МОТИВИ
Към присъда № 219 от 03.11.2010
година постановена по
НОХД № 426 по описа за 2010 година на Окръжен съд – Хасково.
С обвинителен акт изготвен по д.п. №
136/2010г. по описа на ОД на МВР – Хасково, Окръжна прокуратура Хасково е
повдигнала и предявила обвинение против подсъдимите Б.И.К. и М.Б.Ю.- двамата от Р.Турция, за
престъпление по чл. 242 ал.4 предл.1-во вр. с ал.2 предл.1-во вр.чл. 20 ал.2 от НК- за това , че на 30.05.2010 г. при
влизане в Р.България от Р.Турция на ГКПП ”Капитан Андреево”, двамата в
съучастие помежду си като съизвършители, без надлежно разрешително пренесли
през границата на страната ни с лек автомобил марка „Фиат Албеа„ с турски
регистрационен номер 39NS976 високорисково наркотично вещество „ хероин „ с общо нетно тегло 38,701 килограма и
съдържание на активен наркотично действащ компонент- диацетилморфин от 18.1
тегловни процента до 27.3 тегловни процента, на стойност 1 935 050
лв./ един милион деветстотин тридесет и пет хиляди и петдесет лева / като
предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък
.
Окръжна прокуратура Хасково изпраща
представител който поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение, което счита за безспорно доказано и иска да им бъде наложено наказание „
Лишаване от свобода „и кумулативно предвиденото наказание „ Глоба „ в размер около минималния предвиден за деянието в извършването на което са обвинени,
като наказанието им бъде определено при условията на чл.54 от НК. Прокурорът
иска да бъдат отнети в полза на държавата наркотичното вещество предмет на
престъплението и МПС послужило за пренасянето му.
Подсъдимият Б.И.К. се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение. Дава обяснения в които описва извършеното по време място и
начин като заявява , че бил принуден чрез насилие от страна на лице с име Расим
неустановено по делото, да пренесе наркотичното вещество , като твърди , че подсъдимият М.Ю. не знаел за наличието
на това вещество в автомобила с който пътували
.
Защитникът на подсъдимият К. – адв. У.
от ХАК в пледоарията си изтъква съображения за липсата на доказателства
установяващи наличието на общ умисъл у подсъдимите за извършване на деянието,
като твърди, че подзащитният и бил принуден да извърши пътуването с лекият
автомобил без да знае за поставеното в него наркотично вещество. Адвокатът сочи,
че от доказателствата не се установявало деянието да представлява особено тежък
случай на контрабанда и иска обвинението
да бъде преквалифицирано и подсъдимият да бъде признат за винновен и осъден за
деяние по чл. 242 ал.2 от НК , като му бъде определено наказание при условията
на чл. 55 от НК .
Подсъдимият М.Ю. заявява, че разбира
обвинението.Дава обяснения в които отрича извършването на престъплението в което е обвинен и в последната си дума иска да бъде оправдан.
Защитниците му пледират
за недоказаност на обвинението и искат подс. Ю. да бъде оправдан, прави се и алтернативно искане за
налагане на наказание при условията чл. 55 от НК в случай , че съдът го признае
за виновен .
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимите Б.И.К. и М.Б.Ю. живеели в Р. Турция и се познавали. През пролетта на 2010г. подс. К.
закупил лек автомобил марка „Фиат Албеа „ с турски регистрационен номер 39 NS 976. След това в периода от 08.05.2010г. до 16.05.2010г.
