РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Разлог, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Гражданско дело №
20211240100601 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от М.М.М., ЕГН*, от г.Б., чрез
адв. Т.П. от САК, със съд. адрес: г.С., у.„Т.К.“No53, в.Б, е.6, а.607, против „Е.М.“ЕООД,
ЕИК*, с адрес: г.С., р.В., ж.„М.д.”, у.„Р.П.К.”No4-6, с.„М.т.”, е.6 , представлявано от Р.И.М.-
Т..
Иска се съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника „Е.М.“ЕООД,
ЕИК*, сумата от 3`604.00 лева, представляваща главница по кредит *, съгласно вписване в
Централен кредитен регистър, тъй като вземането е погасено по давност.
С исковата молба, ищецът претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПКq ответникът представя писмен отговор. С него не възразява
досежно допустимостта и основателността на депозирания иск, като признава същия.
Възразява по отношение дължимостта на разноските.
В съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се явява.
В първото по делото заседание от страна на ищеца е направено искане с правно основание
чл.214, ал.1 от ГПК, с което съдът е допуснал изманение в следния смисъл: да признае за
установено със сила на присъдено нещо, че не съществува договорно правоотношение
между М.М.М., ЕГН* и ответника „Е.М.“ЕООД, ЕИК*, произтичащо от договор за кредит
от 03.09.2008 г., съгласно вписване в Централен кредитен регистър.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
От направена справка по електронен път в Централен кредитен регистър, се установява, че
от страна на ответника „Е.М.“ЕООД се подава ежемесечна информация за наличие на
задължение на ищеца към дружеството, възлизащо на 3`604.00 лева, представляващо
главница, дължима по кредит с идентификатор *. Като основание за нанасянето на данните
в регистъра е посочено „придобиване на вземания по кредити”.
Видно от представената и приета като доказателство по делото справка от Централен
кредитен регистър, се установява, че крайната дата на издължаване на цитирания кредит е
03.09.2013 г. От страна на ищеца е направено възражение за изтекла погасителна давност
адресирано до Управителя на „Е.М.“ЕООД.
От страна на ответника не са ангажирани писмени или гласни доказателства, тъй като той
1
признава, че вземането, произтичащо от Договор за кредит от 03.02.2003 г., е погасено по
давност.
При така приетата фактическа обстановка съдът от правна страна приема следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
установяване, че не съществува договорно правоотношение между М.М.М., ЕГН* и
ответника „Е.М.“ЕООД, ЕИК*, произтичащо от договор за кредит от 03.09.2008 г., съгласно
вписване в Централен Кредитен Регистър. В тежест на ответника е да докаже, при условията
на главно и пълно доказване, че вземането съществува.
Съдът приема наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на иска, тъй като се
установява, че от справка в Централния кредитен регистър от страна на ответника
„Е.М.“ЕООД се подава ежемесечна информация за наличие на задължение на ищеца към
дружеството, възлизащо в размер на 3`604.00 лева.
Разгледан по същество искът е допустим.
От страна на ответника не се доказа съществуването на договорни отношения между ищеца
и ответника от дата 03.09.2008 г., както е записано в Централния кредитен регистър.
Твърдението на ответника, че процесното вписване в ЦКР касае договор за кредит от
03.02.2003 г., във връзка с който е сключен Договор за цесия от 03.09.2008 г. между
„Е.М.“ЕООД и „У.Б.“АД, е неоснователно и в тази посока не бяха представени никакви
доказателства.
Предвид гореизложеното съдът приема, че не съществува договорно правоотношение,
произтичащо от договор за кредит от 03.09.2008 г. съгласно вписване в Централен кредитен
регистър, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и
доказан.
Предвид крайното решение на съда и направеното от ищеца искане по чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да му заплати направените по делото разноски от 644.16 лв., съгласно
приложен списък по чл.80 от ГПК и представляващи сторени разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно. Размерът на заплатеният от ищеца
адвокатски хонорар е в нормативно установения минимум съгласно разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че не съществува договорно правоотношение между
М.М.М., ЕГН* и „Е.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.В., ж.„М.д.”, у.„Р.П.К.”№4-6, с. „М.т.”,
е.6, представлявано от Р.И.М.-Т., произтичащо от договор за кредит от 03.09.2008 г.,
съгласно вписване в Централен Кредитен Регистър.
ОСЪЖДА „Е.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.В., ж.„М.д.”, у.„Р.П.К.”No4-6, с. „М.т.”, е.6 ,
представлявано от Р.И.М.-Т., ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М., ЕГН*, сумата от 644.16 лв.,
съставляващи сторени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
2