
искове. Претендира за присъждане на разноски в размер на 1200 лева.
Въззивваемата страна в писмен отговор на въззивната жалба и в съдебно заседание,
поддържа становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на обжалваното
решение.
Съдът, след служебна проверка на обжалваното въззивно решение, намира същото за
1
валидно и допустимо.
По правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът намира следното:
Производството по делото е образувано възоснова на предявени от Й. Й. срещу ****,
представлявано от Директора Д. С., обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ за отмяна като незаконно уволнението, извършено
със заповед № РД-08-1132/30.06.2020г ., за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „Старши учител по история и цивилизация и философски цикъл, гимназиален
етап", за заплащане на сумата от 4 857, 33 лв. /след изменение в размера по реда на чл. 214
от ГПК/, претендирана като обезщетение за оставане без работа, но за не повече от шест
месеца, , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 21.08.2020г.
до окончателното изплащане на задължението
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че със заповед № РД-08-
1132/30.06.2020г., работодателят му е прекратил съществуващото между страните трудово
правоотношение, по силата на което е заемал в **** длъжността „Старши учител по
история и цивилизация и философски цикъл, гимназиален етап" по взаимно съгласие, на
осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Поддържа, че заповед № РД-08-1132/30.06.2020г ., е незаконосъобразна, защото
служителят не е изразил воля за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие. Във фактическите твърдения излага, че в началото на месец февруари
2020г. е „писал обяснения" и е изготвил, и подписал заявление за напускане на работа от
месец юни 2020г. под заплаха на Д. Б. - Директора на училището. След изготвяне и
подписване на заявлението за напускане на работа, не е депозирал в канцеларията това
заявление и то не е получило входящ номер, защото го е оставил в кабинета на директора.
През месец юни 2020г. по време на годишен медицински преглед узнал, че от следващата
учебна година или считано от 01.07.2020г, служителят няма да бъде на работа в това
училище. Незабавно след узнаване, депозирал изявление за оттегляне, но с обжалваната
заповед трудовото правоотношение било прекратено, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Искът по
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е основан на твърдения, че след прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е останал без работа, в резултат на незаконното уволнение, поради
което претендира за присъждане на обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение., но за не повече от шест месеца при съобразяване с факта, че е започнал по-
ниско платена работа при друг работодател, считано от 03.08.2020г. с уговорено
възнаграждение от 800 лв.
В писмен отговор, представен пред съда в срока по чл. 131 от ГПК, ответната
страна е оспорила предявените искове, като е признала, наличието на трудово
правоотношение до деня на неговото прекратяване - 01.07.2020г. В отговора са изложени
твърдения, че за периода, в който е преподавал ищецът се е компрометирал пред
служителите, учители и ученици, което вероятно го е мотивирало да отправи предложение
за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Поддържа се
твърдението, че на 17.02.2020г., служителят се е явил пред директора на училището и е
отправил писмено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение от края на
учебната година, удостоверено с положен печат, сочещ номер и дата на постъпване на
изявлението, по което директорът е взел отношение незабавно, уведомявайки служителят, че
трудовият договор ще бъде прекратен, считано от 01.07.2020г. Въз основа на изложеното,
работодателят счита, че е изпълнен фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а
уволнението е законосъобразно.
При правилно разпределение на доказателствената тежест, първоинстанционният съд
е изложил установените по делото факти, които хронологично и кратко са следните:
2
На 30.08.2018г. между страните по делото е сключен трудов договор № РД - 08 -
1198 /л. 179 от първоинстанционното производдство/, в изпълнение на който ищецът Й. Й. е
заемал длъжността „Старши учител по история и цивилизация и философски цикъл,
гимназиален етап" в **** срещу определено месечно възнаграждение, чиито размер е
изменян с допълнителни споразумения.
На 17.02.2020г. в канцеларията на работодателя е регистрирано заявление,
подписано от Й. Й.. В него е обективиран следният текст - „Заявявам, че желая да напусна
**** до края на учебната юни 2020г. Считам, че молбата ми ще бъде удовлетворена". В
горния десен ъгъл на заявлението, е поставен печат, съдържащ наименованието на
училището и следния входящ № АСО - 03-2430/17.02.2020г. Няма спор относно
автентичността на почерка и подписа на Й. Й. върху документа.
В горния ляв ъгъл на заявлението, Директорът на училището Д. Б. е изписала следния
текст: „Приемам! Да, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие и прекратявам
трудовото правоотношение с Й. Й., считано от 01.07.2020г. По чл. 224, ал. 1 КТ да се
изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 33 работни дни".
Под дата 17.02.2020 г. е положен подписът на директора. Няма спор относно
автентичността на почерка и подписа на директора - Д. Б..
