Р Е Ш Е Н И Е

 

    №  904

 

гр. Пловдив, 29.април 2021 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН  РУСЕВ

НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ     

                                                                                     

 

при секретаря Т.К. и участието на прокурор КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа КАНД № 460 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

Образувано е по касационна жалба на „Вини Сливен“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Висла № 8  против Решение № 260/18.12.2020 год., постановено по АНД № 6420/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив,  V- ти н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-002954/ 10.09.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.  Пловдив, с което на касаторът е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. за нарушение на чл. 415, ал.1   КТ.

Жалбоподателят в подадената касационна жалба моли да се отмени атакуваният съдебен акт като неправилен  и незаконосъобразен, като счита, че той е издаден в  нарушение на материалноправните предпоставки и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че районният съд не е взел отношение по възражението за нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 ал.1 т.3 от ЗАНН. Твърди се, че в АУАН не е посочен и адрес на който е била извършена проверката, както и че липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението. На следващо място е посочено, че проверката е приключила с издаването на едно задължително предписание и неизпълнението на която и да е от точките му осъществява състав на едно административно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, за което следва да се наложи само една санкция. Така според касатора е нарушен принципа non bis in idem. По тези съображения предлага да се отмени съдебното решение и респективно, да се отмени и атакувания административен акт, като на негово място бъде постановено друго, с което да се отменено наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, се представлява по юрисконсулт Т., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна , за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.

 Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред  Районен съд – Пловдив  се е развило по жалба на „Вини Сливен“ ООД против Наказателно постановление № 16-002954/10.09.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.  Пловдив, с което на дружеството – касатор на основание чл. 416, ал. 5 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. за нарушение на чл. 415, ал.1   КТ.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че  на 06.08.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив е извършена проверка на „Вини Сливен“ ЕООД относно изпълнение на предписанията, дадени с протокол за извършена проверка с изх. № 2011640/ 29.05.2020 г. От  упълномощен представител на „Вини Сливен“ ЕООД е било представено писмено обяснение от управителя на дружеството от 31.07.2020 г., от което е установено, че от страна на работодателя „Вини Сливен“ ЕООД, в указания срок – до 25.06.2020 г. , не е изпълнено задължително за изпълнение предписание по т. 5 от протокол за извършена проверка с изх. № 2011640/ 29.05.2020 г., а именно работодателят да изплати  начисленото във фиш за заплати обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение на Е. Е. П. - търговски представител, съгласно изискванията на чл. 221 КТ във вр. чл. 228, ал. 3 КТ. Предписанието не било изпълнено и към момента на съставяне на АУАН № 16 – 002954/06.08.2020 г.

При така изложеното, е прието, че „Вини Сливен“ ЕООД като работодател не е изпълнил е изпълнил задължително предписание на Инспекцията по труда.

Съставен бил АУАН ,а след него и обжалваното НП.

Настоящата касационна инстанция намира, че правилно е преценено от въззивния съд, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН - за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН - за НП, както и че при издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН срокове.

За да потвърди НП, решаващият състав е формирал извод за извършено изпълнително деяние в рамките на повдигнатото обвинение, съответно приложение на санкционната разпоредба, спрямо установеното нарушение и липса на допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до отмяна на наказателното постановление.

В този смисъл районният съд е изградил обосновани и законосъобразни изводи за извършено нарушение на посочените в АУАН нормативни разпоредби.

Затова и нарушение е налице и то по начина, описан и квалифициран с оспорваното НП. Налице е пълно, точно и ясно описание на относимите обстоятелства, поради което не се констатира и съществено процесуално нарушение, с което да е нарушено правото на защита на административно наказаното лице. В АУАН е посочено правилно нарушената норма на чл. 415, ал. 1 КТ.

Възприетата от районния съд фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства,като в пълнота районният съд е отговорил на всички изложени от жалбоподателя доводи в жалбата.

Наказващият орган е наложил санкция в предвидения в закона минимум от 1500 лева, който се явява справедлив и отговарящ на обществената опасност на извършеното нарушение.

В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК изцяло препраща към тях.

Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция, по изложените съображения, счита, че са неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите са идентични с тези направени в първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, като е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.

Неоснователно е възражението, че не са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по посочените разпоредби, а що се отнася конкретно до място на извършване на нарушението и адрес на който е била извършена проверката, следва да се отбележи, че в случая нарушението, за което е санкционирано дружеството е надлежно индивидуализирано, доколкото са изложени всички обстоятелства, относими към неговите съставомерни признаци, а именно – датата на извършване на проверката, даденото предписание от контролния орган, крайния срок за неговото изпълнение, както и датата на последващата проверка (представянето на писменото обяснение от управителя на дружеството). В случая място на извършване на нарушението (адрес на който е била извършена проверката) е ирелевантно с оглед характера на същото, реализирано чрез бездействие – неизпълнение на дадено задължително предписание, което е съставомерно без оглед на мястото и в този смисъл не влияе върху правото на защита на наказаното лице.

Неоснователно е и възражението на касатора за нарушение на принципа non bis in idem. Според разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Обстоятелството, че проверката е приключила с издаването на един Протокол, с който са дадени пет различни предписания и на дружеството са издадени отделни наказателни постановления (приложени пред РС) не е основание за отмяна на НП. Правилно наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.18 от ЗАНН и правилно е определил наказания за всяко едно предписание (всяка една точка) на протокола. В тази връзка следва да се отбележи, че задължителното предписание по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ представлява принудителна административна мярка и подлежи на самостоятелно оспорване по реда, указан в чл. 405 от КТ. След влизане на предписанието в сила, съдът следи единствено за изпълнението на същото, тъй като фактическият състав на нарушението, за което е ангажирана административно- наказателната отговорност включва от обективна страна единствено неизпълнение на това предписание. В случая неизпълнението на всяко едно от дадените задължителни предписания е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на работодателя, респ. за налагане на имуществена санкция. Три от дадените предписания с Протокол за извършена проверка с изх. № 2011640/29.05.2020г. касаят различни периоди, в които работодателят е дължал изплащане на трудови възнаграждения на работник, но е бездействал, а другите две касаят изплащането на различни обезщетения.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП),а именно 80 лева.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив, ХХ състав

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 206 от 18.12.2020 година, постановено по АНД №6420/2020 година на Районен съд- гр. Пловдив-  V-ти наказателен състав.

 

ОСЪЖДА „Вини Сливен“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Висла № 8 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                       ЧЛЕНОВЕ :    1.

                                                                                 2.