Решение по дело №78/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 119

гр. Видин, 14.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

втори административен състав

в публично заседание на

Двадесет и четвърти юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

78

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалба на Б.К.П. *** действащ чрез пълномощника адв. Г.С., против Заповед № ЗСП/Д-ВН/2342/10.01.2020г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Видин, потвърдена с Решение № 05-РД06-0004/14.02.2020 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"-Видин, с която, на основание чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, на жалбоподателя е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2019 г.- 2020 г..

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, като постановена в нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с целта на закона. Посочва, че административния орган фактически не е изпълнил указанията на Съда, дадени с Решение № 175 от 17.12.2019г. по адм.д.№ 270/2019г. по описа на Административен съд-Видин, тъй като Д “СП“-Видин не е установила дали жалбоподателят, с притежаваните от него недвижими имоти, реализира реални, а не предполагаеми доходи за издръжка.

Твърди се в жалбата, че както обитаваното от жалбоподателя жилище, така и останалите имоти, които притежава, са в изключително лошо състояние, негодни за обитаване и въпреки многократните опити не успява да ги продаде или отдаде под наем, поради което тази собственост реално не може да е източник на доходи и следователно не са налице предпоставките за отказ да му бъде отпусната целева социална помощ за отопление.

Иска се от Съда да бъде постановено решение, с което да бъде отменена атакуваната заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин.

Ответникът по делото - Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като излага съображения за правилност и законосъобразност на оспорената заповед.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-ВН-Д/2342/09.07.2019 г. жалбоподателят е поискал отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2019 г.- 2020 г. по Наредба № РД07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на министъра на труда и социалната политика. От заявлението е видно, че жалбоподателят е разведен, живеещ сам, пенсионер, на възраст 69 г., с 88 % ТНР, съгласно решение на ТЕЛК. Декларирал е че освен апартамента в който живее, притежава още два недвижими имота.

С Решение № 175 от 17.12.2019г. по адм.д.№ 270/2019г. по описа на Административен съд-Видин Съдът е отменил Заповед № ЗСП/Д-ВН/2342/22.07.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Видин, с която е била отказана исканата помощ, както и потвърдителното Решение № 05-РД06-0027/19.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"-Видин като незаконосъобразни и е върнал преписката на ДСП-Видин за повторно произнасяне, при спазване на дадените от съда указания.

При новото разглеждане административния орган е извършил допълнителни проверки, като е изискал информация от МДТ при Община Видин и Служба по вписвания за наличието на движима и недвижима собственост на жалбоподателя. От същите безспорно се установява, че същият притежава три недвижими имота – земя / 686 км.м./ и сграда / 61 кв.м./ в гр.Видин, ул.“Елин Пелин“ № 31, сграда в гр.Видин, ж.к. „Химик“, бл.15, вх.Д, ап.102 – обитавана от него и сграда в гр.Видин, ж.к. „Химик“, бл.15, вх.Д, ап.114.

При тези обстоятелства е постановена оспорената Заповед № ЗСП/Д-ВН/2342/10.01.2020г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Видин, с която, на основание чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, на жалбоподателя е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2019 г.- 2020 г..

Заповедта е атакувана по административен ред и потвърдена с Решение № 05-РД06-0004/14.02.2020 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"-Видин.

В производството и по настоящето дело жалбоподателят е представил доказателства относно влошеното си здравословно състояние, както и относно лошото техническо състояние на притежаваните от него недвижими имоти.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в установения в чл.149, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК Съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила при издаването му и съответства ли на материалноправните разпоредби и целта на закона.

Настоящата съдебна инстанция счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗСП, в надлежна писмена форма.

Основанието за постановяване на отказ за отпускане на целева помощ за отопление на заявителя е притежавани 3 броя недвижими имоти, в т.ч. и жилище, поради което обитаваното от него собствено жилище не е единствено.

Като правно основание е посочена разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП.

Право на такава помощ съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението - декларация е по-нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от ППЗСП; основа на определянето на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, определен с акт на министерския съвет /чл.2, ал.3 от Наредбата/, а индивидуалният диференциран минимален доход за отопление се определя по начина, посочен в ал. 4.

Налага се извода, че за да възникне правото на социално подпомагане, едно от изискванията на цитираната норма /чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП/ е обитаваното от лицето собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от размерите /определени по брой помещения, а не по площ/, диференцирани в същата разпоредба в зависимост от броя на членовете на семейството. Фактическото основание за отказ да бъде отпусната целевата помощ за отопление е обстоятелството, че жалбоподателят притежава и други жилищни имота.

Посоченото изискване е императивно и неговото наличие представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставянето на исканата помощ, т. е. препятства възникването на субективното право на целева помощ за отопление.

И настоящият състав намира, че жалбоподателя не отговаря на условието на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. В чл.2, ал.1 от цитираната наредба е регламентирано, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл.11 от ППЗСП.

В т.1 от ал.1 на чл.10 от ППЗСП се съдържа едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социалните помощи за отопление, което е свързано с условието обитаваното от лицата, претендиращи помощта, жилище да е единствено и да е в посочените размери.

По делото безспорно се установява и не се оспорва, че жалбоподателя освен обитаваното от него жилище притежава още два имота, находящи се в гр.Видин – земя / 686 км.м./ и сграда / 61 кв.м./ на ул.“Елин Пелин“ № 31 и жилище - ап.114 в ж.к. „Химик“, бл.15, вх.Д.

Без значение при преценката относно изпълнението на изискванията на чл.10 ППЗСП и в частност на отрицателното условие по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП се явяват твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че въпреки многократните опити последния не успява да продаде или отдаде под наем другите притежавани от него имота, за което по делото не са представени и доказателства.

Ирелевантно се явява и твърдението, че от същите жалбоподателят не може да получава допълнителни доходи.

Това обстоятелство би имало значение с оглед разпоредбата на чл.10, ал.2 от ППЗСП, която предвижда, че изискванията на ал. 1, т. 1 не се отнасят за обитателите на собствено жилище, когато е единствено и в което живее лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто или тежко болен член на семейството, както и когато жилището не е и не може да бъде източник на допълнителни доходи поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини. Твърдението за невъзможност да се продадат имотите, не представлява „други причини“ по смисъла на чл.10, ал.2 от ППЗСП.

Наред с това, в разпоредбата на чл.10, ал.2 от ППЗСП не се съдържа изискване от жилището реално да са получени доходи, а единствено същото да може да бъде източник на допълнителни доходи. По делото не се доказа наличието на обективна пречка жалбоподателя да получава допълнителни доходи от тези имота.

В тази връзка следва да се подчертае и че подзаконовата норма на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП съответства на по-високата по степен норма на чл.11, ал.2 от ЗСП, която допуска социалните помощи да се получават, само след като лицата са изчерпали всички възможности за самоиздръжка.

Последното, в случая, не е доказано от жалбоподателя.

Изискванията на чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП са императивни и когато лицето не отговаря на тях, за него са налице отрицателни предпоставки за предоставяне на исканата помощ. Съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗСП социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. В ал.3 на чл.2 от Закона за социално подпомагане е уредено правото на социални помощи за тези от българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл.140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателната предпоставка по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Във връзка с доводите в жалбата, че при издаване на обжалваната заповед административния орган не е изпълнил указанията, дадени в решението по адм.д.№ 270/2019г. по описа на Административен съд-Видин, с което е отменен предходен отказ за отпускане на целевата помощ, следва да се посочи че при второто произнасяне на административния орган е прието друго фактическо и правно основание за отказа – притежаването на второ жилище / ап.114 в гр.Видин, ж.к. „Химик“, бл.15, вх.Д/, което е отрицателно условие по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП. Ето защо макар и да не са изпълнени указанията на Съда да се изследва дали от притежаваните от жалбоподателя имоти -  земя / 686 км.м./ и сграда / 61 кв.м./ в гр.Видин, на ул.“Елин Пелин“ № 31 и жилище - ап.114 в гр.Видин, ж.к. „Химик“, бл.15, вх.Д последния може да получава доходи, административния орган е постановил законосъобразен отказ.

Предвид изложените съображения Съдът намира, че административният орган е постановил един законосъобразен административен акт, в съответствие с материалноправните разпоредби, административно производствените правила и с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

Р   Е   Ш   0И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.К.П. *** действащ чрез пълномощника адв. Г.С., против Заповед № ЗСП/Д-ВН/2342/10.01.2020г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Видин, потвърдена с Решение № 05-РД06-0004/14.02.2020 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"-Видин, с която, на основание чл.10, ал.1, т.1 и т.4 от ППЗСП, на жалбоподателя е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2019 г.- 2020 г..

На основание чл.13, ал.6 от ЗСП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :