Решение по дело №347/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 208
Дата: 23 декември 2022 г. (в сила от 23 декември 2022 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20227110700347
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

                                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                23.12.2022 г.

 

Номер            208                         2 0 2 2 година                              град Кюстендил

 

                            В        И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на двадесет и девети ноември                                                    2 0 2 2 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                           Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Антоанета Масларска

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 347 по описа за 2022 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 10 ал. 1 т. 6 и т.6а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП / и чл. 11 ал. 1 и ал. 2 от ЗСП.

      С.Л.Ю. *** обжалва Заповед № ЗСП/Д-КН-Д/2241/26.08.2022 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Община Д., с която на основание чл. 13 ал. 2 от ЗСП и чл. 4 ал. 4 и чл. 3 ал. 3 от Наредба № РД 07-5/2008 г., Заповед № РД-01-228 от 19.07.2022 г. на министъра на труда и социалната политика и подадено заявление – декларация от 01.08.2022 г., като лице неотговарящо на условията и е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2022/2023 г.

      Жалбоподателката навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на издадената заповед. Моли за отмяна на административният акт, както и да се даде целевата помощ за отопление. 

      Ответникът - Директорът на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Д., чрез ст. юк. К. и юк. А., изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

      От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

      Жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е

 процесуално допустима, като подлежаща на съдебен контрол.

      Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

      Административната процедура е започнала по заявление - декларация с вх. № ЗСП/Д-КН-Д/2241/01.08.2022 г. до директора на дирекция “Социално подпомагане” - Д. за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия, подадена от жалбоподателката, със съответните приложения, съгласно текста.    

      След съответната служебна проверка, Директорът на ДСП – Д. е издал Заповед № ЗСП/Д-КН-Д/2241/26.08.2022 г., с която е отказал целевата помощ за отопление с електроенергия. На 21.09.2022 г. оспорващата е получила заповедта на Директора на ДСП - Д. и в законоустановения срок е упражнила правото си на жалба срещу цитираната заповед.    

      С Решение 10-РД06-0015/26.09.2022 г. на Директора на РДСП гр. Кюстендил е отхвърлила жалбата на С.Л.Ю. срещу горецитираната заповед.

      Съгласно чл. 98 ал. 2 изр. 2 от АПК, на обжалване подлежи първоначално издаденият административен акт.

      С оглед посочените фактически констатации, съдът, след като се съобрази с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК, въз основа на представените по делото доказателства, провери законосъобразността на обжалвания административен акт на основанията, съгласно чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното:

      Обжалваният от страна на жалбоподателя акт е по своето същество индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. Същият е издаден от компетентен за целта орган, в кръга на правомощията му и в него са изложени конкретни и подробни съображения, които я обосновават и като фактически основания се субсумират в хипотезата на чл. 13 ал. 2 от ЗСП, като е спазена и изискващата се от закона форма, в съответствие с целта на закона и при спазване на административно - производствените правила.

      В случая съдът, макар че не установява съществено нарушение на административно - производствените правила, констатира  допуснато от органа нарушение на материално - правната норма.

      От данните по делото е безспорно, че жалбоподателката Ю. е на 77 години, вдовица, пенсионер. Живее сама на посочения адрес и няма лица задължени да й осигуряват издръжка. Обитаваното от нея жилище е едноетажно, като същата обитава само едната стая.

      Съгласно чл. 2 ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаването на заявлението – декларация е по – нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Мотивът за отказ, посочен в процесната заповед  е, че Ю. не отговаря на условията на чл. 10 ал. 1 т. 6 и т. 6а, във вр. с чл. 10 ал. 12 т. 2 от ППЗСП, а именно, че същата е извършила продажба на недвижим имот в 5 –годишен срок преди датата на подаване на заявлението – декларация и сумата от нея надвишава 60 – кратния размер на гарантирания минимален доход /ГМД/ за съответния период, при което няма право на целева помощ за отопление, което видно от доказателствата, не отговаря на действителното фактическо положение и следователно е в противоречие с материалния закон. От представените доказателства по делото се установява по безспорен начин, че сумата от продажбата на имота не надвишава 60 – кратния размер на ГМД, при което жалбоподателката има право да получи целева помощ за отопление.

      Съгласно чл. 10 ал.1 т. 6 от ППЗСП, целева помощ за отопление се предоставя на лица, отговарящи на условието да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните пет години. Предвидено е изключение от това правило в разпоредбата на чл. 10 ал. 12 т. 2 от ППЗСП, а именно – чл. 10 ал. 1 т. 6 от Правилника не се прилага, ако общата стойност на сделките не надвишава 60 – кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. В конкретният случай, стойността на сделката извършена на 10.08.2022 г. е с личен материален интерес от 2 000 лева, т.е. под 60 – кратния размер на ГМД за периода – 4500 лева и поради това административният орган неправилно е приел, че жалбоподателката не може да се възползва от изключението, предвидено в чл. 10 ал. 12 т. 2 от ППЗСП.

      Отделно от горното доходите на г-жа Ю. за периода 01.02.2022 г. – 30.07.2022 г. са в размер на 3334.73 лв. Средномесечният и доход за предходните шест месеца е в размер на 217.79 лв. и е по – нисък от диференциарния минимален доход за отопление, който съгласно чл. 2 ал. 5 т. 17 от Наредбата е 277.50 лв.

 

      При тези данни по делото, съдът намира, че за жалбоподателката са налице законовите предпоставки административният орган да се произнесе положително по подаденото от нея заявление за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия.     

      Заповедта не е съобразена и с целта на закона, регламентирана в чл. 11 ал. 1 и ал. 2 от Закона за социално подпомагане, а именно – да се отпускат социални помощи на лица, които не могат сами със собствените си доходи и имуществото си да покриват основните си жизнени потребности, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс.     

      По изложените съображения  и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт, съдът прави извод, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и неправилна, като неправилно е приложен материалния закон, жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като преписката се върне за ново произнасяне от административния орган, с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. При новото произнасяне административният орган следва да изследва всички предпоставки по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП за отпускане на целева помощ за отопление и при наличието им, да отпусне заявената от С.Л.Ю. целева помощ за отопление с електроенергия.

      С оглед изхода на делото разноски не се дължат.

      По изложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 във вр. с чл. 173 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                        Р  Е  Ш  И:

 

      ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-КН-Д/2241/26.08.2022 г. на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане” - Д., като незаконосъобразна и неправилна.

      ВРЪЩА административната преписка на административния орган за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания дадени от съда.      

      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 13 ал. 6 от Закона за социално подпомагане.

      Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи  от същото.   

 

                                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: