РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Радомир, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря И.. ЕВТ. С..
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100816 по описа за 2022 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.49, вр. чл.45,
ал.1 и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба от ищцата М. А. Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр.Р.., ул.“Л..“ ., вход „.“, ет.. ап.., със съдебен адрес: гр.Р., пл.“Свобода“ № . и доразвити в
съдебно заседание от нейната процесуална представителка- адв.Б. Б. от АК- Перник
обстоятелства и съображения, са предявени искове срещу ответника Община Радомир, с
адрес: гр.Р., пл.“С.“ № ., ЕИК: .. с които моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от сума в размер на 4 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, уплаха и стрес, в
резултат от увреждането, причинено от ухапване от бездомно куче, станало на 02.08.2022
година към 6.30 часа в гр.Р.., ж.к.“М..“, ведно със законната лихва, смятано от деня на
увреждането- до окончателното изплащане на главницата, както и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е била ухапана от бездомно куче на
02.08.2022 г. на територията на община Радомир, като отговорността се претендира на
основание чл.49, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД.
Ответната община Радомир, чрез кмета П. А., е оспорила изцяло иска, като е
изразила становище, че искът е неоснователен. Твърди се, че не е налице бездействие от
страна на Община Радомир, тъй като са взети мерки относно намаляване популацията на
бездомните кучета. На 06.06.2021 г. бил подписан договор за изпълнение на услуга:
1
“Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на Община Радомир“ с
доктор А. П. В.. По силата на този договор. Община Перник заплаща на доктор В. да залавя,
транспортира, кастрира, маркира, ваксинира/против бяс включително/ и обезпаразитява
безстопанствените кучета на територията на общината.
Като трето лице- помагач на ответника е привлечена д-р А. П. В., със служебен
адрес: гр.Р., ул.“Д.“ №., която е сключила с ответника договор с предмет „Овладяване на
популацията на бездомните кучета на територията на Община Радомир“.
Претенцията на ищцата се основава на твърдян в исковата молба инцидент,
настъпил на 02.08.2022 година към 6.30 часа, когато, излизайки от къщи, и минавайки през
ж.к.“М.“ гр.Р., видяла три кучета, които стояли на улицата. Две от кучетата били черни на
цвят, а едното- кафяво. Същите били с различна големина. Едното от черните кучета било
едро, със злобна физиономия, другото черно куче било по-малко от първото, а третото куче,
с кафяв цвят, също било голямо. Внезапно малкото черно куче я захапало по дясната
подбедрица. По-късно разбрала от хората в квартала, че кучета вървят в купом и са много
опасни. Започнала да плаче и да вика за помощ. Показал се един мъж на терасата на първия
етаж от съседен блок. Той също започнал да вика по кучетата. Успяла да размаха чантата,
която носи и кучетата избягали. Обадила се на приятеля си, който веднага дошъл. Същият
незабавно я закарал с колата си до Центъра за спешната медицинска помощ в гр.Радомир,
където й оказали първа помощ и й поставили инжекция против тетанус. Отишла до личния
си лекар д-р Д. Д.., която, я прегледала и я изпратила на хирург, а именнио- д-р Ц. Г.., който
обработил раната, превързал я и след това ходила на превръзки. Тъй. като била много
стресирана, личният й лекар д-р Д. Д. й изписала успокоителни и болкоуспокояващи.
Ищцата била силно стресирана и претърпяла множество болки и страдания както
по време на увреждането, така й по време на лечението.
Искането е да й бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, предвид бездействие на служители на общината, относно задължението за овладяване
на популацията от бездомни кучета.
Ответната страна Община Радомир, в срока по чл.131 ГПК чрез представителя
Кмета П. А. е подал отговор, с който е изразил становище, че оспорва така предявения иск.
Оспорват се обстоятелствата изложени в исковата молба свързани с настъпило увреждане в
резултат на ухапване от бездомно куче.
Твърди се от ответната страна, че искът е неоснователен, като е оспорено
твърдението, че е налице бездействие от служители на общината относно задължението за
улавяне и изолирани на бездомни кучета.
Третото лице- помагач на ответника- д-р А. П. В., се е присъединила към
становището на община Радомир.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
2
Според свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка М. М. П.,
която е първа братовчедка на ищцата М. Г., същата знае за инцидент с куче. Не е била
свидетел на самия инцидент. Било на 02.08.2022 г., около 6.30 ч., сутринта, баща й работи в
района и често й се налага да го закарва до работа или да го прибира. На въпросния ден,
пътят й минавал от там и тя видяла М. много разстроена. Спряла и я видяла следа от
ухапване на десния й крак на подбедрицата, малко над глезена. Тя се била обадила на В. С.,
мъжът с когото живее, за да я закара до болницата. Той я взел и я закара. Кучетата се били
разбягали, видяла ги на 100-200 м. Били три кучета, две черни и едно кафяво. Едното черно
било една идея по- малко, за което разбрала, че я е нападнало. Свидетелката вижда често
бездомни кучета. Популацията им била голяма и ходели на глутници. Има доста познати,
които живеят в този район. До колкото разбрала има и други граждани, пострадали от тези
кучета. Кучетата били бездомни. Тя също се страхува да ходи сама. Не само в кв.“М.“, но и
в центъра. Не си спомня дали кучетата са имали ушни марки. Било много рано сутринта и
не е видяла лице да разхожда домашно куче. М. споделила, че от писъците й се показал
човек от съседните тераси.
По делото е разпитана и Г. О. Г.- майка съм на ищцата, чиито показания са
преценени по реда на чл.172 ГПК. Според същата дъщеря й в момента живее при приятеля
си, който се казва В... В момента тя работи в училище „Х. С.“ в Р.. След ухапването от куче
се отказала да работи в С., защото се страхувала да пътува. Даже и до ден днешен тя пътува
с кола до училището „Хр.С.“- Р.. В деня на ухапването работела в БАН- С.. Ухапването
станало през месец юли или август, след ваканцията. Ищцата й се обадила сутринта, към
6.30 ч. Плачела и казала: „Мамо, ухапа ме куче, стана най- страшното. Моля ти се помогни
ми„. Тя отишва незабавно в кв.“М.“ в гр.Р., но вече приятелят й бил отишъл на място.
отишли в Бърза помощ и там я превързали. Кучето било бездомно, имало кучета около нея.
Сега ищцата имала и кучегон, защото изпитва ужас. Виждала е там бездомни кучета. Имало
оплакване от хора. Племенницата й, която живее долу, също се страхува от тях. Дъщеря й
пие лекарства и до ден днешен „Резистен“, тъй като все още се страхува и не може да
преодолее тази травма.
По делото е допуснато изслушване на комплексна съдебномедицинска
експертиза на вещите лица д-р К. С. Ч. - специалист по съдебна медицина и д-р Р. М. К.,
лекар-психиатър. Експертите, след запознаване с приложените писмени доказателства, след
извършен преглед на пострадалата и след изслушване на свидетелите, са дали следните
отговори на поставените въпроси:
В приложената към делото медицинска документация на името на М. А. Г.
относно прегледите извършени на 02 и 03.08.2022г., е установено и описано следното
травматично увреждане: Разкъсно-контузна рана в областта на дясна подбедрица, средна
трета.
В медицинската документация, са налице данни за това, че нараняването е било
3
обработено чрез промивка - първична хирургична обработка на раната - хирургичен тоалет,
поставена е превръзка на раната и е поставена противотетанична ваксина - ТАП.
Описаното увреждане в областта на дясна подбедрица е възможно да е получено
в резултат от ухапване от куче - от действието на островрърх предмет какъвто представлява
и кучешки зъб и отговаря да е получено по начин и по време, за които се съобщава в
исковата молба и в медицинската документация цитирани по-горе.
Увреждането в областта на десен долен крайник, в този си вид, в тази степен и с
тези характеристики е осъществило критериите на медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на
около три седмици.
В резултат от уврежданията пострадалата е търпяла физически болки и
страдания в периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите
часове и дни след получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на
възстановителния период.
Не са налице данни в материалите по делото относно настъпили
неблагоприятни последствия за физическото здраве на ищцата.
След зарастването си раната ще остави ръбец, който представлява козметичен
дефект.
М. А. Г. с ЕГН ********** страда към настоящия момент от Посттравматично
стресово разстройство, като същото е в пряка причинно-следствена връзка с преживения
инцидент - предмет на производството.
Настоящото психично заболяване Посттравматично стресово разстройство се
изразява в тревожност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето
страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като състоянието й е свързано с признаци на
паника - треперене, изпотяване и пресъхване на устата.
Гореспоменатото лечение при ищцата е спомогнало значително за овладяване
на симптомите и към момента не е необходимо да продължава, с изключение на евентуални
случаи на временно обостряне /при внезапно възникнали срещи с кучета например/.
Възстановяването на ищцата от получения силен стрес и като резултат-
Посттравматично стресово разстройство може да продължи няколко месеца, като
съществува вероятност да премине в Разстройство в адаптацията в зависимост от
индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката й и от липсата или
наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като за този
период качеството й на живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно подобряване.
От правна страна.
Искът е с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД.
4
/Постановление №. от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенцията за
присъждане на обезщетение на основание чл.49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт-
противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с
което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя- възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Отнася се до правопораждащи факти,
чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване /в този см.
Определение № .. от 15.12.2012 г. по гр. д. № ../2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и
причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните
длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата.
Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на
предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в
тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.
В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от
виновното бездействие на община Радомир да упражни задълженията си по осъществяване
надзора и грижите за бездомните кучета, които са й нанесли ухапванията.
В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване
надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от
ЗЗЖ. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета,
изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето,
популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ,
физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато
е пострадала ищцата- 28.02.2022 г., е налице задължение на общината да осъществява
надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на
общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето,
обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти.
Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано
бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за
изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на
необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствени кучета
5
към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни; причиняване на неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче/кучета на територията на
общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи
от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
От доказателствата по делото се установи, че на 02.08.2022 година към 6.30 часа
в гр.Радомир, ж.к.“М.“, ищцата М. Г. е била нападната и ухапана от безстопанствено куче.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че кучетата, нападнали и
ухапали ищцата са безстопанствени, познати са в района и не е установен техен стопанин.
От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за
отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на
доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответникът следваше да установи кой е
собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива твърдения
ответната община не е релевирала, съответно не са събирани доказателства по тях. Фактът,
че ищцата е нападната от глутница кучета на улицата, и за които е безспорно установено, че
не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучетата, води до извода, че
кучетата са безстопанствени. По отношение на тези животни общината носи отговорност,
възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори.
Отнася се до фактически действия, възложени на общината със закон.
Съдът намира, че е налице доказано бездействие на длъжностни лица на
общината във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места.
Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за
спазване, както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на
съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са
взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо
от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата
кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на
територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответната община. Ищцата е получила от ухапването от
безстопанствено куче следните увреждания: Разкъсно-контузна рана в областта на дясна
подбедрица, средна трета. Същата страда към настоящия момент от Посттравматично
стресово разстройство, изразяващо се в тревожност, нарушения на съня и апетита, силно
изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като
състоянието й е свързано с признаци на паника - треперене, изпотяване и пресъхване на
устата.
Описаните травми са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота. При подобни ухапвания от бездомни кучета има опасност от заразяване с вируса на
болестта бяс. Заразените от тази болест задължително умират, тъй като няма специфично
лечение. По тази причина имунизацията с цел профилактика е задължителна. Тя
6
представлява апликация на инжекции. От събраните по делото доказателства- свидетелски
показания и ММЕ се установи, че след ухапването, ищцата се страхува от кучета.
Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По
отношение на размера на обезщетение, което следва да бъде присъдено, съдът следва да го
определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД– по справедливост, което не е абстрактно
понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и т.н. /в
този см. Постановление № ./23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези
обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по
който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищцата
/по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у
пострадалата, съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди ответникът
следва да заплати сумата от 3 000 лв., като в останалата част за претендирания размер искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Сумата следва да бъде присъдена
с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане- 16.05.2022 г. Този размер би
възмездил по справедливост пострадалата за понесените болки, страдания, преживян стрес и
уплаха.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото, съразмерно с уважената част на
иска. Ищцата е направила разноски в общ размер на 1160 лв., от които- 160 лв.- внесена
държавна такса, 400 лв.- изплатен хонорар на вещите лица и 600 лв.- изплатено адвокатско
възнаграждение. Предвид уважената част на иска- 3000 лв., която представлява 75 % от
общата претендирана сума, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
от 870 лв.
Съдът намира, че възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно, тъй като същото се доближава до
минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т. от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, същият се явява обоснован.
С оглед отхвърлената част на иска и на основание чл.78, ал.3, вр. ал.6 ГПК,
следва да бъде определено възнаграждение за юрисконсулт на община Радомир, като
ищцата бъде осъдена да заплати на същата сумата от 300 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Радомир, ЕИК .., с адрес: гр.Р., пл.“С.“ № ., да заплати на М.
7
А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ул.“Л.“ . вход „.“, ет.. ап.., със съдебен адрес: гр.Р.,
пл.“С.“ № ., сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, в резултат на
увреждане- ухапване на бездомно куче на 16.05.2022 г. около 5.50 ч., станало в гр.Р. на
шосето София- Кюстендил в района на А., ведно със законната лихва, смятано от деня на
увреждането, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
и недоказан иска до пълния му претендиран размер от 4 000 лв. /четири хиляди лева/.
ОСЪЖДА Община Радомир, ЕИК ., с адрес: гр.Р., пл.“С.“ № ., да заплати на М.
А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ул.“Л.“ ., вход „.“, ет.. ап.., със съдебен адрес: гр.Р.,
пл.“С.“ № ., сумата от 870 лв. /осемстотин и седемдесет лева/- направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА М. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ул.“Л.“ ., вход „.“, ет.. ап..,
със съдебен адрес: гр.Р., пл.“С.“ № ., да заплати на Община Радомир, ЕИК ., с адрес: гр.Р.,
пл.“С“ № . сумата от 300 лв. /триста лева/- юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на д-р А. П. В., със служебен адрес:
гр.Радомир, ул.“Дупнишка“ № 50, като трета страна.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8