Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, _______ г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
И. КИРИМОВ
при
участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Марина Ненкова,
като разгледа докладваното от съдия Манолова в.а.н.д. № 1761/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С решение
от 25.02.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 18358/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 108-ми състав, обвиняемият А.З.И. е признат
за невинен в това, че на 25.08.2019 г., около 17:01 часа, в с. Световрачене, на
ул. „*********с посока на движение от ул. „Синчец“ към ул. „Пирин“, управлявал
моторно превозно средство – мотоциклет марка „КТМ“, модел „300 ЕХС“, с рама № VBKGSA201YM413561, без регистрационни табели, който не е регистриран по
надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата:
„По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места…“, чл. 140, ал. 2
от Закона за движението по пътищата: „Условията и редът за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата,
теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната…“, както и
чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства: „Моторните
превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената
„Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или
областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика – за
физическите лица, или по адреса на регистрация – за стопанските субекти“,
поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е наложено за административно нарушение по
чл. 175, ал. 3, пр. първо, вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП административни наказания
глоба в размер на 200,00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 (шест) месеца.
С
решението е постановено на И.П.Г.да му бъде върнат мотоциклет марка „КТМ“, с
рама № VBKGSA201YM413561, описани в протокол за доброволно предаване от
25.08.2019 г.
Срещу
решението в законоустановения срок е постъпил бланкетен въззивен протест от
прокурор към СРП, в който се излагат доводи за неправилност на акта. Иска се отмяната
на първоинстанционното решение и признаване на обвиняемия за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Постъпила
е и въззивна жалба срещу решението на СРС от обвиняемия чрез защитника му –
адв. Л.Г., срещу частта, в която му е наложено наказание по ЗДвП. Излагат се
доводи за неправилност на тази част от решението, тъй като редът за налагане на
наказание по ЗДвП е административен и следва да се сезира АНО и да се изпълни
процедурата по ЗАНН. Също така е посочено, че на обвиняемия е наложено
наказание лишаване от правоуправление, въпреки че той е неправоспособен водач.
Моли да се отмени решението в обжалваната му част.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране и проверка
на доказателства в открито съдебно заседание.
В хода
на съдебното производство пред въззивната инстанция в речта си в съдебните
прения представителят на Софийска градска прокуратура счита решението на СРС за
неправилно, като моли да бъде отменено и да се постанови решение, с което се
признае обв. А.И. за виновен по така повдигнатото му обвинение и да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание глоба по реда на чл. 78а от НК.
Защитата
счита, че от събраните по делото доказателства не е доказано обвиняемият да е
извършил престъплението, в което е обвинен. Смята за неправилно
първоинстанционният съд да наложи наказание на обвиняемия по реда на ЗДвП.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите във въззивния протест и въззивната жалба, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира за установено
следното.
Въззивният
протест и въззивната жалба са подадени в законоустановения срок, от надлежно
легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което са допустими.
Разгледани
по същество, протестът е неоснователен, а жалбата е частично основателна.
Обв.
А.З.И. е роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно
образование, неосъждан. Обвиняемият не е правоспособен водач и не му е издавано
свидетелство за управление на МПС.
На 25.08.2019 г. обв. А.И.
и св. И.Г.отишли в с. Световрачане, където св. Г. закупил от св. К.М.мотоциклет
марка „КТМ“, модел „300 ЕХС“, който не бил регистриран в ОПП-СДВР и нямал
поставени регистрационни табели. Св. М.им обяснил, че не могат да карат мотора
по пътищата, а само в гората или по черен път. Обв. И. и св. Г. си тръгнали с
мотоциклета към с. Кубратово, където живеели, като обвиняемият управлявал
превозното средство, а Г. седял зад него.
Около 17:10 ч. на
същата дата, докато се движели с мотоциклета в с. Световрачане, на ул. „*******с
посока на движение от ул. „Синчец” към ул. „Пирин”, обв. И. и св. Г. били
спрени за проверка от свидетелите Х.П.и М. М. – полицейски служители в СДВР, които
били назначени на смяна като МП 205 за времето от 08:30
до 20:00 часа на същата дата. При проверката обвиняемият
не представил свидетелство за управление на МПС, тъй като не притежавал такова
и никога не му било издавано. Полицейските служители установили още, че
мотоциклетът нямал поставени регистрационни табели и не бил регистриран по
надлежния ред. Около 17:30 часа по сигнал за съдействие на мястото бил изпратен
от ОДЧ-99 св. П.Д.– младши автоконтрольор към ОПП – СДВР, който бил назначен
като АП 91/2 за времето от 08:00 до 20:00 часа на същата дата. С оглед констатираното
нарушение на обв. И. бил съставен АУАН, серия АА, бланков № 415902/25.08.2019
г. по чл. 140, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП от св. Д., и бил задържан за срок от 24 часа
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
За да постанови
атакувания съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по реда на глава 28 от
НПК, като е съобразил събраните пред него и на досъдебното производство
относими доказателствени източници, а именно: гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите П.
Н. Д. (л. 12 и 17 от ДП), Х.С.П.(л. 13 от ДП), М.Б.М. (л. 14 от ДП), К.Ц.М.(л.
15 от ДП), И.П.Г.(л. 16 от ДП); писмените
доказателства и доказателствени средства: акт за установяване на
административно нарушение № 415902 от 25.08.2019 г. (л. 4 и 31 от ДП), заповед
за задържане на лице от 25.08.2019 г. (л. 5 от ДП), протокол за доброволно
предаване от 25.08.2019 г. (л. 18 от ДП),
експертна справка № 223/2019 г. (л. 20 от ДП), свидетелство за съдимост
на обвиняемия (л. 21, 23 от ДП), писмо от СДВР ведно с приложени документи (л.
26-29 от ДП), справка за нарушител/водач (л. 33 от ДП), договор за
покупко-продажба на МПС от 25.08.2019 г. (л. 36 от ДП) и веществено доказателство: мотоциклет
марка „КТМ“, с рама № VBKGSA201YM413561.
Пред въззивната
съдебна инстанция не са представени и събрани нови доказателствени материали.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата,
събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция и на досъдебното производство. Въззивният съд намира, че вътрешното
убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени източници, като споделя
доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели,
приобщени чрез прочитане по реда на чл. 283, вр. чл. 378, ал. 2 от НПК и приложените
писмени доказателства и доказателствени средства.
С оглед горното,
въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на
установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна,
пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от
друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на
доказателствения материал.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че фактологията, описана от него се подкрепя
от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства.
На първо място, при
самостоятелна доказателствена проверка настоящата съдебна инстанция намира,
подобно на контролираната инстанция, че показанията на полицейските служители Х.П.,
М. М. и П. Д., дадени пред орган на разследването, се отличават с
еднопосочност, последователност и конкретика, като от друга страна в последните
не се разкриват логически празноти и вътрешни противоречия. От изложеното от тримата
свидетели се установява с категоричност обстоятелствата около извършената на
инкриминираната дата проверка на процесния мотоциклет, времето и мястото,
когато това се е случило, последващите действия на полицейските служители и
водача на спряното за проверка моторно превозно средство, както и изхода от
проверката, а именно че обвиняемото лице не е притежавало правоспособност за
управление на МПС, а управляваният от него мотоциклет не е регистриран по
надлежния ред. Предвид горното, както и предвид обстоятелството, че свидетелите
не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на процеса, настоящият съдебен
състав не намери основание да поставя под съмнение достоверността на изложеното
от тях, като кредитира показанията им по повод процесните събития с доверие. От
друга страна, за да се довери на показанията на полицейските служители относно
резултата от извършената проверка, а именно относно констатираните от тях
нарушения, настоящата съдебна инстанция взе предвид обстоятелството, че
последното намира доказателствена подкрепа в ангажираните по делото писмени
доказателства – АУАН, серия АА, бланков № 415902/25.08.2019 г. и заповед за
задържане на лице от 25.08.2019 г., като не се оспорва и от страна на самото
обвиняемо лице, което в обясненията си пред орган на разследването и пред съда
не отрича факта, че мотоциклетът, който е шофирал не е бил регистриран по
надлежния ред. Доколкото обясненията на обвиняемото лице, представляват
едновременно доказателствено средство и основно средство за защита,
съобразявайки, че същите не се опровергават от останалите доказателства,
настоящият състав също както и контролираната инстанция ги кредитира с доверие.
Първоинстанционният
съд правилно е кредитирал и показанията на свидетелите К.М.и И. Г., от които се
установяват обстоятелствата относно закупуването на процесния мотоциклет от св.
Г., както и че превозното средство не е регистрирано, което намира подкрепа в
приобщения по делото договор за покупко-продажба на МПС от 25.08.2019 г. (л. 36
и 38 от ДП). От изложеното от тях се потвърждава, че след закупуването на
мотоциклета обв. И. се е качил да го управлява, а св. Г. седнал зад него.
Показанията на двамата свидетели са логични, последователни, взаимно допълващи
се и кореспондиращи с останалите кредитирани доказателствени източници.
Законосъобразно
и обосновано първоинстанционният съд е дал вяра и на останалите събраните
писмени доказателства и доказателствени средства, като същите са взаимодопълващи
се, допринасят за изясняване на обективната истина и кореспондират по небудещ
съмнение начин със събраните гласни доказателствени средства.
От
справката за съдимост на обвиняемия се установява чистото му съдебно минало.
Съобразно
нормата на чл. 378, ал. 2 от НПК, първоинстанционният съд законосъобразно се е
ползвал от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса доказателствени
материали.
Като
цяло, въззивният съд намира, че за установяване на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Събраните доказателствени материали очертават една
константна логична верига от обективни и субективни факти, от които категорично
и по несъмнен начин се установява както самото деяние и неговия механизъм, така
и неговия автор.
Въз
основа на правилно изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че обв. А.И. е
осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съответствие
с материалния закон районният съд от обективна страна правилно е изяснил, че
обв. А.И. на 25.08.2019 г., около 17:01 часа, в с. Световрачене, на ул. „*********с
посока на движение от ул. „Синчец“ към ул. „Пирин“, управлявал моторно превозно
средство, което не е било регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
Обстоятелството,
че мотоциклетът не е бил регистриран по предвидения за това ред, е било недвусмислено
видимо за водача И., предвид това, че превозното средство е било без поставени
регистрационни табели. Същият е могъл да възприеме това обстоятелство без
съществени затруднения и без да е необходимо да притежава специални знания или
подготовка. Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че
обвиняемият е действал виновно, с форма на вината пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици.
При
така установената фактическа обстановка, контролираният съд правилно е приел,
от правна страна, че деянието, осъществено от обв. И., макар формално да
осъществява от обективна и субективна страна, признаците на състава на
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, е явно малозначително, по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, като поради явно незначителната му степен на
обществена опасност не следва да се третира като престъпно. За да формира
изводите си в този смисъл, СРС е отчел, че обвиняемият е управлявал мотоциклета
само един единствен път – в процесния случай, като целта е била той и св. Г. да
го приберат след закупуването му. Въззивният съд отчете също младата възраст на
обвиняемия, съдействието, което е оказал на органите на реда при извършената
проверка, както и в хода на досъдебното производство, липсата на негативни
характеристични данни за същия, в т.ч. и криминални регистрации, като
обстоятелства обуславящи както ниската степен на обществена опасност на
деянието, така и на самия деец. В процесния случай интензивността, с която са
били застрашени обществените отношения, свързани със сигурността на транспорта,
е много по-ниска в сравнение с типичното отрицателно въздействие, което оказват
по принцип деяния от този вид, с оглед на което въззивната съдебна инстанция
изцяло се солидаризира с правния извод на първоинстанционната да признае
обвиняемия за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение за
извършване на престъпление с горепосочената правна квалификация. В тази връзка
протестът се явява неоснователен с оглед съвпадението между крайните правните
изводи и на двете съдебни инстанции за оправдаването на обв. И. по повдигнатото
му обвинение.
Предвид
изложеното, районният съд, спазвайки правилата на чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301,
ал. 4 от НПК, правилно е преценил, че обв. И. следва да отговаря за извършено
административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. първо, вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от шест до дванадесет месеца и с
глоба от двеста до петстотин лева водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Изискването за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, само на регистрирани превозни
средства, произтича от нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Районният съд е
наложил на обвиняемото лице административни наказания лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца и глоба в размер на двеста
лева. Според настоящия съдебен състав определения от районния съд минимален
размер на наказанието глоба е съобразен с вида и тежестта на извършеното
нарушение, подбудите за извършването му, както и с обстоятелствата,
индивидуализиращи обществената опасност на обвиняемия. По отношение на
наказанието лишаване от право да управлява МПС въззивният съд взе предвид
трайната съдебна практика, съгласно която деец, който няма правоспособност да
управлява моторно превозно средство, не може да бъде лишен от такова право (Постановление
№ 1 от 17.I.1983 г. по н.д. № 8/82 г., Пленум на ВС; Решение № 21 от 20.01.2012
г. по н.д. № 2881/2011 г. на ВКС). Съдът не може да наложи наказание лишаване
от правото да се управлява МПС, ако към момента на извършване на деянието
деецът не е имал това право, като последващото му придобИ.е е ирелевантен факт
за приложимостта на това наказание (Решение № 320 от 09.07.1998 г. по н.д. №
165/98 г., ВКС, III НО). В тази връзка въззивната жалба се явява частично
основателна, като въззивния съд достигна до извод, че атакуваното решение
следва да бъде отменено в частта, в която на обв.
И. на основание чл. 175, ал. 3, пр. първо, вр. чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
По
отношение на вещественото доказателство мотоциклет марка „КТМ“, с рама № VBKGSA201YM413561, СРС правилно се е разпоредил същото да бъде върнато на И.
Пламенов Г..
Така мотивиран и на основание чл. 378, ал. 5, чл. 337, ал. 1, т. 5, вр. чл. 334, т. 3 и
чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение от 25.02.2020 г., постановено по н.а.х.д. №
18358/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 108-ми
състав, като отменя наложеното на А.З.И. административно наказание лишаване от
право за управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр.
първо, вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.