О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388 18.02.2021г. гр. Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осемнадесети февруари,
две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.
ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Хр.
Христов КАНД № 339 по описа за 2021г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63 от ЗАНН, във вр. с чл.229, ал.1, т.1 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас,
чрез старши юрисконсулт С.Н., гр.Бургас, против Определение № 260634/31.12.2020г.
по НАХД № 3119/2020г. на Районен съд гр.Бургас, с което е ИЗМЕНО Решение №
260408/30.10.2020г. по 3119/2020г. на Районен съд гр.Бургас в ЧАСТТА за
разноските, като размерът им е намален от
80 лева на 26.60 лева.
В жалбата се твърди, че определението
е неправилно и се иска от съда да го отмени. Жалбоподателят твърди, че въззивният
съд неоснователно е приел, че е налице частична отмяна на процесното НП № 02-0003011/08.07.2020г.
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, предмет на
оспорване по НАХД № 3119/2020г. на Районен съд гр.Бургас. Според касатора
налице е единствено изменение на размера на наложеното наказание, като по
същество с решението си районният съд е потвърдил обжалваното наказателно
постановление.
Ответникът по жалбата ”Бългериън
Уайт Шелс” ООД представя писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна.
Излага становище за субсидиарно прилагане на чл.78, ал.3 от ГПК и съобразяване
с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ, като цитира конкретни решения в тази
насока.
Съдът, като взе предвид
направените с частната жалба възражения, отговорът на ответника по касация и
след като се запозна с доказателствата, събрани пред районния съд, и в
настоящото производство, я намира за допустима като подадена в срок и от лице с
правен интерес, но неоснователна по същество, поради следните съображения:
Според разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН: „В съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс”. Съгласно
ал.5 а същия член: „В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ”.
Въззивният съд е пояснил, че
определянето на размера на разноските в хипотезата на изменение на
наказателното постановление не е изрично регламентирано от законодателя в ЗАНН
и АПК, поради което е приел, че следва да се приложат разпоредбите на ГПК,
съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК. Посочил е, че в чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК е предвидено, че заплатените от ищеца и ответника такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат съразмерно с
уважената, респективно с отхвърлената част от иска, като е приел, че посочените
правила са относими и към настоящия казус. Този извод му е дал основание да
намали размера на разноските в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
на труда” – София от 80 лева на 26.66 лева, пропорционално на отхвърлената част
на претенцията на ”Бългериън Уайт Шелс” ООД – жалбоподател по НАХД № 3119/2020г.
на Районен съд гр.Бургас, като е посочил, че претенцията му е частично уважена.
Съображенията на въззивния съд са
правилни и се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция.
Съгласно приложимия чл.143, ал.1
от АПК подателят на жалбата има право на разноски единствено при отмяна на
обжалвания административен акт. В конкретния случай обжалваното от ”Бългериън
Уайт Шелс” ООД НП № 02-0003011/08.07.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – гр.Бургас не е отменено изцяло, но намаляването на размера на
наложената с него санкция представлява по същество частична отмяна като
незаконосъобразно в частта му с която е определен размера на наложеното
наказание. Следователно дружеството има право на разноски поради частично
уважаване на претенцията му, пропорционално на уважената част, респ. ответната
страна по въззивното дело Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас има право
на разноски в размер, съобразно оставената в сила част от НП, с която е определен
размера на наложената санкция. Тъй като жалбоподателят по въззивното дело ”Бългериън
Уайт Шелс” ООД не е претендирал разноски, такива съответно не са присъдени в
негова полза, а районният съд правилно и законосъобразно е намалил размера на
присъдените в полза на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас разноски,
пропорционално на определения от съда размер на санкцията.
Воден от горното и на основание
чл.229, ал.1, т.1 и чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 260634/31.12.2020г. по
НАХД № 3119/2020г. на Районен съд гр.Бургас, с което е ИЗМЕНО Решение №
260408/30.10.2020г. по 3119/2020г. на Районен съд гр.Бургас в ЧАСТТА за
разноските, като размерът им е намален от 80 лева на 26.60 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.