На 22.06.2020г. ищецът е депозирал чрез ел. поща на училището, молба до
работодателя, която съдържаща изявление за оттегляне на „молба вх. № 24/30 от 17
февруари 2020". Върху документа, поучен чрез ел. поща е поставен вх. № АСД - 03 -
4016/22.06.2020г. /л. 50 заверен за вярност с оригинал от ответника/. В тази молба, Й. е
посочил, че „молба вх. № 24/30 от 17 февруари 2020" е изписана от него, но е без дата и не е
депозирана от него. Фактът на депозирането е узнал на 22.06.2020г. по време на
медицински преглед и моли „да бъде изтеглена“. Върху тази молба е поставена резолюция –
„НЕ“ По чл. 119 от КТ“, следва подпис.
На 30.06.2020г. е издадена процесната заповед № РД-08-1132/30.06.2020г ., /л. 75/, с
която е прекратено трудовото правоотношение на Й. Й., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
считано от 01.07.2020г. На същата дата ищецът е отказал да получи заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. Отказът е удостоверен с подписите на
четирима служители, за който факт е съставен нарочен протокол от 30.06.2020г. /л. 73/,
В първоинстанционното производство е допуснато събиране на гласно
доказателство за установяване на оспорената дата поставена като удостоверяваща факта, че
на 17.02.2020 г. молбата на ищеца е достигнала до директора на ****. От показанията на св.
Д. Б., автор на заповедта и бивш представляващ работодателя, се установява, че молбата е
предадена от директора на училището в деловодството и там е поставен входящ
номер. Съдържанието на разговора между директора, представляващ работодателя към
17.02.2020 г. и ищеца е без значение към настоящото производство, както са без значение
фактите за нарушаване на етични правила, трудова дисциплина и др., след като те не са
основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Първоинстанционният съд е определил, че е спорен въпроса дали е постигнато
съгласие между страните за прекратяване на трудовото правоотношение, на осн. чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ и е приел, че отговорът на този въпрос е положителен. За да мотивира
този извод, съдът е приел, че гласното доказателство съдържа факта на приемане на
съгласието и то се доказва от резолюцията върху молбата. Позовавайки се на съдебната
3
практика, първоинстанционният съд е приел, че седмодневният срокът е спазен, защото
отговорът е поставен веднага при провеждане на разговора, независимо, че входящият
номер е поставен на същия ден, но след резолюцията на директора и молбата е отнесена в
деловодството от директора, а не от служителя.
Този въпрос е останал спорен и пред въззивния съд, който не споделя правните
изводи на първоинстанционния, защото не почват на хронологията на релевантните
факти, установени със събраните по делото доказателства и следователно не могат да
обосноват постановеното решение.
На първо място е без значение трудовата дисциплина на ищеца, в качеството му на
заеманата длъжност, защото не се оспорва заповед за дисциплинарно уволнение, а заповед за
прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие. Възоснова на съдържащите
се в трудовото досие данни за оплаквания от ученици и родители, съдът не може да формира
правно значими изводи към предмета на спора.
На второ място, от показанията на допусканият до разпит свидетел, автор на
резолюцията върху молба от 17.02.2020 г. се установява, че е проведен разговор за
прекратяване на трудовото правоотношение, дадено е устно съгласие, вероятно и писмено,
чрез резолюцията и едва след това е входирана молбата за напускане – „аз отнесох
заявлението след това в канцеларията, за да му се постави входящ номер“ – св. Б.. Този
ред, не следва законоустановената процедура и би осъществил фактическият състав на
взаимно съгласие, само ако след входиране на молбата, молителят е уведомен по изричен
начин за съгласието на работодателя. Съгласието на работодателя, не се доказва със
свидетелски показания „ … прочетох резолюцията на г-н Й.. Винаги когато пиша,
говоря, това ми е навик от учителството по математика…“. Съгласието се доказва с
подпис на адресата, който се поставя остава върху предварително входиран от адресанта
документ. Съгласието на адресанта на молбата се доказва с подпис върху входиран
документ. Писменото съгласие на работодателя, за прекратяване на трудовото
правоотношение както и начина по който ще бъде прекратено, с предизвестие, без
предизвестие, с фиксирана дата и др. обвързва и двете страни, ако е съобщено на заявителя.
Затова и чл. 325. ал, 1. т. 1 КТ определя 7 дневен срок, който е свързан с условието
приемащата предложението страна да обективира своето волеизявление за прекратяване за
трудово-правната връзка по взаимно съгласие и да предприеме тези съответни на
обстоятелствата действия, които да позволяват на другата страна да е в известност
относно трудово-правния си статут. Срокът е свързан с правото да се заяви приемане на
предложението. Заявяването е изрично и писмено и има адресат – лицето, което е
отправило предложението, а не деловодителя който поставя входящ номер. Цитираните
в първинстнационния съдебен акт решения на ВКС, разясняват процедурата за прекратяване
на трудовия договор без предизвестие по взаимно, писмено изразено съгласие на страните
по договора. Но и в този случай, предложението за прекратяване на договора се счита за
прието, когато страната, към която е отправено е изразила съгласието си в седемдневен срок
от получаването му, за което е уведомила насрещната страна. Страната, отправила
предложението се счита обвързана от него до изтичане на установения в закона седмодневен
срок, освен в случаите, когато волеизявлението за оттегляне на предложението е достигнало
до насрещната страна преди или най-късно едновременно с предложението - чл. 13, ал. 2
ЗЗД. Оттеглянето на предложението за прекратяване на трудовия договор от заявилата го
страна след достигането му до насрещната страна по трудовия договор не поражда правни
последици, тъй като до изтичане на установения в закона седемдневен срок предложителят
4
е обвързан от предложението си (чл. 13, ал. 1 ЗЗД), а насрещната страна разполага с
възможността да изрази съгласие за приемането му. В цитатът от решение № 265/ от
15.11.2013 г. е за разгледан случай на приемане на предложение в 7 дневен срок за
незабавно прекратяване на правоотношение. В настоящия казус, молбата ако изобщо може
да се счете за подадена, тъй като не е входирана в деловодството от заявителя, е резолирана
за прекратяване на правоотношението без предизвестие, считано от 4 месеца по-късно.
Настоящият съд, не споделя правния извод на първоинстнационния съд, че ищецът
Й. Й. е отправил писмено изявление до работодателя за прекратяване на трудовия договор.
Молбата е съществувала като писмен документ, подписан от заявителя, който е провел
разговор с работодателя, но не лично е входирал молбата си в деловодството. Това действие
е извършено от работодателя, т.е. той е дал съгласие, преди официално да е сезиран с искане
за прекратяване на трудово правоотношение.
Настоящият съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че обвързващо
съгласие за прекратяване на правоотношението може да се постигне преди да е налична
официална кореспонденция между работодател и работник, а такава може да се регистрира
и след това, само от страна на работодателя, ако регистрираният документ носи подписа на
работника и неговото изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Освен, че
такава практика би променила доказателствената тежест, тя би довела до невъзможност да
се установи наличието на съгласие за прекратяване на трудов договор, а при данни за тежки
дисциплинарни нарушения, да се прибягва до други начини за достигане на целения
резултат, вместо да се проведе процедура по дисциплинарно уволнение.
Настоящият съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че директорът на
училището е подходил по идентичен на описания в свидетелските показания начин,
удовлетворявайки молбата на г-н Й. с поставяне на резолюция в следния смисъл: „Да, на
осн. чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ назначавам на длъжност старши учител гимназиален етап по
история и цивилизация и философски цикъл, считано от 03.09.2018г. на пълно работно
време." /л. 181/, защото липсва дата на резолюцията и защото, това доказателство няма
никакво значение при оценка на релевантните факти.
Отправеното от служителя предложение, което не е достигнало официално до
работодателя няма обвързваща сила за него. След като е било входирано от работодателя,
той е бил длъжен да съобщи волята си на заявителя, за да я официализира и да стане част от
процедурата. Доказателства за узнаване на двата факта – входиране в деловодството и
съдържанието на резолюцията, независимо от поредността им, не е представено от
работодателя на служителя. Затова настоящият въззивен съд приема, че няма как да
служителят да узнае за съгласието на работодателя, ако не е направил официално
предложение. Следователно в случая не е налице документ, обективиращ съвпадането на
две насрещни писмени волеизявления за прекратяването на трудовия договор по взаимно
съгласие, считано от края на учебната 2019/2020г. Не е било необходимо ищецът да оттегля
съгласието си, тъй като такова изобщо не е имало. Датата на входящия регистър е поставена
едва след като работодателя е предоставил документа на регистратора, затова тази дата не е
достоверна за волеизявлението на служителя. Не е достоверна, защото работодателят, черпи
правовото да прекрати правоотношението от подписа на лицето, което е съставило
документа. Такива права могат да възникнат само при условие, че подписаният документ е
представен за регистрация от лицето, което го е подписало. В тази връзка, преди цитиране
на съдебната практика, следва съдът да приложи правната теория за преценка на
доказателствената сила на писмените доказателства /Проф. П. Венедиков „Писмени
5
доказателства и свидетелски показания в ГП“ – 1994 г./, както и да има предвид, че когато
законът изисква съгласието да се доказва, това включва преценката на всички допустими
доказателства свързани с предмета на спора, а не тези свързани с обичаите, което
работодателя въвежда в практиката. Последният като страна в процеса, носи тежестта на
доказване, че е сезиран с искане за прекратяване на трудово правоотношение, а не с
невходиран по установения ред документ, който обективира такова искане. По същата
логика, всеки работодател, който разполага с подписът на служител или с документ, който
обективира намерение, може да го ползва вкл. и за непозволени цели като поставя
съществуването на трудовото правоотношение само и единствено от собствената си воля.
Поради не съвпадане на правните изводи между първоинстанционния съд и
въззивния, обжалваното решение следва да бъде отменено. Липсата на съгласие на
служителя, прави прекратяването на договора нищожно, поради което решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо него предявеният иск уважен.
Кумулативно съединените претенции, които са обусловени от изхода на спора, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител по история и
цивилизация и философски цикъл, гимназиален етап" и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа, но за не повече от шест месеца, считано от 01.07.2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.08.2020г. до окончателното
изплащане на задължението също следва да бъдат уважени. Претенциите като обусловени
от иска за незаконно уволнение са доказани по основание. По отношение на размера на
осъдителната претенция за сумата от 4 857, 33 лв. /четири хиляди осемстотин петдесет и
седем лева и тридесет и три ст./, след изменение в посока на увеличение, допуснато по
реда на чл. 214 от ГПК следва да се счита за установен със заключение на в.л. , което е
прието като доказателство и не е оспорено отстраните.
С оглед изхода от спора, съдът следва да отмени решението в неговата цялост ,
включително и относно разноските, като съобрази, че същите следва да бъдат присъдени в
тежест на ответната страна, включително и дължимите държавни такси и разноски, което са
поети от бюджета на съда.
Видно от представените доказателства за извършен разход, ищецът е представляван
от пр. представител, на който е заплатил възнаграждение в размер на 1250 лева за пр.
представителство пред първоинстанционния съд и 1200 за пр. представителство пред
въззивния съд.
Дължимата държавна такса следва да бъде присъдена в тежест на ответника.
Съобразно вида на исковете, начина на определяне на дължимата държавна такса за
неоценимия и оценяемите искове, общият размер на задължението към бюджета на
съдебната власт е в размер 669.44 лева, от които на 180 лева за възнаграждение на вещо
лице изготвило СИЕ, сумата от 120 лева по иска за отмяна като незаконно уволнението,
извършено със заповед № РД-08- 1132/30.06.2020г., от които 80 лева за
първоинстанционното и 40 лева за въззивното производство, 75 лева по иска за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител по история и
цивилизация и философски цикъл, гимназиален етап" от които 50 лева за
първоинстанционното и 25 лева за въззивното производство, сумата от 294.44 лева по
осъдителния иск с цена 4 857, 33 лв. , от които 194.33 за първоинстанционното и 97.15 за
въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3958 от 02.11.2020 г. постановено по гр.д. № 10187 по опис на
ВРС за 2020 г. , включително и за разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТОНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № РД-08-1132/30.06.2020г. на Директора на ****, с която на
основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Й. Петков Й.
на длъжността „старши учител по искория и цивилизация и филосовски цикъл, гимназиален
етап, по предявен от Й. В. Й., ЕГН **********, **** против ****, представлявано от
Директора Д. Й. С., иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Й. В. Й., ЕГН **********, **** на длъжността „Старши учител
по история и цивилизация и философски цикъл, гимназиален етап" в ****, представлявано
от Директора Д. Й. С., на основание иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА ****, представлявано от Директора Д. Й. С., ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. Й.,
ЕГН **********, **********
сумата от 4 857, 33 лв. /четири хиляди осемстотин петдесет и седем лева и
тридесет и три ст./, представляваща обезщетение за оставане без работа, но за не повече от
шест месеца, считано от 01.07.2020г., на основание чл. 344, т. 3 КТ
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба 21.08.2010 г. до
окончателното изпълнение на присъдената главница, на основание чл. 86 ат ЗЗД, както и
сумата от 2450 /две хиляди четиристотин и петдесет/ лева, представляващи разноски
в производството направени пред първоинстанционния и пред въззивния съд, на основание
чл. 78, ал.1, от ГПК
ОСЪЖДА ****, представлявано от Директора Д. Й. С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 669.44 лева, представляваща разноски в
производството, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Поради погрешно изписване на датата на обявяване на съдебното решение в
протокол от съдебно заседание, проведено на 19.01.2020 г. , срокът за обжалване, тече от
връчване на съобщението, а не от 02.03.2020 г. както е посочено в протокола.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8