О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 93
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 12.03.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от единадесети
март през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, ч. т. дело №130 описа
на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 729, ал.3 от ТЗ, вр. с чл.613а, ал.3 от ТЗ, вр. с чл.274 от ГПК.
Образувано е по повод подадена
частна жалба от НАП против постановеното по
търг. дело №427/2012 г. по описа на Окръжен съд П. определение №241 от 30.01.2020 г., с което е
одобрена без изменения сметката за разпределение, изготвена от синдика на Б.
ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, на основание чл.717д, ал.2 от ТЗ.
В жалбата са изложени съображения
за незаконосъобразност на определението, тъй като са нарушени разпоредби на
чл.166 и чл.172 от ЗЗД по отношение на вписването на договорна ипотека и
действието на вписването. Поискано е то да бъде отменено и да се постанови ново
определение, с което да се измени изготвената сметка за разпределение на налични суми в масата на несъстоятелността на
длъжника, обявена в Търговския регистър с №**************, с която се прихваща
сума в размер на 1 294 000 лв. с вземания на кредитора ММ Т. ЕООД,
като се предвиди посочената сума да бъде внесена от кредитора за
удовлетворяване на приети вземания с поредност по чл.722,ал.1 от ТЗ.
Съдът, след като се запозна с
акта, предмет на обжалване, и данните по делото, намери за установено следното:
Обжалваното определение е обявено
в Търговския регистър на 31.01.2020 г., а настоящата частна жалба е постъпила
по пощата на 07.02.2020 г., т.е. в едноседмичния срок по чл.275 от ГПК. Ето
защо, следва да се приеме, че е спазен определеният в закона срок за обжалване
на определението, с което се одобрява сметката за разпределение.
Установява се също така, че
жалбоподателят НАП е подал възражение против изготвената частична сметка за разпределение в срока по
чл.727 от ТЗ. Ето защо, както и на основание чл.729, ал.3 от ТЗ, той се явява
легитимирана страна в настоящото производство.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че настоящата частна жалба се явява
допустима, поради което следва да се пристъпи към преценяване на нейната основателност.
Видно от данните по делото,
синдикът на дружеството в несъстоятелност е изготвил сметка за разпределение по чл.717д, ал.2 от ТЗ. Със сметката е извършено прихващане на сума в размер на 1 294 000
лв. с обезпечени вземания на кредитор с права по чл.717н от ТЗ, а именно ММ Т.
ООД. Разпределена е сумата, предмет на публична продан на имуществото на
дружеството Б. ЕООД – в несъстоятелност, проведена на 17.10.2019 г. Тези имоти
са ипотекирани от Б. ЕООД за обезпечаване на вземания на У.Б. АД по два
договора за револвиращ банков кредит от 15.07.2009 г. и от 23.04.2008 г. с
кредитополучател Б. ЕАД с договорни ипотеки, надлежно вписани в С.В. на
23.04.2008 г. и на 15.07.2009 г.
С последващи договори за
прехвърляне на вземания, вписани по чл.171 от ЗЗД в С.В., банката е цедирала
обезпечените си вземания на А.С.В. ЕАД, а впоследствие това дружество е
цедирало обезпечените вземания на ММ Т. ООД, обезпечения кредитор в производството
по несъстоятелност.
Срещу така изготвената сметка и
посочена фактическа обстановка кредиторът НАП е подал възражение. В него се
посочва, кредиторът ММ Т. ООД би могъл
да реализира правата си по чл.717н от ТЗ относно продадените на публична продан
имоти единствено в хипотезата на подновено действие на съответните договорни
ипотеки в 10 годишния срок. В случая този срок е изтекъл съответно на
23.04.2018 г. и на 15.07.2019 г., липсва подновяване на вписването на
учредените договорни ипотеки, като обезпечения на вземанията на кредитодателя,
респ.последващите титуляри на вземанията по договорите за револвиращ банков
кредит. Счита, че е необходимо подновяване на вписването, като е изложил аргументите си. При положение, че не
е налице подновяване, следва да се приеме, че е отпаднала привилегията по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ и получената от продажбата сума следва да се
разпредели по реда на чл.722, ал.1 от ТЗ между кредиторите с необезпечени
вземания.
Първоинстанционният съд е приел възражението
на НАП за неоснователно. Действително към момента на осребряване на
ипотекираното имущество е изтекъл 10 годишния срок по чл.172 от ЗЗД и няма
данни вписването да е подновено по чл.172,ал.2 от ЗЗД, но ипотеките не са
заличени, поради което съществуват в полза на кредитора на чуждия дълг и
обвързват ипотекарния длъжник.
В
частната жалба жалбоподателят НАП поддържа възражението си.
Няма
спор по установената фактическа обстановка. Основният въпрос, на който следва
да се даде отговор в настоящото производство, е дали при изтичането на 10
годишния срок от вписване на ипотеката съответно на 23.04.2018 г. и на
15.07.2019 г., и при липсата на
подновяване по чл.172, ал.2 от ЗЗД,
обезпеченият кредитор ММ Т. ООД е
загубил това си качество към момента на
осребряване на имуществото на длъжника 17.10.2019 г. и към момента на изготвяне
сметката за разпределение, или не.
Съгласно чл.685 от ТЗ, кредиторите предявяват пред съда по
несъстоятелността своите вземания, като посочват основанието и размера на всяко едно вземане,
привилегиите и обезпеченията, както и представят писмени доказателства за
това.
Въз
основа на предявените вземания синдикът изготвя списък на приетите вземания с
посочване на кредитора, размера и основанието на вземането му, привилегиите и
обезпеченията. Този списък може да бъде оспорен, като е уреден редът
за това. Одобрява се от съда по несъстоятелността. Щом като вземането е
включено в одобрения от съда списък на приети вземания, то се смята за прието
вземане в производството по несъстоятелност/с изключение на това по чл.694 от ТЗ/, както по размер и основание, така и с посочените привилегии и обезпечения. Не може да се променя с
изключението по чл.694 от ТЗ. Одобрената
от съда сметка за разпределение трябва да съответства на списъка на приетите
вземания.
Съгласно чл.618 от ТЗ, кредиторите запазват в производството по
несъстоятелност правата по дадено обезпечение. Следователно привилегията на
вземането на обезпечен кредитор, с която той е включен в списъка на приетите
вземания, следва да бъде зачетена, както от синдика, така и от съда по
несъстоятелността. При изготвяне на сметката за разпределение, съответно при
одобряването и от съда, вземанията
следва да са подредени по реда, с който са включени в списъка на
приетите вземания, независимо, че към
момента на одобряване на сметката за разпределение е изтекъл срокът на
вписването и ипотеката не е подновена. Тя и не би могла да бъде подновена при
наличието на разпоредбата на чл.646,ал.1,т.2 от ТЗ, прогласяваща за
нищожно по отношение на кредиторите на
несъстоятелността учредяване на ипотека
върху вещ от масата на несъстоятелността, извършено след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност.
Ето защо,
при изтичането на 10 годишния срок от вписване на ипотеката и при липсата на подновяване по чл.172, ал.2 от ЗЗД обезпеченият кредитор не може да
загуби привилегията си в производството по несъстоятелност при положение, че
тази привилегия е посочена в списъка на приетите вземания по чл.693 от ТЗ.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна.
Одобрената от съда сметка за разпределение е съобразена със списъка на приетите
вземания в производството по несъстоятелност, цялата сума е заделена за
кредитора, чието вземане е обезпечено с ипотека върху продадения на публична
продан имот, този кредитор е купувач на имота, сумата от продажбата е
прихваната от неговото вземане. Ето защо, не следва да се уважава частната
жалба, като обжалваното определение следва да се потвърди. Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по търг. дело № №427/2012 г. по описа на Окръжен
съд П. определение №241 от 30.01.2020
г., с което е одобрена без изменения сметката за разпределение, изготвена от
синдика на Б. ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, на основание чл.717д,
ал.2 от ТЗ.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.