Р Е Ш Е Н И Е
град София, 31.08.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№7669 по
описа за 2020 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК.
С
решение от 02.12.2016г., постановено по гр.дело №1121/2012г. по описа на СРС, І
Г.О., 38-ми състав, е признато за установено по предявен от И.В.Ц., с ЕГН **********,
срещу Н.Р. К., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС, че И.В.Ц.,
с ЕГН **********, е собственик на недвижим имот, находящ
се гр.София, СО район „Банкя“, гр.Банкя, кв.“Градоман“,
ул.“******№15, който е придобила по силата на нотариален акт №3, том ІІ,
рег.№11119, дело №187/2005г. по описа на нотариус Т., с рег.№348 НК и район на
действие – СРС, и представляващ към настоящия момент поземлен имот с №458 от
кв.6 по плана на кв.“Градоман“, гр.Банкя, целият с
площ от 650 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от 608 кв.м., заедно с
изградената в него двуетажна жилищна сграда, като закупени и изградени чрез
трансформация на лични средства, като ОСЪЖДА Н.Р. К., с ЕГН **********, да
предаде владението на описания недвижим имот на И.В.Ц., с ЕГН **********. С
решението е осъден Н.Р. К., с ЕГН **********, да заплати на И.В.Ц., с ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 500 лв., сторени разноски по делото.
Постановено е определение №12543 от 14.01.2020г. по гр.дело
№1121/2012г. по
описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав, с което е
оставено без уважение искане, обективирано в молба
вх.№5198129/27.11.2019г. на ответника - Н.Р. К., с ЕГН **********, по реда на
чл.248 от ГПК за допълване на определение №271997/11.11.2019г., с което е прекратено
производството по делото досежно иск с правно
основание чл.57 от ЗЗД, в частта за разноските.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - Н.Р. К., с ЕГН **********, чрез адв.Т.М., с която се обжалва изцяло решение от 02.12.2016г.,
постановено по гр.дело №1121/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав, с
което е уважен предявеният иск с правно основание на
чл.108 от ЗС, както и са възложени в тежест на ответника разноски. Релевирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност
на обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и
при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че с
оглед очертания предмет на спора по предявения иск с правно основание чл.108 от
ЗС и предвид твърденията на ищцата за придобиване на правото на собственост въз
основа на преобразуване на лично имущество, в нейна тежест е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащ
правото й на собственост върху процесния имот
фактически състав и упражняваната от ответника фактическа власт върху него. Поддържа
се, че в конкретния случай по делото е установено само, че ищцата по време на
брака й с ответника се е разпоредила със свой личен имот, но липсват каквито и
да е било преки или косвени доказателства, че сумата от продажбата на личния й
имот или част от нея е използвала за закупуване на процесния
имот, както и не е установено какви са разходите за изграждането на построената
в имота двуетажна жилищна сграда, съответно не е доказано, че същата е изградена
с лични средства на ищцата. Излага се още, че декларация, с
рег.№12425/19.12.2008г., нотариално заверена от пом.нотариус
И.И.-Ж.при нотариус Т.А., с рег.№272 от НК, е приета
като доказателство по делото при съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в това, че ищцата след като е била
задължена от съда да представи в оригинал оспорената декларация в даден срок,
не е изпълнила това свое задължение, при което съдът е бил длъжен да изключи
представения препис от декларация, с рег.№12425/19.12.2008г., от
доказателствата по делото, което не е сторено. Напротив - съдът е кредитирал
приетата декларация, с рег.№12425/19.12.2008г., като доказателство по делото и
същата е послужила като основание за обосноваване на крайния извод, че процесният имот и изградената в него жилищна сграда макар и
придобити по време на брака между страните, представляват лична собственост на
ищцата, тъй като са закупени и изградени чрез трансформация на лични средства,
поради което е прието, че е налице основание за уважаване на предявения иск. Поддържа
се още, че по време на брака между страните е сключен договор за банков кредит,
обезпечен с учредена в полза на „У.Б.“ АД договорна ипотека върху процесния имот, обективирана в
приет като доказателство по делото нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №031, том І, рег.№819, дело №029/2008г. но нотариус В.А., по който ищцата
е кредитополучател, а ответникът – солидарен длъжник, като се твърди, че изплащането
на кредита е започнало по време на брака, което е достатъчно основание да се
приеме, че процесният имот и изградената в него
сграда представляват съпружеска имуществена общност. Твърди се, че от събраните
по делото доказателства ищцата не е успяла да опровергае презумпцията за
съвместен принос по чл.21, ал.3 от СК, тъй като не е установено, че вложените
средства за закупуването на имота и изградената в него жилищна сграда по време
на брака й с ответника имат личен произход. Моли съда да постанови съдебен акт,
с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с
което да се отхвърли предявеният иск с правно основание на
чл.108 от ЗС.
Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.
Представя списък по чл.80 от ГПК относно сторени разноски, пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - И.В.Ц., с ЕГН **********,
не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.А.П.изразява становище за неоснователност на
постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора
факти и доказателства и е приел за установено, че предявеният иск
с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и е постановил съдебен акт, с който го е уважил. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно
съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5
от ГПК за прекомерност досежно претендираните
от въззивника-ответник разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Постъпила е частна жалба /неправилно озаглавена въззивна
жалба/ от ответника - Н.Р. К., с ЕГН
**********,
чрез адв.Т.М., с която се обжалва определение №12543 от 14.01.2020г., постановено по гр.дело №1121/2012г. по описа на СРС, І
Г.О., 38-ми състав, с което е оставено без уважение искане, обективирано в молба вх.№5198129/27.11.2019г. на ответника
- Н.Р. К., с ЕГН **********, по реда на чл.248 от ГПК за допълване на
определение №271997/11.11.2019г., с което е прекратено производството по делото досежно
иск с правно основание чл.57 от ЗЗД, в частта за разноските. Твърди се, че
обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие на закона. Излага се, че съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът
има право на разноски при прекратяване на делото, с която норма първостепенният
съд не се е съобразил. Поддържа се, че в случая своевременно е заявена
претенция за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 240 лв.,
както и за платена държавна такса в размер на 15 лв. по подадена частна жалба, по
която СГС е постановил съдебен акт, с който е отменил определение, с което е
оставено без разглеждане искане по реда на чл.250 от ГПК, като е върнал делото
на СРС за произнасяне по същество на искането на ответника за допълване на
решение по отношение на предявения иск с правно основание чл.57 от ЗЗД. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да
постанови друго, с което да допълни определение №271997/11.11.2019г., с което е прекратено
производството по делото досежно иск с правно
основание чл.57 от ЗЗД, като присъди претендираните
разноски.
Ответникът по частната жалба - И.В.Ц.,
с ЕГН **********, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност
на подадената частна
жалба. Твърди се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено. Поддържа, че по делото не са ангажирани
доказателства за реално сторените от ответника разноски по предявения иск с
правно основание чл.57 от ЗЗД, производството по който е прекратено, поради
което такива не му се дължат. Моли съда да постанови съдебен акт, с който
остави без уважение подадената частна жалба.
С
подадената искова молба са предявени от И.В.Ц. срещу Н.Р. К. при условията на
обективно съединяване искове с правно основание на чл.108 от
ЗС, чл.57 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.
От
данните по делото се установява, че по отношение на предявения от И.В.Ц. срещу Н.Р. К. иск с
правно основание чл.57 от ЗЗД производството по делото е прекратено
с влязло в сила определение №271997/11.11.2019г..
По
отношение на предявения от И.В.Ц. срещу Н.Р. К. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД производството
по делото е спряно, съгласно определение №53/20.01.2015г. на ВКС, Г.К., ІV
Г.О..
С оглед
предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи постановеното решение от
02.12.2016г., с което е уважен предявеният иск с правно основание на чл.108 от ЗС.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
По въззивната
жалба:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението по същество е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявения от ищцата - И.В.Ц.
срещу ответника - Н.Р. К. иск с правно
основание на чл.108 от ЗС. За да постанови обжалваното решение, СРС е
приел, че ищцата със събраните по делото доказателства е опровергала презумпцията
за съвместен принос, поради което е обоснован извода, че процесният
имот и изградената в него двуетажна жилищна сграда макар и придобити по време
на брака й с ответника представляват нейна лична изключителна собственост, тъй
като са закупени и изградени чрез трансформация на лични средства. Прието е още
в мотивите на обжалваното решение, че по делото не е спорен факта, че
ответникът упражнява фактическата власт върху имота, като същият не е успял да
докаже, че е налице правно основание за това. По тези аргументи е прието, че по
делото е доказан фактическия състав на ревандикационния
иск и същият е основателен и доказан и като такъв е изцяло уважен. При
правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност
на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.108 от ЗС собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Ревандикационният
иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият
собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в
тежест на ищцата е да установи, че тя е собственик на вещта и че ответникът владее вещта без основание. В случая ищцата извежда активната
си легитимация по предявения ревандикационен иск за процесния имот и построената в него двуетажна жилищна
сграда като техен изключителен и единствен собственик, придобит на основание
покупко-продажба и строителство на сграда, от твърдение за осъществила се пълна
трансформация на нейни лични средства за придобиване на това имущество по време
на брака й с ответника по смисъла на чл.23, ал.1 от СК /2009г./, която норма
съответства на чл.21, ал.1 от СК /отм.-1985г./, респективно се твърди, че
спорните имоти са придобити в резултат на неин изключителен принос, изключващ
приноса на съпруга й – ответника по делото.
В конкретния случай от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е
придобила преди сключването на брака й с ответника /сключен на 22.09.2002г.,
съгласно акт за брак №489, издаден от СО район „Триадица“/ на основание дарение
и наследствено правоприемство недвижим имот –
апартамент №16, находящ се в град София, ж.к.“**************/нотариален
акт за дарение №31, том LLLXXXVI, дело №36490/1997г. и
удостоверение за наследници №003340/06.08.2003г., издадено от СО район
„Илинден“/, който представлява нейна лична индивидуална собственост /по
аргумент на чл.20 от СК – 1985г., отм./, който след сключване на брака й с
ответника е отчуждила – сключен е предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 12.11.2004г. и нотариален акт за покупко-продажба №155, том І,
рег.№6209, дело №121/10.12.2004г., като получената от продажбата сума от 43800
евро /съдът приема, че уговорената действителна цена на имота е тази посочена в
предварителния договор доколкото в нотариалния акт е посочена продажна цена, напълно
идентична с данъчната оценка на имота/, представлява изцяло нейни лични
средства, които ищцата е вложила при закупуването на процесния
поземлен имот с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №3, том
ІІ, рег.№11119, дело №187/10.11.2005г. на нотариус Р.Т., с рег.№348 на НК и
район на действие - СРС, респективно в строителството на изградената в него
двуетажна жилищна сграда. За доказване на твърдението на ищцата, че
продажната цена
за процесния поземлен имот, съответно построената в него
двуетажна жилищна сграда е платена изцяло с лични средства
на
ищцата, получени от
отчуждаването по време на брака й с ответника на индивидуално имущество, по делото е
представена и приета като доказателство декларация, изходяща от ответника, с
рег.№12425/19.12.2008г., нотариално заверена от пом.нотариус
И.И.-Ж.при нотариус Т.А., с рег.№272 от НК. От така
представената декларация е видно, че ответникът е декларирал, че признава
факта, че придобитият по време на брака им с ищцата процесен
недвижим имот – УПИ, с площ от 608 кв.м., находящ се
гр.София, СО район „Банкя“, гр.Банкя, кв.“*********, е придобит изцяло с лична
средства на съпругата му, получени чрез продажба на нейно лично имущество,
придобито по дарение, а именно: апартамент №16, находящ
се в град София, ж.к.“**********3; както и че останалата част от получената от
съпругата му сума от продажбата на личния й имот, в размер на 26000 евро, е
вложена изцяло за построяването на жилищната сграда в имота. Относно декларацията,
макар и оспорена от ответника, в чиято доказателствена
тежест по реда на чл.193 от ГПК в откритото производство по оспорване в хода на
процеса, не бяха ангажирани годни доказателства, опровергаващи автентичността
й. Напротив – от приетите по делото основно и допълнително заключение на съдебно-почеркова експертиза се установява по категоричен
начин факта, че ръкописно изписаните три имена на ответника и положения подпис,
който е нотариално заверен, са изпълнени от ответника. На следващо място
неоснователен се явява релевирания от въззивника –ответник довод, че първостепенният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че ищцата след
като е била задължена от съда да представи в оригинал оспорената декларация в
даден срок, не е изпълнила това свое задължение, при което приетият по делото
препис от декларация, с рег.№12425/19.12.2008г., е следвало да бъде изключен от
доказателствата по делото, което не е сторено. Видно от данните по делото в
изпълнение указания на съда и в дадения й срок, ищцата е представила по делото
официално заверен препис от 07.03.2013г., с рег.№944, с който нотариус Т.А., с
рег.№272 на НК, и район на действие – СРС, е удостоверила верността на този
препис, снет от оригинала, а именно декларация, с рег.№12425/19.12.2008г.. При
това положение ищцата не следва да понесе неблагоприятните последици,
предвидени в чл.183, изр.2 от ГПК да бъде изключен от доказателствата по делото
представения препис от декларация, с рег.№12425/19.12.2008г.. От съдържанието
на приетата като доказателство по делото декларация се установява по несъмнен
начин факта, че ответникът признава неизгоден за себе си факт, че е налице пълна трансформация при придобиването на закупения през време на брака му с ищцата процесен недвижим имот и построената в него двуетажна
жилищна сграда и тя представлява изключителна /лична/ собственост на съпругата. Тази декларация представлява
частен свидетелстващ документ, но доколкото съдържа признание за неизгодни за
неговия издател факти, съдът счита, че представлява годно доказателство за
удостоверените в нея обстоятелства. Ответникът с допустимите в закона доказателствени средства не опроверга съдържанието на
декларираните от него факти и обстоятелства.
На следващо място не може да бъде
споделен доводът на въззивника, че след като страните
по време на брака им са сключили договор за банков кредит, обезпечен с учредена
в полза на „У.Б.“ АД договорна ипотека върху процесния
имот, обективирана в приет като доказателство по
делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №031, том І, рег.№819,
дело №029/2008г. но нотариус В.А., по който ищцата е кредитополучател, а
ответникът – солидарен длъжник, като изплащането му е започнало по време на
брака им, е налице основание да се приеме, че процесният
имот и изградената в него сграда представляват съпружеска имуществена общност.
Видно от съдържанието на договора за банков кредит отпуснатият кредит е за
изпълнение на довършителни работи по изградената в груб строеж еднофамилна
жилищна сграда в процесния поземлен имот.
Следователно се налага извода, че отпуснатите на основание сключения договор за
банков кредит парични средства са досежно изпълнение
на довършителни видове СМР и подобрения в еднофамилната жилищна сграда, но
същите не са вложени за изграждането й, която е била със степен на завършеност „груб
строеж“, т.е. отпуснатите заемни средства не рефлектират върху установяване
правото на собственост върху имота.
По горните аргументи се налага
извода, че по делото е доказано, че придобитият по време на брака процесен недвижим имот на името на ищцата, както и построената
в него двуетажна жилищна сграда, са закупени и изградени с трансформирането на
лични средства от продажба на
неин личен недвижим
имот, без
участие и съвместен принос под каквато
й да е форма от страна на ответника и същия е изключителна лична собственост на ищцата. По делото е доказано наличието на първата предпоставка на
ревандикационната претенция – ищцата се легитимира като изключителен собственик
на процесния имот и построената в него двуетажна
жилищна сграда. Следователно се налага извода, че ищцата е доказала активната си
материалноправна легитимация по предявения от нея ревандикационен иск. От друга
страна ответникът
към датата на предявяване на иска упражнява фактическата власт върху имота
/факт, който същият признава с подадения отговор на исковата молба/ и след като
от доказателствата по делото не се установява, че е налице основание да се
приеме, че ответникът е съсобственик на имота, т.е. следва да се приеме, че
същият държи имота без правно основание. По тези аргументи въззивният съд
приема, че по делото са налице кумулативните елементи на ревандикационната
претенция и предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява
основателен и доказан. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са
налице кумулативните предпоставки за уважаване на заявената искова претенция. Обжалваното съдебно
решение, с което е уважен предявения иск, е постановено при правилно приложение на материалния закон и се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от правния спор
пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата
страна - ищца. Съгласно приложения по делото списък по чл.80 от ГПК въззиваемата страна – ищца претендира разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на сумата от 1500 лв., но доколкото няма представени доказателства за
реално извършване на претендираните разноски, а
съгласно трайно установената съдебна практика се присъждат в полза на страната
само разноски, за които са налице доказателства, че реално са сторени, поради
което не е налице основание в полза на въззиваемата
страна - ищца да се присъждат разноски.
По частната жалба:
Частната жалба е допустима -
подадена е в законоустановения срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество частната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното определение №12543 от 14.01.2020г., постановено по гр.дело №1121/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав, с което е оставено без уважение искане, обективирано
в молба вх.№5198129/27.11.2019г. на ответника - Н.Р. К., с ЕГН **********, по
реда на чл.248 от ГПК за допълване на определение №271997/11.11.2019г., с което е прекратено
производството по делото досежно иск с правно
основание чл.57 от ЗЗД, в частта за разноските, е неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът, чрез процесуален представител в проведеното производство по реда на
чл.250 от ГПК в съдебно заседание на 02.10.2017г. е заявил своевременно
претенция за присъждане на разноски, като е представил доказателства за реално
сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за това производство,
съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 26.09.2017г.. При
това положение и с оглед изхода на спора в производството по чл.250 от ГПК, в
полза на ответника на основание чл.78, ал.4 от ГПК се дължат разноски. В тази
връзка подадената молба вх.№5198129/27.11.2019г. от ответника - Н.Р. К., с ЕГН **********,
по реда на чл.248 от ГПК за допълване на определение №271997/11.11.2019г., с което е прекратено
производството по делото досежно иск с правно
основание чл.57 от ЗЗД, в частта за разноските, се явява основателна и като такава
следва да бъде уважена, като бъде допълнено определение №271997/11.11.2019г. в частта за разноските, като бъде
осъдена ищцата да заплати на ответника сумата от 240.00 лв., реално сторени
разноски за платено адвокатско възнаграждение пред СРС в производство по чл.250
от ГПК. На следващо място съдът намира, че претендираната
от ответника сума в размер на 15.00 лв., платена държавна такса по подадена
частна жалба, по която е било образувано производство пред СГС, приключило със
съдебен акт, с който е отменено определение, с което е оставено без разглеждане
искане по реда на чл.250 от ГПК, като е върнато делото на СРС за произнасяне по
същество на искането на ответника за допълване на решение по отношение на
предявения иск с правно основание чл.57 от ЗЗД, е следвало да бъде заявена като
претенция за разноски пред СГС по образуваната частна жалба, не е налице основание
да се присъжда претендираната от ответника сума в
размер на 15.00 лв., платена държавна такса по подадена частна жалба, в
настоящото производство.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.12.2016г., постановено по гр.дело №1121/2012г. по описа на
СРС, І Г.О., 38-ми състав.
ОТМЕНЯ определение №12543 от 14.01.2020г. по гр.дело
№1121/2012г. по
описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав, с което е
оставено без уважение искане, обективирано в молба
вх.№5198129/27.11.2019г. на ответника - Н.Р. К., с ЕГН **********, по реда на
чл.248 от ГПК за допълване на определение №271997/11.11.2019г., с което е прекратено
производството по делото досежно иск с правно
основание чл.57 от ЗЗД, в частта за разноските, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА определение
№271997/11.11.2019г. по гр.
дело №1121/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА И.В.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на Н.Р. К., с ЕГН **********, с
адрес: ***; на правно основание чл.78, ал.4 от ГПК сумата от 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/,
реално сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за производство по
реда на чл.250 от ГПК пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./