Разпореждане по дело №1825/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 12137
Дата: 26 септември 2022 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20227050701825
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  А  З  П  О  Р   Е  Ж  Д  А  Н  Е

 

                               

              /……....09.2022 г., гр. Варна

 

     

 Елена Янакиева – Председател на Административен съд Варна, на основание на осн. чл.306, ал.2 от АПК , като разгледах докладваното адм. дело 1825 по описа за 2022 г. на Административен съд Варна, взех предвид следното:

      

Производството е по реда на чл.306, ал.2 вр. с чл.304 от АПК.

          Образувано е по молба от А.С.К., ЕГН **********, действащ като законен представител на А.А.К. , ЕГН ********** *** за налагане на глоба по реда на чл. 304 и сл. от АПК на Управителя на Националната здравноосигурителна каса за неизпълнение на влязло в сила Решение № 448/07.04.2022г., постановено по адм. д. № 2665/2021г. по описа на Административен съд – Варна.

         В молбата са наведени твърдения, че с горепосоченото решение III състав на АС – Варна е отменил мълчалив отказ на Управителя на Националната здравноосигурителна каса да се произнесе по заявление за заплащане на медицински и други услуги по чл. 82, ал.1а и 3 от Закона за здравето на български граждани до 18-годишна възраст с вх. № Е113-01-794/29.07.2020г. и Заявление с вх. № 99-01-35/2/12.10.2021г., Е113-01-794/12.10.2021г., подадени от законния представител на А.А.К.. Видно от данните по делото, Управителят на НЗОК не изпълнил предписанията на решението.

         Съобразно предоставената възможност по чл. 306, ал.3 от АПК в указания срок по делото е постъпил писмен отговор от Управителя на НЗОК. В него се излагат доводи, че след влизане в сила на решението са предприети действия по неговото изпълнение, като в хода на изпълнение предписанията на процесното съдебно решение била установена празнота в Правилата за одобряване на средствата по чл. 8, ал.1 от Наредба № 2/2019г. Твърди наличието на празнота в правилата досежно изплащането на средства, свързани със закупуването на самолетни билети директно от заявителя, тъй като до момента билети били осигурявани от НЗОК чрез сключен договор по Закона за обществените поръчки. В отговора се посочва, че самолетните билети се закупуват от НЗОК преди пътуването, като целта е най-кратък и икономически изгоден маршрут. Посочва се още, че била констатирана необходимост от преработка на Правилата по отношение и на възстановяването на разходи за настаняване. Изтъква се, че е налице проект за нови правила, което се явявало причина за забавяне изпълнението на съдебния акт. Моли да бъде постановен акт, с който да се установи липсата на противоправно бездействие по изпълнението на процесното решение.

          

         По допустимостта на искането:

         Молителят в това производство е конституиран като жалбоподател в производството по адм. д. № 2665/2021 по описа на Административен съд – Варна.

         Административнонаказателните разпоредби в АПК не регламентират изрично чие е правото на депозиране на искане за налагане на санкция. Уредено е единствено кое трябва да е санкционираното лице в различните хипотези, както и е регламентирана подведомстветността и подсъдността на производствата по чл. 304 и сл. от АПК. В този раздел законодателят не е предвидил препращаща разпоредба към общия процес от кодекса. Поради това, съдът приема, че съобразно констатираната регламентация, искането е подадено пред компетентен съд с цел образуване на производство по налагане на административна санкция на длъжностно лице, в което следва да се установят три предпоставки: влязъл в сила съдебен акт на същия съд, длъжностно лице, което отговаря за изпълнението му и констатирано виновно неизпълнение на акта.

         По установените факти:

         При служебна проверка по адм. д. № 2665/2021г. по описа на Административен съд – Варна се установи, че е постановено Решение № 448/07.04.2022г., с което е отменен мълчалив отказ на Управителя на НЗОК да се произнесе по заявление за заплащане на медицински и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ на български граждани до 18-годишна възраст с вх. № Е113-01-794/29.07.2020г. и на заявление № 99-01-35/2/12.10.2020г., Е113-01-794/12.10.2020г., подадени от законния представител на А.А.К. ***. Решението не е обжалвано в 14-дневния срок, поради което е влязло в законна сила на 11.05.2022г.

В процесното решение не е указан срок по чл. 174 от АПК, в който следва задълженият субект да приключи административното произцводство.

Със заявление № 94-00-6372/1/28.06.2022г. на настоящия молител е запитано досежно движението по случая, след като повече от месец след влизането в сила на решението не били предприети действия по изпълнение на предписанията му. Не са представени доказателства за произнасяне от Управителя на НЗОК с изричен акт.

        

С оглед установената фактическа обстановка при извършената служебна проверка намирам искането, подадено по реда на чл. 304 от АПК за неоснователно поради следните съображения:

         Производството по дял Шести от АПК е именувано „Административнонаказателни разпоредби“. С него е предвиден специален ред за налагане на наказания на длъжностни лица при констатиране на допуснато специфичен вид административно нарушение – неизпълнение на влезли в сила актове на съда. Това производство е специално и в конкретния дял няма препращане към дял Трети, където са производствата пред съд. То има за цел да санкционира неизпълнението на крайния съдебен акт, с който приключва съответното съдебно производство. Административнонаказателната отговорност по чл. 304, ал.1 от АПК понася длъжностното лице, пряко отговорно за неизпълнение на задължение, произтичащо от влезлия в сила съдебен акт, което означава, че е необходимо условията на кумулативност да се установи освен неизпълнение, то и същото да е в резултат на виновното поведение на длъжностното лице. Административнонаказващият съдия по реда на чл. 306 от АПК не подлага на тълкуване правилността на съдебния акт, който следва да се изпълни.

         За проверката на така изложените предпоставки следва да се установи първо дали Управителят на НЗОК е длъжностно лице. В чл. 93, т.1 от НК е дадено легално определение на понятието „длъжностно лице“. Според посочената разпоредба, „длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на

чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

         Управителят на НЗОК се избира според чл. 19, ал.1 от ЗЗО чрез гласуване от Народното събрание за срок от 5 години при условия и по ред, определени със същия закон. В чл. 17, ал.1 и сл. от Правилника за устройството и дейността на НЗОК са изброени правомощията на Управителя на НЗОК, а именно: в т.4 - 4. сключва трудови договори, допълнителни споразумения и издава заповеди за възникване, изменение и прекратяване на трудови и служебни правоотношения, както и заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по Кодекса на труда и Закона за държавния служител; т. 5 - издава вътрешноадминистративни актове, свързани с оперативната дейност на НЗОК, в съответствие с действащото законодателство, правилника и решенията на надзорния съвет; т.6 - внася предложения пред надзорния съвет относно необходимостта от приемане на актове, свързани с дейността на НЗОК.

         В ТР № 73/23.12.1974г., по н.д. № 66/1974г. на ОСНК на ВС, което не е изгубило своето правно значение, е даден отговор на въпроса, свързан с характерните признаци и белези на понятията в чл. 93 от НК, както и какви са техните разграничителни критерии. В същото е възприет следният извод: „…въпросът за длъжностното качество на отделния служител или работник се решава конкретно във всеки отделен случай въз основа на преценката на всички обстоятелства по делото и закона…..Дали тези лица са длъжностни или не, определящо е обстоятелството дали им е поверено за пазене или управление обществено имущество….. Законът изисква изпълнението на службата или работата да е възложено на длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да бъде със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник, устав, наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др. ….Ръководна работа е тази работа, която се изразява в стопанскоразпоредителна, организационно-ръководна или организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа обикновено ангажирва волята на повече лица било при отправяне на задачите, било при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при вземане на решения то действува в колективен орган“.  

         В контекста на посочените разпоредби и ТР приемам, че Управителят на НЗОК е „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93 от НК, тъй като, съгласно чл. 19, ал.1 от Закона за здравното осигуряване, Управителят на НЗОК се избира за срок от 5 години от НС и осъществява организационно-ръководна работа в НЗОК. По силата на закона на него му е вменено „да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество, имущество в „….друго юридическо лице“…, тъй като без съмнение НЗОК е юридическо лице по смисъла на чл. 2 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК. Поради гореизложеното, срещу Управителя на НЗОК е допустимо да бъде образувано административнонаказателно производство по реда на чл. 304 и сл. от АПК.

 

         Нормата на чл. 306 от АПК е процесуалноправна. С нея се въвежда специален ред за налагане на наказания при неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Нормативната уредба, в отклонение от общия режим на административнонаказателната отговорност, съдържа специални правила относно условията за налагане на наказания. Според чл. 304 от АПК, длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял Пети, се наказва с глоба от 200 до 2000лв. За да е налице нарушение по чл. 304, ал.1 от АПК, необходимо е да се установи кумулативното наличие на трите предпоставки, а именно: 1. Влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено поведение за административен орган; 2. Изпращане на препис от влезлия в сила съдебен акт и/или преписката /съобразно диспозитива на съответния акт/ на задължения административен орган с оглед узнаване на задължението, което следва да бъде изпълнено; 3. Неизпълнение на този съдебен акт от страна на административния орган – адресат на дължимото поведение.

         В конкретния случай, в диспозитива на Решение № 448/07.04.2022г., постановено по адм. д. № 2665/2021г. по описа на Административен съд – Варна, не е указано на органа в какъв срок да се произнесе, както предписва правилото на чл. 174 от АПК. Липсва също така и направено от страна на А.А.К. чрез законния й представител искане за допълване на решението в посочения смисъл, както и да бъде изпратен препис от решението на Министерство на здравеопазването като компетентен орган съгласно чл. 307 от АПК за предприемане на съответните действия.

 Тази констатация в съвкупност с липсата на регламентация, която да препраща към общите разпоредби на АПК, обосновава извод, че срокът за произнасяне след връщането на преписката не е установен. Законодателят е предвидил само една хипотеза, при която непроизнасянето в срок съставлява основание за налагане на глоба по реда на чл.304 и сл АПК и това е хипотезата при която длъжностното лице, задължено да изпълни съдебния акт не направи това в указания от съда срок. Когато такъв не е поставен от съда, не се формира мълчалив отказ, поради неизпълнение в едномесечен срок, защото той в този случай не е предположен от закона - както се каза няма препращаща към общите разпоредби в АПК, норма, така щото да се намери основание за прилагане на разпоредбата на чл.57 АПК. Всяко друго тълкуване съставлява разширително такова, което не почива на законова уредба.

         С оглед гореизложеното, приемам, че искането с правно основание чл. 304, вр. чл. 306 от АПК за налагане на глоба на Управителя на НЗОК за това, че не е изпълнил Решение № 448/07.04.2022г., постановено по адм. д. № 2665/2021г. по описа на Административен съд – Варна, е неоснователно и следва да се отхвърли.

Мотивирана от гореизложеното и на основание чл. 306, вр. чл. 304 от АПК:

                            Р А З П О Р Е Ж Д А М:

 

ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.С.К., ЕГН **********, действащ като законен представител на А.А.К. , ЕГН ********** *** за налагане на санкция по реда на чл.304 от АПК на Управителя на НЗОК за това, че не е изпълнил Решение № 448/07.04.2022г., постановено по адм. д. № 2665/2021г. по описа на Административен съд – Варна.

Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му.

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: