О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 14.02.2023
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, в закритото заседание, проведено на двадесет и трети
януари през две двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели
Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр. д. 5084 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Предявен е иск от Е.Е.К.,
ЕГН **********, чрез адв. В.В.,
САК, съдебен адрес:***, против Е.А.К., ЕГН ********** и И.И.Х.,
ЕГН ********** *** с правно основание
чл.26, ал.1, пр. 1 и 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен договор за покупко – продажба на 4/6 ид.ч.
от следните недвижими имоти: апартамент
№ 3, находящ се в София, ж.к. *****/стар адрес: софия,
ул. *****, с площ 94,33 кв.м., състоящ се от две стаи, столова, кухня и
сервизни помещения, заедно с прилежащото избено помещение № 18 площ 7,012 кв.м. и 1,599/100 ид.ч.
от общите части на сградата и гаражна клетка № 2, състояща се от едно
помещение, с площ 19,15 кв.м., находяща се на същия адрес, по нот.акт № 41, том III, рег. № 8461, дело № 386 от 26.11.2013г., поради
противоречие с добрите нрави, липса на съгласие, договаряне извън пределите на
даденото пълномощно, превишаване представителната власт и договаряне във вреда
на представлявания.
Претендират
се разноски.
В
исковата молба се твърди, че ищцата е кредитор на Е.А.К., като последната й дължи общо 563 360,80 лв.
За събиране на вземането си, ищцата е образувала изп.д.
№ 20198510400357 по описа на ЧСИ М.П., като по него има наложен запор на
дружествения дялове по чл. 517 ГПК.
По
нататък ищцата заявява, че на 01.04.2019 г. със заявление с вх. №
20190401104602 на АВ ТРРЮЛНЦ е поискано вписване на запор върху дружествените
дялове, които Е.К., притежава в „Е.” ООД.
Още същия ден със Заявление 20190401173627 вторият ответник И.И.Х. е заявил за вписване прехвърляне на 50 дружествени
дяла - по 100 лв. всеки - от капитала на „Е.” ООД от Е.К. в негова полза. Към
заявлението е представен Договор за прехвърляне на дружествени дялове от
01.04.2019 г.
Ищцата
твърди, че е узнала от приложените документи към посоченото заявление за
наличието на процесния договор и поради това счита, че за нея е налице правен
интерес от завеждане на настоящото дело.
Заявява,
че дружеството „Е.“ ООД има недвижими имоти на стойност над 2 700 000 лв.,
поради което и, прехвърляйки дружествените си дялове от капитала на това
търговско дружество, Е.А.К. е осуетила правото й да се удовлетвори от
имуществото на длъжника си.
Заявява
още и че понастоящем в ТРРЮЛНЦ не е вписано прехвърлянето на дяловете от Е.К.
на И.Х., но самият договор е сключен и е породил своите последици. Вписването е
осуетено единствено поради наложения запор върху дружествените дялове на ответницата
К., но, при нейната смърт, вторият ответник И.Х. би могъл да се легитимира като
едноличен собственик на капитала на „Е.“ ООД въз основа на сключения приживе
договор за прехвърляне на дялове.
Твърди,
че процесният договор за прехвърляне на дружествени дялове е нищожен на няколко
основания - като привиден, поради противоречие с добрите нрави и като сключен без основание, а ищцата има
правен интерес от прогласяване на неговата нищожност, доколкото, ако бъде постановен
отказ за вписване на запора върху дружествените дялове или ако бъде спряно регистърното производство по вписване на запора върху
дружествените дялове, то би било вписано, че длъжникът Е.К. е прехвърлила
своите дружествени дялове, а кредиторите й - Е.К. и Ц.М.не биха имали от какво
да удовлетворят паричното си вземане.
Според
ищцата, договорът за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Е.”
ООД от 01.04.2019 г. с нотариална заверка на подписите, peг.
№ 636 и нотариална заверка на съдържанието, peг. №
637, съгласно който Е.А.К. е прехвърлила 50 дяла по 100 лв., всеки от капитала
на „Е.” ООД, е нищожен поради
противоречието му с императивна разпоредба на закона, а, в условията на евентуалност, твърди, че договорът е
нищожен, поради заобикалянето на закона.
По
нататък в исковата молба е отразено, че от 27.03.2014 г. до 01.04.2019 г. /датата
на сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове между Е.А.К. и И.И.Х./, включително и до ден днешен, между „Е.“ ООД и Е.А.К.,
от една страна, и адвокат Спаска Василева Славова са били налице отношения
между адвокат и доверител по смисъла на чл. 46 Закона за адвокатурата. Твърди,
че сключеният договор за прехвърляне на дружествени дялове е в действителност
съглашение между доверител и подставено лице на адвоката му - лице, с което
живее във фактическо съпружеско съжителство, и от което има общо дете, с които
е извършено разпореждане с предмета на делото, а именно - търговското
предприятие на „Е.“ ООД. На това основание твърди, че договор за прехвърляне на
дружествени дялове от 01.04.2019 г. е нищожен
като противоречащ на повелителна разпоредба на закона, а именно - чл. 46
Закона за адвокатурата.
По
тези съображения ищцата моли съда да признае за установено, че
сключеният на 01.04.2019 г. между двамата ответници -
Е.А.К. и И.И.Х. договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от капитала на „Е.” ООД с нотариална заверка на подписите, peг. № 636, и нотариална заверка на съдържанието, peг. № 637, е нищожен
поради противоречието му със закона - чл. 46 Закона за адвокатурата.
В условията на
евентуалност моли съда да признае за установено по
отношение на двамата ответници, че договорът е нищожен поради заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 46
Закона за адвокатурата.
Представя
писмени доказателства. Поискала е назначаване на гласни такива.
В
хода по същество моли съда да уважи предявения иск, като й присъди направените
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна
адвокатски хонорар.
Ответниците Е.А.К.
и И.И.Х. оспорват така предявения искове като недопустим и неоснователен.
Претендират разноски.
На
първо място заявяват, че искът е недопустим, тъй като към настоящия момент
ищцата няма качеството на хирографарен кредитор на ответницата
Е.К., нито има качеството на кредитор на „Е.“ ООД, като нейното предполагаемо
вземане е гарантирано и събрано по цитираното в исковата молба изпълнително
дело и, следователно, ищцата няма правен интерес от водене на настоящото
производство.
На
следващо място считат така предявените искове за недопустими и поради факта, че
ЗЗД предоставя възможност кредиторите на длъжника да се защитават от действията
му със специални искове, с цел запазване на имуществото му, поради което
предявяването на иска по общия ред /чл. 26 ЗЗД/ се явява недопустимо.
По
нататък считат, че ищцата не е активно легитимирана да води процесните искове.
Заявяват, че, за да притежава активна процесуална легитимация по иск с правно
основание чл. 26 ЗЗД, третото за договора лице, което претендира прогласяване
на неговата нищожност, трябва да има пряк правен интерес от обявяване на
недействителността. Нещо повече - по партидата на дружество „Е.“ ООД, по Заявлението
за вписване на извършеното прехвърляне на дружествени дялове, № 20190401173627,
е постановен отказ. Върху дяловете на Е.К. е вписан запор на дружествени
дялове, по Заявление № 20190401104602. Така наложеният запор, по силата на
разпоредбата на чл. 452 ГПК, препятства възможността съдружникът, върху чиито
дружествени дялове е наложен запорът, да се разпорежда с тях. Ако пък го стори,
това разпореждане не засяга интересите на кредитора и не препятства правата му
да се удовлетвори от вземането на длъжника, за паричната равностойност на
дяловете, определена по реда на чл. 125 ал. 3 ТЗ.
На
следващо място, според ответниците, считат исковете са неоснователни, тъй като
не е налице противоречие със закона. Всички хонорари на адв. Спасова са реално
заплатени и имат стойностно /парично изразени/. Хипотезата на чл. 46 ЗА визира
хипотези, като прехвърляне на имот, предмет на висящ правен спор срещу бъдеща или
предоставена адвокатска помощ и тази хипотеза не може да бъде отнесена към настоящия
случай.
Заявяват,
че майката на И.Х. и Е.К. са били приятели от детинство. Това обстоятелство не
е спорно между страните. Няма забрана и ЗА не ограничава представителната власт
между близки и познати хора.
Считат
също твърденията, че подписаните договори заобикалят закона за несъстоятелни и
недоказани. Според отразеното в отговора, адв. М.и адв.
Славова извършват процесуално представителство по дела на основание договор с
адвокатското им съдружие „Е.Е.Е.А.“, като всички
доходи на АС „Е.Е.Е.А.“ са по фактури и данъците за
тях са изплатени. Личните отношения между Е.К. и съдружника в АС „Е.Е.Е.А.“ Спаска Славова и обстоятелството, че тя е адвокат,
не водят до накърняване и не са основание да се предполага договаряне относно
предмета на делото и заобикаляне на чл. 46 ЗА.
Считат
всички доказателства, представени от ищцата за неотносими
към предмета на спора.
Ответниците са заявили неотносимост на ищцовите
доказателства към правния спор. Представили са писмени доказателства. Поискали
са допускане на свидетел.
В
хода по същество молят съда за прекрати производството по делото, като, в
случай че не стори това, предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Претендират разноски – адвокатско възнаграждение на основание чл.
38 ЗА.
Съдът,
като разгледа предявената претенция и направените от ответната страна
възражения, намира, че дължи произнасяне първо
относно допустимостта на предявените искове.
Съдът, констатира, че исковите
претенции, дали повод за образуване на настоящото производство, имат своето
правно основание в нормите на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД /противоречие, респ. заобикаляне на закона/
– обстоятелство, по което бе уточнено от ищцовата
страна в заседанието по същество на делото.
Съдът намира за основателно
възражението на ответната страна, че в настоящия случай ищцата не е активно легитимирана
по отношение на предявения иск. За да направи този извод съдът се позовава на
трайната съдебна практика, според която, за да притежава активна процесуална
легитимация по иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за обявяване на нищожността на
сключен договор, трето за договора лице трябва да има пряк правен интерес от
обявяване на недействителността му, а липсата на такъв би довела до
недопустимост на претенцията, поради липса на положителната процесуална
предпоставка за упражняване правото но иск.
По делото не се спори, че по партидата
на процесното дружество „Е.“ ООД. по заявлението за
вписване на извършеното прехвърляне на дружествени дялове между двамата
ответници, № 20190401173627, е постановен отказ, като върху дяловете на Е.К. е
вписан запор на дружествени дялове, по заявление Б, № 20190401104602, а, според
нормата на чл. 452 ГПК, извършените от длъжника – съдружник разпореждания със запорираната вещ или вземане са недействителни спрямо
взискателя и присъединилите се кредитори. Ето защо, дори и при разпореждане с тези дялове, правата на
кредитора да се удовлетвори от вземането на длъжника, не са засегнати. Договорът
за прехвърляне на дялове, съответно на смисъла на разпоредбата на чл. 452 ГПК,
би произвел своето прехвърлително действие, само след
заличаване на запора, респ. след отхвърляне на исковите претенции на ищцата и
прекратяване на изпълнителното дело.
По тези съображения съдът намира, че при
наличие на съществуващ запор на дяловете в дружеството „Е.“, ООД и липсата на
вписано прехвърляне на извършената между двамата ответници покупко
– продажба на дялове, ищцата не притежава правен интерес да води иск за
нищожността на това прехвърляне, обосновавайки правния си интерес с евентуално
бъдещо събитие – смъртта на ответницата Е.К..
По тези съображения съдът намира, че
предявеният иск е недопустим поради липса
на правен интерес, поради което следва да бъде отменен даденият ход по
съществото на делото и производството по него бъде прекратено.
Предвид формирания извод за
недопустимост на предявената претенция съдът счита, че не следва да обсъжда
спора по същество – респ. другите събрани доказателства, постановено решение,
възражения на ответната страна и пр.
При
този изход на спора на ответниците се дължат разноски така – както са поискани
– адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на техния повереник
адв. Е.Е.П.,*** на основание чл. 38 ЗА в размер 830 лв.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА
дадения ход по съществото на делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 5084/2020 г. на СГС, I-3 с-в, поради НЕДОПУСТИМОСТ НА
предявения иск.
ОСЪЖДА
Е.Е.К., ЕГН **********, чрез адв.
В.В., САК, съдебен адрес:*** да заплати на адв. Е.Е.П.,*** адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА,
в размер 830 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
САС..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: