Р Е Ш
Е Н И
Е № 260013
гр.
Пловдив, 25.09.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа
докладваното от съдията Костадинова в.т.
дело № 352/2020 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 16 от 10.02.2020
година, постановено по т. дело № 34/2018 година по описа на Окръжен съд
– Хасково, е осъдено З. „Б.И.“ АД, ЕИК..,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.Д.Д., ЕГН **********, от с. Г. и., Х.област, със
съдебен адрес ***, офис 215, адв. М.Д., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр.
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 50 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с настъпило на 17.01.2018 год. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва от 24.06.2018 година до окончателното
изплащане на сумата. Предявеният иск е отхвърлен за разликата над 50 000 лева
до претендираните 150 000 лева като
неоснователен. Осъдено е З. „Б.И.“ АД да заплати по бюджетна сметка на ОС -
Хасково, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сума в размер на 2000 лева държавна такса върху уважената част от иска.
Осъдено е З. „Б.И.“ АД да заплати на адвокат М.И.Д. ***, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА, сума в размер на 1510 лева – адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска. Осъдена е А.Д.Д. да заплати на З. „Б.И.“ АД сума в
размер на 3958 лева – адвокатско възнаграждение и депозит за експертизата,
съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част досежно обезщетението за неимуществени
вреди за разликата над 50 000 лева до 150
000 лева е подадена въззивна жалба от адвокат М.Д. като процесуален
представител на ищцата А.Д.Д.. Оплакванията са за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението в тази му част. Първата група доводи, които се поддържат във
въззивната жалба, са свързани с допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения при събиране на доказателствата по делото, по-конкретно при
недопускане на поисканата от ищцата повторна съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещо лице специалист неврохирург и травматолог и при отказа да се
издаде съдебно удостоверение за снабдяване с медицински документи от ОАРИЛ на МБАЛ – Х.. При твърдения за тези
процесуални нарушения на
първоинстанционния съд е направено искане на основание чл. 266 ал. 3 от ГПК
събирането на посочените доказателства да се извърши от въззивната инстанция.
Втората група оплаквания във
въззивната жалба касаят нарушение на материалния закон от първоинстанционния
съд. Във въззивната жалба се поддържа,
че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е несправедлив,
занижен и не може да репарира напълно търпените от ищцата неимуществени вреди.
Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, изискваща определяне на
обезщетението по справедливост с оглед конкретните обективно съществуващи
обстоятелства – характер на увреждането и свързаните с него физически и
психически последици, допълнително
влошаване на здравето, осакатяване, загрозяване, възраст на пострадалия,
причинените му неудобства и промени в начина на живот и др. Твърди се, че с решението си съдът е взел
предвид само една част от установените по делото обективни обстоятелства, а
другата част неправилно е приел, че не съществуват или е игнорирал. Във въззивната
жалба са изложени подробни съображения във връзка с това оплакване, които настоящият съдебен състав ще обсъди по-долу. Твърди се освен това, че при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди не са съобразени конкретните
икономически условия, страната и нивата на застрахователно покритие и съдебната
практика за размерите на обезщетение в сходни случаи. Искането е за отмяна на
решението в обжалваната част и за постановяване на ново решение по съществото
на спора, с което на жалбоподателката да
се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
50 000 лева до 150 000 лева, ведно
със законната лихва от 24.06.2018 година до окончателното изплащане на
сумата, както и разноски, включително адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от З. „Б.И.“ АД с изразено становище за нейната неоснователност,
както и за неоснователност на направените с нея доказателствени искания. Искането
е за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски,
като е посочено, че се претендират такива както за въззивната, така и за
първата инстанция. При условията на евентуалност е формулирано искане при
отмяна на решението в обжалваната част да се съобрази принципа за
справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице имащо
правен интерес да обжалва, а именно от ищцата срещу решението в отхвърлителната му част. При подаването на въззивната жалба е
спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
С представените по делото и
неоспорени от ответника писмени доказателства, по-конкретно с намиращите се на стр. 123-127 от първоинстанционното дело доказателства се
установява, че ищцата А.Д.Д. е сезирала на
23.03.2018 година ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди при ПТП, станало на 17.01.2018 година,
заведена е щета № **********. Претенцията е основана на съществуващата
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за автомобила, с който е
причинено ПТП – застрахователна полица ... Безспорно е между страните, а и от представените
писма / стр. 125 и 127 / се установява, че до заплащане
на обезщетение от застрахователя по
застрахователната претенция на ищцата по
реда, предвиден в чл. 380 от КЗ, не се е стигнало поради липса на влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността на водача, управлявал
застрахованото при ответника МПС. При
положение, че ищцата не е получила сума от застрахователя по заведената от нея застрахователна претенция, предявеният пред
съда иск е допустим съгласно изискванията на чл. 498 ал. 3 предложение трето от КЗ.
По отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във
въззивната жалба, освен когато става
дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно
за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. /
Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе само по въведените
с въззивната жалба оплаквания, посочени
по- горе. Те се свеждат до това какви неимуществени вреди, за които претендира
ищцата, са реално претърпени от нея при
процесното ПТП по вид, интензитет и продължителност и са установени със събраните доказателства, респ.
какъв е справедливият размер на обезщетението за претендираните и установени
неимуществени вреди.
По отношение на оплакването за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани със
събирането на доказателства, настоящият съдебен състав е изразил становище в
проведеното открито съдебно заседание. В него с мотивирано определение е
отказано събиране на поисканите с въззивната жалба доказателства, като е
прието, че липсват допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения по смисъла на чл. 266
ал. 3 от ГПК, които да обосновават събирането на нови доказателства пред
въззивната инстанция. С оглед на това съдът ще се произнесе по правилността на
първоинстанционното решение съобразно въведените оплаквания за неправилност въз
основа на доказателствата, събрани от
първоинстанционния съд.
Между страните са безспорни, а и
от събраните по делото доказателства се установяват следните обстоятелства,
имащи значение за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения
срещу него пряк иск:
Първото от тях е наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество за автомобила, с който
е причинено ПТП, станало на 17.01.2018 година, а именно автомобил марка М.К. с
рег. № .., управляван от П. Б..
Съобразявайки обстоятелството,
че въззивна жалба е подадена само от
ищцата в първоинстанционното производство А.Д. и че тя касае само размера на
определеното обезщетение за неимуществени вреди, респ. че въззивна жалба не е
подадена от З. „Б.И.“ АД, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по
поддържаните пред първата инстанция доводи на ответника за това, че не е установена вината на П. Б.за
настъпване на процесното ПТП, както и че
е налице съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в непоставяне
на обезопасителен колан. С първоинстанционното решение е прието, че процесното
ПТП, при което е пострадала ищцата А.Д. е по изключителна вина на водачката на
застрахованото при ответника МПС П. Б. и че липсва съпричиняване, тъй като
ищцата е била с поставен предпазен колан, поради което на настоящия етап от
производството съдът не следва да разглежда тези въпроси при липса на въззивна
жалба.
От събраните по делото писмени
доказателства, представляващи медицинска документация за здравословното
състояние на ищцата след процесното ПТП на 17.01.2018 година и от приетата пред
първата инстанция комплексна съдебна експертиза в медицинската ѝ част
се установява, че в резултат на ПТП и в причинна връзка с него ищцата е
претърпяла следните увреждания: контузия на корема; разкъсване на далака;
кръвоизлив в коремната кухина; счупване на кръстеца вляво и счупване на дясната
срамна кост на таза. Лечението, което е приложено на ищцата е оперативно
отстраняване на далака и консервативно, чрез обездвижване на счупванията на
таза.
С въззивната жалба като спорни са
въведени въпросите дали на ищцата при процесното ПТП е причинена травма на ляв
бъбрек, както и дали тя е преживяла травматичен шок и е била в кома. Според жалбоподателката са ѝ причинени
тежки увреждания освен на далака и на други органи в коремната кухина, а именно
на черния дроб и левия бъбрек, а двете фрактури – на сакрума вляво и на дясната
пубисна кост вдясно са засегнали движенията на двата долни крайника и са
направили невъзможно ходенето ѝ в продължение на месеци. Тези
обстоятелства не били обсъдени в пълнота с първоинстанционното решение. По тези оплаквания, съобразявайки събраните
по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От епикриза № 1056/17.01.2018
година на ХО на МБАЛ – Х., приобщена като доказателство по делото се установява, че
при приемането на ищцата в болницата след ПТП тя е била в увредено общо състояние, с клинични и
рентгенови данни за контузия на корема, за лезия на далака, както и за кръвоизлив под
капсулата на черния дроб и под капсулата на левия бъбрек, както и за счупване
на кръстеца вляво и счупване на дясната срамна кост. Данните от тази епикриза не се опровергават от
други доказателства по делото, поради което съдът приема, че това са
травматичните увреждания, причинени на ищцата при ПТП. В съдебно заседание на 20.01.2020 година
вещото лице д-р Е. е обяснило, че по отношение на бъбрека не става дума за
нараняване на самия орган, а на капсулата – финна ципа, прикрепена здраво към
органа, която при определени условия може да се отдели изцяло или частично и
тогава се получават кисти и малък кръвоизлив, за каквито става дума в случая.
Според вещото лице те не са животозастрашаващи и не са попречили на функцията
на съответния орган. В случая при ищцата не е имало симптоми, а само малко
кръв под капсулата, установена при ехографско изследване. Данни за нараняване
на черния дроб като орган също няма по
делото.
Твърденията, които се поддържат
във въззивната жалба за това, че ищцата е била в състояние на кома след ПТП, не
се потвърждават от събраните по делото доказателства. Няма медицинска документация за изпадането на
ищцата в състояние на травматична кома. При
изслушването на вещото лице д-р Е. в съдебно заседание на 20.01.2020 година то е обяснило, че при ищцата няма
черепно-мозъчна травма, довела до кома, а става дума за изпадане в състояние на
травматичен шок поради кръвозагубата при разкъсания далак, довела до
обезкървяване. Травматичният шок според
вещото лице, дължащ се на кръвозагубата
от разкъсания далак, е преодолян след
неговото отстраняване. При кръвозагубата и свързаната с това липса на храна за
мозъка е посочено от вещото лице, че
може да се стигне до липсваща или нарушена възможност да се възприема околната
среда и дразнителите, породени от нея или да се дава адекватен отговор, при
което обаче не става дума за кома. Вещото лице е изяснило, че при травматичен
шок, за какъвто става дума при ищцата, се следи състоянието на всички органи,
включително на мозъка със съответната апаратура и се предприема съответната
терапия.
По отношение на черепно-мозъчната
травма по делото не са събрани доказателства да е установена такава
непосредствено след ПТП и в причинна връзка с него. При изслушването на вещото
лице д-р Е. той заявява, че липсват данни за наличие на черепно-мозъчна травма,
включително в представените по делото
дискове, съдържащи резултатите от образното изследване. Представената на
стр. 386 от делото епикриза от Неврохирургията на МБАЛ – Х. е за мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма. Става дума за лечение на ищцата,
проведено през периода от 20.11.2019
година до 22.11.2019 година след травма на главата и оплаквания за главоболие, световъртеж,
светобоязън и гадене. Тези оплаквания и
проведеното лечение касаят период от една година и десет месеца след процесното
ПТП, поради което при липса на други доказателства не може да се приеме наличие
на причинно-следствена връзка между описаното състояние и ПТП. В тази връзка в обясненията, които вещото лице
е дало при изслушването си пред съда, то е посочило, че по принцип закрита черепно-мозъчна травма, макар и лека, може да има за последица т.нар.
посттравматична церебрастения, настъпваща месеци след травмата и изразяваща се в нежелание за активност,
немотивирани пристъпни главоболия, пристъпи на виене на свят, придружени с
пристъпи на гадене. Когато ставало дума за такава посттравматична церебрастения
обаче, тя можела да се установи със
запис на биоелектричната активност на мозъка / ЕЕГ запис/. Такъв запис бил
правен на ищцата и бил нормален, поради което нямало основание да се приеме, че
става дума за посттравматична церебрастения. С оглед на това и доколкото
описаните по-горе признаци можели да се проявят в резултат и на други състояния – хормонални
нарушения, хипертонична болест, обменни нарушения и др., вещото лице е
заключило, че главоболието при ищцата не може да бъде свързано с процесното ПТП
и с посттравматична церебрастения. Тези изводи на вещото лице не се
опровергават от други събрани по делото доказателства.
От заключението на вещото лице д-р Е. се
установява, че в резултат на причинените
ѝ телесни увреждания, подробно описани по-горе, ищцата е била с временна
опасност за живота си поради кръвоизлива в коремната кухина, която е преодоляна
след оперативното отстраняване на далака.
Счупването на кръстеца вляво е довело до трайно затруднение в движението
на левия крак, като срокът за възстановяване е осем месеца при проведено
консервативно лечение. Счупването на
дясната срамна кост на таза е причинило трайно затруднение в движението на
десния крак, възстановяването от което е три месеца за физически труд и до два
месеца за нефизически труд. Загубата на
далака като част от кръвно лимфната система
на човека според вещото лице би попречило на ищцата да упражнява активен спорт,
свързан с продължителни динамични натоварвания, но не се отразява на обичайния ѝ бит и трудовата ѝ реализация. Към
момента на изготвяне на експертизата вещото лице е установило, че липсата на
слезка е напълно компенсирана по отношение на еритроцитите, хемоглобина и
останалите показатели на червения кръвен ред. Болките, които ищцата чувства и
към момента са в областта на таза при промяна на времето.
Заключението на вещото лице
досежно вида на травматичните увреждания
на ищцата, които са в причинна връзка с процесното ПТП и продължителността на
болките и страданията ѝ не противоречи на показанията на разпитания по
делото в качеството на свидетел Б. Р.. Това е мъжът, с когото ищцата живее на
съпружески начала. От неговите показания се установява, че след катастрофата е
видял ищцата на носилка, била е неконтактна и от лекарите разбрал, че е с
опасност за живота. Тя се нуждаела от кръв, поради което свидетелят и негови
приятели я осигурили. На другия ден
свидетелят бил информиран, че ищцата вече е стабилна. На шестия ден, когато
свидетелят за първи път се видял с ищцата, тя била много разстроена, плачела,
гласът ѝ треперел. След изписването ѝ от болница на десетия ден
ищцата била на легло около три-четири месеца и се налагало непрекъснато да бъде
обгрижвана за тоалет, къпане и хранене от
своята майка и от свидетеля, изпитвала силни болки в таза. Около два месеца
ищцата изобщо не можела да се върти наляво и надясно, а лежала само по гръб.
Едва след четвъртия месец тя започнала да се изправя в леглото, а след шестия
месец – да става и да се разхожда по терасата и двора. На седмия –осмия месец
започнали по-дългите разходки с патерици. Първоначално ищцата не можела да
приема определени храни, тъй като била с премахнат далак и била на диета. И до момента тя спазвала определен режим на
хранене и трябвало да избягва определени подправки. И до момента тя изпитвала
болки в таза при студено време, а болките в главата били постоянни и не спирали
въпреки прилаганото лечение с таблетки. Около една година след ПТП ищцата не
работела, след това се върнала на работа, но била преместена на друга, различна
от тази, на която била преди ПТП, за да
не вдига тежести. Преди работела в производството, а сега била оператор и
работела на компютър. След катастрофата ищцата категорично отказвала да шофира,
въпреки че била окуражавана от близките си, страхувала се да се вози в кола,
когато свидетелят шофирал, треперела и правела забележки за високата скорост.
Освен това ищцата имала белези от коремната операция – по целия корем и по
две-три дупки от лявата и дясната страна, заради които отказвала да се съблича по
бански и да ходи на плаж.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява вида на установените по делото и описани по-горе травми – физически и психически, интензитета и
продължителността на болките и страданията. Преценявайки от една страна обстоятелството, че става дума за млада жена,
чийто начин на живот, социални контакти и трудова реализация са се променили за сравнително дълъг период от време и при която липсата на далак, както и белезите
от коремната операция, създаващи ѝ дискомфорт и ограничения ще останат завинаги,
а от друга пълното възстановяване от счупванията на костите и движенията на
краката, като е останала само болката при застудяване, липсата на доказателства главоболието да е в
причинна връзка с ПТП и факта, че организмът компенсира липсата на далак, която
се отразява само на възможността за активен спорт, но не и на ежедневните и
трудови ѝ дейности, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД е 80 000 лева.
Този размер е съобразен и с
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП и общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. До 01.01.2010 година нормативно определените
минимални размери на лимитите са нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като
от 25 000 лева за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие
при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След
тази дата са определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса
за застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000 лева при едно пострадало
лице и от 5 000 000 лева при две или
повече пострадали лица. Съгласно
чл. 266 от КЗ / отм., в сила от 11.06.2012 година/, задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва за следните минимални
застрахователни суми: за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и
10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица. Сега
действащият Кодекс за застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, в чл.
492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. /
а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Лимитите, макар и само
индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия в страната, имат
значение и следва да бъдат взети предвид при определяне на размерите на
обезщетението по справедливост, което становище се застъпва и в съдебната практика.
По изложените съображения съдът
намира, че следва да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
50 000 лева до 80 000 лева и следва да постанови ново решение по
съществото на спора, с което на ищцата се присъди допълнително обезщетение за
неимуществени вреди от 30 000 лева ведно със законната лихва от момента,
от който е поискана, а именно 24.06.2018 година. Началният момент, от който е
претендирана законната лихва от ищцата – 24.06.2018 година и от който съдът я
присъжда с оглед на искането, с което е сезиран, е по-късен от момента, от
който се дължи законната лихва съгласно
законовите разпоредби. Разпоредбата на чл. 429 ал. 3 във
връзка с чл. 429 ал. 2 т. 2
от Кодекса за застраховане урежда по императивен начин въпроса за
дължимите лихви от застрахователя върху застрахователното обезщетение. Според
чл. 429 ал. 3 от КЗ от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал. 1 т. 2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая това е датата на
сезиране на застрахователя от пострадалата ищца
- 23.03.2018 година, която предхожда датата 24.06.2018 година, от която
е поискано присъждане на законна лихва върху обезщетението.
В останалата обжалвана част, касаеща обезщетението за неимуществени вреди
за разликата над 80 000 лева до претендираните 150 000 лева, ведно
със законната лихва от 24.06.2018 година първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция съдът следва да се произнесе и по въпроса за дължимата
държавна такса и разноските на страните за производството по делото.
С първоинстанционното решение ответникът З. „Б.И.“
АД е осъден да заплати на адвокат М.Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от
ЗА в размер на 1510 лева съобразно изхода на спора. Общото дължимо адвокатско
възнаграждение за първата инстанция,
определено съобразно цената на иска и чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съотношението между
уважена и отхвърлена част, е 2416 лева. При присъдени 1510 лева, на адвокат
М.Д. следва да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение за първата
инстанция в размер на 906 лева. За въззивната инстанция при обжалваем интерес
от 100 000 лева общият размер на адвокатското възнаграждение, определен
съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 е 3530 лева. Съобразно изхода на спора
ответникът следва да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение в размер
на 1059 лева.
С първоинстанционното решение
ищцата А.Д. е осъдена да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 3958 лева,
включващи адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза. Общият размер на
направените разноски от ответника пред първата инстанция, видно от списъка по
чл. 80 от ГПК, е 5936 лева. С оглед изхода на спора решението следва да бъде
отменено в частта, с която А.Д. е осъдена да заплати на З. „Б.И.“ АД разноски в размера над 2770 лева
до 3958 лева следва да бъде отменено.
Разноските на ответника за
въззивната инстанция са в размер на 600 лева заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС, като видно от договора за правна защита и съдействие то е
за един адвокат. От тях с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника 420 лева.
Ответникът З. „Б.И.“ АД следва да
заплати допълнително и държавна такса в размер на 1200 лева за първата инстанция и 600 лева за
въззивната инстанция за допълнително присъденото обезщетение от 30000 лева.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 16 от 10.02.2020 година, постановено по т. дело № 34/2018
година по описа на Окръжен съд – Хасково, В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- в частта, с която е отхвърлен
иска на А.Д.Д., ЕГН **********, от с. Г. и., Х. област, със
съдебен адрес ***, офис 215, адв. М.Д. срещу
З. „Б.И.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление *** за обезщетение за неимуществени вреди във връзка
с настъпило на 17.01.2018 год. пътнотранспортно произшествие, за 30 000 лева, представляващи
разликата между присъдените с първоинстанционното решение 50 000 лева и дължимите
80 000 лева, ведно със законната лихва от 24.06.2018 година до окончателното
изплащане на сумата;
- в частта, с която е
осъдена А.Д.Д., ЕГН **********, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК.., разноски за първата инстанция в
размера над 2770 лева до 3958 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.Д.Д., ЕГН **********, от с. Г. и., Х. област, със
съдебен адрес ***, офис 215, адв. М.Д., допълнително
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 17.01.2018
година ПТП в размер на 30 000 лева
/ представляващи разликата между присъдените с първоинстанционното решение 50
000 лева и дължимите 80 000 лева/, ведно
със законната лихва от 24.06.2018 година до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 от 10.02.2020 година, постановено по т. дело № 34/2018
година по описа на Окръжен съд – Хасково
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт допълнителна държавна такса за производството пред първата инстанция в
размер на 1200 лева / наред с присъдената с първоинстанционното решение 2000
лева/, както и държавна такса за производството пред въззивната инстанция в
размер на 600 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат М.И.Д.
***, със служебен адрес град С., бул.
„Г.М.Д.“ № 57, офис 215, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, допълнително възнаграждение за първата
инстанция в размер на 906 лева / наред с присъдените 1510 лева/, както и
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1059 лева.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********, от с. Г. и., Х.
област, със съдебен адрес ***, офис 215, адв. М.Д. да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление ***, разноски за въззивната инстанция, включващи
адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.