Р Е Ш Е Н И Е
№ 2385
Гр. Пловдив, 06, 12, 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V
състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември , две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдия Ботев, административно дело № 1852 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 156 и следв. от ДОПК.
Жалбоподателят
В.Л.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***,
СД „Престиж“ оспорва Ревизионен акт №
Р-16001619004662-091-001 / 27. 02. 2020г., издаден от И. К. – началник сектор в
ТД на НАП – гр. Пловдив и И. Г. – главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 232/26-05-2020 г. на директор дирекция „ОДОП“
– гр. Пловдив с който на жалбоподателя е установена отговорност по чл.19 ал.1 и
ал.2 от ДОПК за задълженията на дружеството „П.Г.Арт комерс Търново“ ЕООД, с
ЕИК ***, възлизаща на обща стойност от 104 055.92 лв., в т. ч. главница 72
736.53 лв. и лихви в размер на 31 319.39 лв.
В жалбата се твърди, че издаденият
акт е незаконосъобразен и неправилен, поради липсата на предпоставките да се
реализира персоналната отговорност на В. Ш. по реда на чл.19 от ДОПК за задълженията на „П.Г.Арт
комерс Търново“ ЕООД, с ЕИК ***, установени с ревизионен акт №
Р-16001619004662-091-001/27.02.2020 г., издаден от И. К. - началник сектор -
възложил ревизията и И. Г. - главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на жалбоподателя – адв. адв. Е. поддържа жалбата, като моли съда
да прогласи за нищожен оспореният административен акт поради липса на
компетентност на органа, който го е издал. Алтернативно, излага доводи за
незаконосъобразност на същия по аргументи, подробно изложени в представеното /
л. 295/ по делото писмено становище.
Ответният административен
орган - директор дирекция “Обжалване и данъчно–осигурителна практика”
/“ОДОП“/ Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. П., излага становище за неоснователност на жалбата, като моли
съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди обжалвания ревизионен акт
като правилен и законосъобразен по доводи, подробно изложени в представената /
л. 361/ по делото писмена защита.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, пети
състав, след преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван
в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който мълчаливо го е потвърдил в обжалваната част.
Така постановеният от директора на
дирекция "ОДОП” – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките
на предвидения в чл.156 ал.7 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Началото на ревизионното производство
е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619004664-020-001/18.07.2019
г., издадена от М. Й. Л. – началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, като е
възложена ревизия на В.Л.Ш., с предмет отговорност по чл.19 от ДОПК за данъчни
задължения на дружеството „П.Г.– Арт комерс Търново“ ЕООД по ЗКПО, ДДФЛДДС, КСО
и ЗЗО, подробно описани в последната. Определен е срок за приключване на
ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 25.07.2020 г. по електронен път. Във връзка с
искане от орган по приходите за спиране на ревизията, е издадена Заповед №
Р-16001619004662-023-001/02.10.2019 г. ревизионното производство е спряно на
основание чл.34 ал.1 т.1 от ДОПК, считано до 02.11.2019 г. Със Заповед №
Р-16001619004662-143-001/04.11.2019 г. производството е възобновено, като е
даден срок за приключване на ревизията до 27.11.2019 г., като и двете заповеди
са връчени по електронен път, съответно, на
02.10.2019 г. и на 04.11.2019 г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001619004662-020-002/22.11.2019
г. и № Р-16001619004662-020-003/25.11.2019 г., срокът на ревизията е продължен
до 27.01.2020 г., като и двете заповеди са връчени по електронен път на
ревизираното лице.
В
хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад №
Р-16001619004662-092-001/29.01.2020 г. (л.122, т.1), въз основа на който, и
възражение вх. № 94-00-1114/19.02.2020 г. (л.93, т.1), подадено по реда на
чл.117 ал.5 от ДОПК, възложилият ревизията и ръководителят й, са издали
Ревизионен акт № Р-16001619004662-091-001 от 27.02.2020 г. (л.47, т.1).
По жалба на В.Л.Ш. е издадено Решение
№ 232 от 26.05.2020 г. (л.17, т.1) от
директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив,
при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден изцяло относно определената отговорност
по чл.19 от ДОПК за задълженията на „П.Г.Арт комерс Търново“ ЕООД по цитираните
по горе нормативни актове в размер на: главница общо72 736.53 лв. и лихви общо
в размер на 31 316.39 лв.
С оглед, делегирането на правомощия
по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени: Заповед №
РД-09-1/03.01.2017 г. (л.4, т.1) на директора на ТД на НАП – Пловдив, Заповед
за командироване на И.И.Г. № 404/24.02.2020 г. (л.92, т.1) на директора на ТД
на НАП – Бургас, за периода от 27.02.2020 г. до 28.02.2020 г. до Пловдив и
обратно в Бургас, със задача издаване на ревизионен акт на В.Л.Ш. по ЗВР №
Р-16001619004664-020-001/18.07.2019 г., Заповед за командироване на И.И.Г. №
144/27.01.2020 г. (л.151, т.1), издадена от директора на ТД на НАП – Бургас, за
периода от 29.01.2020 г. до 30.01.2020 г. до Пловдив и обратно в Бургас със
задача издаване на ревизионен доклад на В.Л.Ш. във връзка със ЗВР №
Р-16001619004662-001/18.07.2019 г., Заповед № РД-09-2427/13.12.2019 г. (л.308,
т.2) на директора на ТД на НАП – Пловдив, Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г.
(л.316, т.2), издадена от директора на ТД на НАП – Пловдив, Заповед за командироване
на Т.Х.С. № 145/27.01.2020 г. (л.323, т.2), издадена от директора на ТД на НАП
– Бургас, за периода от 29.01.2020 г. до 2830.01.2020 г. до Пловдив и обратно в
Бургас със задача издаване на ревизионен доклад на В.Л.Ш. във връзка със ЗВР №
Р-16001619004662-020-001/18.07.2019 г., писмо на директора на ТД на НАП –
Пловдив (без дата и изходящ номер) до изпълнителния директор на НАП – София
(л.321, т.2) и писмо (без дата и изходящ номер) на заместник изпълнителния директор
на НАП – София до директорите на ТД на НАП – Пловдив и Бургас (л.322, т.2).
Представен е и електронен носител (CD
–л.3, т.1), както и 2 бр. сертификати за валиден електронен подпис (л.119,
т.1).
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното
от правна страна относно действителността на оспорения ревизионен акт:
Не се спори, че през ревизирания
период жалбоподателят е собственик на капитала и управител на „В. ***, с ЕИК ***,
„Деколог фешън 13“ ЕООД – гр. Асеновград, с ЕИК ***, и „Кофи трейд дистрибушън“
ЕООД – гр. Бургас, с ЕИК ***, както и че същата е местно физическо лице по
смисъла на чл.6 ал.1 т.1 от ЗОДФЛ /отм./, респ. чл.6 от ЗДДФЛ, и е данъчно задължено лице за доходи,
произтичащи от източници в България и от чужбина с адрес за кореспонденция и
адрес по чл.8 ал.1 т.3 от ДОПК в гр. А., ул. „***“ № 37. Съгласно цитирания
текст, компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите
относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е тази по
седалището на местните юридически лица, в случая – ТД на НАП - Пловдив. В тази
връзка с установяване компетентността на органите по приходите, извършили
ревизията, от страна на ответника са представени:- писмо на директора на ТД на
НАП – Пловдив (без дата и изходящ номер) до изпълнителния директор на НАП –
София (л.321, т.2) и писмо (без дата и изходящ номер) на заместник
изпълнителния директор на НАП – София до директорите на ТД на НАП – Пловдив и
Бургас (л.322, т.2), с което последно соченият, на основание чл.10 ал.1 и ал.2
от Закона за Националната агенция по приходите е възложил на директорите на
цитираните териториални дирекции извършване на ревизия на В.Л.Ш. за реализиране
на отговорност по чл.19 от ДОПК, като е посочил, че в ревизията следва да бъдат
включени служителите: - И.И.Г. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП –
Бургас, определена като ръководител на ревизията, и Т.Х.С. – главен инспектор
по приходите при ТД на НАП – Бургас. В писмото е указано, че служителите следва
да бъдат командировани в съответствие с изискванията на Закона за държавния
служител /ДСл/.
Липсва обаче заповед на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10 ал.2 във
връзка с чл.10 ал.1 т.1 от ЗНАП (действаща редакция, ДВ, бр.105 от 2016 г.) да
е възложено на заместник изпълнителния директор на НАП – П. Д., правомощието да
възлага организирането на надлежни действия с оглед извършването на проверки и
ревизии по реда на ДОПК. Липсват и заповеди на териториалния директор на ТД на
НАП – Бургас, от които да се установи, че И. Г. и Т. С. са назначени на
съответните длъжности в ТД на НАП – Бургас, както и, разпределението на
функциите и екипите, от които да се установи, че двете лица са служители на
тази дирекция.
Каза се по-горе, представени са и
командировъчни заповеди, издадени от директора на ТД на НАП – Бургас.
1. От 29.01.2020 г. до 30.01.2020 г.,
И.И.Г. и Т.Х.С. са командировани до гр. Пловдив и обратно в гр. Бургас за два
дни със задача: -„Във връзка с възложена ревизия със ЗВР №
Р-16001619004662-020-001 / 18.07.2019 г. на В.Л.Ш. за издаване на ревизионен
доклад“. В докладите и на двамата служители за извършената работа е отразено
само и единствено: „издаване на РД на В.Л.Ш.“ .
2. От 27.02.2020 г. до 28.02.2020 г. И.И.Г.
е командирована за два дни до Пловдив и обратно в Бургас, със задача: „Във
връзса с възложена ревизия със ЗВР № Р-16001619004662.020-001/18.07.2019 г. на В.Л.Ш.
за издаване на ревизионен акт и ЗВР № Р-16001619004659-020-001/18.07.2019 г. на
Д. Д. Ш. за издаване на ревизионни доклади“. В доклада на Г. за извършената
работа, в командировъчното е посочено: „издаване ревизионни доклади на Д. Ш.и
ревизонен акт на В.Ш..
Съгласно чл.7 ал.1 от ДОПК актовете
по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен
изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Няма спор, че седалищата на
юридическите лица „В. мюзик“ ЕООД, с ЕИК *** и „Кофи трейд дистрибушън“ ЕООД, с
ЕИК *** са били гр. Бургас, а на „Деколог фешън 13“ ЕООД, с ЕИК *** – гр.
Асеновград и, че към момента на ревизията, видно от РА, лицето е с адрес за
кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК – гр. Асеновград, а посоченият адрес за
кореспонденция в жалбата е – гр. Бургас, от което следва, че компетентната
териториална дирекция относно извършване на ревизията и съставяне на ревизионен
акт е ТД на НАП Пловдив. В процесния случай ревизионният доклад е съставен от
органи по приходите, които са служители на ТД на НАП – Бургас. Досежно
последното обстоятелство между страните по делото липсва спор.
Съгласно чл.10 ал.8 от ЗНАП
(действаща редакция, ДВ, бр.105 от 2016 г.)
при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции
изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице може да нареди
служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална
дирекция, за изпълнение на което, съответният териториален директор командирова
служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса
на труда. Анализът на цитираната разпоредба от ЗНАП показва, че същата
регламентира последователност на действията на съответните органи в йерархията
на НАП. Първо, изпълнителният директор
на НАП /или оправомощено от него лице/ следва да нареди служители от
една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция за
извършване на конкретни действия, които той трябва да формулира в нареждането
си /да мотивира необходимостта от това/, а след това, териториалният директор
на дирекцията, в която работят тези служители, въз основа на нареждането на
изпълнителния директор, трябва да ги командирова в друга дирекция /за срока на
ревизията/ за осъществяване на възложените от изпълнителния директор /или негов
заместник/ конкретни задачи.
В случая е изпълнена първата хипотеза
на разпоредбата на чл.10 ал.8 от ЗНАП предвид цитираното по-горе писмо на
заместник изпълнителния директор на НАП /абстрахирайки се от обстоятелствата:
на първо място, липсата на изрично упълномощаване от изпълнителния директор на
НАП; на второ място, в него не са посочени предпоставки, които да налагат
ревизионното производство да бъде проведено от лице извън служителите на
компетентната териториална дирекция/. Не е изпълнено обаче второто кумулативно
изискване, а именно съответният териториален директор да командирова
служителите от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в КТ. От
представените командировъчни заповеди се установява, че И.И.Г. и Т.Х.С. от ТД
на НАП - Бургас не са преминали в ТД на НАП – Пловдив, а са били командировани
от директора на ТД на НАП – Бургас, единствено за 4 дни Г. и 2 дни С. от целия
период на ревизията, възложена със ЗВР № Р-16001619004662-020-001/18.07.2019 г.
и допълнена със ЗИЗВР Р-16001619004662-020-002/22.11.2019 г. и №
Р-16001619004662-020-003/25.11.2019 г.
Отделно от това, от представените с
административната преписка доказателства е видно, че от тези органи по
приходите са осъществени множество процесуални действия, насочени към
установяване задълженията на лицето, датите на извършването на които обаче, не
са обхванати от горепосочените командировъчни заповеди – напр.: - писмо по
електронна поща от 03.02.2020 г., с което е изпратен РД на Ш. е подписано от С.,
с посочени териториална дирекция, адрес и офис в гр. Бургас; Протокол за
присъединяване на документи от производство УИН: П-02000219011546 №
Р-16001619004662-ППД-002 от 09.01.2020 г., подписано от С.; писмо по електронна
поща от 25.11.2019 г. за предоставяне на документи по електронен път от Ш.,
подписано от С., отново с координати за контакт: - офис на ТД на НАП в гр.
Бургас; искане за продължаване на срока за извършване на ревизия №
Р-16001619004662.049-002/25.11.2019 г., подписано от И. Г., в което се посочва,
че „…част от документите са представени в ТД на НАП Бургас с вх. ….“; искане за
продължаване на срока за извършване на ревизия №
Р-16001619004662.049-001/22.11.2019 г., подписано от Т. С., в което се посочва,
че „…част от документите са представени в ТД на НАП Бургас с вх. ….“; писма по
електронна поща за връчване на заповеди спиране, възобновяване на ревизионното
производство и за продължаване на срока, подписани и от двете служителки на ТД
на НАП – Бургас, отново с посочени данни за контакт – ТД на НАП – Бургас (от
02.10.2019 г. и от 04.11.2019 г.); искане за спиране на ревизията №
Р-16001619004662-053-001/02.10.2019 г., подписано от Г., в което се посочва, че
С. ще е в болнични за срок от един месец, след направена операция в МБАЛ
„Бургас“; Протокол за присъединяване на
документи от производство УИН Р-16001619004662 №
Р-16001619004662.ППД-001/14.08.2019 г., подписан от С.; ИПДПОЗЛ №
Р-16001619004662-020-001/26.07.2019 г., в което е посочено, че: „Цитираните в
настоящото искане документи, справки, декларации, обяснения и пр., следва да
бъдат представени в 14-дневен срок от връчване на настоящото искане, в ТД на
НАП – Бургас, ул. “Цар Петър„ № 5Б, ет.12, ст.4 при Т.Х.С.“; писмо, с което Ш.
изпраща документи на проверяващите с изх. № 1/06.08.2019 г. е адресирано до ТД
на НАП – Бургас и е входирано в тази дирекция с № 94-00-1184/06.08.2019 г.;
писмените обяснения на Ш. във връзка с ИПДПОЗЛ от 26.07.2019 г. са адресирани
до ТД на НАП – Бургас; ИИНП № П-02000219011546-141-001/06.02.2019 г. до ТД на
НАП – Велико Търново във връзка с проверка на „П.Г.арт комерс Търново“ ЕООД, е
на бланка с лого на ТД на НАП – Бургас; Писмото, с което е изпратен протоколът
от извършената насрещна проверка на последно соченото дружество от 08.03.2019
г. е адресирано до г-жа Т. С., отдел “Ревизии“, гр. Бургас, офис Бургас,
входирано е в тази дирекция; в ИПДПОЗЛ № П-02000219011546-040-001/30.01.2019 г.
до В.Ш. е посочено, че следва да изпратите исканите документи и обяснения в ТД
на НАП – Бургас; Обясненията на Ш. във връзка с това ИПДПОЗЛ от 14.02.2019 г.
са адресирано и входирани в ТД на НАП – Бургас.
Очевидно е, че срокът на
командироване не покрива периода на извършване на ревизията, а само дните на
издаване на РД и РА, съответно, на 29.01.2020 г. от Т. С. и И. Г. за издаване
на РД, и на 27.02.2020 г. от И. Г., за издаване на ревизионния акт.
Обстоятелството, че органите по приходите, извършили ревизията, не са били
командировани в ТД на НАП Пловдив за целия на срок на ревизията, се установява
и от факта, че отговорите на ревизираното лице с представени документи във
връзка с получени искания са адресирани до ТД на НАП - Бургас, както и цялата
водена кореспонденция с РЛ е извършвана от офисите на ТД на НАП - Бургас, както
се посочи подробно по-горе в настоящото изложение.
Очевидно е също така, че заповедите
за командироване на двамата служители на ТД на НАП – Бургас са издаден на
основание чл.86 от Закона за държавния служител, според чиято ал.1, при
служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния
служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на
същата администрация,а съгласно ал.2, командироване се извършва за не повече от
30 календарни дни непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг срок, е
необходимо писмено съгласие на държавния служител за това.
Тук е необходимо да се посочи, че
фактическият състав на субективното притезателно право на държавния служител за
дневни пари при командироване включва следните предпоставки: 1. ищецът да е
изпълнявал служба на държавен служител в администрацията на ответника 2.
компетентен орган да е командировал държавния служител за изпълнение на
неговите служебни задължения в друго населено място, различно от това, в което
той изпълнява длъжността и 3. командированият държавен служител фактически -
ефективно да е изпълнявал службата в друго населено място, определено от органа
по назначаването или упълномощено от него лице. При това положение, събраните в
хода на административното производство и в настоящото съдебно такова,
доказателства, налагат извод, че третата предпоставка на този фактически състав
не е изпълнена, поради което и съдът приема, че действията са осъществени от
териториално некомпетентни лица. Тяхната компетентност се простира единствено
до процесуалните действия, извършени на датите, на които са били командировани.
Не може да се възприеме становището
на процесуалния представител на ответника, че за да бъдат обосновани
констатациите в съставения РД и издадения РА, не е необходимо да бъдат
извършени много и продължителни процесуални действия, които да наложат органите
по приходите от гр. Бургас да пребивават в гр. Пловдив за целия период на
ревизията (чрез командироване). Или иначе казано, не може да се приеме,
определените да извършат ревизията органи по приходите са били надлежно
командировани по реда и условията на ЗДСл., доколкото, каза се, нормата на чл.86 ал.1 от ЗДСл. също
изисква да се докаже необходимост от командироването и не игнорира императивно
определената териториална компетентност на органите по приходите по чл.8 ал.1
от ДОПК.
Съдът не намира, че писмото на
изпълнителния директор на ТД на НАП – Пловдив до изпълнителния директор на НАП
– София съдържа основателна причина за предложението ревизионното производство
да се проведе от орган по приходите на ТД на НАП – Бургас. Единственият
аргумент в тази насока е, изложеното в писмото, че „… Към момента на възлагане
на проверките, физическите лица са били с постоянен адрес ***. В хода на
производствата, на 15.02.2019 г., ЗЛ променят постоянния си адрес на гр.
Асеновград, ул. „Отец Паисий“ № 37.“ В същото време, заповедта за ревизия е
издадена на 18.07.2019 г., т.е. пет месеца, след като лицата вече Димитър
Шектиев и В. Шектиева са регистрирани в Пловдив, и като ФЛ, ревизията следва да
бъде проверена от териториалната дирекция на НАП, която е Пловдив. Не е ясно, в
какво точно се изразява целесъобразността, ревизията да бъде извършвана от
органи по приходите в ТД на НАП – Бургас. Или иначе казано, в случая не се
установява наличието на предпоставките по чл.10 ал. 8 от ЗНАП (действаща
редакция, ДВ, бр.105 от 2016 г.) - необходимост ревизията да бъде извършена от
органи по приходите от териториална дирекция, различна от тази по седалището на
дружеството, и надлежно командировани на ревизиращия екип за целия период на
извършване на ревизията или поне в дните, в които са извършени съответните
процесуални действия, поради което следва да се приеме, че органите по
приходите, извършили ревизията и съставили ревизионния доклад, а единият от тях
като ръководител на ревизията участвал при издаването на ревизионния акт, не са
били териториално компетентни да извършат ревизията. Т.е., издаденият
ревизионен акт е нищожен, тъй като единият от органите по приходите, подписали
ревизионния акт, не е притежавал териториална компетентност, а законът
предвижда съвместна компетентност на неговите издатели.
В този смисъл съдът приема за
несъстоятелно твърдението, че в случая настоящата инстанция следва да се
съобрази с Решение № 4667/13.04.2021 г., постановено по адм. д. № 1060/2021 по
описа на ВАС, тъй като, необходимостта от участието на органи по приходите от
други териториални дирекции е основана на постановление на Специализирана
прокуратура – София, в което е посочено ревизиите на конкретни юридически лица,
да бъдат възложени на различни екипи от служители на НАП и на писмо на
заместник изпълнителния директор на НАП, в което е посочено в ревизията на
всяко едно от РЛ, които органи по приходите да участват. В случая, каза се,
липсва заповед за упълномощаване на заместник изпълнителния директор, и второ,
нито в писмото на директора на ТД на НАП – Пловдив, нито в отговора на
заместник изпълнителния директор на НАП – София до директорите на ТД на НАП –
Пловдив и Бургас се излагат аргументи, защо именно ревизията следва да бъде
извършена от служители на ТД на НАП – Бургас, при положение, че единственият
аргумент в тази насока е, промяна на адресната регистрация от Бургас в
Асеновград.
За пълнота на изложението следва да
бъде посочено, че със ЗИДДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020г., в сила от
01.01.2021г.) разпоредбата на чл. 10 от ЗНАП е допълнена с ал. 9 и на
изпълнителния директор на НАП или изрично оправомощени от него лица са
предоставени правомощията да разпореди служители от една териториална дирекция
да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно
правилата на ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция,
включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа.
Тази промяна в нормативната уредба е последваща възлагането и извършването на
настоящата ревизия, съответно изготвянето и издаването на РД и РА, т.е. не може
да обоснове различен от направения по-горе извод за некомпетентност на органите
по приходите, извършили ревизията и издали РД и на единия от органите по
приходите, издал РА.
Водим от всичко изложено, съдът намира, че
жалбата като основателна и доказана следва да се уважи и да се обяви
нищожността на обжалвания ревизионен акт.
На основание разпоредбата на чл.160
ал.5 от ДОПК (в сила от 01.01.2021 г.) преписката следва да бъде изпратена на
компетентния орган по приходите, възложил ревизията, за възлагане на ново
ревизионно производство на жалбоподателя, на териториално компетентни органи по
приходите.
С оглед изхода на делото и
претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че такова не се следва.
Водим от горното, Административен съд
- Пловдив, V състав,
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт №
Р-16001619004662-091-001/27.02.2020 г., издаден от И. К. – началник сектор в ТД
на НАП – гр. Пловдив и И. Г. – главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 232/26-05-2020 г. на директор дирекция „ОДОП“
– гр. Пловдив с който на жалбоподателя е установена отговорност по чл.19 ал.1 и
ал.2 от ДОПК за задълженията на дружеството „П.Г.Арт комерс Търново“ ЕООД, с
ЕИК ***, възлизаща на обща стойност от 104 055.92 лв., в т. ч. главница 72
736.53 лв. и лихви в размер на 31 319.39 лв.
ИЗПРАЩА преписката на компетентния
орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията, за възлагане на
ново ревизионно производство спрямо В.Л.Ш., с ЕГН **********
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: