№ 677
гр. Пазарджик, 03.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103145 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - редовно
призовани чрез ССЕВ, не изпращат законов или процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 8770/28.04.2022 г., с която се изразява становище
по хода на делото и съществото на спора. Молят да им се изпрати препис от
протокол от днешното с. з. на посочения електронен адрес в молбата. Молят
да им се изпрати препис от протокол на посочения в молбата електронен
адрес.
Ответникът З. Й. Д. - редовно призована чрез процесуалния си
представител, не се явява. За нея се явява адв. С.Т. от АК-Пазарджик –
назначена в качеството на особен представител по делото.
Вещото лице Б. Ст. Д. – редовно призована, се явява лично.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Т.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
1
отговор.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че Вземането на ищеца се
основава на договор за кредит № CREX-17809844 сключен на 15.04.2020 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и З. Й. Д. като
кредитополучател. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на
изплащане за срок от 24 месеца, обхващащ периода сключване на договора до
01.04.2022 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на
месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата
главница.
Твърди се, че на основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за
ответника възниква задължението да погасява заема на 24 месечни вноски,
всяка по 205.63 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Твърди се, че на основание чл. 3 от договора при забава на една или
повече месечни погасителни внос кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода забавата върху
всяка погасителна вноска.
Твърди се, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от
Българската народна банка, в сила от 1 януари съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на тскуш
година са приложими за първото полугодие на съответната година, а
лихвените проценти в сила от 1 юли приложими за второто полугодие.
Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневни; размер за
просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен
в предходното изречение.
Твърди се, че З. Й. Д. е преустановил редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 01.05.2020 година, към която дата са били заплатени
0 броя погасителни вноски.
Твърди се, че на основание чл. 3 от договора, вземането на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон Бълг става изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. СЧИ1 от
2
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия
случай е 01.06.2020, от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо
в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично
уведомление до длъжника на 15.10.2020.
Предвид гореизложеното е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Пазарджик за следните дължими
суми по договор за отпускане на потребителски кредит № CREX-17809844
както следва: 3980.09 лева - главница; 955.03 лева - възнаградителна лихва за
периода от 01.05.2020 г. до 01.04.2022 година; 354.09 лева - мораторна лихва
за периода от 01.06.2020 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната
лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за
просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен
в предходното изречение.
Твърди се, че със съобщение по ч. гр. д. № 1503/2021 г. по описа на
Районен съд - Пазарджик „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България е уведомена за възможността да предяви установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в
издадената по ч. гр. д. № 1503/2021 г. заповед вземане, което обуславя
правния интерес на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България от
предявяване на настоящата искова претенция.
Моли се съдът да постанови решение, с което да признаете за
установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България съществува вземането по
договор CREX- 17809844, обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1503/2021 по описа на
Районен съд - Пазарджик, а именно: 3980.09 лева - главница по договора за
3
кредит, 955.03 лева възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г. до
01.04.2022 г., 354.09 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 01.06.2020 до 16.04.2021, ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният
установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, моля да приемете, че е предявен
осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника, с който в така представения по делото договор за
кредит между страните за кредитор е посочен БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България”, чрез „Технополис България“, ЕАД., като на
страниците на местата подпис на Кредитор има само някаква завъртулка
явяваща се подпис, без да има печат. Не са представени от страна на ищеца
никакви доказателства за ФЛ - вероятно служител на някое от двете
дружества, за това същия да действа от и за сметка на дружеството
кредитодател /трудов договор, дл. характеристика или пълномощно/, което е
в противоречие с чл.11 ал.1 т.5 от ЗПК. Няма представени доказателства, за
това че „Технополис България „ ЕАД може да представлява,. БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България” по договора за кредит и да действа,
като негов пълномощник от тяхно име и за тяхна сметка.
Твърди се, че процесния договор за кредит е недействителен при
условията на чл. 22 ЗПК. В процесния договор са посочени броя, размера и
падежа на погасителните вноски, но липсва разбиване по пера на
задължението на кредитополучателя на отделните суми във вноските,
следователно липсва и яснота за каква част от дължимата главница, лихви и
такси се съдържа във всяка от погасителните вноски, каква част от
погасителната вноска представлява главница, лихви и допълнителни разходи
4
по кредита, респ. липсва информация, показваща всяка отделна вноска и
каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се
погасява съгласно договора за кредит. При това положение не може да бъде
извършена преценка за погасяване на кои вземания ще бъдат отнесени
направените от ответника плащания. Само посочването на оставащата
главница не е достатъчно. Следователно договорът не отговаря на
изискването на чл.11, ал.1. т. 11 ЗПК, според който погасителния план трябва
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и
допълнителните разноски. Нормата на чл.11 и чл.22 ЗПК са императивни
/Решение № 384 от 2.11.201 1 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г„ 1 г. о., ГК/ и
възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил.
Твърди се, че договорът за кредит по своята същност представлява
реален договорза заем с основание по чл. 240 от ЗЗД и същия възниква
единствено при предаване, съответно получаване на заемната сума. От
представения договор и общите условия към него се подразбира, че сумата по
кредита е трябвало да бъде преведена по сметка на търговския партньор /в
случая „Технополис България” ЕАД/. По делото не са представени писмени
доказателства, които да удостоверяват, че сумата по кредита е била усвоена.
Предвид на гова. че не са налице обстоятелствата за наличие па получени
заем, тоест налице са неоснователност и необоснованост на претенцията за
главница, то тогава и акцесорниге искове за обезщетение(лихви) по реда на
чл. 86 от ЗЗД също са неоснователени.
Твърди се, че установителния иск се явява неоснователен поради липса
на доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Твърди се, че със сключения договор за кредит страните по него са
уговорили с неплащане на две или повече вноски по кредита, същия да се
счита предсрочно изискуем в пълен размер. Уговорили са, че всички
съобщения с изявления на кредитора, отправени към кредитополучателя се
считат за получени и узнати от кредитополучател, ако бъдат изпратени на
адрес, факс, ел.поща или съобщени по телефона на предоставения от
кредитополучателя /чл.7 от Общите условия на договора/, като само за
5
предсрочната изискуемост е договорено, че същата ще настъпи без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора /чл. 3 от Общите условия/.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните, които са в договорни отношения по между си
могат да договарят свободно условията по договора между си, но тази
договореност трябва да бъде такава, че да не противоречи на повелителните
норми на закона и добрите нрави. Считам, че уговорката съдържаща се в чл. 3
от Общите условия за неизпращане на съобщения относно настъпването на
предсрочната изискуемост, противоречи на чл. 60 ал.2 от ЗКИ и добрите
нрави /чл. 26 от ЗЗД/ и следва да бъде обявена за недействителна.
Вземането става изискуемо не само с неплащането на две и повече
месечни вноски, но и след като кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната
изискуемост. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остагък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастьпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. По делото е представена „Последна покана" от 15.10.2020г. с
която ищецът уведомява, че поради преустановени на 01.05.2020 г. плащания
на вноски по договора, вземането е обявено за предсрочно изискуемо, както и
за размера на дължимите към тази дата суми. Доказателства /например
обратна разписка/ тази покана да е изпратена до ответницата или да е
доставена на адрес посочени от длъжника в договора, не са представени.
Твърди се, че фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В този смисъл е
ТР № 4/18.06.2014 г„ ТД № 4/2013 г., ОСГТК.
Твърди се, че видно от така представения договор за кредит,
ответницата е подписала застрахователна декларация. Упомената е и групова
полица № 5/2008 г. Нестава ясно към кой застраховател е застрахован кредита
и за кои застрахователни рискове. Понеже аз нямам контакти със
ответницата, незная дали някои от тези застрахователни рискове не са
настъпили и дали същата не е изпаднала в обективна невъзможност да
обслужва кредита и дали не е изплатено някакво застрахователно
обезщетение на „БНП Париба Пърсънъл Файнейс С.А клон България по
6
процесния договор за кредит.
Твърди се, че предявения осъдителен иск е недопустим поради липса на
правен интерес. В разпоредбата на чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК изрично е
посочено, че кредитора защитава своите права с установителен иск за
съществуване на вземането си. Предвиденият в закона специален ред за
защита изключва допустимостта на осъдителен иск за присъждане на
вземането, предмет на оспорена заповед за изпълнение. След издаване на
заповедта по чл. 410 ГПК кредиторът не разполага с правен интерес от
предявяване на осъдителен иск срещу длъжника за изпълнение на същото
задължение, включително в случай на оспорване на заповедта с възражение
по чл. 414 ГПК. Оспорването съставлява процесуална пречка за влизане на
заповед за изпълнение в сила. Правен интерес от воденето на осъдителен иск.
вместо или в обективно съединение със специалния установителен иск по чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, може да възникне единствено в хипотезата на
обезсилване на заповедта по чл. 410 ГПК, извършено от заповедния съд преди
приключване на исковото производство или ако с влязло в сила решение се
обезсили издадената заповед за изпълнение. Предвид, че до влизане в сила на
съдебното решение в случай, че съда отхвърли установителния иск все още е
налице една обезсилена заповед за изпълнение, то следователно липсва
положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на
иск т.е. липсва правен интерес от воденето на осъдителен иск па същото
основание и за същи те суми спрямо ответницата.
ПРЕДЯВЕН Е ПОЛОЖИТЕЛЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК с правно
основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и при
условията на евентуалност ОСЪДИТЕЛЕН ИСК.
В тежест на ищцовата страна е да установи наличието на процесуалните
предпоставки за допустимостта на иска, а именно, че е проведено заповедно
производство между същите страни, с предмет идентичен на настоящото
исково производство. Подадено в срок възражение от длъжника срещу
заповедта за изпълнение и подадена в срок искова молба.
В тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че съществува вземане на твърдяното основание, а именно
договор за цесия. Следва да установи, че цесията е съобщена на длъжника.
Следва да установи вземането си по размер, както и че същото е изискуемо.
7
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът указва на ищеца, че служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор. Дава
възможност на ищеца да изрази становище във връзка с наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, както и да ангажира
доказателства, че договорните клаузи са индивидуално уговорени.
Ответникът следва да докаже възраженията си направени в писмения
отговор.
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. Ст. Д. – на 51 години, българка, българска гражданка, омъжена,
висше образование, неосъждана, без родство и служебни отношения със
страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Д.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
АДВ. Т.: Можете ли да отговорите колко е задължението като главница
и лихви от 01.05.2020 г. до момента на подаване на заявлението - 01.04.2021
г., Това са първите 12 вноски?
В.Л. Д.: Просрочената главница за периода от 01.05.2020 г. -01.04.2021
г. е в размер на 1788.42 лв. Остатъкът от редовната главница към същата дата
е в размер на 2191.67 лв. и общо дължимата главница е в размер на 3980.09
лв., тъй като няма отразени извършени плащания от страна на
кредитополучателя. Договорената лихва дължима към 28.04.2021 г. към
датата на заявлението по чл. 410 от ГПК е записана на стр. 4 от заключението
и е в размер на 714.71 лв.
АДВ. Т.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
СЪДЪТ
8
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвената от вещото лице Б. Ст. Д. съдебно-икономическа
експертиза.
На вещото лице Б. Ст. Д. да се изплати възнаграждение в размер на 200
лв., съгласно справка-декларация от бюджетните средства на съда.
АДВ. Т.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Т.: Уважаема госпожо районен съдия, настоящото производство е
образувано по искане на ищеца и има за цел да докаже съществуването и
точния размер на вземането му така, както той го е заявил в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Считам, че към момента на подаване на
заявлението предсрочната изискуемост не е настъпила и следователно ищецът
не може да претендира пълния размер на вземането си, в това число и
вноските, по които не е настъпил падеж към момента на подаване на
заявлението. Също така считам, че договорът за кредит съдържа пороци,
които водят до неговата недействителност, като съображения за това съм
посочила в ОИМ, който отговор моля да съобразите с решението си. Относно
исканията при условията на евентуалност да се осъди ответникът да заплати
отразените в заповедта суми ще ви моля да го приемете като недопустимо
това искане. Ищецът има право на осъдителен иск в две хипотези. Първата
при условията на 415, ал. 3 от ГПК, когато заповедният съд е отказал да
издаде заповед за изпълнение или във втората хипотеза, когато съдът е
обезсилил заповедта за изпълнение след възражение на длъжника. В случая
имаме издадена в сила заповед за изпълнение и поради това ищецът няма
правен интерес от завеждането на осъдителния иск. Ето защо ви моля да
отхвърлите установителния иск като недопустим и неоснователен, а
предявения при условията на евентуалност осъдителен иск като недопустим,
както и да обезсилите издадената заповед за парично изпълнение по ЧГРД №
1503/2021 г. Не претендирам разноски, а разноските на ищеца моля да ги
9
присъдите съобразно изхода на делото. Моля да ми се изплати
възнаграждение за особено представителство в определения размер.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 400 лв. на адв. С.Т. за
особено представителство по внесения депозит.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 11.20 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10