Решение по дело №111/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 август 2020 г. (в сила от 6 ноември 2020 г.)
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20201730200111
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

N

гр.Радомир, 12.08.2020 година

 

 

Радомирският районен съд наказателна колегия в публично заседание на  двадесет и осми юли  през две хиляди и двадесета година  в състав:

 

 

                                                 Районен съдия:Ивета Павлова

 

 

При  секретаря Т. П. и в присъствието на прокурора ………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията анд №111/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59  и сл.  от ЗАНН.

 

             С наказателно постановление №47/22.04.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по горите- Кюстендил, е наложил  на жалбоподателя П.А.И., с адрес: ***, с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 108, ал.3 от Закона за горите , във вр . с чл. 61 и чл. 47, ал.1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите адм.наказание глоба в размер на 300 лева, на основание  чл.275, ал.1, т.1 от Закона за  за това, че не е не е упражнил контрол и е допуснал сеч на 41 бр. дървета, немаркирани с КГМ и без ПС и не  е упражнил контрол като е допуснал направата на извозен път-просека, без да е отбелязана в технологичния план и без да е очертана на терена.

              Недоволен от така наложеното му  административно наказание И. е обжалвал в законоустановения срок. По  подробно изложени във  въззивната жалба съображения, доразвити в допълнение към същата моли съда  да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.Алтернативно се моли съда да приеме, че  извършеното нарушение е маловажно.

Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил  чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение.

 

 Териториално отделение –Радомир към Районна прокуратура- Перник , редовно и своевременно призовано не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

 

От служители на Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил, а именно  Р.К.М., Р.Д.Д., В.С.А., А.Й.А.  е извършена проверка на 14.02.2020г. в 14.45 часа в сечище в имоти с №№ 254002 и 254003  подотдел 278  „в“, в землището на  с. Калище, общ.Ковачевци, при която е съставен Констативен протокол  серия ПК07 №002432 от 14.02.2020г. от Р.К.М. на длъжност „гл.горски инспектор“ при РДГ-Кюстендил, като е констатирано от проверяващите органи, че жалбоподателят И., в периода от 25.01.2020 г. до 14.02.2020 г. в отдел 287, подотдел „в“, землище на с.Калище, община Ковачевци, горски имот по КВС № 254002-собственост на физически лица, в качеството си на лицензиран лесовъд /удостоверение № 2550/23.02.2012 г./, получил позволително за сеч № 0543739/25.01.2020 г. не е упражнил контрол, като е допуснал сеч на 41 броя дървета от дървесен вид цер с обща кубатура 4 пл.куб.м.дърва, без писмено позволително за сеч и без да са маркирани с контролна горска марка, както и направата на извозен път- просека, без да е отбелязана в технологичния план и без да е очертана на терена, като  отсечените 41 бр. дървета от цер, не са предвидени и разрешени за сеч в издаденото позволително № 0543739/25.01.2020 г.

Жалбоподателя е вписан в публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска практика /удостоверение № 2550/23.02.2012 г./

  Въз основа на констатаците от проверяващите органи отразени в горепосочения констативен протокол №002432/14.02.2020г. е съставен  на 18.02.2020 г. АУАН на жалбоподателя И. №47/24.02.2020г. по регистъра на РДГ-Кюстендил,  бл.№003192 от свидетеля В.А., като свидетел по  АУАН присъствал и при установяване на адм.нарушение  е А.Й.А..

Акта за установяване на нарушението е връчен на жалбоподателя лично на  датата на съставянето му, като същият е присъствал при неговото съставяне  и в графа „възражения“ същият е посочил: „възражение ще представя допълнително “.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН  не  е постъпило писмено възражение от жалбоподателя срещу така съставения АУАН.

 Въз основа на събраните по преписката доказателства и  съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство  НП № 47/22.04.2020г. като със същото е наложил на И. за нарушение на чл. 108, ал.3 от Закона за горите , във вр . с чл. 61 и чл. 47, ал.1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите адм.наказание глоба в размер на 300 лева на основание  чл.275, ал.1, т.1 от закона .

 ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от жалбоподателя правни доводи съдът намери от правна страна следното:

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди налице ли са  допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения  съдът следва  да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на  чл.6 от ЗАНН, дали жалбоподателя е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган  материално правните норми и правилно ли  е определен размера и вида  на наложеното административно  наказание.

Настоящият състав на решаващия съд намира,че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати  съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, .

По същество на правния спор  съдът приема  така  описаната в АУАН и НП  фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се  потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези приложени в административно-наказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават една и съща фактическа обстановка, неоспорена от жалбоподателя, а именно: Акт за установяване на извършено административно нарушение №47/24.02.2020г., /по регистъра на РДГ – Кюстендил/ бланков № 003192/18.02.2020г., Наказателно постановление №47/22.04.2020г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил, Констативен протокол Серия ПК07, № 002432/14.02.2020г.

 В хода на съдебното следствие са разпитани  от страна на административно-наказващият орган актосъставителя В.А. и свидетеля по акта А.А. и свидетелката по установяване на административното нарушение Р.М.. Свидетелите са присъствали при установяване на адм. нарушение от жалбоподателя като точно препредават фактическата обстановка подробно описана в процесния АУАН и НП, поради което и съдът им дава вяра. Показанията им са изчерпателни, непротиворечиви и напълно си кореспондират, както помежду си  така и с описаната фактическа обстановка в процесния АУАН и НП. От страна на жалбоподателя в хода на съдебното дирене не бяха ангажирани гласни или писмени доказателства опровергаващи фактическата обстановка описана в АУАН и НП и подкрепяща твърденията във въззивната жалба и допълнителна такава представена пред съда. Въззивната жалба и допълнението към същата от страна на жалбоподателя не съдържат конкретни искания към съда и доводи за незаконосъобразност на НП, а представляват изложени подробно доводи за същността на работата на лицензираните лесовъди и гр.инспектори съгласно нормативните актове, които същите са длъжни да съблюдават при работата си. Не бяха ангажирани от И. никакви доказателства опровергаващи констатациите на контролните органи отразени в констативния протокол и АУАН.

  Установено е по безспорен начин, а и това обстоятелство не се оспорва от самия жалбоподател, че е било налице на сечището при проверката от контролните органи отсечени широколистни дървета, докато самото позволително за сеч е било издадено за иглолистни, освен това същите не са били маркирани с контролна горска марка. Основното оспорване от страна на жалбоподателя е във връзка с количеството измерена дървесина. Същият твърди, че не правилно на първо място е определен от контролните органи  вида на отрязаните широколистни дървета, а именно „дъб“ съгласно констативния протокол, като впоследствие в АУАН е посочен правилно вида им „цер“ и, че неправилно е определено количеството им. В тази връзка същият не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, но дори и да се приеме, че неправилно е определен вида на отрязаните широколистни дървета и не е измерено точно тяхното количество това не променя крайния извод на АНО, че И.  е извършил адм.нарушение, за което е наказан по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите.  Установено е по безспорен начин предвид ангажираните от АНО гласни и писмени доказателства, че  И., в качеството му на лицензиран лесовъд, притежаващ удостоверение за лесовъдска практика №2550/23.02.2012г., получил позволително за сеч № 0543739/25.01.2020 г. не е упражнил контрол, като е допуснал сеч на 41 броя дървета от дървесен вид цер с обща кубатура 4 пл.куб.м.дърва, без писмено позволително за сеч и без да са маркирани с контролна горска марка, както и направата на извозен път- просека, без да е отбелязана в технологичния план и без да е очертана на терена, като  отсечените 41 бр. дървета от цер, не са предвидени и разрешени за сеч в издаденото позволително № 0543739/25.01.2020 г.С тези си действия И. е нарушил  чл.108, ал.3 от ЗГ, съгласно, която  лицето по ал. 2 на същата правна норма,  на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището и чл.61 от НАРЕДБА № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, който гласи, че  до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина , както и чл.47, ал.1, т.1 и т.6 от същата наредба съгласно, които при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да  секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч и да спазват одобрения технологичен план за добив на дървесина.

За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че в случая не е налице маловажност на нарушението, обуславящо отмяната на НП на основание чл. 28 от ЗАНН, тъй като изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за добив на дървесина и изискванията към лицата, които отговорят за законосъобразността на тази дейност, а и конкретните обстоятелства по делото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид.

По отношение на размера на наложеното наказание същото е определено от АНО съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е в предвидения от съответната санкционна норма минимум, а именно „глоба „300 лева, поради което и съдът намира, че същия размер е правилно и законосъобразно определен с оглед вида и начина на извършване на административното нарушение, неговата тежест и подбудите за извършването му, както и предвид всички останали смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Водим от горното и в същия смисъл, както и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 47/22.04.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по горите- Кюстендил, с което на П.А.И., с адрес: ***, с ЕГН: **********,  му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание  чл.275, ал.1, т.1  от Закона за горите, за нарушение  по вр.чл.108, ал.3 от Закона за горите и чл.61 и чл.47, ал.1, т.1 и т.6 от Нардеба №8/05.08.2011г. за сечите в горите.

 РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване  по реда на Административно –процесуалния кодекс  пред Пернишкия административен съд в  14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                               Районен съдия: