№ 742
гр. Разград, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330101012 по описа за 2024 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
С искова молба от А. А. Р. против А. Н. А. и С. Б. Х. е предявен иск за
обявяване за недействителна спрямо ищеца до размер на ½ ид.ч. сделката,
обективирана в нотариален акт №*****г. по описа на нотариус рег №378 и е
вписана в АВ- ИР – гр. Разград като акт №****г., с която ответника А. и
съпругата му са прехвърлили на ответницата Х. с покупко-продажба следните
недвижими имоти: Поземлен имот с площ - 1482.000 кв. м., представляващ
УПИ IV-273, кв. 63, с административен адрес обл. Разград, общ. Разград, с. М.
****** и Поземлен имот с кадастрален идентификатор № 49093.36.6, обл.
Разград, общ. Разград, с. М., м. ЖЕЛЯЗКОВСКИЯТ ПЪТ, представляващ
нива с площ 10001 кв. м, подробно описани в исковата молба. Твърди, че със
споразумение, одобрено по НОХД No 296/2023г. по описа на Районен съд -
гр.Разград с протоколно определение, влязло в сила на 28.06.2023 г. първия
ответник по настоящото дело А. Н. А. се признал за виновен в това, че на
21.10.2022г., в с.М., обл. Разград, е причинил средна телесна повреда на А. А.
Р. - престъплението по чл. 129, ал.1 от НК и е приел за това престъпление да
му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК - 10 месеца
„Лишаване от свобода”, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, е
отложено за изпитателен срок от 3 години. С решение №685 от 13.11.2023г по
гр.д. №1174/2023г на PC Разград първия ответник е осъден да заплати на
ищеца сумата 12 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, осъществено на 21.10.2022 г.
ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане на
сумата. С решение №70 от 08.04.2024г по в.гр.д. №31/2024г на ОС Разград,
въззивния съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение. Решението
влязло в сила на 17.05.2024г и бил издаден изпълнителен лист за
принудително събиране на сумите. Образувано било срещу първия ответник
изпълнително дело № 20249120400556 при ЧСИ №912 Георги Стоянов. След
извършена справка в имотния регистър се установило, че А. Н. А. на
1
14.02.2024г се е разпоредил с цялото си недвижимо имущество в полза на
втория ответник С. Б. Х.. Сделката /покупко-продажба/, осъществена между
А. Н. А., съпругата му А. М. А.а като продавачи и С. Б. Х. като купувач е
обективирана в нотариален акт №*****г. по описа на нотариус рег. №378 и е
вписана в АВ- ИР – гр. Разград като акт №****г. Сочи още, че ответниците са
в близки отношения - С. Б. Х. е дългогодишна приятелка на съпругата на
първия ответник А. М. А.а и са колежки в Театрално-музикален център
Разград. Ищецът твърди, че семействата на двамата ответника ходят заедно по
почивки, постоянно са заедно. Счита, че трето лице С. Б. Х. е знаела за
престъплението извършено от А., била е наясно с целта на сделката и че
същата е формална. Счита за съмнителна и стойността на сделката – доста под
пазарната цена, уговорена в размер на 9500 лева с цел избягване на банков
превод за плащане на цената. Твърди, че след направена проверка в Агенция
по вписванията по партидата на длъжника не е открито друго свободно
недвижимо имущество годно да обезпечи вземанията му. Твърди, че с
извършването на посочената сделка имуществото на първия ответник се
намалява, което уврежда интересите на ищеца и поставя в опасност
възможността за удовлетворяване. Прилага: решение №685 от 13.11.2023г по
гр.д. №1174/2023г на PC Разград, решение №70 от 08.04.2024г по в.гр.д.
№31/2024г на ОС Разград, изпълнителен лист №128 от 04.06.2024г по гр.д.
№1174/2023г на PC Разград, нотариален акт №********г на нотариус №378
при PC Разград, вх.рег.№****** от същата дата на АВ-ИР, справка имотен
регистър, публикации от фейсбук профила на втория ответник. Иска да бъде
приложено цялото гр.д. №1174/2023г на PC Разград; да бъде изискана от
нотариус Роска Иванова №378 при PC Разград цялата нотариална преписка по
нотариален акт №********г.; да бъдат допуснати до разпит двама свидетели
при режим на довеждане във връзка с установяване на фактическата
обстановка. Моли, в зависимост от становището на ответника, да бъде дадена
възможност да ангажира и други доказателства в първото съдебно заседание
по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. А. депозира отговор, с който счита
исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърди, че не са нА.це
предпоставките по чл. 135 ЗЗД. Възразява срещу поисканите от ищеца
прилагане на ГД 1174/2023, извадки от профил в социални мрежи и допускане
на свидетелски показания. Няма доказателствени искания, моли искът да бъде
отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Х. депозира отговор, с който счита
исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърди, че не са нА.це
предпоставките по чл. 135 ЗЗД. Възразява срещу поисканите от ищеца
прилагане на ГД 1174/2023, извадки от профил в социални мрежи и допускане
на свидетелски показания. Няма доказателствени искания, моли искът да бъде
отхвърлен изцяло.
По делото са допуснати свидетелски показания, депозирани от А. Р. А. и Р. Р.
Д.. И двамата са роднини на ищцата, уведомени са за възможността да
откажат да свидетелстват на осн. чл.166, ал.1, т.2 ГПК и същите са потвърдили
желанието си да дадат показания.
В съдебно заседание е представено и прието удостоверение за имущественото
състояние на ответника, в качеството му на длъжник по изпълнителното дело,
издадено от ЧСИ Георги Стоянов /лист 45 от делото/.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните, депозирани
в с.з. проведено на 24.09.2024г., по отношение представените извадки от
2
профил на ответника С. Б. в социална мрежа, е обявен за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта ответника С. Б. и съпругата на ответника А.
А.а са колежки и близки приятелки.
Допусната и назначена е съдебно-оценъчна експертиза с цел установяване на
пазарната цена на недвижимите имоти, предмет на процесната сделка, към
датата на изповядане на същата – 14.02.2024г., неоспорено от страните и
прието от съда.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от
правна страна:
Предявеният иск с правна квА.фикация чл. 135 ЗЗД е допустим, а с оглед
обстоятелстената част на исковата молба, следва да се подведе под хипотезата
на ал.1.
За да възникне предявеното потестативно право, следва в обективната
действителност да са проявени следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) ищецът да е носител на твръдяното парично
притезателно право, представляващо парично обезщетение за причинени
неимуществени вреди, възникнало от извършеното от първия ответник
противоправно деяние (престъпление), т. е. че е кредитор на А. Н. А.; 2) това
субективно право да е възникнало преди извършване на процесната възмездна
отчуждителна сделка, обективирана в нотариален акт №*****г. по описа на
нотариус рег №378 и е вписана в АВ- ИР – гр. Разград като акт №****г; 3)
оспореният договор за покупко-продажба да уврежда кредитора, т. е.
длъжникът да не притежава други имуществени права, от чиято цена ищецът
да може да удовлетвори своето парично вземане в размер на сумата от 12000
лв. /главница/.
Тези правопораждащи спорното материално преобразуващо право по
отменителния (Павловия) иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД подлежат
на главно и пълно доказване от ищеца. Страните по увреждащата сделка са
необходими задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, при
възникнала между тях съвместна пасивна процесуална легитимация, във
връзка с което ответник по делото е и правоприемникът по процесната сделка
С. Б. Х..
Тъй като увреждащата сделка не е извършена между роднини, същата е
възмездна, съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД знанието от приобретателя по нея за
увреждане на кредитора е задължително условие, като процесуалното
задължение (доказателствената тежест) за доказване знанието за увреждане
интересите на кредитора принадлежи на ищеца.
Не е спорно по делото, че основанието за възникване на вземането на ищеца
спрямо ответника е непозволено увреждане, по размер същото е установено
със съдебно решение №685/ 13.11.2023г по гр.д. №1174/2023г на PC Разград,
потвърдено с решение №70/ 08.04.2024г по в.гр.д. №31/2024г на ОС Разград,
влязло в сила на 17.05.2024г.
За принудително събиране на присъденото обезщетение е образувано
изпълнително дело №556/2024г. по описа на ЧСИ Георги Стоянов, рег. №914
КЧСИ. При проучване на имущественото състояние на длъжника по същото е
установено, че не е нА.чно имущество за удовлетворяване на вземането на
взискателя /лист 45 от делото/. При анА.з на справка от отдалечен достъп към
Имотен регистър на Агенция по Вписванията – гр. Разград, съдебният
изпълнител е установил, че длъжника се е разпоредил с цялото си нА.чно
недвижимо имущество в полза на С. Б. на дата 14.02.2024г. С оглед произхода
на вземането, следва да се отбележи, че на основание чл. 445, ал.2, т.1, пр.2
3
ГПК отпада забраната за принудително изпълнение върху жилището и земите
на длъжника.
Не е спорно по делото, че ответникът А. е бил собственик на процесните
имоти до датата на тяхното отчуждаване – 14.02.2022г., а видно от
приложената справка от Агенция по вписванията чрез отдалечен достъп,
същите са придобити през 2003г.
Следователно, основателността на предявения иск се предпоставя от
установяването на следните факти: 1. Към 14.02.2022г. ищцата да е
притежавала качеството кредитор на ответника А. А.; 2. Извършената
разпоредителна сделка да уврежда кредитора; 3. Приобретателят С. Х. да е
знаел за увреждащия характер на сделката.
Не е спорно между страните, че вследствие на извършено от ответника А. Н.
А. на 21.10.2022г. непозволено увреждане (деликт, разкриващ от обективна и
субективна страна признаците на извършено престъпление по чл. чл.129, ал.1
НК, за което извършителят се е признал за виновен и е одобрено споразумение
по НОХД 296/2023г.) на ищеца са причинени неимуществени вреди
вследствие на нанесена средна телесна повреда, за репарирането на които е
присъдено заместващо обезщетение в размер на сумата от 12000 лв.
Възникването и изискуемостта на това парично притезание настъпва в един и
същи момент – при причиняването на неимуществените вреди вследствие
виновното противоправно поведение на делинквента. Тъй като деецът следва
да обезвреди пострадалото лице за настъпилите вредоносните последици и
това негово задължение е изискуемо от момента на извършване на деликта,
дори за да изпадне делинквентът в забава, не е необходима покана – арг. чл. 84,
ал. 3 ЗЗД. Съдебното установяване на това парично вземане и допускането му
до принудително удовлетворение с влязъл съдебен акт не е част от
фактическия състав, при чието проявление възниква притезанието, чийто
носител придобива качеството на кредитор. Следователно, като ответникът А.
Н. А. на 21.10.2022г.. е причинил процесния вредоносен резултат на ищцата,
от този момент е възникнало и субективното право на пострадА.я за
заплащане на заместващо обезщетение за причинените му неимуществени
вреди. В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290
ГПК с Решение № 45 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 450/2010 г., III г. о.,
ГК, в което се приема, че „кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е не само
този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето,
което по начало има вземане, без да е установено със съдебно решение, като в
процеса по чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички
допустими от закона доказателствени средства.” В тази връзка неоснователно
е възражението на ответника, че към датата на разпоредителната сделка
ищцата А. Р. не е била кредитор на А. А..
Поради тези правни съображения транслативната сделка от 14.02.2024г., с
която ответникът се е разпоредил с едно свое непарично имуществено
субективно право, е сключена след като ищецът е придобил качеството на
кредитор по възникналото деликтно правоотношение (на 21.10.2022г.), поради
което е нА.це първата материална предпоставка, обуславяща възникването на
потестативното право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Тъй като имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори – арг. чл. 133 ЗЗД, отчуждаването на имуществени права, включени
в неговия патримониум, обективно води до намаляване както на неговия
имуществен комплекс, така и на общото обезпечение на кредиторите. Именно
на ответниците, като необходими задължителни другари, със съвместна
4
процесуална легитимация в настоящия процес, принадлежи процесуалното
задължение (доказателствената тежест) за установяване чрез пълно доказване
(по безспорен, несъмнен начин), по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че след
отчуждаване на процесния имот в патримониума на делинквента са останА.
имуществени права, от паричната равностойност на които кредиторът може
надлежно да удовлетвори своето парично притезание. Този правнорелевантен
факт не бе установен в процеса на доказване до края на съдебното дирене пред
настоящата съдебна инстанция, поради което съдът е длъжен да приеме това
обстоятелство за неосъществено в обективната действителност. Следователно,
с отчуждаването на недвижимите имоти, предмет на разпоредителната сделка,
обективирана в н. а. №*****г. по описа на нотариус рег №378, делинквентът
обективно е намА.л своя патримониум, респ. общото обезпечение на
кредиторите по смисъла на чл. 133 ЗЗД, поради което с този възмезден
транслативен договор се заплашва надлежното удовлетворяване на
процесното парично притезание, чийто носител е ищецът, респ. тази
двустранна отчуждителна сделка безспорно уврежда неговия кредиторов
интерес, което заключение е подкрепено и с издаденото от ЧСИ Стоянов
удостоверение за липса на имущество на длъжника. С оглед изложеното,
нА.це е и втората материална предпоставка, обуславяща възникването на
потестативното право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Не е спорно между страните правнорелевантното обстоятелство, че с договор
за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №*****г. по описа на
нотариус рег №378 и е вписана в АВ- ИР – гр. Разград като акт №****г., с
която ответника А. и съпругата му са прехвърлили на ответницата Х. с
покупко-продажба следните недвижими имоти: Поземлен имот с площ -
1482.000 кв. м., представляващ УПИ IV-273, кв. 63, с административен адрес
обл. Разград, общ. Разград, с. М. ****** и Поземлен имот с кадастрален
идентификатор № 49093.36.6, обл. Разград, общ. Разград, с. М., м.
ЖЕЛЯЗКОВСКИЯТ ПЪТ, представляващ нива с площ 10001 кв. М., срещу
заплащане на цена в размер на 9500 лева.
Доколкото приобретателят по сделката не попада сред изчерпателно
изброените в чл.135, ал.2 ЗЗД близки, за които е въведена оборима
презумпция за знание на настъпващото със сделката увреждане, то нА.чието
на субективни представи у ответника С. Х. следва да бъде доказано със
всички допустими доказателствени средства от ищеца, в условията на пълно и
главно доказване, с преки и/или косвени доказателства.
В с.з. е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ответника
С. Б. и съпругата на ответника А. А. - А. А.а са колежки и близки приятелки.
Депозираните свидетелски показания от А. Р. /баща на ищцата/ и Р. Д. /чичо на
ищцата/ съдът преценява с оглед родствената връзка между страните,
възможната заинтересованост на същите и в съответствие с разпоредбата на
чл. 172 ГПК.
А. Р. споделя, че причина за побоя бил развален годеж между ищцата и сина
на ответника А.. В тази връзка, заявява, че знае къде се намира имота на
ответника на ул. **** в село М.. Споделя, че познава и другия ответник – С.
Б., защото е работил за бившата свекърва на същата, приятел бил с
тогавашния й съпруг. Последно я видял на събора в селото през август. Знае,
че работи в театъра в гр. Разград.
Р. Д. твърди, че познава добре С. Б., защото е работил в Радинград за бившата
свекърва на ответницата, преди 4-5 години. Возил е детето й от Радинград до
ж.к. Орел в гр. Разград, където живее С. Б.. Виждал е публикации в социални
5
мрежи, на които съпругата на А. – А. е в компанията на С. – ходели заедно по
почивки, на сватби ги е виждал, както и в работен колектив при изяви на
театъра. От тогавашната свекърва на С. свидетелят днае, че семействата на А.
и С. ходят заедно и на море. Познава А. и А., живеят на съседната улица
спрямо дома му, не са приятели. Заявява, че С. не я е виждал из селото скоро,
докато ответника А. живее със съпругата си в къщата им, за която няма
представа чия собственост е. Знае как изглежда имота, както и че А. е
започнал пристрояване, което преустановил преди 7-8 години.
Назначената и приета по делото оценъчна експертиза определя пазарна цена
на двата имота, предмет на оспорената сделка, в размер на 32500 лв. към
датата на изповядане на сделката.
За доказване на субективната материално-правна предпоставка – “знание за
увреждането“ рядко съществуват преки доказателства. В тази връзка, е
възможно ищецът да ангажира поредица от косвени доказателства, които в
своята съвкупност и взаимовръзка да доведат като резултат до пълно и главно
доказване на правно-релевантния факт.
В конкретният случай, страните не спорят за приятелските отношения между
ответниците. За установяване степента на близост, свидетелстват показанията
на Р. Д., който датира своите възприятия за приятелските отношения на
ответниците от 4-5 години /около 2019-2020г./. Факта, че А. А. и С. Х.
споделят летните си ваканции /“ходят заедно на море“/ и с оглед
обвързаността им и в трудовата им дейност, съвместно посещаване на
социално-значими събития /сватби и събори/ несъмнено доказва значителна
степен на близост, която предполага общи интереси, възгледи и дългосрочно
приятелство. В тази връзка, несъмнено съпругата на ищеца е споделила на
приятелката си С. за инцидента, причинен от съпруга й, най-малкото поради
факта, че същия се е разчул из селото, а съпругата е била притеснена за
развитието на ситуацията с оглед наказателното производство, образувано
срещу А. А.. Съгласно практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК
/която настоящия състав споделя/, се приема, че за да е нА.це знание за
увреждане, не е необходимо третото лице да познава кредитора, както и да е
наясно с насрещните му права и начинът на тяхното накърняване чрез
сключеният договор. Достатъчно е да е знаело за юридическият факт,
обстоятелствата, от които е възникнало вземането на кредитора – в
конкретния случай нанесеното от ответника А. телесно увреждане /Решение
№ 13/19.02.2015г. по т.д. 4606/2014г., ВКС, IV г.о./.
Безспорно се доказа и факта, че приобретателят не се е нанесъл в имота, не е
влязъл във владение, а напротив – ответника А. и съпругата му продължават
да живеят там, видно от свидетелските показания и факта, че исковата молба
до ответницата Х. е връчена лично на 26.06.2024г. посочения от свидетеля
адрес в гр. Разград, жк. Орел, където са получавани и последващите съдебни
книжа /21.08.2024г./.
От друга страна, оценъчната експертиза категорично установява, че
договорената цена на възмездната сделка е 3,42 пъти по – ниска от пазарната
такава и се явява изключително занижена.
Ответникът Х. не е участвала активно в процеса, не е упълномощила
процесуален представител, не се е явявала и в насрочените съдебни заседания,
не е ангажирала доказателства за защита на придобитата собственост, което,
въпреки обвързващата я сила на действията, предприети от другия ответник
като необходими задължителни другари, индиректно сочи за липса на правен
интерес и на субективно възприемане на себе си като собственик, титуляр на
6
вещното право, придобито с оспорваната сделка.
Така установените обстоятелства, подкрепени от събраните по делото
доказателства в своята съвкупност, създават сигурно убеждение у съда и
обуславят извод, че и двамата ответници са осъзнавА. увреждането на ищеца-
кредитор при сключването на процесния по иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
договор. В тази насока е и практиката на ВКС, ГК, IV г.о. - Решение №
61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г.
Установявайки, че приобретателят по оспорения транслативен договор –
ответникът С. Б. Х., е притежавала субективни представи (знание), че с това
правно действие се увреждат интересите на кредитора, съдът намира, че е
нА.це и третата материална предпоставка, обуславяща възникването на
потестативното право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл при придобиване на
имота, предмет на транслативния възмезден договор, купувачът е бил
недобросъвестен и по правило той не може да противопостави на кредитора
на праводателя си придобитите по увреждащата сделка имуществени права.
При така приетите правнорелевантни факти и развитите правни съждения
съдът достига до правния извод, че в процеса на доказване в настоящото
съдебно производство са установени всички правопораждащи предявеното
потестативно право материални предпоставки, поради което следва да се
допусне целяната с предявения конститутивен иск правна промяна – отмяна
на увреждащата сделка (тя принципно е действителна, но не е
противопоставима на кредитора – при нА.чието на т. нар. относителна
недействителност) до размера на притежаваните от ответника А. права, а
именно ½ ид.ч.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК,
ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски, съгласно
представеният списък по чл. 80 ГПК /лист 91 от делото/, подкрепен със
съответните разходооправдателни документи, в общ размер на 402,05 лв., от
които 300 лв. - депозит за вещо лице, 67.05 лв. – държавна такса за
разглеждане на делото, 35 лв. – д.т. за вписване на исковата молба,
удостоверения и данъчни оценки.
В конкретния случай на ищцата е предоставена безплатна правна помощ на
осн. чл. 38, ал.2, вр. с чл. 38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата /видно от договор
за правна защита и съдействие – лист 99 от делото/, съгласно чл. 36, ал. 2 от
същия закон възнаграждението не може да бъде по-ниско от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. На
процесуалният представител следва да бъде определено минимално адв.
възнаграждение по чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗА, вр. с чл.7, ал.4 от
Наредба №1/ 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 1000 лв. Адв. К. М. следва да представи данни за
банковата си сметка.
Съдът констатира неизпълнение на указание на съда, дадено на ищеца в с.з. на
29.10.2024г. да внесе изискуемото доплащане в размер на 300 лв. за
възложената по негово искане експертиза, с оглед представената справка –
декларация от вещото лице /лист 90 от делото/, в която е отчетена дейност на
стойност 600 лв. Експертизата е неоспорена и приета и в тежест на ищеца
следва да останат определените му за довнасяне 300 лв., които следва да бъдат
присъдени в полза на инж. В. С. К..
По гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
На основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, ОБЯВЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН до
размер на 1/2 ид. ч. спрямо кредитора А. А. Р., ЕГН **********, адрес с. М.,
ул. ****, общ. Разград ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт №*****г. по описа на нотариус рег. №
378 на НК Роска Иванова, вписан в Имотен регистър към Агенция по
вписванията - гр. Разград като акт №****г., въз основа на който А. Н. А., ЕГН
**********, адрес с. М., ул. “*****, се е разпоредил в полза на С. Б. Х., ЕГН
********** с адрес гр. Р.******* с притежаваните от него в режим на
съпружеска имуществена общност недвижими имоти: Поземлен имот, пл. No
- 273, парцел - 4, площ - 1482.000 кв. м., УПИ IV-273, кв. 63, обл. РАЗГРАД,
общ. РАЗГРАД, с. М., ул. ****, при граници - улица, парцели V-274 и III-272 и
Поземлен имот с кадастрален идентификатор № 49093.36.6, област Разград,
община Разград, с. М., м. ЖЕЛЯЗКОВСКИЯТ ПЪТ, вид територия
Земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 10001 кв. м, стар номер 036006, при
граници имоти №№49093.36.7; 49093.36.42; 49093.36.51; 49093.36.53 и
49093.36.52.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. Н. А., ЕГН **********,
адрес с. М., ул. “***** и С. Б. Х., ЕГН ********** с адрес гр. Р.******* ДА
ЗАПЛАТЯТ НА А. А. Р., ЕГН **********, адрес с. М., ул. ****, общ. Разград,
сумата от 402,05 лв. /четиристотин и два лева и пет стотинки/ - разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, А. Н. А., ЕГН ********** и С. Б.
Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ НА адв. К. Р. М., вписан в АК – Варна,
личен адв. № **********, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77, вр. с чл. 75 и 76 ГПК, А. А. Р., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ НА инж. В. С. К. сумата от 300 лв. /триста лева/ по
банкова сметка в ТБ “Инвестбанк“ АД клон Разград, с IBAN BG16 IORT 8116
1000 7892 00, BIC: IORT BGSF.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8