РЕШЕНИЕ
№ 6586
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:..........................
при участието на секретаря Ю. К. ....................
като разгледа докладваното от .......................... Гражданско дело №
20241110103663 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ................... твърди, че има вземане към ответника М. Д. Ж. за
сумата 1151,23 лв., представляваща стойност на потребена вода на адрес:
..........................., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК –
................... до изплащане на вземането, както и за сумата 202,46 лв. – лихва за
забава за периода от .................... г., за които му е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по по ч. гр. д. № 67931/2021 г. по описа на СРС,
119 състав. Ответникът е възразил срещу заповедта, поради което моли съда
да постанови решение, с което да признае горните вземания за установени.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка
на питеина вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху
нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – М. Д. Ж., е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва да има облигационни
правоотношения с ищеца с предмет доставка на ВиК услуги за процесния
имот, като твърди, че не е собственик на процесния имот. Оспорва да е
1
отказала осигуряване на достъп на длъжностно лице на оператора до
индивидуалния водомер на процесния имот. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски..
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът
е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне
на претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства: данъчна
декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република
България, подадена от ответника (л. 107-118 от делото), справка по партидата
на М. Д. Ж. в ................... се установява, че ответникът е собственик на .......
ид. ч. от процесния недвижим имот, находящ се в гр. ........................., като по
делото няма данни имотът да е прехвърлен на трето лице преди или по време
на процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите
ВиК услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на
водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), а според чл. 203 от ЗВ
потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги. Съгласно
чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с
услугите за ВиК, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон.
Според нормата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите
в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2,
б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК
услуги“, това са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на
ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени
2
имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК
системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1
и ал. 3 от Наредбата.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства съдът счита, че
ответникът е имал качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба №
4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал вещно право върху
процесния имот (право на собственост) през този период. В тази връзка следва
да се цени на първо място представеното по делото писмо от ................... от
което е видно, че ответникът е декларирал, че част от процесния недвижим
имот е негова собственост. Писмото е издадено от компетентен орган в кръга
на неговите правомощия и се ползва с материална доказателствена сила по
отношение удостовереното обстоятелство, а именно, че ответникът е
декларирал имота като собствен в посочения период. На следващо място, по
делото е представена и декларация по чл. 26 ЗМДТ от 16.05.1998г., от която се
установява, че ответникът е декларирал, че е собственик на ..... идеална част от
процесния имот, като собственик на останалата 1/2 идеална част е третото за
спора лице. Самата данъчната декларация не е предвиден в закона способ
нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху
недвижим имот (в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 4266/2008 г., IV ГО). Декларирането на един имот като собствен или
съсобствен пред данъчните власти има само административно-правно
значение, но няма гражданско-правни последици и не поражда последици
относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху
същия. Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, респективно по чл. 26 от ЗМДТ
представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на
декларатора като данъчно задължено лице за определени факти, в т.ч. и
такива, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот.
Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по ЗМДТ, би могла
евентуално да се цени в съвкупност с други представени доказателства, както
и по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание на факт от страната.
Предвид обстоятелството, че декларацията е подадена и подписана лично от
ответника по делото, съдът счита, че с нея са удостоверени неизгодни за
издателя обстоятелства, които се ползват с доказателствена сила срещу него.
Предвид изложеното, съдът цени посоченото деклариране на имота като
извънсъдебно признание от страна на ответника за притежаване на 1/2
идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот. В
подкрепа на посочения извод е и обстоятелството, че постоянният и
настоящият адрес на ответника са регистрирани на адреса на процесния имот,
където същият е получавал съобщения и призовки по делото, като този адрес
е посочен от него и в разписка, находяща се на л. .... от заповедното дело.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че от заключението на експертизата
се установява, че партидата е открита и клиентския номер е заведен на името
на ответника.
3
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че ответникът е носител
на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху процесното жилище, доколкото
от приетите по делото документи не се установява друго съотношение между
притежаваните от ответника и третото за спора лице идеални части. При
предявен от кредитора срещу един от съсобствениците облигационен иск за
задължение за консумативни разноски, свързани с ползването на съсобствения
имот, какъвто е настоящият случай, приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците
отговаря за задължението към кредитора съразмерно с дела си в
съсобствеността. Освен това по делото не се установява облигационното
отношение да е възникнало само с ответника като единствен ползващ имота
съсобственик, предвид липсата на представено по делото писмено
споразумение между доставчика и потребителите съгласно изискванията на
чл. 56, ал. 4 от ОУ, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г.,
респективно чл. 59, ал. 3 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от
13.07.2016 г.
В качеството на съсобственик ответникът е бил потребител на ВиК услуги
за процесния период по неформален договор за продажба на водоснабдителни
и канализационни услуги за битови нужди с включените в него права и
задължения, съгласно приложимите към съответния период Общи условия.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен
писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2
и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ,
одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г.
Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да
предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения,
нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу
Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по
делото са били налице облигационни отношения по неформален договор за
продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба
4
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно
приложимите към съответния период Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г.,
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни
води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се
разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по
индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в
сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията
на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в
присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 от ОУ от
2016г.), като клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г., регламентира
задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на
точното количество изразходвана питейна вода.
По делото се установява спазване на описаната процедура за
разпределение на количеството доставени В и К услуги в процесния имот.
Изготвената СТЕ потвърждава, че процесният имот е водоснабден, като
количеството доставени В и К услуги до имота е отчитано по водомери и
изчислявано въз основа на предишен реален отчет за периодите без отчет.
Вещото лице представя в Таблица № 1 към СТЕ събраната и проверена
информация на база приложените по делото доказателства и допълнително
изискани от ищеца материали – извлечение от информационна система на
дружеството за процесния отчетен период, за доставени количества В и К
услуги, начин на отчитане, издадени фактури, формирани задължения и
извършени плащания, в това число 42 броя фактури и 2 броя кредитни
известия дубликат на клиентски № ............... с титуляр М. Д. Ж.. От
съдържанието се установява, че през процесния период в жилището е
извършен отчет на монтираните в имота два водомера с фабрични № ......
които са измервали ползваните В и К услуги. Вещото лице по СТЕ определя
количеството на доставените В и К услуги за процесния период, а именно от
................. куб.м. вода. Същевременно, експертът по ССчЕ посочва, че
стойността на предоставените за този период услуги възлиза в размер на
1464,55 лв., като същата е определена в съответствие с изчислените
количества и утвърдените от КЕВР цени. Вещото лице пояснява, че за
формиране на претендираната сума в общ размер на 1151,23 лв., към така
определената стойност от 1464,55 лв. е прибавена сумата от 15,05 лв. (с
кредитно известие е прихванато салдо до процесния период) и е извадена
сумата от 328,37 лв. (платена сума за главници).
Съдът кредитира изцяло заключението на приетата комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза като компетентно изготвено въз основа на
доказателствата по делото и при съобразяване на приложимата нормативна
уредба. Ето защо, при съвкупна преценка на доказателствения материал по
5
делото и процесуалното поведение на страните, настоящият съдебен състав
намира за установена реалната доставка на В и К услуги от ищеца в имота
ползван от ответника през посочения период, като вещите лица са изчислили,
че за процесния период от ................ е дължима стойност на доставени В и К
услуги в размер на 1151,23 лв., т.е. установява се наличие на вземане на ищеца
за посочената сума.
При установената основателност на иска следва да бъде разгледано
релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла
на чл.111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
водоснабдителните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Предвид обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на ................... като от тази дата
установителният иск се счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), погасителната
давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
В периода на изтичане на погасителната давност е приет специалният
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в
сила от 14.05.2020г.), съгласно чл. 3, т. 2 от който за срока от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. давностните срокове спират да текат. Ето защо към тригодишния
давностен срок следва да се прибавят тези 2 месеца и 8 дни (или общо 69 дни),
поради което всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
18.09.2018 г., са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. С фактурирането
6
потребителят се уведомява за задължението и неговия размер и то има
характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Ето защо в случая давността тече от деня, в
който съответното месечно задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец.
Предвид изложеното, извън обхвата на погасителната давност са
вземанията за периода от ........................ включително (задължението за м.
09.2018 г. е станало изискуемо на 01.10.2018 г.) Същите съгласно Таблица №
............... възлизат в общ размер на сумата от 544,26 лв., от която сума, по
гореизложените мотиви относно квотата на ответника в съсобствеността,
последният дължи 1/2 или сума в размер 272,13 лв., до която сума и за
посочения период искът се явява основателен и следва да се уважи, а в
останалата част до пълния предявен размер от 1151,23 лв. и за периода от
.................. следва да се отхвърли.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно клаузата на чл. 44 от ОУ от 2016 г., при неизпълнение в срок на
задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа. Договорната клауза съответства на правилото на
чл. 84, ал. 1 ЗЗД – денят за изпълнение на задължението е определен (30 дни
след издаването на фактура), поради което длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Следователно, с оглед релевираното от ответника възражение
за давност, М. Д. Ж. дължи обезщетение за забава върху дължимата от нея
непогасена главница от 272,13 лв. за периода от 02.02.2019 г. до заявената от
ищеца крайна дата ................ г., в размер на общо 41,29 лв. съобразно
заключението на ССчЕ (1/2 от 82,58 лв.). До размера на посочената сума и за
посочения период акцесорният иск се явява основателен и следва да се уважи,
а в останалата част до пълния предявен размер от 202,46 лв. и за периода от
......................... следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора, право на разноски имат и двете страни по делото,
съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски съобразно уважената част от исковете в размер от 163,23
лв. (заплатена държавна такса, такса за издаване на съдебно удостоверение,
депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение), както и разноски по
ч. гр. д. № 67931/2021 г. по описа на СРС, 119 състав в размер от 17,84 лв. (за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение).
Ответникът е защитаван от адв. М. Л., който е осъществявал безплатна
правна помощ в исковото производство, видно от договор за правна защита и
съдействие от 24.02.2025 г. и декларация на ответника от същата дата, в която
е декларирал, че е материално затруднено лице. Адвокат Л. претендира
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в размер 650 лв.
7
Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в случаите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв
(при оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв), ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, какъвто е и настоящият случай, като съдът определя
възнаграждението на адвоката в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 (разпоредбата визира Наредба № 1 от 09.07.2004 г.)
и осъжда другата страна да го заплати, като настоящият съдебен състав
намира, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът
се ръководи не само от размерите, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
но прилага и изискването на чл. 36, ал. 2 ЗАдв в неговата пълнота –
адвокатският хонорар да бъде в справедлив и обоснован размер. Последното
означава усилията по защитата да съответстват на размера на
възнаграждението, съобразно с обективни критерии, като: брой отработени
часове, време за подготовка на адвоката съобразно с фактическата и правна
сложност на делото, брой съдебни заседания и пр.
При преценката дали да присъди адвокатско възнаграждение в поискания
размер или в по-нисък размер, съдът съобразява обстоятелството, че
насрещната страна по делото е дружество за комунални услуги,
представлявано от юрисконсулт. На следващо място, съдът съобразява, че
законодателят оценява труда на юрисконсултите и на адвокатите,
предоставящи по възлагане на Националното бюро за правна помощ
безплатна правна помощ, по различен начин и в по-нисък размер, определен в
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ - арг. чл. 78, ал. 8
ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г. Съществуването на два паралелни режима на
заплащане и оценяване на безплатна правна помощ, и на труда на юристите,
трудно се оправдава с оглед правилата на свободната конкуренция на
вътрешния пазар на ЕС. Минималното адвокатско възнаграждение в случаите
по чл. 38 ЗАдв съответно, за да не доведе до ограничаване на конкуренцията,
не трябва да е значително по-голямо от това, предвидено за адвокатите,
предоставящи по възлагане на Националното бюро за правна помощ,
безплатна правна помощ. Основната легитимна цел на приетата Наредба № 1
от 09.07.2004 г. е да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован
размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния
предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки контекста на
прилагане на тази уредба и обстоятелството, че съществува друга правна
уредба, предвиждаща друг начин за определяне на размера на адвокатските
възнаграждения (при хипотезата на безплатна правна помощ), както и че
особеностите на делото реално не се вземат предвид при определяне на
минималния размер на адвокатското възнаграждение, а единствено и само
критерият - цена на иска, то посочената правна уредба налага ограничения,
които явно според настоящата съдебна инстанция не са необходими за
постигане на посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното
действие на правилата на конкуренцията. Ето защо е правомощие на съда да
определи и дължимото на адвоката възнаграждение, като съобрази именно
обективни обстоятелства като фактическа и правна сложност на делото, време
8
за подготовка на адвоката, реално осъществени действия по защита и
съдействие, брой съдебни заседания и пр.
Адвокатите са свободни да предоставят по своя собствена преценка в
хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатно своя адвокатския труд, който е от
изключителна важност за правната сигурност в правовата държава и не следва
да бъде омаловажаван. Спрямо лицето обаче, срещу което се реализира
правото им да претендират присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, тежестта трябва да
отговаря на всички обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, а не
само при съобразяване величината на материалния интерес, за да се гарантира
принципът на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като
принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като
принцип на материалната справедливост.
Изхождайки от установените в ЗАдв предпоставки, принципи и механизъм
за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение – за положения от
адвоката труд в хипотеза на оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие, в справедлив размер, който да е обоснован с установените от
закона два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, от
една страна и от друга – величината на защитавания интерес, съдът като
съобрази естеството на провелото се производство и обема на извършените от
адвоката процесуални действия, изразяващи се в подаване на отговор на
искова молба, липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност на
делото и материалния интерес, намира, че възнаграждение за безплатното
представителство в размер на 200 лв., а не в претендирания размер от 650 лв.,
е справедлив и обоснован по изложените по-горе критерии. Така
определеният размер е съответен и на размера на адвокатското
възнаграждение при предоставена безплатна правна помощ по ред на ГПК,
като съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
360 лв.
Съобразно отхвърлената част от искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА на адвокат Л. следва да бъде присъдена сума
в размер 153,69 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ответника в исковото производство.
В заповедното производство ответникът е защитаван от адв. Н. И., който е
осъществявал безплатна правна помощ, видно от договор за правна защита и
съдействие от 23.03.2023 г. и декларация на ответника от същата дата, в която
е декларирал, че е материално затруднено лице. Адвокат И. претендира
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в размер 600 лв.
Съдът намира, че на адвоката по чл. 38 ЗАдв (доколкото същият е различен
от процесуалния представител на ответника в исковото производство) се
дължи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита в
заповедното производство. В хипотеза като процесната, при извършване на
преценка за размера на адвокатско възнаграждение, което съдът следва да
определи на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът се ръководи от извършените
9
действия от страна на процесуалния представител на длъжника, които в
конкретния случай се изразяват в депозиране на възражение по чл. 414 ГПК,
поради което съдът определя възнаграждение на адвоката в размер от 50 лв., а
не в претендирания размер от 600 лв., като съобразно отхвърлената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА
на адвокат И. следва да бъде присъдена сума в размер 38,42 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ответника в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. Д.
Ж., ЕГН ********** дължи на ............................., сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 67931/2021 г. по описа на СРС, 119
състав, както следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите сумата от 272,13 лв., представляваща стойност на потребена вода на
адрес гр. ........................., клиентски № .................., за периода от
........................, ведно със законната лихва от ...................... до изплащане на
вземането;
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 41,29 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от .....................
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите до пълния предявен размер от 1151,23 лв. и
за периода от 16.05.2017 г. до 31.08.2018 г., както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 202,46 лв. и за периода от
.........................
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Д. Ж., ЕГН ********** да
заплати на ........................., сумата от 163,23 лв. разноски в исковото
производство, както и сумата от 17,84 лв. разноски по ч. гр. д. № 67931/2021 г.
по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА
......................... да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, сумата от 153,69
лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА
......................... да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, сумата от 38,42
лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д. №
67931/2021 г. по описа на СРС, 119 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11