Решение по дело №1224/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			03.02.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	27.01.		2021

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		1224		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-5310-001205 от 10.11.2020 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на А.Д.Х., с адрес: ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Посоченото НП е обжалвано в срок от санкционирания водач, чрез адв. С.. В жалбата се излагат съображения против обжалвания акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и необосновано. Сочи се, че НП е издадено в нарушение на материалния закон, приетите за установени в него факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните доказателства, както и че наложените наказания са незаконосъобразно определени. Иска се отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от редовно упълномощения процесуален представител – адв. С.. В пледоарията си по същество последният сочи, че жалбоподателят като ползвател на автомобила не е имал субективна възможност да се информира предварително за липсата на регистрацията на процесното МПС и датата на която същата е била прекратена, поради което и липсва вина, а деянието е осъществено в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал.1 ОТ НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН. Развиват се съображения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното НП. Претендира се заплащане на сторените от страна на жалбоподателя разноски за адв. хонорар в размер на 500 лева.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

 

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 03.11.2020 г., около 08:29 часа, в община Дупница, на път – АМ „Струма“, , км 53+950м., в посока на движение към гр. София, жалбоподателят А.Х. е управлявал МПС с марка и модел „Фолксваген Пасат“ с рег. № РК2690АТ, собственост на началника му св. Борис Георгиев Борисов. Жалбоподателят бил спрян за проверка от автопатрул съставен от полицейските служители – свидетелите Н. и Т., които при проверката и след извършена справка с техн. средство РСОД установили, че управляваният от водача лек автомобил е дерегистриран, на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистриране от собственика му в законовия срок след закупуване.

С оглед на тези констатации бил съставен от св. Н. и приложения по делото АУАН, подписан от полицейските служители и от жалбоподателя без възражения, на който е връчен и препис от акта.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП  № 20-5310-001205 от 10.11.2020 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на А.Д.Х., с адрес: ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – полицейските служители Н. и Т. и собственика на автомобила Борис Борисов, както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. представени от страна на процесуалния представител на жалбоподателя и служебно исканата справка за придобиване и регистрация на процесния лек автомобил, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните двама свидетели, полицейските служители Н. и Т., както и тези на св. B.B.тъй като изложеното от тях се подкрепя от приложените по делото писмени документи. Показанията им не съдържат противоречия и са логични, и ясни. Не са налице данни за някакви предходни влошени междуличностни отношения между свидетелите полицейски служители и жалбоподателя или каквато и да е друга причина за евентуална тяхна предубеденост спрямо него. И двамата свидетели описват процеса по установяване на нарушението и съставените, връчени и подписани във връзка с него документи, като добросъвестно заявяват известните им факти. Наред с това казаното от св. Борисов кореспондира с техните показания и представените документи и справки, поради което според съда също е достоверно.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от младши автоконтрольор в съответствие с чл. 189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал.12 ЗДвП с т. 2.12 от същата заповед.

Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като се съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация на нарушението съответства изцяло на словесното му описание.

Извън гореизложеното на самостоятелно основание съдът намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно, тъй като е издадено на основание твърдения за извършено нарушение на неприложима според съда материалноправна норма – чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно текста на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От друга страна в разпоредбата на чл. 145, ал.2 ЗДвП законодателят е създал задължение за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец от придобиването да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, цитиран в приложените АУАН и НП: служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Аналогично е и съдържанието на чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. съгласно който по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се извършва прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Налице е драстично разминаване в описанието на хипотезите на двата вида нарушения, относно срока за пререгистрация на процесното МПС – двумесечен според описанието в АУАН и НП и едномесечен според цитираната относима и приложима специална законова норма – чл. 145, ал.2. Задължението, което се твърди, че не е изпълнил жалбоподателят /който обаче не е собственик, а само ползвател/ е именно такова по чл. 145, ал.2 от ЗДвП, което следва да се санкционира по реда на чл. 177, ал. 6 от ЗДвП, а не с неправилно приложената от АНО санкционна норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В случая е приложимо правилото legis specialis derogate legis generalis или специалната норма на чл. 145, ал. 2 ЗДвП дерогира приложението на общата такава, каквато е чл. 140, ал.1 от ЗДвП. В случая жалбоподателят не е приобретател на МПС и няма качеството собственик, респ. не носи задълженията, които ЗДвП вменява на собственика.

На следващо място, но не и по значение. Съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на това нарушение, каквото в случая е описано в АУАН и НП, се явява изцяло несъставомерно от субективна страна, защото липсват по делото каквито и да било доказателства, че жалбоподателят-ползвател е бил наясно с /съзнавал е/ извършената служебна дерегистрация на управлявания от него на посочената дата лек автомобил, собственост на св. Борисов. Напротив на същия са били предадени от собственика на автомобила всички необходими при управлението му документи, които са били изрядни. Няма доказателства или дори твърдения да са били снети регистрационните табели на служебно дерегистрирания автомобил или да са изпращани каквито и да е писма или съобщения относно дерегистрацията до собственика, който сам да съзнава и да е във възможност да уведоми добросъвестно и предварително жалбпоподателя, че автомобилът е дерегистриран. Подобни предхождащи действия на контролните органи, конклудентно или непосредствено биха информирали собственика, а от там евентуално и жалбоподателя като ползвател, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано по съответния законов ред. За да се ангажира административнонаказателна отговорност от субективна страна водачът следва да ясно да съзнава, че управлява МПС, чиято регистрация е вече обективно прекратена от компетентните контролни органи на пътна полиция, т.е. трябва да е  налице пряк умисъл. Няма обективно как той да знае, от коя точно дата контролният орган служебно е отбелязал в автоматизираната информационна система прекратяване на регистрацията на това МПС. С оглед на това установеното управление на автомобила се явява несъставомерно  от субективна страна като нарушение по ЗДвП.

Санкционираното с обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което е възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината - умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението, а именно - прекратяването на регистрацията по служебен път, обуславя извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която винаги изключва наличието на умисъл. Всяко разбиране в друг смисъл би означавало налагане на наказание за деяние, което не е съставомерно от субективна страна и грубо погазване на общите положения и принципи на материалното наказателно право обосноваващо личната наказателна /респ. административнонаказателна/ отговорност от субективна страна.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото и заявената своевременно претенция за разноски, такива се дължат в полза на жалбоподателя. По делото са представени списък за разноски по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, в който е посочено, че договореният адв. хонорар в размер на 500,00 лева е заплатен в брой на упълномощения адвокат. Представеният договор има характера на разписка за платената в брой сума, съгласно постановките на т. 1 от  Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, като на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 144, ал. 4 от АПК, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, поради което ОДМВР-Кюстендил, представлявано от директора следва да бъде осъдено да заплати в полза на А.Д.Х., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ - адв. възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл. 3  и ал. 3 от ЗАНН, Районен съд-  Дупница, Н.О., V състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП  № 20-5310-001205 от 10.11.2020 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на А.Д.Х., с адрес: ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Кюстендил, представлявано от директора, да заплати в полза на А.Д.Х., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ - адв. възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: