Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 30.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 21.10.2019
год., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ива Чавдарова, като
разгледа АНД № 1634 по описа за 2019 год.,
за да се
произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Л.Б.И. ***, ЕГН ********** против НП № 18-1006-004563 от 13.03.2019г.
на началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 от ЗДП, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа
жалбата и излага съображения за отмяна
на НП.
Ответникът
по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните
и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие
следното:
Жалбоподателят
е санкциониран с НП за това, че на 18.08.2018г., в 14.24 часа, в гр.Пазарджик
на ул.”Рила” е управлявал л. а. „Рено Туинго” с ДК№ ***, собственост на М.Г.Б.,
което МПС не било регистрирано по надлежния ред, т.к. било снето служебно от
регистрация на 26.06.2018г., т.е. след като регистрацията на МПС е била
прекратена по реда на чл.143 ал.15 от ЗДП.
Всичко това
съставлявало нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, заради което против жалбоподателя
бил съставен АУАН бл. № 701796 от 18.08.2018 год.
Въз основа на
горепосочиня АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на
жалбоподателя на 31.07.2019 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО по
пощата на 05.08.2019г. С оглед на това въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо правен
интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
показанията на актосъставителя – св.Р. и обясненията на жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по
следните съображения:
Установи се
безспорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място
жалбоподателят И. е управлявала процесният и описан по-горе лек автомобил.
Установи се категорично и това, че този автомобил бил с прекратена по реда на
чл.143 ал.15 от ЗДвП във вр. с чл.18б ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Причина за прекратяването на регистрацията бил фактът,
че колата била продадена от предишен
собственик – М.Г.Б. на К.Г.Д./съжителстващ на семейни начала с
жалбоподателката/, като прехвърлянето на собствеността станало по предвидения в
закона нотариален ред. Сделката за покупко-продажбата на автомобила била
изповядана пред нотариус на 26.02.2018 година, за което по електронен път били
подаден данни към системата на Сектор „Пътна полиция”. Купувачът Д.бил въведен
в системата на Сектор „Пътна полиция”, като „предстоящ собственик” на
автомобила и имал задължение в двумесечен срок, считано от покупката, респ.
придобиването на собствеността над автомобила, т.е. до 26.04.2018 година, да
регистрира превозното средство на свое име. Той обаче не сторил това. На
26.06.2019 год. било констатирано, че горепосоченият двумесечен срок по чл.143
ал.15 от ЗДП е изтекъл, при което процесното МПС служебно било дерегистрирано. Собственикът
Димитров, както и съжителстваща с него жалбоподателката обаче не знаели това и
продължили да управляват автомобила. Така се стигнало до 18.08.2018г., когато И.
била спряна за проверка от служители на С „ПП” при ОД МВР-Пазарджик, които
констатирали, че автомобилът е с прекратена регистрация.
При така
установеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на жалбоподателя И.
не запълва от субективна страна признаците на състава на административното
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Първо следва да се каже
това, че за настоящия съдебен състав е спорен правният
характер на разпоредбата на чл.143 ал.15
от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата е в
Глава ІІІ – Пътни превозни средства на ЗДвП, където са посочени
изискванията към ППС за допускане на движението им по пътищата на страната и
изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата и
други. В същото време, по своя характер и наименование
прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство е принудителна
административна мярка, които са нормативно уредени в глава VI на
ЗДвП – Принудителни административни
мерки. Там, в чл. 171, т.2а
е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство и са изброени изчерпателно
хипотезите, при които се предприема тази мярка, сред които не фигурира
неизпълнение от страна на собственика на задължението да регистрира превозното
средство в двумесечен срок от придобиването. Не е посочено нито в ЗДвП, нито в горецитираната наредба, от кой орган се извършва това служебно прекратяване
на регистрацията и с какъв акт. Не е регламентирано задължение за уведомяване
на собственика на превозното средство за осъщественото служебно прекратяване на
регистрацията, каквото задължение е предвидено в чл.10 ал.2
от Наредбата при другите случаи на прекратяване на регистрацията. Не е
предвиден ред за обжалване на акта за служебно прекратяване на регистрацията. С
оглед на изложеното съдът счита, че нормата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП, послужила като основа за започването на настоящето АНП,
е противоконституционна, тъй като предвижда възможност да сериозно ограничаване
на правото на собственост на гражданите, без да е предвиден законен ред за
защита на това право.
Съдът счита още, че твърдяното нарушение е
несъставомерно и недоказано от субективна страна.
Няма представени никакви доказателства от страна на АНО, че на предстоящия
собственик на лекия автомобил – К.Добрев, като лице, което е купило по
предвидения в закона ред процесното МПС, е било съобщено за служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила. Още по-малко има представени
доказателства, че такова знание и съзнание е имала и жалбоподателят И. и то към
момента на проверката – 18.08.2018 година. Напротив, стана категорично ясно, че
именно по време на проверката И. е научила за прекратената регистрация, поради
което няма как да се приеме, че от субективна
страна тя е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са
осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО
е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение
от страна на жалбоподателя и е наложил наказание без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от субективна
страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй
като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно
доказано да е извършил.
В заключение следва да се каже и това, че в
разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДП е предвидена възможност за служебна
регистрация на МПС след изтичането на двумесечния срок, посочен в същата правна
норма. Това обаче не означава, че тази дерегистрация, която се извършва
посредством отбелязване в автоматизираната информационна система, ще бъде
направена автоматично в деня, следващ изтичането на срока. В закона няма такова
изискване, а е възможно и съответния административен орган да бездейства
известно време, преди да предприеме действия по дерегистрацията или пък въобще
да не ги предприеме /така е станало и в настоящия случай, т.к. срокът е изтекъл
на 26.04.2018г., а дерегистрацията е направена на 26.06.2018г., т.е. два месеца
след изтичането на двумесечния срок/. При това положение не може да се очаква и
твърди, че всеки собственик на МПС, който знае, че не е изпълнил задължението
си да го регистрира в двумесечния срок след придобиването, трябва да е
абсолютно наясно, че МПС е било дерегистрирано. От него може само да се очаква
да предполага това, но такова едно негово предположение не е равносилно на ясно
съзнание, че МПС е дерегистрирано и той продължава да го управлява. В такава
ситуация, да се ангажира административнонаказателна отговорност за нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДП или пък наказателна
отговорност за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, ще означава да се стъпи само
и единствено на предположение, което е недопустимо. Нормата на чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да почива на предположение. Тази
норма е субсидиарно приложима и в АНП по силата на чл.84 от ЗАНН, още повече,
че наказателното постановление в административнонаказателното производство има
статут като на присъдата в наказателното производство, доколкото съставлява
санкционен властнически акт на държавна репресия за извършено виновно
административно нарушение.
Всичко това налага обжалваното НП да се
отмени.
Налице е обаче и друго основание за отмяна на
НП. Това е така, защото НП не е било издадено при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи, че се издава въз основа на АУАН бл.№701796/18.08.2018г.
Обстоятелството, че обжалваното НП е съставено въз основа на цитирания АУАН
сочи на допуснато съществено процесуално
нарушение, което се изразява в това, че настоящото административнонаказателно
производство /АНП/ е било образувано и се е развило незаконосъобразно. Едва ли
може да има някакво съмнение, че по правило всяко АНП започва със съставянето
на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, както е разписано
императивно в чл.36 ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на изключението по чл.36
ал.2 от ЗАНН. В конкретният казус АНП по съставения АУАН, въз основа на който е
издадено и обжалваното НП, е продължило развоя си в драстично нарушение на
нормата на чл.33 ал.2 от ЗАНН, при което това НП е незаконосъобразно и не би
могло да породи своите правни последици. Това е така, защото според
императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1-во от ЗАНН: „При констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор”.
В конкретния казус става ясно, че след
съставянето на процесния АУАН от 18.08.2018г. същият е бил изпратен от страна
на наказващия орган на прокурор при РП-Пазарджик по компетентност и за преценка
дали не е било извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Била
е образувана прокурорска преписка с вх. № 4195/18г., по която с влязло в сила
постановление на РП-Пазарджик от 07.03.2019г. е бил постановен отказ да се
образува ДП и материалите по прокурорската преписка били изпратени на АНО за
преценка дали да се ангажира административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя по реда на ЗДвП.
При тази описана хронология е несъмнено, че
актът за установяване на административно нарушение е следвало да бъде анулиран,
а образуваното въз основа на него АНП – да бъде прекратено от страна на
наказващия орган. Нормата на чл.33 ал.1, както и тази на ал.2 от ЗАНН не са
самоцелни и техният смисъл е да не допусне за едно деяние съществуването на две
паралелни производства – наказателно и административнонаказателно, които са с
идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за
едно и също нещо, което пък ще е нарушение на принципа Ne bis in idem. Смисълът
е този, че в хипотезата, когато за конкретно деяние е започнало наказателно
преследване, то органите на администрацията да не предприемат, каквито и да
било мерки по административно преследване, а да чакат произнасянето на
компетентните органи – съд или прокуратура, които след като се произнесат
съобразно своите правомощия и ако преценят да препратят прекратеното
наказателно производство на административнонаказващия орган. Тогава вече той ще
е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36 ал.2
от ЗАНН, т.е. без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния казус не е спазена, а
напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН, който в същото
време е били изпратен на прокуратурата, т.к. деянието е съдържало признаци на
престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което е било в
латентно състояние и след произнасянето на прокуратурата е продължило развитието си. С това обаче е била
нарушена императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1 от ЗАНН, което е
опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и на
собствено основание налага цялостна отмяна на издаденото НП.
Извън
казаното до тук е допуснато и друго СПН, което отново прави НП
незаконосъобразно, защото с него е нарушен процесуалният закон. Видно е, че
АУАН е съставен в деня на констатиране на административното нарушение описано в
него – 18.08.2018 година. НП обаче е издадено на 13.03.2019г., т. е. почти един
месец извън шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, който е
изтекъл на 18.02.2019 година.
Нормата
на чл.34 ал.3 от ЗАНН е императивна и разпорежда, че: „Образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта”. В
конкретния казус НП е било издадено повече от шест месеца след съставянето на
акта, което е в драстично нарушение на цитираната по-горе норма.
Следва да се отбележи,
че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна
предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането
й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място
на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН в закона. Това е така и с оглед целите на тази
разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на
държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало
неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно неспазването
на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на
административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено.
Действията по
ангажирането на админстративнонаказателна отговорност, извършени след
изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН, са винаги незаконосъобразни,
опорочаващи административнонаказателното производство и нарушаващи правото на
защита на жалбоподателя. Предвид горното и обстоятелството, че допуснатото
нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, то
съдът прие, че същото представлява самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното НП.
Без всякакво значение е в
настоящия казус, че в периода между съставянето на АУАН и издаването на НП
преписката е била изпращана на прокуратурата за преценка дали да не се ангажира
наказателната отговорност на жалбоподателя за престъпление от ОХ - чл.345 ал.2
от НК. Това е така, защото вече се изложиха съображения, че НП не е било
издадено при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи,
че се издава въз основа на процесния АУАН.
Пазарджишкият районен съд, в настоящият
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 18-1006-004563
от 13.03.2019г. на началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с
което на Л.Б.И. ***, ЕГН **********, на основание чл.175 ал.3 от ЗДП, за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението може да се обжалва в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: