РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20253100500160 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Б. Ж. И АННА Г.
Ж., чрез адв. К. против Решение № 4218 от 25.11.2024 година, постановено по
гр.дело № 1960/2023 година, на ВРС, с което съдът е ПРИЕЛ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците С. Т. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. „С. Д. С." ***; Т. Г. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Варна, ул. „А." ***; Ф. Г. Ж., ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.Варна, ул. „А." ***; Я. К. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Варна. ул. „Св.П.В." ***: Ж. Т. А., ЕГН **********, постоянен адрес:
гр.Варна, ул. „К." ***; Х. З. Б. ЕГН ***, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Д.Б."
***; М. Х. Б., ЕГН 14 **********, с постоянен адрес: гр.Варна, бул. „Г.К." ***;
Н. Х. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Д.Б." ***; Н. Н. И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с.К., община А.; И. Н. П., ЕГН
********** с постоянен адрес: с.К., община А.; Д. Л. Д., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.Варна, ул. М. Б. ***; П. Л. Д., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.Варна, ул. „М. Б." №11; К. К. К., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Р." ***; Т. К. К., ЕГН ***, с постоянен адрес:
гр.Варна, ул. „Л." №9; Я. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна,
ул. „Ц. Б. III" ***; Т. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул.
„Ц. Б. III" ***; К. Г. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Ц. Б.
III" ***, Й. А. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ул.В. ***; Е.
1
К. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „В." ***; К. Д. К.,
ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Варна, ул.„В." ***; Й. Д. К., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „В." *** - последните 4-ма
правоприемници на починалия в хода на процеса ищец К. Д. К., с ЕГН
**********, и ответниците Г. Б. Ж., ЕГН ********** и А. Г. Ж., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Варна, ул. „И.Я." ***, че ответниците Г. Б.
Ж., ЕГН ********** и А. Г. Ж., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна,
ул. „И.Я." *** не са собственици на Поземлен имот с идентификатор *** по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", с.о. „Т.", с
площ от 568 кв.м., при съседи: имоти с идентификатор ***; ***, *** и ***,
ведно с всички подобрения, насаждения и приращения в имота, на основание
чл.124 ГПК, в частта, която е отменил Н.а. за собственост на недвижим имот
№ 14, том I, рег. № 398, дело № 14 от 2023 г. на нотариус с рег. № 124 на НК,
вписан в СВ - Варна с акт № 95, т. IV, дело № 786 от 23.01.2023 г., на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК; в частта, с което е осъдил Г. Б. Ж., ЕГН
********** и А. Г. Ж., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна, ул. „И.Я."
*** да заплатят на С. Т. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„С. Д. С." ***; Т. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „А."
***; Ф. Г. Ж., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. 2 „А." ***; Я.
К. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна. ул. „Св.П.В." ***: Ж. Т.
А., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Варна, ул. „К." ***; Х. З. Б. ЕГН ***,
с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Д.Б." ***; М. Х. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Варна, бул. „Г.К." ***; Н. Х. Б., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Д.Б." ***; Н. Н. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.К., община А.; И. Н. П., ЕГН ********** с постоянен
адрес: с.К., община А.; Д. Л. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна,
ул. М. Б. ***; П. Л. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „М.
Б." №11; К. К. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Р." ***; Т.
К. К., ЕГН ***, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Л." №9; Я. А. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Ц. Б. III" ***; Т. Г. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Ц. Б. III" ***; К. Г. К., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Ц. Б. III" ***, Й. А. К., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. Варна, ул.В. ***; Е. К. Д., ЕГН **********
с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „В." ***; К. Д. К., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Варна, ул.„В." ***; Й. Д. К., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. Варна, ул. „В." *** сумата от 3239 (три хиляди двеста и тридесет и
девет) лева, представляваща реализирани пред настоящата инстанция
разноски за държавни такси и възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК; в частта, с която е отхвърлил
предявения от А. Г. Ж., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. „И.Я." ***
срещу С. Т. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „С. Д. С."
***; Т. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „А." ***; Ф. Г.
Ж., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „А." ***; Я. К. Я., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Варна. ул. „Св.П.В." ***: 3 Ж. Т. А., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр.Варна, ул. „К." ***; Х. З. Б. ЕГН ***, с
2
постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Д.Б." ***; М. Х. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Варна, бул. „Г.К." ***; Н. Х. Б., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Д.Б." ***; Н. Н. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.К., община А.; И. Н. П., ЕГН ********** с постоянен
адрес: с.К., община А.; Д. Л. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна,
ул. М. Б. ***; П. Л. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „М.
Б." №11; К. К. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Р." ***; Т.
К. К., ЕГН ***, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Л." №9; Я. А. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Ц. Б. III" ***; Т. Г. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Ц. Б. III" ***; К. Г. К., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Ц. Б. III" ***, Й. А. К., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. Варна, ул.В. ***; Е. К. Д., ЕГН **********
с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „В." № 16 ; К. Д. К., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Варна, ул.„В." ***; Й. Д. К., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. Варна, ул. „В." *** насрещен отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на ПИ с
идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски", с.о. „Т.", с площ от 568 кв.м., при съседи: имоти с
идентификатор ***; ***, *** и ***, ведно с всички подобрения, насаждения и
приращения в имота, както и искането за отмяна на Нотариален акт за
констатиране право на собственост върху идеални части от недвижим имот №
24, том I, per. № 1012, дело № 21 от 19.01.2023 г., по описа на нотариус О.С., с
peг. № 196 на НК, с район на действие Варненски районен съд, вписан в
Служба по 4 вписванията - Варна с вх. peг. ***35 от 20.01.2023 г., дв. вх. peг.
***15, Акт № 199, том III, дело № 670, както и Нотариален акт за
констатиране право на собственост върху идеални части от недвижим имот №
123, том 1, per. № 3543, дело ***1 от 16.03.2023 г., по описа на нотариус О.С.,
с peг. № 196 на НК, с район на действие Варненски районен съд, вписан в
Служба по вписванията - Варна с вх. peг. № 7212 от 16.03.2023 г.. дв. вх. peг.
№ 7155. Акт № 191. том XVIII, дело № 4168, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК,
като неоснователни.
В жалбата на въззивниците, чрез адв. К. (ВАК) се сочи, че решението се
явява неправилно и необосновано. Сочи се, че ищцовата стрА. не е доказала
владението след влизане в сила на реституционното решение и че ответниците
са успели при условията на пълно и главно доказване да установят
собствеността си върху процесния имот, като се позовават на протекла в тяхна
полза давност, считано от 2009 година, за период повече от 10 години.
Позовава се множество събрани в тяхна полза писмени и гласни
доказателства, остА.ли неоценени от ВРС и свидетелстващи за
установяването на владение върху процесния имот. Сочи се още, че
реституционното решение в полза на ищцовата стрА. е имало конститутивен
ефект и че ищците не са сторили необходимото да установят владение върху
имота, повече от 10 години. Неправилно, според жалбата се приема, че
давностния срок в полза на ищците може да протича от постановяването на
3
Заповед по § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при наличието на конститутивно
решение. Настоява се атакувания съдебен акт да бъде отменен – да се
отхвърлят претенциите на ищците и се уважи насрещния иск на А. Г. Ж..
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор – становище от адв. Х.
(ВАК), като процесуален представител на въззиваемите страни. С него тя
оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено, като излага
и нарочни аргументи в тази насока.
Страните не правят доказателствени искания; и двете страни
претендират разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд, въззивниците са редовно
призовани, не се явяват, но чрез адв. К. и адв. Д., поддържат въззивната жалба
и молят съда да я уважи.
Въззиваемите страни, редовно призовани, не се явяват, но чрез адв. Х.
молят съда да потвърди решението.
С писмена защита В.х№ 9368 от 01.04.2025 година адв. К. излага
подробно виждането по съществото на спора; навежда аргументи в подкрепа
на процесуалната си позиция и моли съдът да отмени решението, като уважи
насрещните искове.
С писмена защита Вх.№ 8490 от 24.03.2025 година , адв. Х., като
процесуален представител на всички въззиваеми намира въззивната жалба за
неоснователна, също излага аргументи в тази насока и моли съдът да
потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Не се спори от страните, и съдът приема, че с Решение
№518/15.06.1998г. на ПК Варна, на наследниците на К. Т. К. е признато
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници,
на осн. чл.18ж и 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ върху недвижим имот, находящ се в
землището на гр. Варна, кв."В.", м."М.", съставляващ имот пл.№*** по КП от
1956г. с площ от 8.162 дка., включващ в себе си имоти и части от имоти по КП
„Т." така, както са посочени в решението. Не е спорно, че ищците са
наследници на К. Т. К., б.ж. на гр.Варна, поч. на ***г. /видно от представените
удостоверения за наследници са низходящи от различни степени на К. К./.
С решение №40/682-5-2/22.11.1983г. на Б. Г.Б. е предоставено право на
ползване върху хавра с площ от 1 дка, находяща се в землището на гр. Варна,
м."Малко ю" при граници: И. Я., К.М., път. Не е спорно, че ответникът Г. Б. Ж.
е наследник на Б. Г.Б. /видно е и от приложеното удостоверение за
наследници/.
Също не е спорно, че по силата на Решение № 1276/2008г./24.02.2009
год. по гр.дело № 5310 по описа за 2007 год. на ВКС е оставено в сила
Решение № 524/10.05.2007 г. по в.гр.д.№ 445 по описа на ВОС за 2007г., с
което Б. Г.Б. и Б. Ж. Б., са осъдени да предадат на К. К. К.,Т. К. В., Г. К. Т.,
починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Я. А. Т., К. Г. К. и Т.
Г. К., К. Д. К., Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Н.Н.А., починал в хода на процеса и
4
заместен от наследниците си М. Д. А., Р. Н. Б. и Н. Н. И., Д. Т. Я.а, Ж. Т. А., Ф.
Т. И. и С. Т. И. владението върху следния недвижим имот: 652/1252 кв.м. ид.ч.
от ПИ №*** по КП „Т.", находящ се в землището на гр.Варна, кв. "В.", м."М.",
целият с площ от 1 252 кв.м., при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и
път, придобит от ищците чрез реституция по реда на ЗСПЗЗ в качеството им
на наследници на К. Т. К., б.ж. на гр.Варна, поч. на ***г., с решение
№518/15.06.1998г. на ПК Варна, постановено по заявление вх.
№40981/30.07.1992г., на основание чл.108 ЗС.
Видно е от Решение № 524/10.05.2007 г. по в.гр.д.№ 445 по описа на
ВОС за 2007 година, че е оставено в сила решение №2538/01.11.2006г.,
постановено по гр.д. №4844/04г. по описа на ВРС, XX състав, в частта му, с
която са отхвърлени предявените от К. К. К., Т. К. В., Г. К. Т., починал в хода
на. процеса и заместен от наследниците си Я. А. Т., К. Г. К. и Т. Г. К., К. Д. К.,
Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Н.Н.А., починал в хода на процеса и заместен от
наследниците си М. Д. А., Р. Н. Б. и Н. Н. И., Д. Т. Я.а, Ж. Т. А., Ф. Т. И. и С. Т.
И. против Б. Г.Б. и Б. Ж. Б. искове за предаване владението върху следния
недвижим имот: 600/1252 кв.м. ид.ч. от имот пл. №*** по КП „Т.", находящ се
в землището на гр.Варна, кв. "В.", м."М.", целият с площ от 1 252 кв.м., при
граници: имоти пл.***, пл.***, пл.*** и път, при твърдяно основание за
придобиване за всеки от ищците К. К. К., Т. К. В. и Г. К. Т. - на 1/15 ид.ч.; от
всеки от ищците Д. Л. Д. и П. Л. Д. - на 1/20 ид.ч.; и от всеки от ищците К. Д.
К., Н.Н.А., И. Н. П., Д. Т. Я.а, Ж. Т. А., Ф. Т. И. и С. Т. И. - на 1/10 ид.ч. от
имота - реституция по реда на ЗСПЗЗ, извършена в тяхна полза като
наследници на К. Т. К., с решение №518/15.06.1998г. на ПК Варна,
постановено по заявление вх.№ 40981/30.07.1992г., подадено от Д. К. Т., на
основание чл. 108 ЗС. Не се спори и че ответникът Г. Б. Ж. е наследник на Б.
Г.Б..
С влязлото в сила решение по гр.д. №4844/04г. по описа на ВРС, е
прието, че е осъществен фактическият състав, предвиден в §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ, довел до придобиване право на собственост от бившия ползвател.
Доколкото придобиването е възмездно по време на брака между Б. Г.Б. и Б. Ж.
Б., собствеността е със статут на СИО.
На осн. §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, допускащ изкупуване до 600 кв.м. в
хипотезата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и т.к. липсват данни за територията, в
която попада процесният недвижим имот, да е влязъл в сила и действащ ПНИ,
съответно да са обособени новообразувани имоти, е прието, че Б. Г.Б. и Б. Ж.
Б. се легитимират като собственици на 600/1252 кв.м ид.ч. от процесния имот.
ОстА.ла част от 652/1252 кв.м. ид.ч. е собственост на наследниците на К.,
придобили я чрез реституция по реда на ЗСПЗЗ с посоченото решение
№518/15.06.1998г. на ПК Варна.
По молба на ищците, въз основа на Изпълнителен лист от 26.07.2007г. е
образувано изп. дело №214/2011г. на ЧСИ Н. Д., която на 29.07.2011г. е въвела
същите във владение на 652/1252 кв.м. от имот №*** по КП „Т." от 1956г.
съгласно решение 524 /10.05.2007г. по в.гр.д. №445 от 2007г. на ВОС,
потвърдено с Решение №1276/2008 от 24.02.2009г. на ВКС, I ГО по гр.д.
5310/2007г. и Протокол за трасиране от 20.04.2011 г. от „Аквагон" ООД /л.309/.
5
Със Заповед №105/07.03.2022 г., на основание чл. 46 ЗМСМА, във
връзка с § 4 к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и заповед № 5518/31.12.2019 г. на Кмета
на Община Варна, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните
имоти на с.о. „Т.", одобрен със заповед №РД-06-7706-20/24.01.2006г. на
Областния управител на област с административен център гр. Варна, с
признато право на собственост с Решение №518/15.06.1998г. на ПК - гр. Варна
по заявление вх. № 40981 от 30.07.1992г., скица №1518-05.02.2021г. на отдел
„Земеделие" - Община Варна и заявление вх. № АУ017690ПР/21.02.2022г., е
наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4 б,
6 ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на К. Т. К./по per. ПНИ, по НБ
„Население" - К./, върху имот, представляващ имот с ид. № *** по ПНИ на с.о
„Т.", с площ от 568 кв.м. при граници: имоти ***, ***, *** и ***. Ищците са
въведени във владение по реда на ЗСПЗЗ, за което е съставен Протокол за
въвод във владение от 26.09.2022 година.
Със Заповед №337/11.07.2019г., по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е
наредено наследниците на Б. Г.Б. да придобият право на собственост при
условията на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху НПИ ***.*** с площ 600 кв.м.,
при граници: имоти № ***, ***, ***, ***, *** и ***.
С Протокол за въвод №2/12.02.2020г., Б. Ж. Б., Ж. Б. Ж. и Г. Б. Ж., като
наследници на Б. Г.Б. са въведени във владение на имота.
С Нотариален акт за право на собственост №24 от 19.01.2023г. на
Нотариус №196, вписан с дв.вх.рег.№1315 от 20.01.2023г., акт №199, т.3 д.
№670/23г., ищците са признати за собственици по наследство на 312/360 ид.ч.
от ПИ *** по КККР на гр. Варна, с адрес: гр. Варна, район Приморски, СО
„Т.", м. Узун Алан, с площ от 568 кв.м. при съседи: ***; ***; *** и ***. С
Нотариален акт №123 от 16.03.2023г. на Нотариус №196, вписан в СВ Варна с
дв.вх.рег.№ 7155, вх.рег.№7212, акт№191 том XVIII, дело №4168 ищците К. Д.
К. и К. Г. К., са признати за собственици по наследство и реституция на
остА.лите 48/360 ид.части от имот ***.
Видно от Нотариален акт №197/2020г., на 12.03.2020г. са дарени на
ответника Г. Ж. от съсобствениците /Ж. Ж. – брат и Б. Б. - баща/ 5/6 ид.части
от ПИ *** по КККР на гр. Варна, с площ 600 кв.м., образуван от ПИ №*** по
КП „Т.“, ведно с изградената в него Вилна града - еднофамилна с
идентификатор ***.1.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 14, том I, рег. №
398, дело № 14 от 2023 г. Г. Б. Ж. е признат за собственик на основание
давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, район Приморски, с.о.
„Триката", местност „Узун Алан“, целият с площ 568 кв. м., трайно
предназначение на територията: УрбанизирА., начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 /десет/ м). номер по предходен план: 520***, при
граници поземлени имоти с идентификатори №№ ***; ***; ***; ***, ведно с
всички подобрения, насаждения и приращения в имота.
6
Пред решаващия съд са били разпитани свидетели – Я. Я.; Ж. Ж. /брат
на ответника/ и Н.Н.. Те сочат, че спорният имот е около 1200 кв.м., ограден е
и се е ползвал само от Б. и Б., а след смъртта й през 2009 г. от Г., те полагали
грижи за имота и го облагородявали. След смъртта на Б. не са виждали други
хора освен Г. и А. да стопанисват имота и да го обработват. Никога не е имало
ограда, която да разделя мястото на две. В полза на ищците са събирани
гласни доказателства за опровергаване твърденията на ответниците досежно
упражнявА.та непрекъсната, спокойна, явна и несмущавА. фактическа власт
върху спорния имот с намерение за своене в периода от 2009г. до предявяване
на исковата молба в съда; за установяване наведените от тях фактически
твърдения досежно упражнявА.та непрекъсната, спокойна, явна и несмущавА.
фактическа власт върху спорния имот с намерение за своене в периода от
2011г. до предявяване на исковата молба в съда.
За ищцовата стрА. са били разпитани свидетелите В. К..в, Д. П. и И. К..
Тези свидетели сочат, че ищците имат възстановен имот на Т., на ул. М. Г. №
53 с площ около 1200 дка, в чиято долна част има вила, която не е тяхна.
Понастоящем имотът не е 1200 дка, възстановили им около 600 кв.м.
Наследниците редовно посещавали имота, водели брокери, клиенти, а след
2012 година се направил нов подход /пътче/, който се ползвал от хората, които
владеели вилата. Навремето целият имот бил ограден, вкл. празната
необработваема част и къщата, като между вилата и мястото на ищците
нямало ограда, имало забити колчета.
При тези данни ВРС е приел, че претенцията на ищците се явява
доказА., за сметка на насрещните претенции на ответниците, като е уважил
първите, и е отхвърлил вторите.
Виждането на настоящия съд е следното:
Наличието на конкуренти основания за собственост налага изследването
на всяко от тях. Ищците се легитимират на базата на позитивно за тях
Решение №518/15.06.1998г. на ПК Варна, с което на наследниците на К. Т. К. е
признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници, на осн. чл.18ж и 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ върху недвижим имот,
находящ се в землището на гр. Варна, кв."В.", м."М.", съставляващ имот пл.
№*** по КП от 1956г. с площ от 8.162 дка., включващ в себе си имоти и части
от имоти по КП „Т." така, както са посочени в решението. Не е спорно, че
ищците са наследници на К. Т. К., б.ж. на гр.Варна, поч. на ***г. /видно от
представените удостоверения за наследници са низходящи от различни
степени на К. К./. За възстановения имот има издадена комбинирА. скица с
посочване границите на имота по КП от 1956г. и на имотите по сега действащ
КП „Т.”, попадащи в него.В диспозитива на решението е използван изразът
„признава право на собственост”, като независимо от тази обосновка, съдът
приема, че същото е такова за възстановяване право на собственост в стари
граници, т.к. според действащата към датата на постановяването му редакция
на ЗСПЗЗ, а именно към бр.59/98г., ПК е била компетентна да възстановява
собственост по реда на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ. Признаване право на
собственост ПК извършва след изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ,
обн.ДВ, бр.68/99г., в сила от 30.07.1999г., след което и вече правото на
7
собственост за имоти, попадащи в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се извършва
със заповед на кмета на общината по реда на §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ.В тази връзка
и ирелевантно във връзка с възстановяване на собствеността е
обстоятелството дали за процесната територия има или не влязъл в сила ПНИ.
Имотът, предмет на спора, е възстановен с решение на ПК, постановено на
15.06. 1998г., предвид което и при наличието на предвидените в закона
предпоставки за възстановяване на собствеността на правоимащите
реституцията настъпва с влизане в сила на решението на ПК, без да е
необходимо влизане в сила на ПНИ и постановяване на заповед по реда на
§4к, ал.7 от ЗСПЗЗ. Това решение е било подписано от Председателя,
секретаря и седем членове на комисията, като по съществото си решението на
ПК е индивидуален административен акт на колективен орган. За неговата
валидност на осн. чл.15, ал.2, т.6 от ЗАП /отм., действащ към датата на
постановяването му/ е било достатъчно да бъде подписано от председателя и
секретаря. Процесното Решение №518/15.06.1998г. на ПК Варна е било
постановено е въз основа на заявление вх.№40981/30.07. 1992г., където имотът
е заявен под №9, подадено в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ от оправомощено
лице, и е действително, като за установяване правото на собственост на
наследодателя пред ПК е бил представен н.а.№168/41г. на ВН. Последният е
констативен и с него К. Т. К. е признат за собственик по давностно владение
продължило 35 години на следния недвижим имот: нива с площ от 8 дка,
находяща в землището на В., м.”М.”.В разписния лист към плА. този имот е
записан на К. Т.. Не е спорно между страните обстоятелството, че процесният
имот е бил обобществен.Предвид гореизложеното съдът приема, че
решението на ПК легитимира въззивниците в качеството им на наследници на
К. Т. К., б.ж. на гр.Варна, поч. на ***г. /видно от представените удостоверения
за наследници въззивниците са низходящи от различни степени на К.К./ като
собственици на възстановения имот, предвид доказване на предпоставките за
реституция, а именно собственост върху имота преди обобществяването му,
отнемане по реда на някои от способите, посочени в чл.10 от ЗСПЗЗ,
земеделски характер понастоящем, валидно проведено реституционно
производство.
Нещо повече – изследвайки правата на ищцовата стрА., съдът се
позовава и на позитивни за тях съдебни решения - по силата на Решение №
1276/2008г./24.02.2009 год. по гр.дело № 5310 по описа за 2007 год. на ВКС е
оставено в сила Решение № 524/10.05.2007 г. по в.гр.д.№ 445 по описа на ВОС
за 2007г., с което Б. Г.Б. и Б. Ж. Б., са осъдени да предадат на К. К. К.,Т. К. В.,
Г. К. Т., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Я. А. Т., К. Г.
К. и Т. Г. К., К. Д. К., Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Н.Н.А., починал в хода на
процеса и заместен от наследниците си М. Д. А., Р. Н. Б. и Н. Н. И., Д. Т. Я.а,
Ж. Т. А., Ф. Т. И. и С. Т. И. владението върху следния недвижим имот:
652/1252 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КП „Т.", находящ се в землището на
гр.Варна, кв. "В.", м."М.", целият с площ от 1 252 кв.м., при граници: ПИ ***,
ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и път, придобит от ищците чрез реституция по реда
на ЗСПЗЗ в качеството им на наследници на К. Т. К., б.ж. на гр.Варна, поч. на
***г., с решение №518/15.06.1998г. на ПК Варна, постановено по заявление вх.
8
№40981/30.07.1992г., на основание чл.108 ЗС.
Видно е от Решение № 524/10.05.2007 г. по в.гр.д.№ 445 по описа на
ВОС за 2007 година, че е оставено в сила решение №2538/01.11.2006г.,
постановено по гр.д. №4844/04г. по описа на ВРС, XX състав, в частта му, с
която са отхвърлени предявените от К. К. К., Т. К. В., Г. К. Т., починал в хода
на. процеса и заместен от наследниците си Я. А. Т., К. Г. К. и Т. Г. К., К. Д. К.,
Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Н.Н.А., починал в хода на процеса и заместен от
наследниците си М. Д. А., Р. Н. Б. и Н. Н. И., Д. Т. Я.а, Ж. Т. А., Ф. Т. И. и С. Т.
И. против Б. Г.Б. и Б. Ж. Б. искове за предаване владението върху следния
недвижим имот: 600/1252 кв.м. ид.ч. от имот пл. №*** по КП „Т.", находящ се
в землището на гр.Варна, кв. "В.", м."М.", целият с площ от 1 252 кв.м., при
граници: имоти пл.***, пл.***, пл.*** и път, при твърдяно основание за
придобиване за всеки от ищците К. К. К., Т. К. В. и Г. К. Т. - на 1/15 ид.ч.; от
всеки от ищците Д. Л. Д. и П. Л. Д. - на 1/20 ид.ч.; и от всеки от ищците К. Д.
К., Н.Н.А., И. Н. П., Д. Т. Я.а, Ж. Т. А., Ф. Т. И. и С. Т. И. - на 1/10 ид.ч. от
имота - реституция по реда на ЗСПЗЗ, извършена в тяхна полза като
наследници на К. Т. К., с решение №518/15.06.1998г. на ПК Варна,
постановено по заявление вх.№ 40981/30.07.1992г., подадено от Д. К. Т., на
основание чл. 108 ЗС.
От своя стрА. ответниците се легитимират по следния начин: С решение
№40/682-5-2/22.11.1983г. на Б. Г.Б. е предоставено право на ползване върху
хавра с площ от 1 дка, находяща се в землището на гр. Варна, м."Малко ю" при
граници: И. Я., К.М., път. Не е спорно, че ответникът Г. Б. Ж. е наследник на
Б. Г.Б. /видно е и от приложеното удостоверение за наследници/.Не се спори и
че ответникът Г. Б. Ж. е наследник на Б. Г.Б. /видно е и от приложеното
удостоверение за наследници/.
Не е спорно също, че с влизане в сила на ПНИ през 2006 година,
процесния имот № *** е бил разделен на два: ПИ № *** и ПИ ***, последния
с площ от 586 км.
Изследвайки данните по делото и наведените от страните възражения,
въззивния съд приема, че противно на твърденията на ответната стрА., същата
не се легитимира като собственик по давност от 2009 година до момента,
евентуално от 2011 година до момента, на процесния имот ПИ ***, и
съображенията са следните:
Обсъждането на единственото наведено като основание за собственост
възражение на ответниците, ищци по насрещния иск, касае придобиването на
имота от тях по давност от май 2009 година, евентуално от май 2011 година до
момента. Твърдението е, че в посочения период от време до настоящия
момент ищовата стрА. владее имота непрекъснато и необезпокоявано, с
намерението за своене, по която причина е и негов собственик.
Изследването на това придобивно основание дава повод на съда да
заключи, че съобразно установената практика на ВКС самата придобивна
9
давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на
чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5
години. От своя стрА. нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на
термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е
редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа
власт“ и факта, че веща се държи „ като своя“. Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта
(animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на
владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което
оспорва осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл.79
ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно
доказване. Няма спор, че основното доказателство за установяване на
придобивна давност са гласните и писмени доказателства, каквито са били
ангажирани в този процес. Единствено съдът е този, които може по същество
да прецени /след А.лиз/дали е основателно позоваване на придобивна давност.
При позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и
на кого е противопоставено.Следователно стрА.та, която се домогва да
докаже, че е давностила имот / имоти е длъжна да установи, че той / те не са
изключени от оборота, т. е., че по отношение на този имот не
съществува забрА. да бъде предмет на придобиване по давност.
Наличните по делото гласни доказателства не дават основание на съда
да заключи, че е демонстрирано по несъмнен начин както владението, така и
намерението за своене на веща, като своя. За да подкрепи процесуалната си
позиция ищцовата стрА. е ангажирала нарочни гласни доказателства – разпита
на свидетелите Я. Я.; Ж. Ж. /брат на ответника/ и Н.Н.. Те сочат, че спорният
имот е около 1200 кв.м., ограден е и се е ползвал само от Б. и Б., а след
смъртта й през 2009 година от Г., те полагали грижи за имота и го
облагородявали; че след смъртта на Б. не са виждали други хора освен Г. и А.
да стопанисват имота и да го обработват; че между имотите никога не е имало
ограда, която да разделя мястото на две.
10
От своя стрА. ищците са се позовали също на свидетелски показания на
свидетелите В. К..в, Д. П. и И. К.. Тези свидетели от своя стрА. сочат, че
ищците имат възстановен имот на Т., на ул. М. Г. № 53 с площ около 1200 дка,
в чиято долна част има вила, която не е тяхна. Понастоящем имотът не е 1200
дка, възстановили им около 600 кв.м. Сочат също, че наследниците редовно
посещавали имота, водели брокери, клиенти, а след 2012 година се направил
нов подход /пътче/, който се ползвал от хората, които владеели вилата.
Навремето целият имот бил ограден, вкл. празната необработваема част и
къщата, като между вилата и мястото на ищците нямало ограда, имало забити
колчета. Също са налице данни, че са били водени преговори с насрещната
стрА. за изкупуване на процесния имот.
При тези данни и, обсъждайки направеното възражение за протекла в
полза на Ж.и придобивна давност съдът приема, че не е осъществено
владението, предпоставящо възможността имота да се придобие по този
начин. Видно е, че имота не е владян, с намерението да се свои като собствен
и то в рамките на повече от 10 години – или че това обстоятелство се явява
недоказано. Коментирайки и съпоставяйки представените по делото гласни
доказателства, съдът приема, че не може безусловно и категорично да сподели
извода за наличието на „своене“ и то „своене“, което е достигнало до
знанието на ищците, демонстрирано е пред тях и са били отблъснати
техните претенции. Напротив – налице е само един факт, които сочи извод в
тази насока и той е свързан с Преписка УРИ 460 000 – 1622 от 2023 година
(вж.л.488). От последната става ясно, че едва на 03.02.2023 година Ж.и са
демонстрирали пред ищците намерението си да завладеят техния имот, като се
е стигнало до намеса на органите на МВР и до образуването на преписка по
Сигнал на Т. К., като наследник на К.. До този момент обаче подобни факти по
делото липсват, ето защо ВОС приема за недоказано възражението за
протичане на придобивна давност в полза на Ж.и. Отделно от горното по
делото са налице недвусмислени данни, че ищците са посещавали често
имота, поддържали са го, забили са разделителни колчета на южната му
граница, тази с имот № *** и правили непрекъснати постъпки да го продадат.
В допълнение - като елемент от придобивната давност владението трябва да е
явно и несъмнително, и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен
характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят
вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт
11
да се осъществява във всеки момент във времето. Фактическата власт
върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота
стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са
прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението
обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по
този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно
владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към
вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с
вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо
присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по
стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще
може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си.
Съдът се позовава на богата съдебна практика по въпроса от кога може и
следва да протича давностния срок, като все пак е реидно да посочи, че ПНИ
е влязъл в сила от 2006 година. В съответствие с Решение № 288 от
18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2058/2013 г., I г. о., ГК, в хипотезата на
възстановяване на собственост върху земеделски земи, попадащи върху
терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, началният момент на придобивната давност
срещу заявилите искане за реституция собственици, може да бъде различен в
зависимост от това дали за възстановяване на собствеността, съответно за
придобиването на имота от ползватели, е необходимо издаване на заповед по §
4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива са случаите, в които правото на собственост
се възстановява при действието на чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ в редакция след
изменението в ДВ бр. 68/1999 година, а придобиването на право на
собственост от ползвателите е при условията на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от
16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. След влизане в сила на
ПНИ правоимащите по § 4 а и 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ отправят искане за оценка
на предоставения за ползване имот и ако в определения в закона срок след
влизане в сила на оценката на земята заплатят опредЕ.та сума, Кметът на
общината издава заповед по § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на името на
ползвателя за придобиване на новообразувания имот.Именно тази
Заповед поставя край на административното производство по
възстановяване на собствеността, тъй като реализирането на правата на
ползвателите по § 4а или §4 б ЗСПЗЗ изключва възстановяването на
12
собствеността на бившите собственици върху придобития имот и
съответно - издаването на заповед за възстановяване в тяхно лице. В тази
хипотеза, ако правото на собственост на ползвателите бъде оспорено от
бившите собственици поради това, че не са били налице предпоставките на §
4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост, ползвателите биха могли да се позовават на придобивна
давност от датата на заповедта на кмета по § 4 к ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като до
завършване на административното производство по възстановяване на
собствеността, давност не тече. Нормата на § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
конкретизирА. с чл.28 от ЗСПЗЗ, която предвижда възстановяването,
съответно придобиване правото на собственост върху всеки от
новообразуваните имоти да се извършва със заповедта на кмета, с която този
имот се индивидуализира. Разпоредбата се отнася както за лицата, на които е
признато правото на възстановяване с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ,
така и за правоимащите по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.Именно Заповедта по
§ 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за една от страните обуславя приключване на
процедурата за възстановяване на собствеността за тази площ. По отношение
на другата стрА., която не е получила заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, но тя претендира, че е следвало да бъде адресат на тази заповед /което
би съставлявало спора за материално право/, ще е достатъчно да й е било
признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници с
решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, ако е бивш собственик, респ. наследник
на такъв или да е влязла в сила оценката на земята и да е налице издаден
документ за плащане, ако е правоимащ по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.С
Решение № 73 от 11.04.2011 година на ВКС по гр. д. № 1181/2010 г., II г. о.,
ГК ясно е посочено, че докато не бъде индивидуализиран възстановения
имот лицата, които го владеят, не могат да се ползват от давността спрямо
бившите собственици. Когато се възстановява собственост върху имоти в
терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, след измененията на закона в ДВ бр. 68/99 г.,
окончателното приключване на административната процедура настъпва с
издаването на заповед на Кмета на общината по § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в
която се определят местоположението, границите и съседите на имотите по
плА. на новообразуваните имоти. Едва след издаването на такава заповед би
могло да започне течението на давностния срок за придобиване на имота от
лицето, което го владее.
13
При тези данни въззивния съд приема, че въззивната жалба се явява
неоснователна, решението – по същество правилно, и по тази причина същото
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода в полза на ищците следва да се присъди хонорар в размер
на 3 000 (три хиляди) лева – разноски пред ВОС.
С оглед изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4218 от 25.11.2024 година,
постановено по гр.дело № 1960/2023 година на ВРС, тридесет и девети състав.
ОСЪЖДА Г. Б. Ж., ЕГН ********** и А. Г. Ж., ЕГН: **********,
двамата с адрес: гр. Варна, ул. „И.Я." *** да заплатят в полза на С. Т. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „С. Д. С." ***; Т. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „А." ***; Ф. Г. Ж.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „А." ***; Я. К. Я., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Варна. ул. „Св.П.В." ***: Ж. Т. А., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр.Варна, ул. „К." ***; Х. З. Б. ЕГН ***, с
постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Д.Б." ***; М. Х. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Варна, бул. „Г.К." ***; Н. Х. Б., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Д.Б." ***; Н. Н. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.К., община А.; И. Н. П., ЕГН ********** с постоянен
адрес: с.К., община А.; Д. Л. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна,
ул. М. Б. ***; П. Л. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „М.
Б." №11; К. К. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Р." ***; Т.
К. К., ЕГН ***, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Л." №9; Я. А. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Ц. Б. III" ***; Т. Г. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Ц. Б. III" ***; К. Г. К., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.Варна, ул. „Ц. Б. III" ***, Й. А. К., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. Варна, ул.В. ***; Е. К. Д., ЕГН **********
с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „В." ***; К. Д. К., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Варна, ул.„В." ***; Й. Д. К., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. Варна, ул. „В." *** сумата от 3 000 (три хиляди) лева,
представляваща реализирани пред ВОС съдебно – деловодни разноски –
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчването му
страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15