Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 06.12.2021
год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен
съд, ..........… в
публично заседание …….…..…
на двадесет
и трети ноември ...............................................................………………..…….…………
през
2021/две
хиляди двадесета
и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….
Мелиха Х., ………...……………….…….…...
като
разгледа докладваното от .....……………..…. съдията
Виктор Атанасов ........................
административно
дело №64 …... по описа за ...................... 2021 година ........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на чл.118
от КСО, във вр. с Раздел І/Първи/ на Глава Х/десета -
чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба, подадена от А.Ф.Б. от ***,
чрез адв.С.М. от АК-***, с адрес за призоваване и
връчване на книжа – ***, против Решение №2153-28-42 от 25.02.2021 год.,
издадено от директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение
жалбата й против Разпореждане №О-28-000-00-01444129 от 27.01.2021 год. на
ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ямбол, с
което е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по чл.40, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване/КСО/.
Жалбоподателката заявява в
жалбата, че счита Решение №2153-28-42 от 25.02.2021 год. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Ямбол за
незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Заявява също, че в законоустановения
срок обжалва пред съда така издаденото Решение №2153-28-42 от 25.02.2021 год.
на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Ямбол,
с което се оставя без уважение жалбата й с Вх.№1012-28-59/09.02.2021 год.,
против Разпореждане №О-28-000-00-01444129/27.01.2021 год. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Ямбол, с което е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване по чл.40, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, като неоснователна, като моли то да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. С жалбата моли също, да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание, редовно призована, жалбоподателката А.Ф.Б. от *** се явява лично и с редовно
упълномощения си процесуален представител - адв.С.М. от
АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Моли съда да отмени
обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и да бъдат
присъдени на жалбоподателката направените по делото
разноски. Счита, че по безспорен и категоричен начин по делото е установено, че
жалбоподателката А.Б. е работила в магазин за врати
„ДЗЗД „***”, находящ се в ***, където е продавала
врати и че това се установява от събраните по делото доказателства и най-вече
от свидетелските показания на разпитания свидетел в днешно съдебно заседание.
По тези съображения, моли съда да отмени обжалваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно, както и да бъде върната преписката на административния орган
за ново произнасяне, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Ямбол, редовно призован за
съдебните заседания, не се явява и не се представлява. По делото е депозиран
писмен отговор на жалбата от юрк.С. Г. М. –
пълномощник на директора на ТП на НОИ – град Ямбол, с изложени в него доводи и
аргументи за неоснователност на подадената жалба и за законосъобразност на
оспореното решение. В този писмен отговор
пространно е разяснено, в кои случай е налице временна неработоспособност, на
два пъти е разяснено понятието „осигурено лице” и е възпроизведено съдържанието
на нормата на §1,т.3 от ДР на КСО, описани са фактите, установени в хода на
производството пред административния орган и същите са интерпретирани според
разбиранията на изготвилия писмения отговор пълномощник на ответника, разяснени
са основните принципи на държавното обществено осигуряване – „задължителност”,
„всеобщност”, „солидарност” и „равнопоставеност”. В
крайна сметка, в писмения отговор се поддържа, че оспореният в настоящото
производство административен акт е напълно правилен и законосъобразен, т.к. на
първо място е издаден от компетентен орган, на второ място - издаден е пълно
съответствие с разпоредбите на АПК - в писмена форма, с посочване на органа,
който го издава, с посочено наименование на акта, на неговия адресат, с
изложени правни и фактически основания и
с изложени мотиви за обосноваването му, а на трето място – спазени били и административнопроизводствените правила при издаването му. В
писмения отговор ответникът моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли
жалбата на А.Ф.Б. от ***, като неоснователна и недоказана и да остави в сила
Решение №2153-28-42 от 25.02.2021 год. на директора на ТП на НОИ - Ямбол, със
законните за това последици, както и моли да му бъдат присъдени направените в
това производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен от закона.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощника
на жалбоподателката А.Ф.Б. – адв.С.М.
от АК-***, като е получено на посочения в жалбата адрес, лично от него, срещу
подпис, на датата 01.03.2021 год., видно от отразеното в приложеното към
административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна
разписка/, обр.243, с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/на л.10/. Жалбата против решението
е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, до
Административен съд - Ямбол, по пощата, като постъпила в ТП на НОИ – град Ямбол
на 15.03.2021 год., регистрирана с Вх.№2103-28020/15.03.2021 год., видно от
положения върху същата и попълнен щемпел/л.4/. От това следва, че жалбата е
подадена точно на 14-ия/четиринадесетия/ ден след получаването на решението,
т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК,
14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че
така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения в закона
ред, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание и от
лице - надлежна страна, която е адресат на административния акт, с който се
засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има
право и интерес от оспорването.
Следва да се отбележи, че по повод тази жалба,
първоначално в Административен съд – Ямбол е било образувано административно
дело №88/2021 год. по описа на същия съд, като с Определение №163 от 18.03.2021
год., производството по това дело е било прекратено и делото е било изпратено,
по подсъдност, на Административен съд – Кърджали, като по този повод е
образувано настоящото административно дело №64/2021 год. по описа на съда.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство, в което е постановено
оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Ямбол, е започнало по повод
представен в ТП на НОИ – Ямбол, от осигурителя на жалбоподателката
- ДЗЗД „***” ***, с ЕИК ***, удостоверение с Вх.№***/*** год./приложение
№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощите по ДОО/л.22/, болничен лист
№*** за временна неработоспособност, издаден на 16.03.2021 год. от „Д-р Д.
ИППМП” ЕООД, на жалбоподателката А.Ф.Б., с период на
временната неработоспособност: от 16.03.2020 год. до 27.03.2021 год., общо за 12
календарни дни/л.23/. Като диагноза в този болничен лист е вписано „***”,
а като причина за временната неработоспособност е вписано „общо заболяване”,
като е определен „домашен амбулаторен режим” на лечение.
По повод това удостоверение с Вх.№***/*** год. на ТП
на НОИ – Ямбол и представения с него болничен лист №*** за временна
неработоспособност, издаден на 16.03.2021 год. от „Д-р Д. ИППМП” ЕООД, от
ръководителя по изплащане на помощите и обезщетенията при ТП на НОИ – Ямбол, на
основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощите по ДОО/НПОПДОО/, е издадено Разпореждане
№О-28-000-00-01444129 от 27.01.2021 год./л.13/, с което е
отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване, по болничен лист №***, издаден
на А.Ф.Б., представен в ТП на НОИ – Ямбол с
удостоверение – приложение 9, с Вх.№***/*** година. Като мотиви
за отказа в това разпореждане е посочено, че „След направена проверка от сектор
КР на ДОО при ТП на НОИ - Ямбол е съставен Констативен протокол
№КВ-5-28-00861339 от 08.01.2021 год. и е установено, че на посочения за
седалище адрес не е открита фирма ДЗДД „***”, с ЕИК ***. Липсват данни за
внесени от осигурителя вноски във фондовете на ДОО. Не е възможно да бъде
извършена проверка по настоящ и постоянен адрес на фирмата.”. В мотивите е отразено също, че на основание чл.29,
ал.5 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето на размера на
обезщетенията и/или помощите се прави въз основа на наличните редовни
документи, данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и данните от регистрите по чл.1,
ал.2 и че поради невъзможност да бъде извършена проверка по настоящ и постоянен
адрес на фирмата, преценка на правото не може да бъде извършена, като с това се
изчерпват мотивите за постановения с разпореждането отказ за отпускане на
парично обезщетение.
От ответника по жалбата е представено по преписката и
е прието като доказателство Писмо с Изх.№Ц1029-40-6199 от 19.10.2020 год. на
директора на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания” в НОИ, адресирано
до директорите на териториалните поделения на НОИ/л.32/, в което е посочено, че на
основание изпратен сигнал от ТП на НОИ - ***, е извършен анализ на данните от
информационната система на НОИ и „Апис регистър” за
дружествата, управлявани и представлявани от лицето И. М. М. и че това лице е
собственик и управител на 10 броя ЕООД, от които три са регистрирани след 8
октомври 2020 год. и 96 броя дружества по Закона за задълженията и договорите.
Указано е, че следва да има предвид, че всички дружествата по ЗЗД са закрити на
6 октомври 2020 год. и че е установено, че към 31.07.2020 год. дружествата
подават данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО общо за 250 човека, като за 32 човека
представят документи по реда на НПОПДОО в различни териториални поделения. В
писмото е посочено, че с цел недопускане на неправомерни плащания и
ограничаване на щетите на ДОО, изпращат списък на дружествата, собственост на
Иво Маринов, за извършване на анализ, проверка и наблюдение, като е указано, че
съобразно констатациите и установените факти и обстоятелства, е необходимо да
се предприемат съответните действия, за резултатите от които да бъде уведомена
дирекция ОКП. Към писмото е приложен списък на дружествата, собственост на И.
М. М./л.33-л.34/, в който, на позиция 84, е вписано ДЗЗД „***”, с ЕИК ***.
Цитираният в разпореждането Констативен
протокол №КВ-5-28-00861339 от 08.01.2021 год. е представен по административната
преписка и приет като доказателство по делото/л.21 от адм.дело №88/2021 на АдмС-Ямбол/, като от
същия е видно, че е съставен от *** при ТП на НОИ – Ямбол, след извършена
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ДЗЗД „***”, с ЕИК
***, с адрес: ***, като проверката е извършена на основание чл.108, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване и в изпълнение на резолюция от началник сектор „КР
на ДОО” за извършване на проверка в информационната система на НОИ, във връзка
с постъпил сигнал с Вх.№Ц1056-28-208 от 11.09.2020 год., относно проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на ДЗЗД „***” ***, с ЕИК по
БУЛСТАТ ***, за лицето А.Ф.Б., с ЕГН **********. В този констативен протокол е
отразено, че при проверката е установено, че осигурителят ДЗЗД „***” ***, с ЕИК
***, е регистриран на 15.11.2019 год., на основание ЗЗД, че управляващ
осигурителя е И. М. М., ЕГН ********** и че дружеството е с предмет на дейност:
„Търговия на дребно с мебели, осветителни тела и с други стоки за бита, некласифицирани
другаде.”. В протокола е отразено също, че при посещението на адреса се
установило, че на посочения за седалище адрес няма длъжностни лица от
осигурителя ДЗЗД „***” ***, с ЕИК *** и че съседи обяснили, че никога не са
чували за такава фирма и не знаят да има такъв осигурител на адреса, както и че
след направена справка в НДБ „Население” на ГД „ГРАО” било установено, че управителят
на дружеството И. М. М., ЕГН **********,
е с постоянен и настоящ адрес ***. В същия констативен протокол е посочено, че
не е възможно да бъде извършена проверка по настоящ и постоянен адрес и че дружеството
е прекратено чрез споразумение от 06.11.2020 год. и няма правоприемник. В края
на протокола е отразено, че поради гореизложените причини, проверката не може
да бъде извършена.
Разпореждане
№О-28-000-00-01444129 от 27.01.2021 год. на
ръководителя по изплащане на помощите и обезщетенията при ТП на НОИ – Ямбол е
получено лично от жалбоподателката А.Б., срещу
подпис, на датата 04.02.2021 год., видно
от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243,
с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.14/. Срещу
това разпореждане, в срок - на 09.02.2021 год., от А.Ф.Б. е била подадена жалба
до директора на ТП на НОИ – Ямбол, регистрирана с Вх.№1012-28-59 от 09.02.2021
год. на ТП на НОИ – Ямбол/л.12/, в която е същата заявила, че счита разпореждането за
неправилно и незаконосъобразно, като постановено при нарушения на материалния и
процесуалния закон, като с жалбата е поискана неговата отмяна.
Според изложеното в представеното по преписката
становище с Изх.№1012-28-82#7 от 18.03.2021 год. на началника на отдел КПК при
ТП на НОИ – Ямбол/л.11/, болничният лист №*** е издаден на А.Ф.Б., на
основание чл.40, ал.1 от КСО, в качеството й на осигурено лице за общо
заболяване и майчинство в „***” ДЗЗД, с ЕИК ***.
Така, по повод тази жалба с Вх.№1012-28-59 от 09.02.2021
год. на ТП на НОИ – Ямбол, е постановено и оспореното в настоящото производство
Решение №2153-28-42 от 25.02.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Ямбол/л.7-л.9/,
с което е оставена без уважение жалбата с посочения входящ номер, подадена от А.Ф.Б.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Разпореждане №О-28-000-00-01444129
от 27.01.2021 год. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Ямбол, с което, на
основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО, е отказано отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, по чл.40,
ал.1 от КСО.
За да постанови този резултат, директорът на ТП на НОИ
- Кърджали е описал установените факти и обстоятелства от извършената проверка
на осигурителя ДЗЗД „***” ***, с ЕИК ***, описани и по-горе. В мотивите към решението е възпроизведено
съдържанието и на редица разпоредби от Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от ДОО, като е посочено, че видно от тези разпоредби, за да се извърши
преценка по същество и да се изплати на осигуреното лице съответно обезщетение
- в случая за общо заболяване и майчинство, е необходимо активно съдействие на
осигурителя, като същият е длъжен да предприеме активни действия, за да може осигуреното
лице да получи полагащото му се обезщетение от НОИ за съответния осигурителен
риск. В мотивите е отбелязано, че в настоящия случай работодателят/осигурител
ДЗЗД „***”, с ЕИК ***, е преустановил дейността си със Споразумение от 06.10.2020
год. и нито представляващият дружеството-осигурител, нито друг представител на
дружеството могат да бъдат намерени. Посочено е, че на основание чл.29, ал.5 от
НПОПДОО, преценката на правото и определянето на размера на обезщетението и/или
помощите се прави въз основа на наличните редовни документи, данните по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО и данните от регистрите по чл.1, ал.2 от Наредбата. В мотивите
към решението е прието, че обжалваното Разпореждане №О-28-000-00-01444129 от 27.01,2021
год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ -
Ямбол е издадено при спазване на предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма - в
писмен вид и съдържа: наименование на органа, който го издава; наименование на
акта; адресат на акта; фактически и правни основания за издаване на акта;
разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и
срокът за изпълнението; пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;
дата на издаване и подпис на лицето, издало акта и че оспореният административен
акт съдържа изискуемите реквизити. На следващо място, в мотивите директорът на
ТП на НОИ – Ямбол е приел, че оспореният в настоящото производство
административен акт е напълно законосъобразен и правилен, като е посочил, че на
първо място е издаден от компетентен орган, на второ място - издаден е в пълно
съответствие с разпоредбите на АПК - в писмена форма, с посочване на органа,
който го издава, наименованието на акта, неговия адресат, правни и фактически
основания, излагане на мотиви за обосноваването им и на трето място, видно от
представената в производството административна преписка, спазени са административно
производствени правила по издаване на административния акт.
Предвид това решаващият орган е приел, че жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като счита, че не са
констатирани отменителни основания по отношение на
обжалваното разпореждане, издадено от ръководителя по изплащане на помощите и
обезщетенията при ТП на НОИ – Ямбол.
В съдебно заседание, проведено на 18.05.2021 год., е
представено и е прието като доказателство заверено копие от подписан трудов
договор №** от *** год., сключен на основание чл.67, ал.1, във връзка с чл.70,
ал.1 от Кодекса на труда, между ДЗЗД „***” ***, с ЕИК ***, като работодател и жалбоподателката А.Ф.Б. от ***, с ЕГН **********, като
работник/служител/л.38/. Видно от този трудов договор, същият е сключен за
длъжността „***” в ДЗЗД „***” ***, с код по НКПД: ***, при месечно трудово
възнаграждение в размер на *** лева, с посочено място на работа: обекти на
дружеството в ***, за пълно работно време, при петдневна работна седмица, на
график при месечно сумарно отчитане на работното време. В този трудов договор
страните са уговорили че служителят има право на допълнително месечно
възнаграждение, съгласно чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата – за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит -
по 0.6% върху основното месечно трудово възнаграждение, както и право на 20
работни дни основен платен годишен отпуск. В трудовия договор е отразено, че
същият е безсрочен, със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на
работодателя и че срокът за предизвестие при прекратяване на договора е еднакъв
за двете страни и е 60 дни. В този трудов договор е вписано също, че служителят
се задължава да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно, в
съответствие с длъжностната характеристика към този договори и при спазване на
Вътрешните правила, установени от работодателя, както и е вписано, че
служителят се задължава да постъпи на работа на 10.02.2021 год. Под подписите
на страните по този трудов договор е вписано, че служителят е постъпил на
работа на 10.02.2021 год., срещу което също е положен още веднъж подпис на
представителя на работодателя и печат на дружеството-работодател, както и
подпис на служителя - А.Ф.Б.
В същото съдебно заседание, проведено на 22.06.2021
год., е представено и прието като доказателство заверено копие от длъжностната
характеристика към този трудов договор/л.39-л.40/, за длъжността: „***”,
клас по НКПД: Персонал, зает с услуги на населението, търговията и охраната и
код по НКПД: ***, утвърдена от управителя на ДЗЗД „***” с подпис и печат и
връчена срещу подпис на служителя А.Б., на датата 07.02.2020 год., като същата
е декларирала, че е запозната с тази длъжностна характеристика, че екземпляр от
нея й е връчен и че е съгласна да я спазва. В тази длъжностна характеристика,
връчена на служителя А.Б. е посочено, че характеристиката на работата й е
„Обслужване на клиенти и запознаването им с качествата на продаваните стоки в
търговския обект”, като в девет точки са описани основните й задължения и в още
две – допълнителните й задължения, в шест точки са описани основните й
отговорности, описани са освен това, подчиненост, връзки и взаимоотношения при
изпълнение на заеманата длъжност, задълженията във връзка с условията на труд, основните
документи, който следва да познава, както и изискванията, свързани със спазване
на професионалната етика.
В същото съдебно заседание е представено и прието като
доказателство заверено копие от трудова книжка №**, серия ** №***, издадена на А.Ф.Б.
от „***” ООД ***, от стр.1 до стр.13 вкл. от същата/л.41-л.47/, като на стр.12 и 13 от
тази трудова книжка е направено вписване, че на 10.02.2020 год., жалбоподателката А.Ф.Б. е постъпила на работа, на
длъжността „***”, код по НКПД: ***, в ДЗЗД „***”, с основно месечно трудово
възнаграждение от *** лева, с място на работа в ***, като на стр.13 е положен подпис
и печат на работодателя.
Тук следва да се добави, че на съда в настоящия състав
е служебно известно, а това е известно и на страните по настоящото дело, във
връзка с образуваното и водено между същите страни и пред същия съдебен състав,
административно дело №111/2021 год. по описа на АдмС
– Кърджали, по което предмет на жалбата е друго решение на директора на ТП на
НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение друга жалба на същата жалбоподателка против друго подобно разпореждане на ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Ямбол, че по отношение на този трудов договор е
изпълнено и императивното изискване на чл.62, ал.3, изр.I/първо/, предл.I/първо/ от КТ, според което, в тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор, работодателят или упълномощено
от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, като уведомлението
за този трудов договор е било подадено на датата на сключването му – на
07.02.2020 год., а като дата на прекратяването му е отразена датата 06.10.2020
год., което по това дело е установено от представената от ответника по жалбата
Справка от Регистър на трудовите договори, изготвена на 19.07.2021 год., за
актуално състояние на всички трудови договори вписани от осигурителя ДЗЗД „***”
***, с ЕИК ***, със съдържанието на
която процесуалният представител на жалбоподателката
А.Б. е запознат в съдебно заседание, проведено по това административно дело
№111/2021 год. по описа на АдмС – Кърджали.
По делото, с протоколно определение на съда от 15.05.2021
год. е изискана от ТД на НАП – Пловдив Офис - Кърджали и съответно, със
съпроводително писмо с Изх.№11-00-3513#4 от 26.05.2021 год. на ТД на НАП –
Пловдив Офис – Кърджали/л.55/ е представена и е приобщена като доказателство по
делото и Справка-данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.01.2020 год. до
31.07.2020 год., за жалбоподателката
А.Ф.Б., с ЕГН ********** и с постоянен адрес: ***/л.56/, в която е отразено, че за
периода от м.02.2020 год. до м.09.2020 год., същата е осигурено лице, с
наименование на осигурител ДЗЗД „***”, с адрес ***, с ЕИК ***, като в справката
са отразени отработените дни, по месеци, за посочения период, отразен е осигурителния
доход на жалбоподателката и начисления месечен
облагаем доход.
По доказателствено искане,
направено в подадена молба от ответника по жалбата, жалбоподателката
А.Ф.Б. е допусната съдебно заседание, проведено на 15.06.2021 год., да отговори
на поставени въпроси от страна на ответника по жалбата, формулирани в писмената
му молба с Изх.№2133-28-21#5 от 06.04.2021 год. на ТП на НОИ – Ямбол и с Вх.№734/09.04.2021
год. на АдмС - Кърджали/л.36/. На първия поставен й въпрос жалбоподателката отговаря, че е сключила трудовия договор с
ДЗЗД „***” на 10.02.2020 год., като шест месеца след това, на 07.07.2020 год.,
трябвало да излезне в отпуск по майчинство. Пояснява,
че трудовият договор с ДЗЗД „***” го сключили в магазина за „***”, който се
намира в ***, ***, като договорът й го донесла Р. Х. от ***, а това била
служителката, която ги обучавала как да предлагат и да продават вътрешни
интериорни и външни врати. Сочи, че в трудовия договор, в графа „работодател”, е
бил положен подпис и печат на ДЗЗД „***”, като пояснява също, че когато Р. Х. й
донесла трудовия договор, в графата „работодател” бил положен подпис и печат на
ДЗЗД „***”, както и че трудовият договор й бил донесен в магазина за врати в ***
и жалбоподателката го подписала там. На втория
поставен в молбата въпрос, жалбоподателката А.Б.
отговаря, че трудовият договор е сключен в ***, на място, в магазина за врати в
***, в който работела и че след като подписала трудовия договор, й бил
предоставен екземпляр и на нея. На третия поставен й въпрос, свързан с
оформянето на трудовата й книжка, жалбоподателката Б.
отговаря, че с ДЗЗД „***” си разменяли документацията посредством куриерска
фирма „Спийди”, до *** и че тя изпратила трудовата си
книжка по куриерска фирма „Спийди” и същата й била
върната оформена и попълнена, отново по същата куриерска фирма. Пояснява, че
длъжностната характеристика й била връчена, когато подписала трудовия договор.
На следващия поставен й от ответника въпрос, касаещ
мястото и естеството на извършваната от нея трудова дейност при ДЗЗД „***” и
периода от време, жалбоподателката обяснява, че
първоначално подала CV (автобиография) и след няколко
месеца й се обадили и й казали, че ще проведат интервю с нея. Пояснява, че
интервюто се провело по телефона, чрез „Viber”, след което лично я поканили в
магазина, като в магазина провела разговор с М. Д., която била *** в ДЗЗД „***”,
а след няколко дни й се обадили по телефона и й казали, че е одобрена за
работа. Сочи в отговора си, че започнала работа в магазин „***”, който се
намира в ***, *** и че естеството на работа се състояло в продажба на вътрешни
интериорни и външни входни врати. Заявява, че в продължение на 6 (шест) месеца
работила в този магазин, като започнала работа през месец февруари 2020 год. и
работила до 07.07.2020 година, като в магазина работила с още две колежки - В.
и А. Пояснява, че когато били на работа, в магазина им било забранено да си
говорят какво се случва във фирмата, имало фирмени тайни и това я накарало да
се усъмня, че нещо не е наред. Сочи в отговора си, че през месец март 2020 год.
била в болнични за около една седмица и обезщетението за тези дни, докато била
в болнични, трябвало да й го преведат до няколко седмици, но разбрала, че има
някакъв проблем в НОИ. Сочи също, че се обадила в НОИ и оттам й обяснили, че
извършват проверка по случая, като тази проверка продължила до края на
годината. Жалбоподателката заявява също, че
обезщетение не й било изплатено и за първите 45 дни преди раждането, поради
което отново се свързала с НОИ, но те отново й съобщили, че тече проверка и
нямало никакъв резултат. По отношение работното време пояснява, че работили
повече от 8 часа на ден, на смени от 08:30 часа до 19:00 часа, на пълен работен
ден, а получавали осигуровки въз основа на *** лева, но реалната сума, която
получавали като възнаграждение, не била тази. В обясненията си жалбоподателката сочи, че заплатите ги получавали в брой, в
плик, както и че почивали два дни в седмицата, по график. В отговора си сочи,
че магазинът за врати, където работила, се намира в ***, ***, ***. Пояснява, че
в началото, когато започнала работа, имали обучение около един месец, на което
обучение им обяснявали, от какво са направени вратите, от какви материали и
др., като това обучение им било проведено след като вече били сключили
трудовите договори. Сочи, че били три колежки и че другите две колежки, с които
работила, се казват А.Х. и В. А., но след като те научили, че не им се внасят
осигуровки, и двете напуснали работа, а след като В. и А. напуснали, се провели
и други интервюта и били назначени още две момичета - Ф. и И. На поставен й
въпрос от процесуалния й представител, относно плащанията на клиентите на сумите
за вратите, жалбоподателката Б. отговаря, че
клиентите плащали сумите в брой в магазина, а те изпращали парите с инкасо
автомобил до *** и че оборотът, който реализирали от продажбата на вратите, го
изпращали с инкасо автомобил до ***, както и че месечните им трудови
възнаграждения били изпращани в пликове, отново с инкасо автомобил.
По направено доказателствено
искане от процесуалния представител на жалбоподателката,
до разпит като свидетел в същото съдебно заседание е допусната и Л. С. Х. от ***,
*** на жалбоподателката А.Б. В показанията си същата
заявява, че А. е започнала работа в ***, в един магазин за продажба на врати,
на който пишело „***”. В показанията си сочи, че А. започнала работа там през
месец февруари 2020 год. и работила в този магазин до месец август, преди да
излезе в майчинство. В показанията си пояснява, че магазинът за врати се намира
в ***, ***, както и сочи, че били три колежки и работели на смени. На поставен
й въпрос относно заплатата на А.Б. заявява, че не знае каква заплата е
получавала А., а относно естеството на работа заявява, че тя е продавала врати
и че е била ***.
По направено доказателствено
искане от процесуалния представител на жалбоподателката,
до разпит като свидетел в съдебно заседание на 23.11.2021 год. е допусната и А.Ф.Х.
от ***. В показанията същата сочи, че се познава с А.Б., тъй с нея заедно
работели в магазин „***”, като пояснява, че магазинът за врати, където работили
заедно с А., се намира в ***, ***. Свидетелката Х. заявява, че не си спомня
точната дата, но мисли, че А. започнала работа в този магазин през м.февруари
2020 год., като пояснява, че самата тя започнала работа в този магазин през
2017 год. Свидетелката сочи в показанията си, че с А. работили 4 месеца заедно,
но през м.май 2020 год. свидетелката напуснала, а А. останала да работи
там.Пояснява, че се наложило да напусне, защото така се наложило и понеже й
казали, че ще й намалят заплатата, че е нямало работа, а всъщност имало много
работа и тя виждала колко повече работа имало. В показанията си сочи, че А. работела
като ***, продавала врати и че с нея работели на смени, като едната смяна била
от 09:00 часа до 18:30 часа, а другата - от 09:30 часа до 19:00 часа, като се
редували, а имали и около един час обедна почивка. Свидетелката сочи също, че А.
вземала поръчки за врати и вземала и суми като капаро за тези врати, а за
отчитането на парите пояснява, че събирали определена сума, примерно 3000 лева,
заявявали инкасо и на следващия ден идвали инкасаторите и им давали парите,
като заявява, че по банков път никога не са превеждали пари. Сочи, че по същия начин
си получавали – изпращали им ги с инкасираща фирма. В показанията си сочи, че когато
й прекратили трудовия договор, оформили трудовата й книжка, която изпратила в
*** по куриерска фирма и че това е била практиката за обработка на документи
при прекратяване на трудов договор и че при сключване на трудовите договори, колежките
й, които работели там, по същия начин изпратили техните документи в ***, а след
това им се изпращал подписан трудов договор. На въпрос на съда свидетелката
отговаря, че така й била връчена и длъжностната характеристика, с куриерска
фирма и че никога началниците им не са идвали в магазина, като пояснява, че
изпращали документите с куриерска фирма „***”. Пояснява, че в магазина, в който
работели, се продавали вътрешни интериорни и външни врати, а по отношение на
служебните им задължения като *** сочи, че обяснявали на клиента
характеристиките на вратите, сроковете за изпълнение на поръчката, кога трябва
да се направи заплащането, гаранцията на вратите, какво включва цената, както и
показвали мостри от вратите в магазина, а също така показвали каталози за поръчкови модели. В показанията си пояснява, че средствата,
които събирали от клиентите, като капаро и при заплащане от клиентите, ги давали
на инкасатори, които идвали на място, а те само надписвали плика - каква е
сумата и код на магазина, а до къде са пристигали парите, свидетелката заявява,
че не може да каже. Пояснява също, че на тях им изпращали снимки на
инкасаторите, които имат право да минат през магазина в ***, за да не дадат
сумите на погрешни хора и че на бележка пишели името на магазина, датата и
сумата, като бележката била прозрачна и имало място за описване на данните,
като нея също я давали на инкасаторите. На поставен въпрос свидетелката А.Х.