включително , двамата подсъдими извършили заедно
няколко пътувания с автомобила от Р.Турция до Р.Румъния през страната ни. На 29.05.2010г. подсъдимите
предприели отново пътуване от Р.Турция за Р.Румъния през Р. България. След полунощ ,
вече на 30.05.2010г. двамата с управляваният от подс.К. лек автомобил „Фиат
Албеа„ с турски рег. № 39NS976 пристигнали на
ГКПП „ Капитан Андреево„ и се установили на линията за митническа проверка. В
същото време там на работа , на платното влизащи в страната ни леки автомобили
и автобуси били свидетелите В.В., З.П. и К.К. и проверявали влизащите в страната ни МПС. След пристигането на подсъдимите ,
св. В. отделил
лекият автомобил „ Фиат Албеа „ с който пътували за проверка ,на турски език ги запитал дали имат нещо за деклариране и за къде
пътуват. Подсъдимите не декларирали нищо и заявили , че пътуват за Румъния, като подс. Ю. подал на св.В. паспорта
на подс. К. , но не и своя паспорт който задържал в
джоба си. Св. В. започнал да оглежда автомобила с който пътували подсъдимите , видял , че двамата не носели голямо количество багаж , но забелязал , че подът пред предната
дясна седалка на автомобила е повдигнат и се усъмнил за
наличието на тайници в автомобила, поради което казал на подсъдимите да го изчакат до
автомобила а той от своя страна отишъл до св. К., който в същото време проверявал
наблизо друг автомобил, уведомил го за повдигнатият под и поискал с него заедно
да проверят автомобила на подсъдимите. Св. К. се съгласил и помоли св.В. да го
изчака да довърши автомобила който проверявал. През това време подс. М.Ю.
вместо да остане до лекият автомобил „ Фиат Албеа „ в който пътувал и както му разпоредил св. В. , решил да
се укрие и отишъл до спрените на плаца на граничният пункт , влизащи в страната
ни автобуси като се смесил с пътниците им . След като св. В. и св.К. се
върнали до лекият автомобил „Фиат Албеа„ заварили там единствено подс. Б.К. и
от него разбрали, че подс.Ю. отишъл до намиращите се наблизо автобуси.
Автомобила с който пътували подсъдимите бил селектиран за проверка в гаража на
граничният пункт , като св. В. уведомил за
случилото се и св. З.П. и двамата отишли да търсят подс. Ю.. Намерили го
сред пътниците на влизащ в страната ни автобус, св. В. му поискал паспорта но подс.
Ю. заявил , че паспортът му останал в автобус който трябвало да пристигне от Р.Турция, като свидетелите
го отвели в гаража където бил откаран лекият автомобил „ Фиат Албеа „ но подсъдимият Ю. се дърпал и не искал да присъства на
проверката. При проверката свидетелите В., К. и П. установили, че на пода в купето на автомобила пред предните седалки има кухини - тайници, които били празни, направило им впечатление, че задната седалка на автомобила и облегалката и са издути повече от обичайното. При свалянето на
тапицерията им
свидетелите видели, че дунапрена на седалката и облегалката е изрязан и на
негово място имало поставени опаковани в тиксо пакети, съдържащи прахообразно
вещество което при извършеният му тест реагирало на хероин. След намирането на
пакетите подс. К. не казал нищо, докато подс. Ю. се притеснил и заявил , че не
пътувал с подс.К. . Докато били в гаража св.П.
видял , че паспорта на подс. Ю. е в джоба на панталона му , въпреки , че до тогава този
подсъдим твърдял , че паспорта му бил в автобус
с който пътувал. Освен това свидетелите установили, че в лекият автомобил имало и чанта с багаж на подс. Ю. която той си взел. За случилото се били уведомени органите
на МВР , като св. К.
съставил против подс. К. на
30.05.2010 г. Акт за установяване на митническо нарушение № 944 / 31.05.2010г.
защото бил водач на лекият автомобил и по образуваната АНП № 948/2010г. на
Митница Свиленград подсъдимите дали лични обяснения. След уведомяването на органите на
МВР, на 30.05.2010 г. бил
извършен оглед на местопроизшествието и съставен протокол
/ л.2-3 д.п./ и фотоалбум / л.8-10 д.п./. При огледа са описани установените в лекият автомобил „ Фиат Албеа „ с турски рег. № 39 NS 976 собственост на подс. К. ,празни кухини – тайници пред
предните десни седалки, както и намерените в задната седалка и облегалка 42 бр.
пакети с правоъгълна форма, увити в тиксо с
общо бруто тегло от 41.420 кг., съдържащи наркотично вещество
реагиращо на хероин. С протокол за претърсване и изземване от 30.05.2010 г. /л.4-5
д.п. /, одобрен от съответният компетентен съд, намереното наркотично
вещество, лекият автомобил марка „Фиат Албеа„ведно с регистрационният му талон , контактният ключ за автомобила и подробно описаните в
протокола други вещи
- мобилни телефони марка
„ Нокиа „ със сим карти ,батерии за мобилни телефони и лист с надписани четири мобилни телефона
са иззети. В протокола,
по отношение на иззетото наркотично
вещество е отразено
и обяснението на подс. К. *** автомобилът му бил взет от някакви
хора които след два часа му го върнали и му
казали , че в него има поставен хероин, който трябвало да закара в Румъния.
Подсъдимите били задържани първоначално със Заповед от 30.05.2010г. по ЗМВР /л.115-116 /, а след това и с Постановление на ОП–Хасково от 30.05.2010 г./ л.28–31 д.п./ за срок до 72 часа , като с Определение на ОС – Хасково от 02.06.2010 г. / л.102–103/ им е взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане
под стража „ . На 30.05.2010г. с протокол за доброволно предаване / л.132
д.п./ , подс. Ю. предал на полицейски орган 2 бр.найлонови пакетчета със зелено на цвят прахообразно вещество ,огледано с
протокол от 23.06.2010 г. / л.54 д.п. и фотоалбум л. 55-56 д.п. / , което чрез изготвената
експертна справка / л.121 д.п./ е установено , че не е наркотично. В хода на
досъдебното производствот иззетите мобилни телефони са огледани и описани в
съставеният протокол за оглед на веществени доказателства от 21.07.2010г. /л.57-58
д.п. / и фотографирани / л. 59 – 69 д.п. /. Иззетото
от автомобила в който пътували подсъдимите наркотично вещество е огледано и
описано в съставеният протокол за оглед на наркотични вещества и вземане на
представителни проби от 01.06.2010 г. / л. 41-43 д.п./ като е установено, че
общото му нето тегло е 38,701кг. Наркотичното
вещество е разделено на 6 групи по своите външни белези бозначени като А,В,С,D,
Е , F , като са описани пакетите във всяка една
от групите и е посочено, че някои от тях съдържат по – малки пакети с наркотично
вещество опаковани по сходен начин , като общият брой на пакетите е 80 и от
групите са взети представителни проби с общо тегло от 39,1420 гр. Посочените
представителни проби са изследвани с назначената на досъдебното производство
физикохимическа експертиза изготвена от вещото лице Н.К., чието заключение
съдът изслуша и прие в съдебно заседание. От заключението на това вещо лице
обективирано в протокол № 168 от 16.06.2010 г. /
л.35–36 д.п./ е видно , че изследваните представителни проби
А,В,С,D,Е,F представляват хероин. Съдържанието на активен
компонент диацетилморфин във всяка една от пробите е съответно- 24.6
тегловни процента, 19.3 тегловни процента , 18.1 тегловни процента , 27.3 тегловни
процента , 22.7 тегловни процента и 25.1 тегловни процента. Посочено е, че
хероинът има наркотично действие , няма легална употреба , пазар , производство
и е под забрана , включен е в приложение № 1 към чл. 3 ал.2 от ЗКВНВП като вещество с висока степен на риск, забранено за приложение. С постановление от 07.07.2010 г. остатъкът от иззетото
наркотично вещество и представителните проби са изпратени на съхранение в ЦМУ – София, като е разпоредено
унищожаването му с изключение на представителните проби и е прието там с
протокол № 18110/15.07.2010г. От назначената на досъдебното производство автотехническа експертиз изготвена от вещото лице Г.М. / л.37-39 д.п. / което съдът изслуша в съдебно
заседание се установява, че задната седалка и облегалка на лекият автомобил
„Фиат Албеа„ с турски регистрационен номер 39 NS 976 са пригодени като тайници. За целта е бил отделен около
1 / 4 от дунапрена им
от металната основа.
Според вещото лице за приспособяването
на седалката и облегалката като тайници
не са необходими специални умения и инструменти , изработката на тайника не
може да бъде датирана поради меката материя от която са изработени
, но според вещото
лице тайника в задната
седалка и облегалката на автомобила не е направен за многократно ползване. По отношение на намерените отвори в пода на автомобила
пред предните седалки , вещото лице сочи ,
че са изработени в сервизни условия и с използването на специални инструменти , като изработването им също не може да се датира. Вещото лице е посочило, че като тайник е използвана и технологична кухина в
купето на автомобила намираща се в двигателният отсек в дясно ,зад жабката на автомобила, но в съдебно заседание сочи , че определил
тази кухина като тайник защото му била
посочена като такава в полицията , без да констатира манипулации по кухината. Пазарната цена на лекият автомобил „Фиат Албеа„ с турски регистрационен
номер 39 NS 976 собственост на подсъдимият Б.К. ,към датата на извършване на деянието е определена на 4768 лева.
Така описаната и приета от съда фактическа обстановка се
потвърждава от събраните и кредитирани от съда доказателства а именно: показанията
на свидетелите В.В. , З.П. и К.К. които
съдът кредитира изцяло. Показанията
на посочените свидетели са ясни, непротиворечиви и освен , че кореспондират по – между си , се
подкрепят и от останалите събрани и кредитирани от съда доказателства ,
включително от изслушаните и приети от съда заключения на вещите лица
изготвили автотехническата и физикохимическа
експертиза, както и от приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства приложени по досъдебното
производство и предявените по реда на чл. 284 от НПК веществени доказателства.
Съдът не кредитира обясненията на подс. М.Ю. в които твърди , че не знаел за въпросното пътуване и за
поставеното в автомобила наркотично
вещества , както и ,че пътувал
от Турция за Румъния с автобус който се развалил на ГКПП „ Капъ Куле „ и
там случайно се видял с подс. К. който се оказало , че пътува в същата посока и затова се качил в
автомобила му, както и , че на ГКПП „ Капитан Андреево„ никой от проверяващите
митнически служители не поискал паспорта му. Обясненията на този подсъдим представляват защитна версия
изградена от него.Тези
обяснения освен , че не се подкрепят от кредитираните от съда доказателства, са лишени от всякаква житейска логика
и са в противоречие с обясненията на подс.К., в частта им в която последният посочва , че заедно с подс. Ю. осъществили две
предходни пътувания до Румъния с цел да научи
подс. К. пътя, като последното пътуване при което били заловени също трябвало да осъществят заедно. В тази им част обясненията на подс. К. се подкрепят от останалите доказателства и се
кредитират от съда.
В частта им обаче в която подс. К. твърди , че не знаел за поставеното в автомобила наркотичното
вещество, срещнал
случайно по пътя другият подсъди , който не знаел както за пътуването , така и за наркотичното вещество и го поканил да го придружи по пътя до Румъния , съдът намира , че в тази им част обясненията на този подс. К. също представляват защитна
версия изградена от него. Това е така защото в тази им част обясненията на
подс. К. не са логични и са в
противоречие с
останалите кредитирани от съда доказателства. В случая от събраните доказателства се установява , че в кратък период след закупуването на лекият автомобил
„Фиат Албеа „ от подс. К., двамата подсъдими заедно осъществили през много кратък интервал от време
няколко пътувания с този автомобил от Р. Турция до Р. Румъния през страната ни.
В тази насока видно от приложените справки от ОД –
МВР – Хасково за задграничните им пътувания / л. 109 – 114 д.п. / се установява , че двамата осъществили първото си пътуване
на 08.05.2010 г. като влезли в страната ни от Р. Турция през ГКПП „ Кап . Андреево „ и на същата дата в 15 .00 часа излезли през ГКПП „ Русе Дунав мост „ , след това отново на
същата дата през същият
граничен пункт в 19.00 часа влезли в страната ни от Румъния и я напуснали на
09.05.2010 г. през ГКПП „ Кап. Андреево „ в посока Турция. Второто пътуване осъществили на 13.05.2010 г. когато влезли в страната ни
от Р. Турция
и на същата датя я напуснали в посока
Румъния , завърнали се на 15 .05. 2010 г. като в 19.00 часа влезли през ГКПП „ Русе Дунав мост” и на 16.05.2010 г. в 08.00 часа я напуснали в посока Турция през ГКПП „Кап. Андреево„ . Последното им пътуване е осъществено на инкриминираната дата - 30.05.2010г. когато били заловени с наркотичното вещество. Изложеното подкрепя кредитираната част от обясненията
на подс. К. , в които
твръди , че заедно с подс. Ю. осъществили две пътувания с въпросният лек автомобил „
Фиат Албеа „ от Турция за Румъния през България с
цел да опознае подс. К. пътя. Според съда , пътуванията са осъществени през тези кратки интервали от
време с цел проучване на маршрута по който подсъдимите е
трябвало да преминат и пренесат наркотичното вещество , което и са направили но са били заловени на 30.05.2010 г. на ГКПП „ Кап.
Андреево „ . Именно след последното им завръщане в Турция и преди
инкриминираната дата задната седалка и облегалка на автомобила са пригодени от
тях като тайници пак с цел пренасянето на наркотичното вещество . Изложеното, както и действията извършени от всеки един от тях –подс. Ю. след пристигането им на ГКПП „ Кап.
Андреево „ подал за проверка на св. В. единствено паспорта на подс. К., но не и своя паспорт който носел ,
фактът , че след като разбрал, че автомобила ще бъде подложен на
щателна митническа проверка се укрил
сред пътниците на намиращите се наблизо автобуси където след това бил намерен от свидетелите . Обстоятелството , че продължил да твърди , че паспорта му не бил в него а в
автобус който все
още не бил пристигнал , твърденията му , че не пътувал заедно с подс. К. , а след това взел багажът си от л.а. „ Фиат Албеа „ в който било намерено наркотичното вещество , водят до извода , че подс. Ю. е знаел
, че в автомобила с който са предприели заедно с подс. К. преминаването на границата ни през ГКПП „ Кап. Андреево „ има укрито наркотично вещество – хероин. За наличието на това вещество е знаел и подс. К. , което сам обяснява в кредитираната част от обясненията си, и е посочил в протокола с който
наркотичното вещество е иззето . За това говори и обстоятелството , че автомобилът е
негова собственост и не би могла да бъде извършена
интревенция в същия без знанието и
съгласието му .
Предвид изложеното съдът намери, че подсъдимият Б.И.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.242 ал.4
предл.1-во вр. с ал.2 предл.1-во вр.чл. 20 ал.2
от НК , като на 30.05.2010 г. при
влизане в Р. България от Р. Турция , на ГКПП ”Капитан Андреево” в съучастие с М.Б.Ю.
от Р.Турция като съизвършител, без надлежно разрешително пренесъл през
границата на страната ни с лек автомобил марка „ Фиат Албеа „ с турски
регистрационен номер 39NS976,
високорисково наркотично вещество „ хероин „
с общо нетно тегло 38,701 килограма и съдържание на активен
наркотично действащ компонент- диацетилморфин от 18.1 тегловни процента до 27.3
тегловни процента , на стойност
1 935 050 лв. / един милион деветстотин тридесет и пет хиляди и
петдесет лева / , като предметът на контрабандата е в особено големи размери и
случаят е особено тежък .
Съдът
намери и, че подсъдимия М.Б.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на същото престъпление по чл.242 ал.4 предл.1-во вр. с ал.2 предл.1-во вр.чл.20 ал.2 от НК , като на 30.05.2010г.
при влизане в Р. България от Р. Турция , на ГКПП ”Капитан Андреево” в съучастие
с Б.И.К. от Р.Турция като съизвършител,
без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната ни, с лек
автомобил марка „Фиат Албеа„ с турски регистрационен номер 39 NS 976 , високорисково наркотично вещество
„хероин„ с общо нетно тегло 38,701 килограма и
съдържание на активен наркотично действащ компонент- диацетилморфин от 18.1 тегловни процента до 27.3
тегловни процента , на стойност 1 935 050
лв. / един милион деветстотин тридесет и пет хиляди и петдесет лева / , като
предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
От обективна страна при осъществяване на
процесното деяние от двамата подсъдими безспорно
е установено , че на посочената дата 30.05.2010 г. на ГКПП „ Капитан Андреево „
двамата с лек автомобил „ Фиат Албеа„ с турски рег. номер 39 NS 976 собственост на подс.К., пренесли през границата на страната ни
високорисково наркотично вещество – „Хероин „ , опаковано в пакети укрити в
задната седалка и облегалката на автомобила , които
били специално пригодени за целта като тайници. Това наркотично вещество е открито
от митническите служители след извършване на щателна митническа проверка на
автомобила , като общото нетно тегло на хероина възлиза
на 38,701 кг. и той е с процентно съдържание на активен компонент –
диацетилморфин от 18.1 тегловни процента до 27.3 тегловни процента. Хероинът фигурира в Приложение №1
по чл.3 ал.2 от ЗКВНВП като наркотично вещество с висока степен на риск за
общественото здраве, забранено за употреба и представлява високорисково наркотично вещество поставено
под контрол, като за пренасянето му подсъдимите не са имали надлежно
разрешително. Съгласно ПМС №23/1998 год. за
определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
стойността на 1 кг. хероин с концентрацията
на активно вещество – диацетилморфин , какъвто са пренесли подсъдимите е
50 000 лв. като общата стойност на пренесените от подсъдимите 38.701 кг. хероин е 1 935 050 лв. / един милион деветстотин тридесет и
пет хиляди и петдесет лева / , което обуславя и обективният признак на
престъплението по чл.242 ал.4 предл.1-во вр. с ал.2 предл.1-во от НК – а именно
предметът на контрабандата да е в особено големи размери. В случая този признак
е налице предвид високата парична стойност на наркотика предмет на
престъплението, която надвишава 140 кратния размер на минималната работна
заплата за страната ни към момента на извършване на престъплението. От друга
страна случаят е особено тежък. Това е така, защото извършеното от
двамата подсъдими престъпление показва една значително по - висока степен на обществена опасност от тази, която е имал
предвид законодателя при инкриминирането на този род деяния. Особената тежест
на случая се установява от начина на извършване на деянието обстоятелството , че в
извършването му са участвали две лица, от вида и количеството на високорисковото наркотично веществ – хероин и сравнително високото съдържание на активният му
компонент. Обстоятелството , че наркотичното
вещество е било укрито в пригодените като тайници задна седалка и облегалка на
автомобила ,което сочи , че престъплението е извършено след една предварителна
подготовка с цел улесняването му. Безспорно
е установено, че деянието е извършено в съучастие от подсъдимите К. и Ю., като и двамата са участвали в изпълнителното деяние – пренасяне
на наркотика и са действали в качеството на съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите при условията на общ пряк умисъл. Всеки един от тях е
съзнавал обществената опасност на извършеното и е целял настъпването на
общественоопасните последици. Именно извършените от тях действия , които са координирани
и последователни, ясно говорят за наличието на общият им умисъл да пренесат през границата на страната ни въпросното
наркотично вещество, като по този начин са целяли и постигане
на общият престъпен резултат, което обуславя и общият им умисъл, като всеки един от тях е съзнавал и предвиждал участието на другия в контрабандата
на наркотика.
Подбудите и причини за извършване на деянието са стремежът им за бързо и лесно материално облагодетелствуване. Предвид изложените съображения съдът намери , че са налице всички
обективни и субективни признаци и призна подсъдимите за виновни в извършване на
престъплението по чл.242 ал.4 предл.1-во вр. с ал.2 предл.1-во, вр.чл. 20 ал.2
от НК.
Подсъдимият подсъдимия Б.И.К. е роден на *** г. в Р.Турция ,
живущ в Р.Турция , турчин , турски гражданин , с начално образование , неженен
, неосъждан, работещ, понастоящем в Затвора-София, в личната си декларация не е
посочил размер на доходите си, но е декларирал , че притежава
обработваема земя в Р. Турция и лек автомобил „ Фиат
Албеа „.
Подсъдимия М.Б.Ю. е роден на *** г. в Р.Турция, живущ в Р.
Турция, турчин, турски гражданин, с основно образование , женен, неосъждан ,
декларирал е доходи в размер от 3000 лв. годишно . От представените от защитата
му документи на турски език придружени с превод на български се установява , че е женен , съпругата му е домакиня и синът му учи висше образование в Р. Турция , не притежава недвижими имоти , както и , че
е лекуван в Р. Турция от туберкулоза .
При определяне на наказанието на подсъдимите, съдът взе
впредвид както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност
на всеки един от тях
, отегчаващите и смекчаващите вината им
обстоятелства. За отегчаващи вината обстоятелства по отношение на двамата подсъдими съдът
приема вида на пренасяното от тях високорисково наркотично вещество -„ хероин „ което е със значителна степен
на риск за общественото здраве , обстоятелството , че деянието е улеснено от
една предварителна подготовка свързана с изработване и пригаждане на тайник за
пренасянето му и с извършеното от подсъдимите деяние , значително се засягат обществените отношения свързани със
забраната за пренасянето на наркотични вещества през границата на страната ни.
Освен отегчаващите вината им обстоятелства , съдът отчете и смекчаващите такива ,
за каквито и за двамата подсъдими приема чистото им съдебното минало, а по
отношение на подсъдимия К. сравнително младата му възраст и това, че с част от обясненията си е способствал за установяване
на обективната истина. По отношение на подсъдимият Ю. като смекчаващи вината му
обстоятелства съдът отчете, влошеното му здравословно състояние и затруднено семейно положение, това ,
че съпругата му не работи а синът му е студент и семейството му се нуждае от материална подкрепа . Предвид изложеното съдът прие, че са
налице многобройни смекчаващи вината на двамата подсъдими обстоятелства, като в случая и най-лекото предвидено в закона наказание за престъплението ще се окаже несъразмерно тежко, поради което им определи
наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като
взе предвид , че предвидено в санкцията на чл. 242 ал.4 предл.1-во вр. с ал.2
предл.1 от НК наказание „ лишаване от свобода „ е с долен минимум от 15 години „лишаване от свобода” , съдът
наложи на подсъдимият М.Ю. наказание под този минимум ,а именно „ Лишаване от свобода „ в размер на 12 години , а на подсъдимият Б. К. наказание
„ Лишаване от свобода „ за срок от 13 години като отчете , че този подсъдим е
собственик на лекият автомобил с който е пренесено наркотичното вещество и приносът му при осъществяване на деянието е по-голям. Това наказание съдът постанови да бъде изтърпяно от
подсъдимите в затвор при първоначален „строг” режим. От така наложените им наказания „ Лишаване от свобода „, съдът на основание чл.59 ал.1 от НК приспадна
времето през което подсъдимите са били
задържани и с мярка за неотклонение “задържане под стража” , считано от
30.05.2010 г. Наред с наказанието „ лишаване от свобода „ съдът наложи на двамата подсъдими и
кумулативно предвиденото наказание „ Глоба „ което също определи при условията
на чл. 55 ал.2 от НК а именно в размер
от по 100 000 лв., на всеки един от тях .
На основание чл. 242 ал.7 и ал. 8 от от НК , съдът отне в полза на Държавата предметът на контрабандата- високорисковото
наркотично вещество „хероин „ с общо нетно тегло 38,701 кг. и съдържание
на активен наркотично действащ компонент- диацетилморфин от 18.1 тегловни
процента до 27.3 тегловни процента , на
стойност 1 935 050 лв. / един милион деветстотин тридесет и пет хиляди
и петдесет лева / , както и превозното средство послужило за превозване на
стоките предмет на контрабандата, а именно лек автомобил марка „ Фиат Албеа „ с
турски рег. № 39 NS 976 , ведно с турски талон серия АY с № 068119 и серия АN с № 266252 за регистрация на л.а. марка
„Фиат Албеа „ с турски рег. № 39 NS 976 и контактен ключ за този автомобил ,собственост на подсъдимият Б.И.К.,
като за наркотичното вещество разпореди
след влизане на присъдата в сила да се унищожи.
По отношение на останалите вещественни
доказателства а именно : Мобилен телефон марка „Нокиа” с имей 355666003767786 с
поставена в него сим-карта, мобилен телефон марка „Нокиа 1112” с имей 356405016114176
с поставена в него сим-карта, мобилен телефон марка „Нокиа” с имей 358628012109084
с поставена в него сим-карта на „Cosmote”, мобилен телефон марка „Нокиа 6020” с имей 358351003236234
без карта, мобилен телефон марка „Нокиа” с имей 354185036637354, батерия за
мобилен телефон „Нокиа” – BL5B, батерия за мобилен телефон BL 4-C, лист с надписани четири мобилни
телефона, като вещи чието притежаване не е забранено, не са предмет на
престъплението и не са били предназначени или послужили за извършване на
същото, съдът разпореди да се върнат на собствениците им след влизане на
присъдата в сила. Предвид обстоятелството, че призна подсъдимите за виновни в
извършването на посоченото престъпление , съдът ги осъди да заплатят в полза на
Държавата по бюджетната сметка на ВСС направените по делото разноски като
определи частта която всеки един от тях следва да заплати а именно сумата от по
196 лв. за всеки един от тях , или общо сумата от 392 лв.
С така постановената присъда съдът намира, че ще се постигнат
целите на личната и генерална превенция както по
отношение на подсъдимите , така
и по отношение на обществото.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Председател: Член съдия: