№ 14220
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110174123 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ******** срещу ********, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6043,93 лева
с ДДС, представляваща главница по фактура № **********/19.08.2017г. за доставени
хранителни стоки, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане, сумата от 2274,78 лева – лихва за забава за периода от 03.09.2017 г. до датата на
подаване на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение от 19.05.2021 г. по
ч.гр.д. № 29426/2021г.по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди, че между страните бии налице облигационни отношения по договор
за доставка на стоки, с предмет– извършване на транспортни услуги от ищеца по възлагане
от ответника и доставка на плодове и зеленчуци от склад на ищеца, като продавач, в
курортен комплекс Слънчев бряг до обект на ответника, като купувач по договора, в
хотелски комплекс ************" в село ******. Сочи, че доставките се заявявали по
поръчки на ответника, индивидуализирани като вид, качество и количество, които се
доставяли от ищеца в обект на ответника, където се приемали от негов служител, а след 15
дни от доставката се заплащала стойността на доставените хранителни продукти. Ищецът
твърди, че доставил плодове и зеленчуци на обща стойност от 6043,93 лева с ДДС, за която
сума е издадена фактура № **********/19.08.2017г., които не са били заплатени от
ответника, като същият изпаднал в забава на 03.09.2017 г., поради което ответникът дължал
и сумата от 2274,78 лева – лихва за забава. Моли да бъде признато за установено наличието
на вземане на ищеца срещу ответника на обща стойност от 8318,80 лева, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
1
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
Ответникът в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Твърди, че не е поръчвал стоки и оспорва доставката на такива в
претендираната от ищеца стойност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е: чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
посоченото облигационно отношение между него и ответника, че е бил изправна страна по
него – че е предал стоките на ответника, предмет на цитирания договор, и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена, както и изискуемост на
претендираните вземания и техния размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника стои установяването на положителния факт на погасяване на
задължението в срок.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
процесната фактура № **********/19.08.2017 г. е приета и осчетоводени в счетоводството и
на ищеца и на ответника през месец август 2018 г., като ответникът ги е отразил в
дневниците за продажби по ДДС и е ползвал данъчен кредит за начисленото ДДС. Съгласно
заключението на вещото лице, счетоводствата на ищеца са редовно водени, поради което на
основания чл. 55, ал.1 ТЗ служат за доказателство за сключените търговски сделки.
Отразяването в счетоводството на ответника се установява от декларациите по ЗДДС,
подадени пред НАП.
Съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура.
Фактурата е получена от ответника през месец август 2017 г., за да е могъл същия да я
отрази в декларацията по ЗДДС, подадена към НАП за същия месец и тъй като няма друг
уговорен срок, задължението е следвало да бъде платено в посочения срок. За периода
03.09.2017 г. – 19.05.2021 г. дължимата лихва е в размер на 2274, 87 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ********, ЕИК ********* дължи на
2
"*********, ЕИК ******* на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 327 ТЗ сума в размер на 6043,93
лева с ДДС, представляваща главница по фактура № **********/19.08.2017г. за доставени
хранителни стоки, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане, сумата от 2274,78 лева – лихва за забава за периода от 03.09.2017 г. до 19.05.2021
г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 29426/2021г.по описа на СРС, 26
състав.
ОСЪЖДА ********, ЕИК ********* да заплати на "*********, ЕИК *******
сумата от 1740 лв., представляваща разноски в настоящото производство и разноски в
заповедното производство по гр.д.№ 29426/2021 г. по описа на СРС, 26 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3