отговаря, че освен нея и А., в този магазин работела още една тяхна колежка,
която се казвала И. К. На друг поставен й въпрос отговаря, че в магазина имало
касов апарат и маркирали всичко, като пояснява, че имало само един касов
апарат, но постоянно, на два месеца, го сменяли, както и името на фирмата, на
която е регистриран. На друг поставен й въпрос свидетелката Х. отговаря, че в
началото сключила договор с фирма „***”, но дали било ООД, не помни, после
сменили името на фирмата на „***” и след това наименованието на третата фирма
било ДЗЗД „***”. В показанията си сочи, че през периода, през който е работила
в тези фирми, й се налагаше да излиза в болнични и че до началото на 2020 год.
не е имала проблеми, винаги са им изплащали болничните, но през м.март 2020
год. излязла в болнични и чак през м.септември 2020 год. получила писмо, с
което я уведомили, че не й признават петте месеца, отработени от началото на
2020 год. до м.май 2020 год. тъй като фирмата не била внесла осигурителните й
вноски и обезщетение по този болничен лист не й било изплатено.
От ответника по жалбата е представена и е приета като
доказателство справка от Регистър БУЛСТАТ/л.28/,
от която е видно, че ДЗЗД „***” е с регистрирано като дружество по Закона за
задълженията и договорите/ЗЗД/, със седалище и адрес на
управление – ***, с основна икономическа дейност – търговия на дребно с мебели,
осветители и други стоки за бита, некласифицирани
другаде и че управител на същото е И. М. М. В същата справка, като участие в
собствеността на това дружество по ЗЗД е отразено, че в него участват две
еднолични търговски дружества с ограничена отговорност, съответно „***” ЕООД, с
процент участие – 99.90% и „***” ЕООД, с процент участие – 0.10% , както и е
отразено, че със споразумение от 06.10.2020 год. ДЗЗД „***” е прекратено.
Представено е и е прието като доказателство и Удостоверение с Изх.№*** на
Агенция по вписванията, за ДЗЗД „***” – заличен субект, с ЕИК ***/л.48-л.49/,
в което е удостоверено, че към дата 29.04.2021 год. за същото са вписани същите
данни, както посочените по-горе в представената справка от Регистър БУЛСТАТ.
От ответника по жалбата, по преписката е представено и
е прието като доказателство и Писмо с Изх.№9101-28-28 от 28.01.2021 год. на
директора на ТП на НОИ – Ямбол, адресирано до директора на ТД на НАП – *** офис
– Ямбол/л.31/, в което е посочено, че в хода на направените ревизии
и/или проверки от контролните органи на ТП на НОИ - Ямбол е установено
нарушение на разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.4 от КСО, от изброените в писмото
осигурители, 9/девет/ на брой, като на последно място е посочен ДЗЗД „***”, с
ЕИК *** и че във връзка със Споразумение №85/29.09.2010 год. между НОИ, НАП и
ИА „ГИТ”, уведомяват ТД на НАП – *** за посочените осигурители, за предприемане
на действия по компетентност.
По делото, в съдебно заседание на 02.11.2021 год. е
представено и е прието като доказателство и Удостоверение с Изх.№*** от
15.09.2021 год., издадено от ТД на НАП – Пловдив, Офис – Кърджали, на основание
чл.87, ал.6 от ДОПК/л.84/, в уверение на това, че по
данни, актуални към 15.09.2021 год., жалбоподателката
А.Ф.Б. от ***, с ЕГН **********, НЯМА ЗАДЪЛЖЕНИЯ.
По делото, в съдебно заседание на 02.11.2021 год. е
представена и е приета като доказателство и Справка-данни за осигурено лице
(Декларация обр.1), за жалбоподателката
А.Ф.Б., с ЕГН ********** и с постоянен адрес: ***, за периода от 01.01.2020
год. до 31.07.2020 год., извлечена от
информационната система на НАП на 15.09.2021 год./л.86-л.93/. От
същата е видно, че за жалбоподателката А.Б., за
посочения период са били подавани в ТП на НОИ – Ямбол декларации обр.1, по интернет с КЕП, като в справката са посочени
входящите номера на декларациите, както и номерата на протоколите, с които
същите са били приети, дата и час на въвеждането им, посочен е осигурителният
доход на жалбоподателката по месеци, както и размерът
на осигурителните вноски, съответно частта за
осигурителя/работодателя/ и частта за осигуреното лице, в проценти и в
абсолютни суми в лева. От тази справка е видно, че най-ранната по време
декларация обр.1, с Вх.№***, е въведена на 25.03.2021
год., в 19:17:33 часа, а последната по време, с Вх.№***, е въведена на
25.08.2021 год., в 14:26:03 часа. От същата е видно, че за жалбоподателката
А.Б., са били подавани в ТП на НОИ – Ямбол декларации обр.1
и след 25 август 2020 год., като последната такава, с Вх.№***, е въведена на
04.10.2020 год., в 13:13:47 часа.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО, в приложимата й
редакция (Изм.
- ДВ, бр.99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) регламентира, че паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и
изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по
декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на
банкова сметка International Bank Account
Number – IBAN), водена от доставчик на платежни
услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на
платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната. Ако лицето
няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, издава разпореждане за отказ.
Обжалваното Разпореждане №О-28-000-00-01444129 от
27.01.2021 год. е издадено от ръководител
по изплащане на помощите и обезщетенията в ТП на НОИ – Ямбол, който е
компетентния административен орган, на когото е възложено да издава и подписва
разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетения и помощи от ДОО, в т.ч. и
при временна неработоспособност, по чл.40, ал.3 от КСО, т.е. разпореждането е
издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съобразно хипотезата
на чл.40, ал.3 от КСО. В това разпореждане обаче, липсват ясни и конкретни
мотиви, т.е. липсват ясно формулирани фактически основания, които са обусловили
постановения с него резултат, а именно – отказът да бъде изплатено обезщетение
за временна неработоспособност на жалбоподателката А.Ф.Б.
В мотивите към разпореждането е възпроизведено дословно част от съдържанието на
съставения от
*** при ТП на НОИ – Ямбол, Констативен
протокол №КВ-5-28-00861339
от 08.01.2021 год., после е цитирана разпоредбата на чл.29, ал.5 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощите от ДОО и накрая, в едно изречение е
посочено, че поради невъзможност да бъде извършена проверка по настоящ и
постоянен адрес на фирмата(!?) /постоянен
и настоящ адрес имат физическите лица, а фирмите, респ. търговските дружества, вкл.
тези по ЗЗД, имат седалище и адрес на управление/, преценка
на правото на може да бъде извършена, като с това мотивите на разпореждането се
изчерпват. От това последно изречение може да се направи извод, че
компетентният орган не е могъл и не е направил преценка на правото на
обезщетение за временна неработоспособност на жалбоподателката
А.Ф.Б., т.е. същият не е направил преценка, дали същата е имала качеството
„осигурено лице” по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, респ., дали за нея е
възникнало осигуряване, съобразно изискванията на разпоредбата на чл.10, ал.1
от КСО, единствено и само въз основа на цитирания констативен протокол.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта,
раздели І/който раздел ІІ регламентира обезщетенията при временна
неработоспособност/ и ІІ или помощи, като в същия смисъл, съобразно изричната
разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният пред
съда административен акт също е издаден от компетентен орган – директора на ТП
на НОИ – Ямбол, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките
на неговата материална и териториална компетентност.
Оспореното решение е издадено в посочения едномесечен
срок/жалбата против разпореждането е подадена на 09.02.2021 год., а решението е
постановено на 25.02.2021 год./, като освен това, същото е издадено при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с пространно посочени фактически и правни основания за издаването
му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към
общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се
е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО.
И тук обаче следва да се посочи, че в доволно
пространните мотиви към това решение са описани констатациите от извършената
проверка, свързана с дейността на осигурителя ДЗЗД „***”, поведението и
действията на управителя му И. М. М., вкл. възпроизведени е съдържанието на
цитирания и по-горе Констативен протокол №КВ-5-28-00861339 от 08.01.2021 год., възпроизведено е и съдържанието на редица разпоредби
от КСО и от Наредбата
за паричните обезщетения и помощите от ДОО, но така и не става ясно, защо
решаващият орган приема, че на жалбоподателката А.Ф.Б.
следва да бъде отказано исканото парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване – дали защото същата не е имала
валидно сключен и действащ трудов договор с посочения работодател и за
посочения период, т.е. поради това, че не имала валидно възникнало и
непрекратено трудово правоотношение за този период или поради това, че реално
не е започнала да упражнява и не е упражнявала трудова дейност през същия този
период, т.е. не става ясно, дали и защо решаващият орган приема, че А.Ф.Б. няма
качеството „осигурено лице” по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО и респ., ако
приема, че тя няма такова качество, поради липсата на кое от двете кумулативно
изискуеми се условия по чл.10, ал.1 от КСО по отношение на нея, намира, че тя
няма това качество. От изложеното в мотивите към обжалваното решение може, с
известна условност разбира се, да се направи извод, че решаващият орган, т.е.
директорът на ТП на НОИ – Ямбол приема, че жалбоподателката
А.Б. не е започнала реално да упражнява и не е упражнявала трудова дейност през
същия този период/от м.февруари 2020 год. до м.юли 2020 год./, по сключения от
нея трудов договор с този работодател и поради това няма право на обезщетение
за временна неработоспособност, с оглед на което и жалбата й против Разпореждане №О-28-000-00-01444129 от 27.01.2021 год., издадено от ръководител по изплащане на
помощите и обезщетенията в ТП на НОИ – Ямбол е приета за неоснователна и
е оставена без уважение.
Предвид горното, съдът намира, че не са налице формални
нарушения, свързани с компетентността на органите, формата, съдържанието и
сроковете и правилата за издаване на оспорения административен акт, но
същевременно, в същия липсват ясни и разбираеми мотиви, от които да стане ясно,
защо с оспорения акт е постановен този именно краен резултат, т.е. по отношение
на същия не са налице отменителните основания по
чл.146, т.1, т.2 от АПК, но съдът намира, че е налице основание по т.3 на
чл.146 от АПК.
Разгледан по същество, съдът в настоящия състав намира
оспорения акт за незаконосъобразен, като издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, по следните съображения:
Ясно е, че правото на парично обезщетение при временна
неработоспособност е признато по чл.40, ал.1, предл.I/първо/
от КСО на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако същите имат ако
имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Същевременно, „осигурено лице” по смисъла на легалната дефиниция, дадена в §1,
ал.1, т.3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски, като осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9,
ал.2, т.1 - 3 и т.5, а самоосигуряващите се лица се
смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни
вноски по чл.6, ал.8. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а,
ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава
до прекратяването й.
Както бе посочено и по-горе, от пространните мотивите
към оспореното решение може да се изведе, че решаващият орган е приел, че по
отношение на жалбоподателката А.Б. не е налице кумулативно
изискуемото се условие по чл.10, ал.1 от КСО, а именно – същата да е започнала
реално да упражнява трудова дейност в изпълнение на сключени от нея трудов
договор с ДЗЗД „***” и че вследствие на това, същата няма качеството „осигурено лице” по смисъла на легалната дефиниция, дадена
в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Съдът в настоящия
състав намира, че предвид събраните по делото и обсъдени по-горе писмени и
гласни доказателства и установените с тях данни, този извод на директора на ТП
на НОИ – Ямбол се опровергава и то категорично. В тази връзка следва да се
посочи най-напред, че жалбоподателката А.Б. е имала
валидно сключен на датата 07.02.2020 год. и подписан от страните трудов договор
с №**, с работодателя ДЗЗД „***” ***, с ЕИК ***, като този трудов договор е бил
безсрочен, с уговорен срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя и
съдържа абсолютно всички задължителни реквизити, изброени в разпоредбата на
чл.66, ал.1 от Кодекса на труда КТ/. Тук следва да упомене, че според
разпоредбата на чл.66, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, за място на
работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият
договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. В случая седалището на предприятието, т.е. на работодателя,
е в ***, но видно от цитирания трудов договор №** от *** год., в същия е
уговорено, че място на работата на служителя, като „***”, са обекти на
дружеството в ***. Освен това, в същия този трудов договор изрично е вписано,
че служителят е постъпил на работа на 10.02.2020 год., което също е
удостоверено с подписите на страните по него, като тук следва да се посочи, че
нормата на чл.63, ал.4 от КТ регламентира, че изпълнението на
задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или
служителя на работа, което се удостоверява писмено, т.е. изпълнено е
изискването и на тази норма. На следващо място, към
този трудов договор е изготвена изискуемата се длъжностна характеристика, в
случая за длъжността „***”, с код по НКПД: ***, за която е сключен договора с жалбоподателката А.Б., като същата се е запознала с нея и
екземпляр от длъжностната характеристика й е връчен срещу подпис на датата
07.02.2020 год., т.е. на датата на сключване на трудовия договор с №**. С това
е изпълнено изискването на разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 от КТ, която
императивно повелява, че работодателят е длъжен да осигури на работника
или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение,
за която се е уговорил, като му осигури длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или
служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата
на връчването. Освен това, както бе отбелязано и по-горе в настоящото
изложение, за сключването на този трудов договор е било подадено в срок
уведомление по чл.62, ал.3, изр.I/първо/ от КТ. Най-сетне, следва да се
отбележи, че постъпването на работа в ДЗЗД „***” като „***”, е вписано в трудовата
книжка на жалбоподателката А.Б., съобразно
изискването на чл.349, ал.1, т.5, 6 и 7 от КТ, като в трудовата й книжка е
вписана заеманата длъжност, уговореното месечно трудово възнаграждение – ***
лева и датата на постъпване на работа – 10.02.2020 год., т.е. датата, която е
удостоверена писмено като дата на постъпване на работа и в цитирания по-горе
трудов договор №** от *** год. Във връзка с горното е нужно да се посочи, че
разпоредбата на чл.347 от КТ изрично регламентира, че трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника или служителя.
Така, при анализа и преценката на събрания
по делото доказателствен материал и най-вече
писмените доказателства, описани по-горе, според съда с категоричност може да се
приеме, че жалбоподателката А.Ф.Б. е имала
валидно сключен и действащ трудов договор с посочения работодател – ДЗЗД „***”
***, с ЕИК *** и за посочения период, т.е. от 07.02.2020 год. до 07.07.2020
год. или казано по друг начин, по отношение на същата е било налице валидно
възникнало и непрекратено трудово правоотношение с този работодател, през същия
този период.
Другият
въпрос, на който следва да се даде отговор е, дали жалбоподателката
А.Ф.Б. реално е започнала да упражнява трудовата дейност като *** в търговски
обект на ДЗЗД „***” ***, находящ се в ***, за която е
сключила анализирания по-горе трудов договор и дали е упражнявала тази трудова
дейност през същия този период. Анализът и преценката на събраните по делото
писмени и гласни доказателства сочат, че отговорът и на този въпрос също следва
да е безспорно положителен, като съдът счита, че от тези писмени и най-вече
гласни доказателства по един безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателката А.Б. е започнала реално упражняване на
трудова дейност като *** в търговски обект на работодателя, находящ
се в ***, *** и представляващ магазин, в който се предлагат и се продават вътрешни интериорни и външни входни
врати, известен като магазин с наименование „***”. В обясненията на жалбоподателката, дадени в съдебно заседание на 15.06.2021
год. и съдържащи ясни, конкретни и подробни отговори на поставените към нея от
ответника по жалбата въпроси, са описани детайлно факти, обстоятелства и
подробности, свързани с осъществяваната в този магазин търговска дейност, вкл.
точното местонахождение на магазина, посочила е имената на лицето, което й е
провело обучение, както и че документацията с работодателя й е била разменяна
чрез конкретна куриерска фирма – „Спийди”, описала е
естеството на работата си, посочила е имената на другите две служителки, които
са работили там заедно с нея, както и това, че същите са напуснали преди нея и
че са били назначени други две, на които също е посочила имената, описала е
работното време и смените, вкл. и в колко часа са започвали и кога са
приключвали тези смени, описала е детайли, свързани с начина на получаване на
работната си заплата, а именно - в брой и в плик, получавани с инкасо
автомобил, както и обстоятелства, свързани с начина на плащане от страна на
клиентите и на отчитане на реализирания оборот от продажба на вратите –
изпращане на оборота в брой, до ***, също чрез инкасо автомобил. Същата е
описала и други подробности, вкл. и обстоятелството, че заплатата, върху която,
според нея, са били осигурявани, е *** лева, но че реалната сума, която са
получавали като възнаграждение, не била тази, както и че през месец март 2020
год. излязла в болнични, т.е. в отпуск поради заболяване, за около една
седмица, но не й било изплатено обезщетение за тези дни, поради което се
обадила в НОИ и оттам й обяснили, че извършват проверка по случая, която
продължила и до края на годината, т.е. до края на 2020 година. Съдът счита, че
всички тези обстоятелства, факти и детайли, свързани с работата и
осъществяваната търговска дейност в този магазин не биха могли да бъдат
известни на жалбоподателката А.Б., ако същата
действително не е работила там през посочения период, т.е. ако не е упражнявала
трудова дейност като *** в изпълнение на сключения от нея на 07.02.202 год.
трудов договор.
По същия начин, в показанията и на
допуснатата до разпит в следващо съдебно заседание свидетелка А.Х. се съдържат
редица подробности и детайли, свързани с работата и осъществяваната търговска
дейност в същия този магазин „***”, като тези показания допълват и напълно
кореспондират с обясненията на жалбоподателката А.Б.
и дадените в тях отговори на поставените й от ответника въпроси. Свидетелката Х.
е работила заедно с жалбоподателката в същия този
магазин, но е била назначена в друга фирма, т.е. имала е сключен трудов договор
с друг работодател, като е напуснала преди А.Б., още през месец май 2020 год. В
показанията си тази свидетелка също пояснява, къде точно в *** се намира
магазинът „***”, в който са работили заедно с А.Б., както и обяснява същите
подробности, свързани с естеството и характера на работата им като ***, с начина
на сключване и прекратяване на трудовите договори, размяната на кореспондеция с фирмата, начина на получаване на работните им
заплати, наличието на касов апарат в търговския обект и подмяната му на два
месеца, с начина на отчитане на приходите от извършените продажби/оборотите/ от
магазина – на инкасатори, които идвали на място и вземали парите, като не
ползвали банки и не извършвали банкови преводи, а освен това, посочва и имената
на третата им колежка, с която са работили там по същото време.
Обясненията на жалбоподателката
А.Б. и дадените от нея отговори на поставените й от ответника по жалбата
въпроси, както и показанията на свидетелката А.Х. се подкрепят и потвърждават
от показанията и на другата свидетелка Л. Х. от ***, включително и относно
обстоятелствата, кога е започнала жалбоподателката
работа в този магазин, до кога е работила, какво е работила и колко други
служители, нейни колежки са работили там по същото време и че са работили на смени,
както и къде точно в град Кърджали се намира този магазин за външни входни и
вътрешни интериорни врати. Съдът в
настоящия състав дава вяра и кредитира напълно дадените обяснения от жалбоподателката и съдържащите се в тях отговори на
поставените й от ответника въпроси, както кредитира в пълна степен и
показанията на разпитаните по делото две свидетелки, като логични,
непротиворечиви, конкретни и взаимно
допълващи се в отделни детайли.
Така,
предвид събраните по делото по делото непротиворечиви и напълно еднопосочни
гласни доказателства и при тяхната преценка в съвкупност с приобщените по
делото писмени доказателства съдът в настоящия състав намира за безспорно
установено и доказано, че жалбоподателката А.Ф.Б.,
освен че е имала валидно сключен и действащ трудов договор с посочения
работодател – ДЗЗД „***” ***, с ЕИК ***, за посочения период, т.е. че по отношение
на същата е било налице валидно възникнало и непрекратено трудово
правоотношение с този работодател, за посочения период, същата реално е
започнала и да упражнява трудова дейност като *** в търговския обект на ДЗЗД
„***” ***, находящ се в ***, а именно магазин „***”,
за която е сключила трудов договор и е упражнявала тази трудова дейност през
същия този период. От друга страна, по делото не е спорно, че дори и за жалбоподателката да не са били внесени осигурителните
вноски за същия период, то те са дължими, но не от нея, а от осигурителя, като
е безспорен факт, че за нея са подавани в ТП на НОИ – Ямбол, по електронен път
и съответно са въведени, декларации обр.1, като
първата е била подадена през м.март 2020 год., а последната – през м.октомври
2020 год.
От всичко изложено по-горе се налага изводът, противно
на възприетото в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Ямбол, че по
отношение на жалбоподателката А.Б. са изпълнени
кумулативните изисквания на нормата на чл.10, ал.1 от КСО и за нея е възникнало
осигуряване, т.е. осигурително правоотношение, от което следва, че същата има
качеството „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, а оттам и
на произтичащите от това права на обезщетение, в това
число и парични обезщетения по глава IV, раздел I и II от КСО. При така
установените факти и горните изводи, Разпореждане №О-28-000-00-01444129 от
27.01.2021 год., издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Ямбол, с което е постановен отказ за изплащане на парично
обезщетение/помощ за майчинство, по представения болничен лист №***, издаден на
16.03.2021 год., се явява незаконосъобразен. Това съдът намира че е така, тъй
като след като се установява, че жалбоподателката А.Б.
е извършвала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски и съответно има
качеството „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО при
настъпването на осигурителния риск – майчинство, то незаконосъобразно и неправилно
е било отказано изплащането на парично обезщетение за този осигурителен риск, а
от това следва, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Ямбол, с
което е отхвърлена жалбата на А.Б. против Разпореждане №О-28-000-00-01444129 от
27.01.2021 год., издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Ямбол, се явява издадено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Отделно от горното
следва да се посочи, че според настоящия състав е крайно несъстоятелно
позоваването в това разпореждане на нормата на чл.29, ал.5 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от ДОО, а оттам и приетото от административния
орган фактическо основание, че „поради
невъзможност да бъде извършена проверка по настоящ и постоянен адрес на фирмата (!?) преценка на
правото/т.е. на правото на парично обезщетение за бременност и раждане/ не може
да бъде извършена”, на което
основание всъщност е постановен и отказът. В чл.29, ал.1 от НПОПДОО е
регламентирано, че когато след приема на документи за изплащане на парични
обезщетения и помощи се установи, че те са нередовни или липсва необходим
документ, както и за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с
изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи, ТП на НОИ уведомява
лицата, задължени да представят документи по тази наредба или упълномощените по
чл.19, ал.1 лица, в срок до 7 работни дни от представянето на документите, като
им дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване
на фактите и обстоятелствата. В ал.2 и ал.3 на същия чл.29 от НПОПДОО е
регламентирано как се извършва уведомяването на лицата, ал.4 регламентира, че
документите по ал.1 се представят в НОИ по реда на чл.14 в срок до 7 работни
дни от уведомяването, а посочената в обжалваното разпореждане ал.5 на чл.29 от
същата Наредба регламентира, че ако в срок до 7 работни дни от уведомяването
нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени липсващите
документи, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията
и/или на помощите се прави въз основа на наличните редовни документи, данните
по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и данните от регистрите по чл.1, ал.2. Анализът на
цитираната разпоредба ясно показва, че тя не предвижда възможност и не дава
основание на компетентният орган да откаже изплащането на парично обезщетение
единствено и само поради това, че не може да извърши преценка на правото на
такова обезщетение, само защото не може да извърши проверка на осигурителя по
регистрирания му адрес. Такава хипотеза, респ. такава възможност за
административния орган, не е регламентирана нито в някоя от останалите алинеи
на чл.29, нито в която и да е друга разпоредба от НПОПДОО, а цитираната в
разпореждането ал.5 на чл.29 ясно регламентира, как следва да се процедира в
такива случаи, т.е. как следва да бъде извършена преценка на правото на
съответното обезщетение. Изложеното по-горе, според настоящия съдебен състав,
също обуславя незаконосъобразността на обжалваното Разпореждане №О-28-000-00-01444129
от 27.01.2021 год. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ – Ямбол и също съставлява основание за отмяната му по смисъла на
чл.146, т.4 от АПК.
При така установеното фактическо и правно положение и
предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира, че жалбата, подадена
от А.Ф.Б. от ***, се явява основателна и доказана, като при съобразяване на
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК следва да се приеме, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона
форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби и при несъответствие с целите на закона, доколкото една от тези цели
действително е осъществяването на контрол за правомерно разходване на
средствата на ДОО и в частност – разходването им при предоставянето на
обезщетения за временна неработоспособност, но няма за цел при осъществяването
на този контрол да бъдат лишавани осигурените лица от такова обезщетение, в
случаите, когато имат право на такова, от което следва, че в случая са налице отменителните основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
На тези основания, Решение №2153-28-42 от 25.02.2021
год., издадено от директора на ТП на НОИ – град Ямбол, следва да бъде отменено
с решението по настоящото дело, като незаконосъобразно, както следва да бъде
отменено и Разпореждане №О-28-000-00-01444129 от 27.01.2021 год. на
ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ямбол, с
което на А.Ф.Б. от *** е отказано изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, по болничен лист №***, издаден на
16.03.2021 год., представен с удостоверение с Вх.№***/*** год. на ТП на НОИ – Ямбол/приложение №9
към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите
по ДОО/.
Доколкото съдът не може да се произнесе по
съществото на спора и да замести административния орган, тъй като естеството на спора не позволява решаването
на въпроса по същество, то преписката следва да се
изпрати на административния орган, който следва да се произнесе отново по
същество, при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение, съобразно новелата на чл.173, ал.2, предл.II/второ/
от АПК.
С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид
своевременното направеното искане за присъждане на деловодните разноски, съдът
намира, че в полза на жалбоподателката А.Ф.Б. следва
да бъдат присъдени сторените от нея деловодни разноски в настоящото
производство, възлизащи в размер на 600.00/шестстотин/ лева и представляващи
заплатено в брой и с ДДС, адвокатско възнаграждение за един адвокат, осъществил
процесуалното й представителство и защита, съгласно представения и приложен по
делото договор за правна защита и съдействие №*** от *** год., ведно с
пълномощно към него от същата дата/л.20/. Съдът в
настоящия състав намира, че деловодните разноски следва да бъдат присъдени в
полза на жалбоподателката в пълния им претендиран размер, тъй от страна на ответника по жалбата,
респ. от процесуалния му представител, не е направено възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.5
от ГПК, нито в депозирания писмен отговор по жалбата, нито впоследствие. Независимо
от горното, следва да се отбележи, по настоящото административно дело са
проведени 7/седем/ открити съдебни заседания, като упълномощеният от жалбоподателката А.Б. процесуален представител – адвокат,
се е явил по четири открити съдебни заседания, в тези съдебни заседания е
представял относими писмени доказателства и е правил
и относими доказателствени
искания, които са били уважени. Предвид това, съдът в настоящия състав намира,
че договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на
600.00 лева с ДДС, е съразмерно и адекватно на оказаните като времетраене,
съответно като количество, т.е. обем, и като качество правна защита и
съдействие, от ангажирания по делото процесуален представител на жалбоподателката. За заплащането на дължимите на жалбоподателката А.Б. разноски по делото следва да бъде
осъдена съответната териториална структура на НОИ, към която принадлежи
административният орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт,
а именно – Териториално поделение на НОИ – Ямбол.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК и във връзка с чл.118, ал.3 от КСО, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-28-42
от 25.02.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е
оставена без уважение жалбата на А.Ф.Б. от ***, ЕГН
**********, против Разпореждане №О-28-000-00-01444129 от 27.01.2021 год. на
ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ямбол, с
което, на А.Ф.Б. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване по чл.40, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/ И
ОТМЕНЯ Разпореждане №О-28-000-00-01444129
от 27.01.2021 год. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ – Ямбол, с което, на А.Ф.Б. от ***, ЕГН
**********, е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване, по болничен лист №***, издаден на 16.03.2021 год., представен с удостоверение
с Вх.№***/*** год. на ТП на НОИ – Ямбол/приложение №9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощите по ДОО/.
ВРЪЩА
преписката на административния орган - ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ямбол, за ново произнасяне по нея, В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от
получаването й, при съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ – Ямбол, с административен адрес - ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Ф.Б.
от ***, сумата в размер на 600.00/шестстотин/ лева, представляваща направени
деловодни разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС.
Препис от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.119 от КСО, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване или протестиране.
С
Ъ Д И Я: